PRO DOMO SUA - СЪСТОЯНИЕТО НА ФОРУМА
Отиди на страница:
Предводител на команчите 21 Фев 2015 19:11 Абсолютно съм съгласен с Калки, страницата "Сигнали за нарушения" е срамно явление във форума (imho).  Една от причините да не влизам вече във форума е точно това явление. Има повече от срамно в него. Мръсно явление, замърсяващо и останалите теми. ПП Иначе място като всяко друго, с "архитекти" от определен тип в "общественото строителство". Напомня ми Операта на Пратчет /"Маскарад"/ и нейната фасада от "сериозно изтезаван камък", зад която има и такива "явления"  "За сградата на Операта наистина беше избрана възможно най-функционалната форма от гледна точка на архитекта. Представляваше гигантски куб. Но както Баба изтъкна съвсем обосновано, на доста късен етап архитектът прозря изведнъж, че все пак трябва да има някаква украса. И я наплеска набързо в бъркотия от фризове, колони, митични фигури и всевъзможни завъртулки. Водоливниците бяха заселили по-високите части от измишльотината. Гледано откъм фасадата, зданието внушаваше представата за огромна стена от сериозно изтезаван камък. Разбира се, отзад се виждаше обичайният вехт сбор от прозорци, тръби и влажни каменни стени. Едно от правилата в определен тип обществено строителство гласи, че архитектурата се случва само на фасадата. |
Не е нужно да е тъкмо домашен любимец. Може да е приятел, който живее на двора и радостно маха опашка, като те види. Или скача на перваза отвън и казва "мяу". Голяма любов са, имам пет! |
| Г.н Калки, щом живее на двора и маха с опашка, хеле пък скача по черчевето, си е любимец (може и обратно да се приеме), някой някого или и двамата са приели другия, това е емоцията! С какво гощавате ахащия опашка на двора? Вероятно съссъщото, което бихте дали ако той вътре край кюмбето? |
Влиза некой и първото му откровение е "Тоз форум никакъв го няма". Поглеждаш - той е с 3 поста. А бе той/тя уж с 3 поста, ама не му знаеш "резервните" никове и колко поста общо има под тях. Аз лично съм против т.н. "резервни" никове. Намирам за нечистоплътно и подлярско използването на повече от един ник. И не е въпрос на контрол от страна на газетата, а е въпрос на елементарна етика от страна на пишещия. А що се отнася до животинките - май си имаше за целта тема "Домашни любимци и нелюбимци". |
Голяма любов са, имам пет! И ние имаме пет !!!!! Четири котарака и една дама  И една куче, космато, брадато и мустакато - нечистокръвен (вероятно) барак, който взехме от някакви деца на пазара, докато беше съвсем бебе. Израстна заедно с двама от котараците и дълго време се мислеше за котка |
щом живее на двора и маха с опашка, хеле пък скача по черчевето, си е любимец Разбира се. Мисълта ми беше, че не е нужно да е домашен. Живях повече от 25 години в къща. Под мен и над мен комшиите гледаха кучета - класическа немска овчарка и канадски вълк. Въпреки, че имахме дворче, кучетата бяха държани в жилищата и пускани за по 15-на минути на двора да се облекчат. Много ми беше жал за тях и се реших да завъдя куче едва след като се изселих от София. Опитахме се да завъдим домашен котарак - Белият Чорап, който някои форумци познават. Първоначално всичко беше наред, но след като веднъж го пуснахме да се поразходи иза двора, нямаше начин да го задържим. Прибираше се, търкаляше се пред камината, но след няколко часа усещаше зова на свободата и почваше да мяца, докато го пуснем. Изпокъса де що имахме противокомарни мрежи, хитрецът, усети, че през тях се минава . Но това му изяде главата - започна да изчезва за по ден-два и след месец изчезна окончателно. Надявам се, че все още не се е преселил в котешкия рай .... |
| Форумът не е всичко на тоа свят,нито пък светът се върти около форума,моми и момци. Радвайте се на живота и си носете новите дрешки,за да не ги носи некой друг. Наздраве на всички ви !  |
които пълзяха в подножието на стъблата му - представях си, че съм мравка и стъблата вече не бяха ниски и тънки, а изглеждаха точно като дървета в гора, разстоянията между тях - огромни и непреодолими, а гората - почти безкрайна Имам силено запечатан детски спомен. Вървим с дядо ми през една полянка, която е вътре в една гора, неокосена и без пътечки. Тревата е толкова висока, че ме удря през лицето, а като вдигна очи нагоре виждам само колената на дядо. Толкова много му завидях, че ми се прииска веднага да стана голяма колкото него. И си обещах, че когато вървя през такава полянка, няма да водя деца със себе си. Минаването ми през полянката беше първо и последно в живота ми. Сега где такава полянка? Дори и не съм сънувала. И какво не бих дала тревата отново да ме шляпа през лицето. Ама нямааа. Живея си в квадратурата на кръга и няма излизане от нея. В онази трева кой знае колко паразити е имало , но оцелях. Колкото повече се отдалечаваме от земята и животните, толкова повече губим имунитет и ни сполетяват болести. В градът връзката със земята са точно животните. От моя гледна точка по скоро кучетата, защото вече четрите ми котки не излизат навън.Но никога не пропускам да погаля куче, което се самопредлага за подобно действие. И можете да ме сметнете за чалната, при това с основание, но ако няма публика и, ако кучето е съгласно, много обичам да си пъхна ръката в устата му. Куче, което ти позволи подобно поведение е едно прекрасно куче. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
