Яденето и пиенето през Древността и Средновековието .
Отиди на страница:
| Грозденица и бурч са вече забравени питиета. Противно на разпространените образи за винени попари и топящи пръста си в ракия бебета на село алкохол не даваха на децата, бурча, не знам другаде как се нарича, все още се правеше. Това са ферменирали диви круши, киселици и оскоруши. Заради последните-доста стипчиво и леко газирано питие. |
| Имаше брутална разлика в кухнята на селската и градската ми баба. Заварих и прабабите. На село беше ужасена като почнах да пържа на маслена баня, мазнината се пестеше или прибавяше като запръжка накрая. Интересно че не правеха кисело мляко, а са традиционни скотовъдци. Затова пък правеха сирена, кашкавал и абсолютно непознатият в града крокмач. Имали са много мляко и затова са избирали по-трайни способи за консервиране. От там и чорбите се застройваха с яйце и оцет или лимон, ако изобщо се застроят, а в града винаги правеха супи с кисело мляко и яйце. Ечемиченият булгур, доста вкусен, според мен, изобщо не подозираха че съществува в града. И обратното-фидето изобщо не се ползваше на село като добавка. |
| Електрификацията, хранителните магазини и хладилникът са непознати за голяма част от страната преди седемдесет години. Ритъмът на село също не оредполага обилни закуски, разточителни обяди и леки вечери. И лятото се яде сланина. За да не паднеш по жътва на нивата. Ако се разтърсите-средновековието в кулинарията ни не е далеч. |
 ето какво се е появило току що у нас за първи път още утре ще потърся да я купя,а мисля и да я подарявам на изкушени приятили | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
| >>><<< Яденето и пиенето през Древността и Средновековието . Интересно, кога свършва древността и кога започва средновековието?! Какво е било менюто написано с руни пред пещерата за гости?... Как се изписва "Край от мамутски хобот задушен с дафинов лист и бахар"? Сърца от койоти в собствен сос? Носорогова дроб сърма и бонус сок от зеле с морска вода?... |
| не съм много информирана за историята на храненето все още, та мисля малко да разширя със съвремието имам някакви проблеми със съня и гледах през нощта някакво американско реалити, в което майка, баща и дъщеря вечеряха отидоха тримата до кухнята, всеки с чиния в ръка и си взеха от хладилника някакви неща, които приличаха основно на консервирано месо, яйца, някакво сирене може би занесоха си чинийките на маса без покривка и си изядоха нещата нямаше салата, разядки, мама не извади димяща съдинка от фурната, нямаше домашен хляб, зленчуци,плодове или десерт нямаше и никакви чаши, ядяха си без вино, вода, сок или каквото й да е и нищо не си говореха щото пък у нас всичко ,което е за казване се казва на вечеря и дори някои неща, които не са  служебни и домашни случки, шегички и препирни,планове, които не сбъдват, задачи, кой е говорил с децата, какво са казали, как върви киното напоследък и редки политически препратки, въобще семейно -социален живот вечерята е центърът на делничния ден, обядът на почивните дни а реалитито, което гледах беше за проблеми с метаболизма на момичето, а то не помириса зеленчук или каквито й да е фибри през времето, което гледах за баланс на храната да не говорим при което си спомних за Джейми Оливър, който показваше сурови зеленчуци на американски деца в първи клас и нито едно не ги позна но също и за проучването ,че много голям процент от българите никога не готвят вкъщи и може би храненето губи социалните си функции | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
Ако смяташ, че в Римската империя е имало тоалетна хартия, въпреки че темата е за яденье и пиенье, или особено ако смяташ, че тоалетната хартия има някаква връзка с кренвиршите, предполагам ще е интересно да разкажеш. Значи, в Римската империя са ползвали гъби за многократна употреба, освен това са имали обществени тоалитни и гъбата се е ползвала от много хора. Обаче не са имали кренвирши. Сега пък в музеите няма римски гъби, а кренвирши вече има, може това да е връзката. |
Ритъмът на село също не оредполага обилни закуски, разточителни обяди и леки вечери. И лятото се яде сланина. За да не паднеш по жътва на нивата. Ако се разтърсите-средновековието в кулинарията ни не е далеч. За Средновековието не знам, не съм срещал хора, които да го помнят, ама съм говорил с такива, които са участвали в жътва със сърп, а не са си я представяли от дивана. Та тогава сланина вече не е имало, ядали са хляб, печен преди да почне жътвата, с нещо като първообраз на таратора - вода, малко оцет, лук, чушки, което да го омекоти и да може да се дъвче, щото не е имало кой да готви, жените също са жънели. Между другото, ако пък речеш да се разтърсиш, Димитър Маринов, докато е бил околийски управител в Лом е писал доклад до Стамболов, с предложение да се организира някакво дохранване на населението по селата през лятото, в периодите на по-голямо напрежение на полето. |
с нещо като първообраз на таратора - вода, малко оцет, лук, чушки Това нещо е много вкусно и се нарича по нашия край косачки оцът - оцет на косачите. Вода, оцет, сол, захар на вкус, суха чушка, краставици, нарязани като за таратор, чесън, домат, копър - идеално разхлажда в жегите, просто няма равен. |
хикса 12 Май 2017 10:25 Ако смяташ, че в Римската империя е имало тоалетна хартия, въпреки че темата е за яденье и пиенье, или особено ако смяташ, че тоалетната хартия има някаква връзка с кренвиршите, предполагам ще е интересно да разкажеш. Значи, в Римската империя са ползвали гъби за многократна употреба, освен това са имали обществени тоалитни и гъбата се е ползвала от много хора. Обаче не са имали кренвирши. Сега пък в музеите няма римски гъби, а кренвирши вече има, може това да е връзката. Оня ден ми разказваха, че французите вече изкупуват от България манатарките с изскубнато пънче, а не с рязано. Което май е лошо за популацията на манатарките в България. Ама карай да върви. Важното е че французите се доближават до древните римляни, защото използват гъби, а сигурно нямат кремвирши. Провинция България се облага с данъци от Рим. Събират гъби с цели пънчета. До сега не се бях сетил, за какво ги ползват. И викаш - за многократна употреба. Сигурно е добре за популацията на манатарките в България. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
| Жътварският таратор е счукан хляб, орехи,чесън, оцет, сол, краставица и вода. Вечерятаве странджанско дядо и сланина. Тогава се реже дядото. СНопите стоят на полето докато не приключиш и не си прибере държавата десятъка. Затова управителят е искалвда ги подхрани. Един дъжд и зърното е скапано на полето, щото слабосилните не издържат от тъмно до тъмно. Няма противоречие, просто не си разбрал за диетата и ритъма, както и що скотовъдците имат авантаж пред чисто зърнопроизводителните райони. |
Кайзер Созе 12 Май 2017 12:56 освен нещата, които си казал, ще споделя и това, което знам от моето семейство,земеделци, за храната в началото на миналия век през зимата са готвили често празена каша/яхния с праз/, пиперена манджа /яхния от туршия/, варени сушени чушки с оцет и олио, пробвах скоро да ги направя, но не можах да докарам прекрасния им аромат, зеле, булгур, рибник, което е дребна риба на фурна с булгур, а по-късно с ориз, тиква с лук и млечна заливка на фурна, през пролетта много лапад, бакла, коприва през лятото ,дори по-жътва са се правели много тестени, най-вече домашна юфка и рязана чорба, която е домашна паста нарязана на доста ситно, почти с големината на кук-кус, сварена със сол, като водата не се изхвърля и попарена с олио и червен пипер, рядко с масло, защото маслото се продава на гражданите семейството е било доста заможно, но редът на хранене строг за прадядо ми се носи легенда, че изял една съдинка юфка, за която баща ми твърди, че е 4 килограма, а после се състезавал по косене на трева и спечелил , с окосени 11 декара на един дъх бе може й да е легенда скоро си мислех и за съдовете за готвене и хранене по това време, нямам спомен за никакви керамични съдове запазени в семейството, освен стомна всички други съдини бяха медни - сахани, тенджери, тави, котли и малко порцелан, не мисля, че са ползвали керамични чинии, гювечи или други подобни неща покривките за маса са домашно тъкани, на бели и сини или червени раета или каре, или дюс екрю, задължително с дантела, всички до една а покривката за раклата на прабаба ми е големи квадрати от черно кадифе съединени с ръчно изплетени ленени дантели, пазя я разбира се чувала съм от дядо ми, колко ценни вещи са били шишетата от стъкло, чашите, кутията за халва, |
| Сушаха я на слънце. Единствената разлика между града и селото бе че едните ползваха Работническо дело, другите имаха земеделско знаме. |
| >>><<<< Културата на яденето на гъби сигурно е свързана с доста опити и грешки. Добрия опит се е предавал, лошият е заравян и така...Има народи, които познават много малко гъби и други, които се справят отлично с десетки видове. В северните гори на Европа растат много и различни гъби и понеже другите плодове и зеленчуци са оскъдни, гъбите се познават доста добре. Ял съм там на доверие гъби невиждани по нашите места. Далечно подобие на коралките, прилични на нагънат на топка вестник. Отгоре имат тънка белеща се ципа. Брах заедно с един мой професор точно по чернобилско време 3-6 май. Белехме ги вниматъелно, като предварително ги миехме добре. Андерсън ме увертяваше, че сме махнали радиоактивния слой така...Бяха доста вкусни в различни техни ястия. Гъби с риба - муци! |
| От дядо съм чувал на полето по жътва се яде хляб, вода с оцет и лук, Пловдивските села. 11 дка на един дъх - бая Дъх, къде 2 дни, два деня, бравос! |
| Уважаеми sluncho6 12 Май 2017 20:24 Мнения: 8,631 От: United States Скрий: Име,IP Чувал съм, по северните гори няма отровни гъби и...змии. |
| Има. Черни гадюки ,змии,които са и доста агресивни,кърлежи носещи смъртоносна зараза. Цели региони стават опасни след април.Има отровни гъби,но малко от тях са двойници на ядливите. Интересно,че фините,например,не си падат по гъбите. Не знам защо. Така гният в горите. |
| Посрещал съм руснак. С рибалка и грибъй, таблет-приблизително предавам. Проблем в превода. В Зеленогорск с номерче нямат отровни грибъй, щото за гъби водят наште манатарки, подосиниците са габърова и брезова, рижики са си рижики, лисички е пачия, другото е губята, не грибъй. Като червенушките-пилската печурка, или убеждението че сърнелата няма двойник в половината сррана. |
| Еееххх... връщате ме в ония времена, когато не само Тодор (Бог да го прости) а и хладилници нямаше даже... Само, че азъ не се предавам - карам ги успоредно... Колцина ут вас са хващали паламарка и сърп? Или да съ вършели с диканя? И куту стигнеш до голямата барабонка да пийнеш ут негледжосаната стомна резлива крушеница? И сега се опитвам да правя, ама не тò - ут крушите ли... ут меня ли? Да не говоря са гозбите на баба - олио, захар и ориз - саде на свет ден... Апропо - не съм ял по-вкусна закуска ут траеницата - някъде и казват триеница ... Пък сега - чипс и Данон предашат... Обаче куту се явят дòма - зафърлят и Данони и мандони - и чорапите захвърлят биля... Ама удъртях... Хамела знае колко години вече се мъча да възстановя оня дребничкия нашенски магданоз - дет' мирише на магданоз, а не на не знам какви си треволяци... |
| Всъщност диканята е била музеен експонат на село още от двайсетте. Със седемстотин декара земя, хиляда овце и прилично образование селяците от сложното семейство са си позволили лукса да са социалдемократи,организирани земеделци или поне основатели на кредитни, потребителски или земеделски кооперации, докато край парната си вършачка са обяснявали предимствата на плуга на джон-диър ьред дървеното рало и двуполната система, що кооперацията трябва да построи язовир преди девети и как кооперативната мандра е за предпочитане като канал за дистрибуция пред самосиндикализма. Хладилник за фетиш са нямали, но са дали и депутати и министри, както и политзатворници както преди, така и след девети. Не са били хомяци-самогузници. Последното не знам как е граматически или кулинарно. |