...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
там нема трева, има един-два големи шадравана с мъшки русалки и пет-шест до седем-осем статуи. Мъшките русалки живи ли са, не статуи? Гле, гле, виждал ли си тва? https://www.standard.co.uk/news/london/londoners-form-human-peace-sign-in-trafalgar-square-for-peace-one-day-9263024.html |
Мъшките русалки живи ли са, не статуи? статуи, ама по-долна категория, защото изпълняват ВиК функции. Редовните статуи само стърчат, излъчвайки достолепие и поводи за гордост. опа, пропуснах лъвовете, а те са важен елемент от бронзовата екосистема на площада. Преди имаше и един петел, ноо хубаф беше, после на мястото на петела турнаха един конски скелет, също добър, после един гигантски палец на Дейвид Шригли, а сега на fourth plinth ще има един вавилонски бик, облицован с етикети от консеври. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
Преди имаше и един петел, ноо хубаф беше, после на мястото на петела турнаха един конски скелет, също добър, после един гигантски палец на Дейвид Шригли, а сега на fourth plinth ще има един вавилонски бик, облицован с етикети от консеври. Ъхъ. https://www.brainboxcandy.com/wish-you-health-greetings-card/ Етикетите от консервите в памет на Уорхол? А конският скелет в чест на Деймиан Хърст? http://afisha.bigmir.net/exhibition/articles/189880-Demien-Herst-edet-v-Kiev--k-chemu-nado-byt--gotovym |
| смътно. Аз помня повече книгата и най-вече оная част, ф която баща му на Чарлз го направи на маймуна. |
Дорис 13 Апр 2018 19:29 Мнения: 27,906 От: Bulgaria Скрий: Име,IP А помниш ли фонтана от Brideshead Revisited? от филма ли? |
Ако се върнеш и прочетеш внимателно какво съм написал, че видиш, че не гадая дали си чел или не житието, ами любезно съм дал линк към текста за удобство и съм ти задал конкретен въпрос за "българската" вяра и "българщината". Считай, че същият въпрос важи и за житието на Св. Никола Нови, а именно Колко пъти в него се споменава думата "българин", "българска", "България"? Многоуважаемий Памфуции от спора ти с мен излиза, че според теб българите в ранния период на османското владичество до ХVІІІ - ХІХ в., Възраждането, не са се осъзнавали като българи, а само като православни християни. Това, че империята ги е третирала само като християни, т.е. по религиозна, а не по народностна принадлежност, си е проблем на империята. Като аргумент в защитата на тезата си даваш житието на св. Георги Нови Софийски, в което не е използвана думата "българин", "българска", България. Св. Георги Нови Софийски е изгорен на клада през 1515 г., а житието му е написано от поп Пейо между 1516 и 1518 г- "Рилска повест", т.е. "Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рилският манастир" на Владислав Граматик е заапазена в два преписа - от 1479 г. и от 1483 г. Един век след падането под турско робство и 30 - 40 години по-рано от житието на св. Георги Нови. В Разказа пише следното: След това, като се измина немалко време и когато властта на гръцкото царство отслабна, дори съвършено се изтощи, по попущение на бога и по неузнаваемите му предопределения, измаилтянският народ [съвсем неочаквано] нападна всички източни и южни страни в Азия, [които бяха под гърците], и ги завладя, па достигна и в Тракия и си я подчини. След като поразиха напълно сръбските войски, които бяха тогава в Тракия (...) измаилтяните веднага се опълчиха срещу сръбското господарство. И стана жестоко сражение в местността, наречена Косово. Малко след това те завладяха и българските области (...) Тогава се събори и съвършено запустя и пресветата обител на богоносния отец, която е в Рилската пустиня (...) След дълго време, когато престанаха военните сражения, които по-преди ставаха по българските земи, и когато общественият живот потече пак спокойно, явиха се едни мъже миряни. Те бяха благочестиви и благородни по потекло, а по народност – българи. Те живееха край Кюстендил, в едно село, което отстоеше от него на две поприща и нещо (...) Ето ти линк към Рилската повест - сам си брой колко пъти е спомената думата българин, българска. Натисни тук |
| В "Похвално слово за Евтимий" - писано от Григорий Цамблак през 15 век (след падането под турско робство) и с преписи от 16 и 17 век., пише: Множество хора – не само от български род, които той имаше за свои по апостолски жребий, но и от всички страни – на север до океана и на запад до Илирик – биваха привличани отдалече от добродетелта на този мъж; и само като го видеха, смятаха това за голяма придобивка, а пък щом се удостояваха, и със словото му, считаха това за явно спасение. Самият християнски светец (подобно на св. Георги) никъде не е наречен в тази творба българин. Само на едно място се казва Затова, че тъй много той просия в родината си (или отечеството си в други преводи), в своя град , без да се конкретизира коя му е родината. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sanivelev |
| Какво значение има къде е писано? Ти поне провери ли кой е Цамблак и защо не го е писал в българските земи. |
Многоуважаемий Памфуции от спора ти с мен излиза, че според теб българите в ранния период на османското владичество до ХVІІІ - ХІХ в., Възраждането, не са се осъзнавали като българи, а само като православни християни. Това, че империята ги е третирала само като християни, т.е. по религиозна, а не по народностна принадлежност, си е проблем на империята. Като аргумент в защитата на тезата си даваш житието на св. Георги Нови Софийски, в което не е използвана думата "българин", "българска", България. Не, не излиза това. Твърдя нещо съвсем различно. Григорий Цамблак, Константин Костенчеки и техните ученици, както Димитри Кантакузин, Владислав Граматик принадлежат към една определена литературна традиция, установена в Търново още по времето на патриарх Теодосий Търновски (да не бъде бъркан с едноименния исихаст, учител на Евтимий) и развита от последния български патриарх, Евтимий. Отделно от т.нар. евтимиева реформа, тази Търновска книжовна школа (но тя не е локална само за Търново) е заета да издава официална българска книжнина , чийто особености са тежнение към православния исихазъм и силен историзъм, който обслужва нуждите на тогавашната държава. Грубо казано, говорим за елита на залязващата българска държава, който осъщества държавна православна доктрина. След разгрома на българските държави - Търново и Видин, някои от тези книжовници и техни ученици намират убежище в други православни държави - Сърбия, Влашко, Молдова, Русия - все страни , в които има сърковно славянска служба. книжнина и традиция. Ние не знаем на кого точно са ученици Димитри Кантакузин (който впрочем постъпва на османска служба) и Владислав Граматик, но те са последните представители на тази българска държавна и елитарна култура. Пак от 15 в. датира и една българска анонимна хроника, писана, по всяка вероятност в молдавски манастир, която също носи белези на книжовността от времето на българската държава. Предвид унищожителния характер на османското завоевание , вкл. спрямо манастирите и скрипториите, тази традиция е обречена, тя няма възможност да бъде продължена. Това, за което Плътеник и аз говорим е новата култура, която заема мястото и. Грубо казано тя е е по-близо до низините, отколкото до някакъв вече несъществуващ елит. Тази нова култура, която се установява в условията на Османското владичество , не е свързана с някаква държавност, с фиксирани граници , но тя остава православна по своя характер. В новите условия - а те са ислямска теократична държава за тогавашните монаси и попове е по-важно да остояват вярата отколкото етническата принадлежност на паството. Затова в житията, за които стана дума, а те са четени в черква като пример за паството, не се говори за народност, а за вяра. В западните български земи, обаче, етническата принадлежност на българите получава идиректна подкрепа от иначе отдавна гърцизираната (като висш състав) Охридска архиепископия, която е архиепископия на България по име, има установено почитание на български светци - Св. Климент, Св. Иван Рилски (манастирът е в нейния диоцез). По традиция там службата на български не затихва. Архиепископията получава и дарове - черковно-славянска книжнина от Влашко, Молдова, сетне Русия. Сърби и българи - монаси от Атон кръстосват територията и , за да събирап помощи за своите манастири. Но общността на богослужебния език - между сърби, българи, част от власите отново е по-важна от "чистата етническа принадлежност", да не говорим за православната вяра. Така например, "закрилник на българщината" в Рилския манастир и то преди османското завоевание е сърбинът Хрельо, а неговата кула, която още стои в манастира споменава Стефан Душан, а не българския цар. === Има и още за учението около черквите и учениците , за езика на дамаскините и прочее, но е късно. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
Тази нова култура, която се установява в условията на Османското владичество , не е свързана с някаква държавност, с фиксирани граници , но тя остава православна по своя характер. В новите условия - а те са ислямска теократична държава за тогавашните монаси и попове е по-важно да остояват вярата отколкото етническата принадлежност на паството. Затова в житията, за които стана дума, а те са четени в черква като пример за паството, не се говори за народност, а за вяра. Никъде не съм твърдял, че т.нар. нова култура от 16 в. е свързана с държавност, или с разпростарнение на идеи за създаване на такава. Обаче, двете жития - на св. Георги и св. Никола, са написани на български език и от български духовници. Житията са част от българската култура от 16 век, от т.нар. Софийска книжовна школа от 16 век, която включва българските манастира около София. А че през това столетие акцентът е поставен върху православната вяра, е напълно разбираемо. Темата на двете жития е за сблъсъка между двете вери - християнство и ислям, във време, в което се засилва процесът на доброволно приемане на исляма. Така че идентифицирането по вяра е по-важно за запазване на народността (от турците), отколкото рода, защото османлиите делят народа в държавата си по верски признак. Това не означава, че авторите на житията, както и самите светци не са се осъзнавали като българи. Освен това те не са единствените български светци от това време, екзекутирани защото са отхвърлили исляма. През 16 - 17 в. се създава българска книжнина на български език, българска култура. По своя характер тя е религиозна, защото е средновековна. Поради липса на държавни институции и достатъчно образован елит книжнината през тези векове опростява. Доказателство за това опростяване са дамаскините, за които възнамеряваш да ни разкажеш. Тези дамаскини се появяват още през 17 в., макар разцветът им да е от началото на 18 в. Създаваните в българските земи тогава на български език дамаскини са българска литература. Толкова са можели българските духовници през 16 - 17 в., толкова са правели. За което дълбок поклон! Защото ако не бяха запазили езика и рода (вярата не им е била забранена), на простичкия си език Паисий нямаше да апелира за национално осъзнаване въз основа на рода (българин) и езика (български, славянски), като вече включва и историческото право на държавност (България). ПП. Творбите на книжовниците от преходния период (15 в.), т.нар. от теб книжовен елит, са запазени през 16 и 17 в. "Рилският панегерик" на Владислав Граматик с Разказа за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски с дадените от мен цитати за български род и български земи и до днес се пази в библиотеката на Рилския манастир. Смяташ ли, че монасите там до Възраждането не са го чели и не се знаели за българския си род? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sanivelev |
Обаче, двете жития - на св. Георги и св. Никола, са написани на български език и от български духовници. Житията са част от българската култура от 16 век, от т.нар. Софийска книжовна школа от 16 век, която включва българските манастира около София. Хм ... Сигурно е, че не са писани на гръцки. Оттам насетне какво ще рече "български" и "българин" в текстовете и личностите на Константин Костенечки, Владислав Граматик, Поп Пейо и т. н., какъв е характерът и наследството на Ресавската книжовна школа и т. н. е "дело тонкое" ... Впрочем св. Георги Нови Софийски никъде в житието си не е наречен българин, роден е в Кратово, като изрично е подчертано "Македония", идва в Сердика като юноша, и не приема мъченичество, защото е "българин", а - естествено - заради вярата си, която - още по-естествено - няма как да бъде етнически дефинирана. |
| Четейки и патреотите и "учените глави" по Захари Стоянов, можем да стигнем до извода, че "българин, българско" просто не означава нищо. Но ако четем самия Захари Стоянов - "Записките" или нещо друго истинско - Ботев, Каравелов, Вазов, смисълът изплува. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
| Едни и същи неща се повтарят по сто пъти. Пълна безсмислица! Имало ли е запазен български етно-културен модел до Възраждането, имало е. Какво повече! Ефтимиева реформа, Ресавска школа - подробности към пейзажа. |
икъде не съм твърдял, че т.нар. нова култура от 16 в. е свързана с държавност, или с разпростарнение на идеи за създаване на такава. Обаче, двете жития - на св. Георги и св. Никола, са написани на български език и от български духовници. Житията са част от българската култура от 16 век, от т.нар. Софийска книжовна школа от 16 век, която включва българските манастира около София. А че през това столетие акцентът е поставен върху православната вяра, е напълно разбираемо. Темата на двете жития е за сблъсъка между двете вери - християнство и ислям, във време, в което се засилва процесът на доброволно приемане на исляма. Така че идентифицирането по вяра е по-важно за запазване на народността (от турците), отколкото рода, защото османлиите делят народа в държавата си по верски признак. Това не означава, че авторите на житията, както и самите светци не са се осъзнавали като българи. Освен това те не са единствените български светци от това време, екзекутирани защото са отхвърлили исляма. Османската държава, следвайки исляма, дели населението на верски принцип , но не на българи, гърци и сърби, а на православни, католици, арменци , евреи и мюсюлмани според вероизповеданието им. Текстовете, за които говориш, се съхраняват в Рилския манастир, защото имат пряко отношение към манастира и неговия патрон, а не , за да поддържат народностно чувство и "българщина". Иначе излиза, че Фенерската патриаршия е крепител на българското. Ние не знаем каква е етническата принадлежност на един Георги от Кратово, в житието му не се говори за "род и език", както Паисий по-сетне ще постави въпроса. Такъв въпрос просто не стои в онази епоха, а поставянето му по-късно е новаторството на възрожденската литература.Напр. един Неофит Бозвели, който пише на един силно русифициран черковно-славянски, който никак не може да бъде определен като "български" . От наша гледна точка това е "отстъпление" от книжнината на предходния етап, която е написана на вулгаризиран църковен или на "простонароден" език с елементи на богослужебния език. Но виждаме, че българското като съдържание в текстовете на Неофит го има и е силно застъпено, за разлика от чисто християнското в споменатите жития и дамаскините. А езикът на житията и дамаскините е такъв, не заради "българщината", а защото авторите са самоуки и неуки - те са учили четмо и присмо от требника , но лексиката там е недостатъчна за литературна дейност и по неволя ползват живата реч. Съпоставката с католическата книжнина от 16 и 17 в, макар част от нея да е писана на латински, а друга - с латиница , също дава подобна картина. На католическата пропаганда и се налага да постави въпроса за българите като отделен народ, защото се стреми да отдели "българи католици" от "руммилет" (православния народ) на Османската империя. За своите цели, а и повлияна от времето, тя стъпва на съвременните и западни ренесансови и хуманистични принципи (дейците и са образовани в Италия), тя търси своята историческа обосновка в старата българска държава и връзките и с Рим - действителни или не. Т.е. тя е в много по-голяма степен е"съхранител на българщината" или по-скоро "създател на българщина" , отколкото съвременните и православни текстове, които нямат подобни нужди и цели, защото функционират в една православна среда на Патриаршията. По същество българската черковна борба от 19 век ще стъпи на същите принципи, понеже има същата цел - обособяването на българите като отделна народност, обособен милет в Османската империя. Тази черковна борба, стъпвайки на Паисий се води не срещу исляма, турците, а срещу друга православна общност - гръцката. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Памфуций |