| Изглежда животните притежават някаква допълнителна чувствителност, която ние хората сме загубили... Или умението - и неумението - да говорим ни докарва допълнителни проблеми  |
Първоначално всичко беше наред, но след като веднъж го пуснахме да се поразходи иза двора, нямаше начин да го задържим. Прибираше се, търкаляше се пред камината, но след няколко часа усещаше зова на свободата и почваше да мяца, докато го пуснем. Пък уж животните приличали на стопаните си. Ето - на теб се е паднал котарак-либераст, пък на мен заек-социалист, за който съм разказвал. |
| Изчетох мненията Ви. Ама защо се косите? Тези, с които си заслужава да общуваш са си все същите. Общувайте си с тях. Другите? Кой те бие по по компютъра да ги четеш? Отнасяй се към другите форумци така, както искаш те да се отнасят с теб. Това е. Ако егото на някого е по-голямо от него - оставете го да се пеняви. Няма по-голямо наказание за такива от пренебрежението. Накажете ги! Не им начесвайте крастата. |
Имах едно гадже, което много обичах. Млади бяхме, нещата от живота тепърва имаше да ни изясняват. Един ден спорех с нея, че не е важно какво и казвам, а какво влагам. Взех този ден да и викам ... "кикимора". Е, не стигна до моите философски (дзен)обобщения.  Трийсе години по-късно, не ми е дошъл акълът очевидно, имам следното предложение - форумен метаезик, жаргон. Ще си направим речник. Нещо като в "Джентълмени с късмет". С обратния подход. Вместо ругателства - ласкателства. Красавец - тъпанар Умник - грозник Младежо - дърт досадник Аз Ви уважавам, уважавам и рода Ви - да ти го начукам на теб и на цялата ти фамилия и пр. и пр. и пр. Така форумът ще се превърне в едно много учтиво общество, за всеобща радост и отегчение на sybil. |
Умник - грозник Младежо - дърт досадник Аз Ви уважавам, уважавам и рода Ви - да ти го начукам на теб и на цялата ти фамилия и пр. и пр. и пр. Има нещо рационално в това. Но достатъчно е да ти прочетат този пост и да почнат да се обиждат. |
| море и животните са като хората - общо взето гледат да се наспят, наядат, натаковат, да удушат по-слабия, да се подмажат на по-силния. Същият измамен кръг на "свободата", но в техния случай безсловестната. Човекът им е господар - ако иска ще ги заколи, ако иска ще ги застреля, ако иска ще ги нахрани. Липсва им и възможността за обръщане към Божественото - ужасна участ. |
Калки 22 Фев 2015 17:59 Мнения: 16,079 От: Bulgaria Голяма любов са, имам пет! И ние имаме пет !!!!! Четири котарака и една дама При нас е обратно - четири дами и един ..... не бих казала Господин Гост е, постоянен Сигурно е въпрос на котешка чест да бъде пръв на тяхната "трапеза".....и не само! |
| Много котешко ми стана в тая моя тема, та ми се припя ... Хайде всички заедно, котенца и котколюби Мы зашли в шикарный ресторан. Там сидела Мурка в коженой тужурке И из под полы торчал наган. Мурка, ты мой Мурёночек, Мурка, ты мой котёночек, Мурка, Маруся Климова, Прости любимого. Здравствуй моя Мурка, здравствуй дорогая! Здравствуй моя Мурка и прощай! Ты зашухарила всю нашу малину И за это пулю получай. Мурка, ты мой Мурёночек. Мурка, ты мой котёночек, Мурёночек, Мурка, Маруся Климова, Прости любимого. Мурка, ты мой Мурёночек. |
Израстна заедно с двама от котараците и дълго време се мислеше за котка Подобен случай с домашния ми.... син. Така се случи, че между втората и третата си година израсна само сред момиченца, без нито едно момченце наоколо - с четири момиченца си играеше по цял ден - в голям заграден общ двор с още няколко семейства, без много възможности за общуване с външния свят. Та минаваме веднъж с жената покрай пясъчника, на който си играеха, и аз го питам: "На какво си играете?" "Печем тортички", казва той, "защото съм гладна". Не че ми прилоша, но жената после през смях разказваше, че съм прибледнял. Малко, не много. На другия ден, въпреки военното положение в тази държава, се добрах до единственото място, откъдето можеха да се купят (и купих) няколко играчки, които дотогава липсваха в арсенала на сина ми - пистолети, картечници, гранати (впр., сега се сещам, че там и тогава беше по-лесно да си купиш истинските артикули, отколкото играчките) - и, скришом от жената - и една малка кукличка. Експериментално. Няколко часа по-късно бях привикан по спешност да си прибера сина от пясъчника - момиченцата плачат, формичките за торта - разпилени наоколо, а синът ми съсредоточено стреля на дълги редове (кх-кх-кх-па-па-па) ту в главата, ту в тялото на куклата (налагаше се да смèня положението за стрелба, защото двете части на куклата бяха доста раздалечени една от друга)... Успокоих се. Всички ми се смяха после (жената се разбъбри), но аз запазих присъствие на духа и изобщо не си признах, че всичко е било планирано. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: пил_и_пял |
Много котешко ми стана в тая моя тема... Тепърва предстои да обсъждат и дегустират пиенето, след което започват да си пускат музикални поздрави. Красавци!!! |
но аз запазих присъствие на духа и изобщо не си признах, че всичко е било планирано. Рано е да си спокоен Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |