...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
Съжалявам за прекалено дългото си отсъствие!  Плътеник 12 Апр 2018 08:29 Мнения: 2,057 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Всъщност е било още по-розово. Осмислянето на нещата от миналото чрез пречупването им през призмата на съвременната идея за нация и национална държава е крайно погрешен подход. Ако се абстрахираме от него и престанем да влагаме в умовете и душите на хората тогава мисли и чувства, които са характерни за нас днес, получаваме следната картинка: .....  Прекалено много твърде спорни твърдения. Спорни до степен на неприемливост... 1. След 250 години на непрестанни войни (между 1204 и средата на 15 век) Балканският полуостров и неговото население се радват на траен мир в течение на около 400 години (ако не броим краткия период на австрийските войни в края на 17 век) - лукс, който не са имали дори по римско време. Ако някой си мисли, че това е маловажно за обикновения човек, дълбоко се лъже. На пръв прочит може и да звучи чудесно... но уви... с истината нищо общо няма... Войните на Балканите от началото на 14-ти век до пълномащабната турска инвазия са особени. Армиите са станали изцяло професионални... до голяма част и наемнически /включително изглежда е възможно да имало и западноевропейски наемници, предвид откритите при разкопки в развалините на Търново... остатъци от типично западноевропейски доспехи/... поради което и относително миниатюрни /армия над 10 000 души е било направо като изключение потвърждаващо правилото/, а военните кампании- едносезонни. Населението вече не се е използвало като опълчение, съответно на него не се е гледало и като на заплаха за властта и контрола над дадена територия, а по-скоро... единствено като на ценен ресурс, а то и владетелите вече, тъй са се били оплели родословно помежду си, че спокойно са можели да гледат на представителите на чуждо им етнически население... като на свои сънародници. Конфесионални причини за прекомерна жестокост също отсъстват. Затуй и населението не е било подлагано на изтребление, че дори и на разорение. Големите изтребления довели до практическо обезлюдяване на някои територии на Балканите през този период, е дело точно... само и единствено на турците.  И по-късните им войни, въпреки че преобладаващо са водени далеч от Балканите /визирам периода от завоеванието до XIX век/... също са били в пъти по-разорителни за християнското население, отколкото войните на предишните балкански владетели. Турските султани са вдигали стотици хиляди на поход, а кампаниите са били многогодишни. Цялата тази паплач е трябвало да се изхранва... та и всички източници са единодушни... извънредните данъци свързани с войните са били най-разорителни за християнската рая ... а бирниците занимаващи се с този "недобор"... сравнявани със скакалци /те са вземали доволно и за себе си разбира се/. Сравнението с Pax Romana става още по абсурдно, когато се сетим за периодите на тотална анархия в Османската империя. Сигурно според Вас практическото обезлюдяване на Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу... или знам ли, да речем клането и опожаряването в Тетевен...са съдействали много благотворно върху стопанското благоденствие на българите, ама аз никога няма да се съглася с подобни глупости... 2. След 250 години на раздробено политическо, а оттам и икономическо, пространство, Балканите се превръщат в едно цяло, част от още по-голямо цяло, в резултат на което виждаме икономически просперитет, сравним (логично) само с римско време и с периода на т. нар. "византийско робство". От суровинна база ("бензиностанция" по новому) на италиански морски републики, Балканите отново произвеждат стоки и услуги, разпространявани на огромно територия, и потребяват стоки и услуги, идващи от още по-голяма такава. Това за Италианските морски републики... какво отношение има обаче към България? Те са били конкуренти на гръцко-ромейскита търговия, не на българската... поради отсъствие на развито българско морско корабоплаване /деспот Добротица също може да се разглежда единствено като изключение... потвърждаващо правилото -България не е била морска сила... за да има развита морска търговия/. Производството на стоки и услуги в България, предназначени за външния пазар... е твърде късно явление. Началото му е някъде в края на XVIII-ти век с появата на чифлиците /дълго време в Османската империя износът на зърно е бил забранен/. Те първоначално обаче... са били собственост единствено и само на мюсюлмани... преобладаващо служебни лица, бивши еничари, откупчици на данъци и пр. За християнското население, появата на тези чифлици в най-честия случай е била съпроводена с разоряване и насилствено отнемане на наследствените земи. Дори след отмяната на ангарията... добре известно е, че едри мюсюлмански чифликчии, практически безнаказано са принуждавали християнската рая за безплатен труд в подобни имения... вместо да наемат допълнителни сезонни работници... примерно през време на жътва. Християнски чифлици се появяват късно... чак след втората половина на XIX-ти век... /твърде често турските чифликчии, представляващи подобно на днешните български мутри... на които на готово им дадоха бизнес, на практика дембели привикнали да забогатяват единствено чрез насилие и измами... та са се разорявали бързо при колебания в цените на селскостопанските продукти. Често, такива са отдавали чифлиците под аренда на християни... не само българи... а в последствие арендаторите ги изкупували.../ И относно занаятчийството нещата са сходни. През по-голямата част от съществуването на това злокачествено образувание- Османската империя, всъщност всячески се е пречело на забогатяването на християнската рая... чудовищни данъци, вътрешни мита, държавни монополи и пр. отколкото това да се е насърчавало... или дори само търпяло. И в това няма нищо чудно... като се абстрахираме дори от религията... самата империя е изначално била замислена като свръхцентрализирана бюрократично- административна система, за която естествено наличието на стопанска инициатива и чувстващи се относително независими, поради материалното си благоденствие поданици, са били противопоказни явления. Чак през XIX-ти век се наблюдава отчасти позитивна промяна, но пък тогавашната военна слабост и договорите със западноевропейските държави... са свалили всяка защита за слаборазвития занаятчийски сектор у нас. Добре се вижда разликата...само малко по-късно в новообразуваната държава България... когато по Света се говори, за българско икономическо чудо, в резултат на разумен протекционизъм... Може би най-важно от всичко обаче е... демографския колапс постигнал българите в резултат на османската инвазия. По времето на Иван Асен II, населението на България е било колкото това на Англия. Откъде идва разликата в тези числа към датата на Освобождението? Да не би прекаленото "благоденствие" на българите осигурено ни от османлиите да е причината... или простичкия факт, че от 1830-та насетне, т.е. непосредствено след отмяната на девширмето и... броят на българите внезапно започва да нараства с по 2% годишно... да намеква за някакви други... малко по-мрачни причини... 3. Пред местните елити отново се отваря шанс да станат "глобални играчи", а не "цар на село" (владетел на котловина с две села и половина, каквато е ситуацията около 1350 г.) - шанс, който те грабват на драго сърце и изобщо не дават признаци на огорчение, че трябва да сменят вярата си. Един от най-верните османски съюзници, изключителен и почтен човек, който цял живот спазва думата, дадена от майка му на Баязид - Стефан Лазаревич - пролива кръвта си за османците къде ли не, вкл. и в Анкара, губи там и родния си брат, убит от монголите, и същевременно е най-големият меценат на християнските изкуства, литература и култура на Балканите за времето си. Чак до консолидацията на Османската империя при Сюлейман Великолепни тя силно наподобява на Византия на Василий II - разчитаща на местни, заварени елити, които просто сменят господаря си, продължават да управляват земите си, получавайки и възможността да заиграят на съвсем друго, имперско, равнище. Греховете на Стефан Лазаревич пред Християнството и начините по които се е опитвал да ги изкупи... са си негова работа. Иначе, кои са те тези... "глобални играчи" играещи на имперско равнище? Това е несериозно... и да е имало наистина такива... то те вече не са били българи, сърби, арменци, евреи... а турци. Техният... въображаем успех /в Османската империя само един е истински важен- султанът... даже и през времената на т.нар. женски султатнат/...е имал твърде слабо позитивно въздействие върху раята от която е произхождал... за да има някакъв смисъл дори да се споменава... 4. Ислямът изобщо не е нещо непознато на Балканите, противно на онова, което си мислим, те не са затворено православно общество, тук още от 10 век започват да се значителни количества заселват едноверци на пророка, които идват както от Мала Азия, така и от степите на север. Маджарите през 11 век се бият с "гърци и сарацини" при балканските си походи, а дори и те се радват на значителни мюсюлмански контингенти, придошли от Хазарския хаганат. Печенегите, които идват тук на тумби, отчасти са християнизирани вторично, но много от тях продължават да изповядват исляма. Ислямът е добре представен и сред куманите в 12 век, а всички знаем каква роля играят те във Второто българско царство. От началото на 14 век и Златната орда е мюсюлманска. Немалко селджуки са поселени на Балканите, в това число в Добруджа, колкото и Петър Мутафчиев се опита да ни убеди в противното. Нима... Ако селджуките на Кей Кавуз наистина са днешните гагаузи... то те още тогава са били надеждно християнизирани... и твърдо и упорито са съхранили Православието си през целия османски период. Относно куманите и печенегите... за тези от тях които са се заселили у нас изрично се знае, че при идването си са били езичници, а не мюсюлмани. То и Ислямът в Златната орда е много дълъг процес. Това, че Берке го е приел още през 14-ти век изобщо не означава, че са го приели и поданиците му /сам той води жестоки войни срещу други мюсюлмани и влиза в съюзи с християни... като примерно нашия цар Констанитин Тих/. Чак хан Узбек, с относителен първоначален успех... се опитва да наложи Исляма като всеобща религия в Златната орда. И да, някои мюсюлмани със сигурност са попадали в България, но това са предимно краткотрайни престои по време на походите... а нещо забележимо като етнонационален компонент, останал от него време в България... 5. "Османската" ислямска колонизация засяга райони, които са обезлюдени заради непрестанните войни през 13-14 век, докато там, където има заварено компактно християнско население, то си остава непокътнато и си излиза като единствена или в краен случай доминираща общност във всички османски регистри. Ето ви карта на вакъфите в България, тя ви е чудесен ориентир кой къде е какъв е по онова време: https://vakifbg.wixsite.com/2016fni/interaktivni-karti Наложете си тази карта на онова, което знаете за земите, в които се от Паисий насетне се "пробужда българщината", и ще си дадете сметка, че тя никога не си е тръгвала от тях. Ако искате, проверете си къде са "българските манастири" спрямо тази карта. Картинката е показателна. Както вече споменах, обезлюдяването на тези територии... е било работа на самите турци. Иначе съм напълно съгласен с твърдението Ви, че българщината не си е била тръгнала от земите в които са останали българи- християни... и то православни. Когато се говори за заслугите на католицизма за запазване на българщината... малко ми е странно, че се пропуска примерно Мариовските буни, въстанието на Петър Карпош, действията на Страхил войвода, на Балчо, на Иво от Щип и т.н. и т.н. Вярно някои от тях също са провокирани до голяма степен от настъплението на австроунгарските католически сили... ама са си далеч преобладаващо работа на православните българи. А предвид, че Османската империя се е видяла принудена да хвърли срещу някои от тях... примерно въстанието на Карпош... сили доста по-големи отколкото са им били необходими за разгрома на Чипровското въстание... то... ми струва си поне да се забележат... И накрая... за българщината на тогавашните българи- православни християни... един цитат касаещ положението през 1672-ра... от книгата /главата от която е- Етнонимът българи и българският език/ към която вече дадох линк в предишния си постинг... Доброжелателно и с известна доза хумор пратеникът на Хабсбургите изяснява обстоятелствата, при които установява, че в Габрово "жителите и техните жени там всички са българи". Виното, с което юнашки се черпят в присъствието на високопоставения си гост, развързва езиците и повдига самочувствието им. "При донасяне на такова- споделя Книдсперг;- отговаряха на наздравицата открито и по мъжки, като при това се хвалеха, че са истински българи, давайки да се разбере, че те са храбри хора и че не бива да бъдат считани за лоши." Това е било реалното положение. То няма как да бъде променено от неспоменаването в някои жития на етнонима- българин. В средновековните ръкописи, а житията на светците са от този сорт литература, твърде често не се споменават много важни подробности... понеже се считат за общоизвестни... и просто няма смисъл да се хаби пергамент и време за тях...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
че се пропуска примерно Мариовските буни, въстанието на Петър Карпош, действията на Страхил войвода, на Балчо, на Иво от Щип и т.н. и т.н. Не се пропуска, просто разговорът тръгна към католиците. Обаче сега ще ти кажат, че Карпош е бил от Македония, както написаха за св. Георги Нови Софийски. |
| Памфуций си намери "майстора" ! *** Пардон , "майсторите" ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чок觧 |
| https://www.youtube.com/watch?v=ge-AgK3Wbm8 ей ги и готите/ гетите/ . |
Големите изтребления довели до практическо обезлюдяване на някои територии на Балканите през този период, е дело точно... само и единствено на турците. И по-късните им войни, въпреки че преобладаващо са водени далеч от Балканите /визирам периода от завоеванието до XIX век/... също са били в пъти по-разорителни за християнското население, отколкото войните на предишните балкански владетели. Турските султани са вдигали стотици хиляди на поход, а кампаниите са били многогодишни. Цялата тази паплач е трябвало да се изхранва... та и всички източници са единодушни... извънредните данъци свързани с войните са били най-разорителни за християнската рая ... а бирниците занимаващи се с този "недобор"... сравнявани със скакалци /те са вземали доволно и за себе си разбира се/. Сравнението с Pax Romana става още по абсурдно, когато се сетим за периодите на тотална анархия в Османската империя. Сигурно според Вас практическото обезлюдяване на Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу... или знам ли, да речем клането и опожаряването в Тетевен...са съдействали много благотворно върху стопанското благоденствие на българите, ама аз никога няма да се съглася с подобни глупости... Спирам се на тая част от дългото писание, защото в нея количеството твърдения, изсмукани от пръстите, са особено много. 1/ Въпрoсът за изтреблението - наистина завоеванието е кърваво, хиляди са продадени в робство, а още по-лоши последици има гражданската война след смъртта на Базязид. Именно тая гражданска война - особено във войната между Муса Кеседжия и брат му Сюлйеман, в която участват всички тогавашни балкански властели, води до голямото опустошение. В армиите участват преди всичко хора от Балканите - власи, българи, сърби, гърци , бошняци, както разбира се, прозелити в исляма и вече заселило се туркенско население, осовно в северозиточна България и Добруджа, като армията на Муса Челеби е преди всичко християнска. Анонимната българска хроника (която е писана във Влашко) описва така: 6917 [1408) година, приживе на Цалапя Мусулман, почина благочестивият цар Калоян, анепсен на царя господен Мануил. През същата година излезе Муса в дунавските страни и събра големи множества власи и сърби, и българи С него бе и сръбският деспот Стефан. И отидоха край при Цариград и там, извън града, при Космидия, стана голям бой с Цалапия, погубиха Цалапия Мусулмана и погина споменът за него с шум. Тоя Муса, предводител на "големи множества власи и сърби, и българи", остава в народното творчество като Муса Кеседжия, виден поробител и кръволок, враг на хероя Крали Марко.Неговият съперник във войната Сюлейман също се бие с помощта на изключително християнски войски, че и става васал на Цариград, за да получи помощ и от там. По характер тая война е съпоставима с по-ранните войни войни между Балканските държави. Така апример още Калоян обезлюдява Тракия с огън и меч и тя не може да се съвземе демографски до края на 15 век. Каталаните също не са си поплювали; нито пък мажарите, които опустошават Видинско. Да не говорим за кумански и татарски нашествия. Всичките идилични картнки за Балканите преди Османското нашествие са бошлаф. Независмо от стила на войната, факт е, че близо 20 години са необходими за Тодор Световлав да създаде сравнително читава арния, а тая е изклана при Велбъжд за една нощ и България се превъща във военно джудже, което никога не се възстановява. Плътеник е прав - българските земи се превръщат в суровинен придатък на Генуа, Венеция и Дубровник. Дори житото до Константинопол се продава с техно посредничество. Идилията се допълва с анти-еретическите гонения, надеждата за рационализъм в интелектуалната мисъл угасва с осъждането на варлаамитството и господството на исихазма; след като успява накрая да се отърве от маджарите, и се обръща обратно в православие, Иван Срацимир подчинява църквата в неговото "царство" на Цариградската патриаршия. Единствено оформянето на Търново като "трети Рим" произвежда една забележителна книжнина , държавно-православна по своя характер, в контраст и като лебедова песена на трагичната епоха. Като прибавим и чумата, кое точно обуславя някакъв демографски, икономически или друг подем във века преди Османското завоевание, че да бъде то последвано от демографски колапс, "катастрофа". Да не говорим, че османците идват на Балканите като наемници на балканските християнски държави и претендентите за визайнтийския трон. Те участват в балканските войни и преди превземането на Галиполи през 1352. Но тогава те са били, разбира се, кротки агънца. Османската армия - http://www.academia.edu/211636/_Ottoman_Warfare_1453-1826_, Вижда се, че е напълно съпоставима с армията на Империята на Юстиниан предвид обхвата и населението (което към ср. на 16 в. достига около 35 мил.), който също прахосва събраните средства за военните си кампании и чието управление е съпътствано от непрекъснати дефицити. В този план съдбата на днешните българки земи в рамикте на Римската империя е напълно съпоставима. Пита се в задачката - кое е по поносимо - една 20-30 хилядна армия за население милион - милион и половина или 250 хилядна армия за население от 35 милиона. Съпоставката с българските земи в Римската империя. Едно, че "Тракия" при покоряването си дава хиляди роби - гладиатори и прочее нчак до 3 в., (поне дотогава има епиграфски паметници за тракийски роби в Италия); второ, че осигурява от населението си войски за империята (което не важи като цяло за християнските поданици на империята през класическия период) от границата с Патрия до Адрияновия вал, освен това за петвековната си съдба под римска власт (1-6 в.) териториите на север от Балкана са гранични територии (дори установяването на провинция Дакия не преустановява това). Съответно последните 3 века от участието на нашите земи - 3-6 в., те са и арена на нашествия - като се почне от готи, карпи, сармати, певки, вандали, и се стигне до хуни и българи прочее гмеж, която идва от север. Може да добавим и няколко войскови бунта да засилят краската. Но въпреки всичко икономически и социално римските провинции преживяват подем, свързан с урбанизация, търговия, пътища, силна администрация. В периода на Османското владичеством като вътрешна провинция като цяло българските земи са пощадени от нашествия между средата на 15 и средата на 17 век. Войните с Австрия засягат само периферията - Северозападна Бългрия и Македония. Периодът бележе процес на уранизация, строежи на пътища и пристанища, а градове като например Самоков и Сливен се разрастват и замогват , работейки за въоръжението на османската войска. София, Пловдив, Плевен се замогват изработвайки аба в големи количества аби за еничарския корпус и администрацията. Впрочем повечето днешни български градове стават значими градски средища именно във времето на Османското владичество. Проф. Николай Тодоров, известен като Кольо Трамвая покрай председателството си на НС, има една чудесна за времето си книга: Балканският град ХV–ХIХ век. Социално-икономическо и демографско изследване. С., 1972, много от постановките запазват валидността си вече половин век. Да оставим настрана джелепкешанството, което просто би било невъзможно в условията на разпокъсаните Балкани през 14 в. Трагедиите, които разказваш са свързани, както Плътеник спомена с кризата в Империята. Хайдути и харамии са типичното за средновековието разбойничество, типично цяла Европа от Англия до Черно Море, така и в това османското владичество на е особено забележително. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
Когато се говори за заслугите на католицизма за запазване на българщината... малко ми е странно, че се пропуска примерно Мариовските буни, въстанието на Петър Карпош, действията на Страхил войвода, на Балчо, на Иво от Щип и т.н. и т.н. Вярно някои от тях също са провокирани до голяма степен от настъплението на австроунгарските католически сили... ама са си далеч преобладаващо работа на православните българи. А предвид, че Османската империя се е видяла принудена да хвърли срещу някои от тях... примерно въстанието на Карпош... сили доста по-големи отколкото са им били необходими за разгрома на Чипровското въстание... то... ми струва си поне да се забележат... Искаш ли да си поговорим с факти за това въстание ? Например за кариерата на Карпош преди въстанието, защо става "крал на Куманово", и най-вече кое обръща хода на войната и въстанието - опреостените и намалени данъци или още си зает с изчисляването на акчетата за джизие?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
Сега ще извади досието на Карпош, преди османците да го набият на кол на белия мост над река Вардар.  Да ти обЯсни защо е трябвало да го набият на кола. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sanivelev |
Памфуций 15 Апр 2018 01:29 Мнения: 3,682 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Не помня за кой път вече Ви моля, да престанете да приписвате на опонентите си, неща които те не са твърдели никъде! Но понеже не виждам ефект, то айде пак- Моля престанете да ми приписвате неща които никъде не съм твърдял,... иначе ще започна да подозирам, че страдате от някаква странна форма на дислексия- прочитате някакъв текст, но разбирате съдържанието му по свой особен начин... с добавки, подробности... дори смисъл... в действителност нямащи нищо общо с него! По характер тая война е съпоставима с по-ранните войни войни между Балканските държави. Така апример още Калоян обезлюдява Тракия с огън и меч и тя не може да се съвземе демографски до края на 15 век. Каталаните също не са си поплювали; нито пък мажарите, които опустошават Видинско. Да не говорим за кумански и татарски нашествия. Ако благоволите да се върнете обратно към моя постинг, то предполагам този път ще Ви направи впечатление, че изрично съм подчертал- войните от началото на 14-ти век. Какъв Калоян, какви пет лева? Та той е действал цели 100 години преди това. За армиите на балканските владетели след началото на 14-ти век, по едно време опасна се е оказала даже войска състояща се от 1700 човека... на Амедей Савойски... дотолкова са били станали миниатюрни. Толкоз са им били и войните тогава... а за опустошения някакви...нанасяни над местното население... ми сещам се само един случай на подобно поведение отстрана на Андроник III Палеолог и толкоз. Относно каталаните... след като скъсват с ромейте и разрушават Галиполи... те заминават в Гърция, където се замесват в междуособиците на последните останали на Балканите кръстоносци. В български земи да са вилнели, сведения не съм срещал... даже и във връзка с битката при Велбъжд. Маджарите пък, съвсем не са онези маджари... от времената на Петър. Покатоличвали са вярно, големи български маси, но при всичките неуредици, унии и пр. в Православната църква през този период... това едва ли е било свързано с някакви прекомерни жестокости. Големи унгарски жестокости, над българи католици... има малко по-късно... през време на "османкото благоденствие"... с османска благословия разбира се... Остават татарите... през 14-ти век... едно нахлуване в началото му- 1324-та, свързано с борбите между Андрониковците за престола в Константинопол... проведено със съдействието на българските власти, т.е.у нас золуми е нямало... и толкоз. Като изключим турските изстъпления към края на 14-ти век, къде ги виждате големите касапници и опустошения в резултат на войните на балканските владетели през този период... ми е абсолютно непонятно. Демографски подем разбира се не се е състоял, чумата уви е отнесла прекомерно много живот... а според мен е станала и главна причина, за толкова лекото настаняване на османците на Балканите... но аз пък някъде да съм написал, нещо за подобен подем? Единственото за което намеквам е, че при тези обстоятелства, такъв подем неминуемо щеше да се осъществи, ако не беше османската инвазия... точно както се е случил примерно в Англия след чумата... въпреки дори водените там граждански войни на Розите.... водени в действителност приблизително по същия тертип... какъвто е бил и този, на войните между християнските балкански владетели малко преди това. Не ми стана съвсем ясно, по каква причина намесвате войните между синовете на Баязид, но отново има доста неща с които не съм съгласен, предвид подозрението ми, че се стремите да изкарате завареното от турците местно балканско население...главен виновник за ужасиите и кошмарите съпътстващи "османското благоденствие и мир". Преди всичко, войната между братята, от 1404-та... до 1410-та...т.е. 6 години, се води в Мала Азия, а чак последните три... на Балканите. В Мала Азия... войските и на тримата... Сюлейман, Мехмед и Иса... са представени основно от азиатски турски контингенти. Вярно е, че Сюлейман се е уповавал и на Конастантинопол, даже брачни проекти доколкото помня е имало, ама е разчитал единствено на ромейския флот. Армията му, докато е стоял в Одрин... се е натрупала основно от бягащи от монголите турци от Мала Азия, а не от християни. Муса пък губи войната, чак когато заселилите се вече на Балканите турци, започват масово да преминават на страната на докараната също от ромейския флот, азиатска армия на Мехмед. Изобщо християнските контингенти в армиите на претендентите са били второстепенни и са изиграли незначителна роля. Това е понеже, повечето са търсели в действителност различна развръзка, но пък армиите им са били малобройни, на фона на задавящото ги с численост... все още мигриращото от дълбините на Азия тюркменско море... Примерно Конастантин Асен и Фружин... последователно са разгромявани от Сюлейман и от Муса... а накрая и от Мехмед... на когото иначе са помагали, явно срещу лъжовното обещание за някаква автономия. А че балканските владетели през 14-ти век са ползвали турци като наемници, също е вярно, но дали във всички случаи става дума за османци... според мен е много спорно. Известно е, колко активен е бил например емира на Айдън в това отношение, а и други бейлици далеч не са се въздържали. В много от случаите всъщност само се предполага, че примерно Иван Александър е ползвал османски контингенти... без никакви доказателства. А те тези бейлици, разбира се са били в постоянни вражди помежду си... тъй че подобна политика на балканските владетели, може и да не е била непременно погрешна, а по-скоро... неуспяла. Вижда се, че е напълно съпоставима с армията на Империята на Юстиниан предвид обхвата и населението (което към ср. на 16 в. достига около 35 мил.), който също прахосва събраните средства за военните си кампании и чието управление е съпътствано от непрекъснати дефицити. В този план съдбата на днешните българки земи в рамикте на Римската империя е напълно съпоставима. Пита се в задачката - кое е по поносимо - една 20-30 хилядна армия за население милион - милион и половина или 250 хилядна армия за население от 35 милиона. СЕГА... в случая туй по-добре да не го бяхте питали. Опустошителните извънредни военни данъци в Османската империя, преобладаващо са били в натура. За армията са трябвали страшно много неща, примерно кремъци за шишанетата са се доставяли с милиони, главно от графство Съфолк в Англия... само срещу сребро, но преди всичко са били необходими... чудовищни количества фураж, агнета, ориз и пшеница. Как си го представяте през нея епоха, при кампания примерно срещу Виена, фуража да го мъкнат от дълбините на Анадола, а агнетата знам ли.... от Сирия или от Египет може би? Не... цялото това бедствие не се е разпределяло равномерно в никакъв случай. За паричните данъци... може би донякъде да, но относно натуралните...всъщност във всеки случай най-силно са страдали, най-плодородните области на империята, а най-напред... най-близко намиращите се от тях... до театъра на бойните действия. Иначе нямаше нужда да ми обяснявате за истинската същност на римския мир... Не аз въведох понятието в спора, поради което и го употребих по начина по който го използва опонента... влагайки в него общоприетия смисъл... а не действителния. Във връзка с градовете... ми какво пък гарантира, че те... а и дори някои от унищожените от самите турци селища с потенциал да израснат като големи градове... нямаше да станат още по-големи и проспериращи, ако не беше османското нашествие? Население поне,както обясних в предишния си постинг, за тях щеше да има предостатъчно. Обикновено търговията, която ги е направила повечето цветущи, не е била основно вътре в империята, а далеч преобладаващо с Европа. Нима християнска България по-трудно би търгувала с християнска Европа от... ислямска Турция? Дори и да е истина, а според мен сериозно преувеличавате, степента на негативното влияние на италианските републики... това е било временно явление. Те далеч са били надскочили реалния си потенциал още тогава, та какво им остава за по-късно... освен наблюдаваното реално... приземяване?!? И накрая за Карпош. Какво като е бил хайдутин, а после и на турска служба? Всъщност най-бунтовни български територии са били точно тези, в които християнското им население е било на някаква специална османска служба, най-често паравоенна... и съответно е било подложено на редуциран в някаква степен, натиск от фиска. В другите райони, където са се събирали абсолютно всички данъци... християнското население не е имало никаква възможност да се бунтува ефективно, най-малкото понеже, това тогава е изисквало страшно много средства... с каквито то естествено не е разполагало. Съвсем не е случайно, че примерно Мурад III в гнева си против подобни бунтове, веднъж издал заповед, всички немюсюлмани в империята да бъдат избити... а по-късно, тези категории привилегировано християнско население... постепенно са били намалявани... и накрая ликвидирани. А хода на войната е обърнат основно от Луи XIV... ударил австрийците в гръб. Върху хода на въстанието пък, освен вече споменатото предателство на франсетата... конкретните фактори допринесли за разгрома му са разнообразни... от чумата в Скопие, до високата бойна ефективност на кримските татари. Това, че османските власти са предприели мерки да ограничат разрастването на влиянието на Карпош върху не въстаналите все още българи от околните региони... със сигурност също е изиграло някаква роля, но тя едва ли е била решаваща. И да се бяха надигнали, без помощта на австрийците, които вече са били започнали да търсят начин да се измъкнат от конфликта, заради втория фронт... Карпош е нямало с какво да ги въоръжи, че дори едва ли би успял и да ги обучи. Това ми напомня малко за Съединението. Без оръжията предоставени от руските окупационни власти на гимнастическите дружества /70 хиляди пушки доколкото помня/, без обучението във военно дело на гимнастиците от руски офицери... та дори и без първоначалното противопоставяне на същите тези руски окупационни власти, на въвеждането на турски гарнизони в Румелия /право което турците са имали според Берлинския договор/... докато гимнастиците наистина се превърнат във фактор можещ да респектира султана... и Съединение нямаше да има... ама иначе Русия нямала никакви заслуги за него /то и без самата Освободителна война... Съединение нямаше да има, ама.../. Та и с Карпош тъй... Уви, обикновено нещата са малко по-сложни отколкото изглеждат на пръв поглед. Войната през него период е била изключително скъпо предприятие. Само стойността на необходимия барут не му е била по джоба на Карпош. По времето примерно на небезизвестния Аракчееев... огромна Русия е можела да си позволи, само по два изстрела на войник за обучение... годишно... За такива стойности става дума. Ми кремъците дето ги споменах малко по-горе. Всъщност далеч не всеки кремък е ставал за пушка. Достатъчно твърди, за да могат множество пъти да изсекат железни стружки /практически това са искрите подпалващи подсипния барут/ от огнивото на затвора, без да се деформират драстично... са били рядкост. В Османската империя основно, такива кремъци са били вносни от Англия /хиляди малолетни хлапета, са изчуквали кремъци за мускети, фузеи и шишанета... по 16 часа на ден в мрачни бараки в графство Съфолк където е имало големи залежи на хубав кремък. Почти никое от тези хлапета, не е доживявало до 30-годишна възраст.... силикозата се е оказала по-гарантирано смъртоносна и от куршумите по бойните полета. Въпреки тези трагедии обаче... заедно с всеизвестните състояли в Англия... деца в минните галерии и пр. тъкачни станове... демографията и странно, се е развивала в пъти по-добре от българската./... а относно необходимите количества... ми примерно известно е, че относително малката армия на Уелингтън в Испания... е "поглъщала" по 400 хиляди кремъка месечно. Та и какво би се получило, ако се бяха надигнали 20, 30, 40 хиляди българи от околните територии... никой от тях не разполагащ със собствено оръжие или някакъв боен опит... и му се бяха изсипали на главата на Карпош? Лесно е да съдите за тогавашната реалност от висотата на съвременността... ама пък бъдете поне малко и справедлив..! Аз май се поувлякох малко, ама понеже не съм сигурен, дали през следващата седмица... и половин час ще мога да отделя на форума... този път няма да се извинявам. Чао засега, че вече закъснявам ужасно..! |
| Всъщност кремъкът, силициев двуокис, е пиезо кристал. При деформация се получава електрически разряд(както и обратното-при електрически разряд настъпва деформация-главите на мастилено струйните принтери). Вземи два кремука и ги удари един в друг-пак имаш искри. Никакви железни стружка. Само уточнение. |
| >>><<< Твърдиш ли, че искрата, която запалва барута в кремъклията оръжие е електрическа, а не механична? Старците на село доскоро чукаха кремък с огниво направено от добре закалена стомана, Желязо не става, качественото огниво е скъпо нещо. Имах и двете и съм пробвал какви ли не комбинации. Знам да бера , варя и суша и прахан  Насрещният удар на два, дори кръгли, кремъка дава плоска, вероятно електрическа искра, но не тя пада върху запалитената среда, а нажежени частици. На тъмно може да ги видиш, искри -подобно стомана на шмиргел... Искрата се подхваща (у нас с огниво/кремък) от прахан - влакънца от варене дървестна гъба, а в мускетите от барутна връв или насипен барут. |
Кайзер Созе 15 Апр 2018 10:25 Мнения: 15,607 От: Palestinian Territory, Occupied Скрий: Име,IP Хубаво... ама Вие пък се опитайте с такива искри да запалите огън! Иначе проверих... To ignite fire or gunpowder Assorted reproduction firesteels typical of Roman to Medieval period When struck against steel, a flint edge produces sparks. The hard flint edge shaves off a particle of the steel that exposes iron, which reacts with oxygen from the atmosphere and can ignite the proper tinder.[7] Prior to the wide availability of steel, rocks of pyrite (FeS2) would be used along with the flint, in a similar (but more time-consuming) way. These methods are popular in woodcraft, bushcraft, and amongst people practicing traditional fire-starting skills.[8][9] взето оттук...Натисни тук Може да прозвучи като хвалба, но обикновено когато става дума за оръжия... много рядко греша. Апропо... поради остър дефицит на кремък... в кралство Прусия широко се е използвал ахат, за същата цел. Малко по-скъпичко им е излизало обаче. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| Запалките с пиезо кристал имат кремъче, искрата се отвежда по жичка. Челик за огниво ти трябва за да предизвикаш деформация на кристала, не да сечеш стружки |
| В дядови се мотаеше английско огниво от осемнайсти век. На хоризонтална шина монтиран стешжен със спирална пружина изтласкваща държача на кремука срещу перпендикулярно монтиран стоманен насрещник, под него поставено легулце за прахан. Изтегляш с палец и пускаш. Примитивна запалка. Ако погледнеш конструкцията на кремъклии мускети ще видиш че кремъка попада под прав, или близък до деветдесет градуса угъл. Ако целта бе да сечеш стружки то щяга да турсят срещане под ъгъл близък до трийсет. |
Съвсем не е случайно, че примерно Мурад III в гнева си против подобни бунтове, веднъж издал заповед, всички немюсюлмани в империята да бъдат избити... а по-късно, тези категории привилегировано християнско население... постепенно са били намалявани... и накрая ликвидирани. Съвсем не случайно Мурад издал такава заповед, ама съвсем случайно християнското население успява да остане живо  Иначе постепенната ликвидация на мартолоси, войнуци и прочее групи се дължи на реформирането на османската армия по европейски образец. Това съвпада с постепенното отмиране на тимарската система, увеличението на еничарския корпус като професионална армия. |
Не помня за кой път вече Ви моля, да престанете да приписвате на опонентите си, неща които те не са твърдели никъде! Но понеже не виждам ефект, то айде пак- Моля престанете да ми приписвате неща които никъде не съм твърдял,... иначе ще започна да подозирам, че страдате от някаква странна форма на дислексия -... Какво съм ти приписал? Изложението ми развива тезата на Плътеник срещу която пишеш ти. Ако благоволите да се върнете обратно към моя постинг , то предполагам този път ще Ви направи впечатление, че изрично съм подчертал- войните от началото на 14-ти век. Какъв Калоян, какви пет лева? Та той е действал цели 100 години преди това. За армиите на балканските владетели след началото на 14-ти век, по едно време опасна се е оказала даже войска състояща се от 1700 човека... на Амедей Савойски ... дотолкова са били станали миниатюрни. Толкоз са им били и войните тогава... а за опустошения някакви...нанасяни над местното население... ми сещам се само един случай на подобно поведение отстрана на Андроник III Палеолог и толкоз. Относно каталаните ... след като скъсват с ромейте и разрушават Галиполи... те заминават в Гърция, където се замесват в междуособиците на последните останали на Балканите кръстоносци. В български земи да са вилнели, сведения не съм срещал... даже и във връзка с битката при Велбъжд . Маджарите пък, съвсем не са онези маджари... от времената на Петър. Покатоличвали са вярно, големи български маси, но при всичките неуредици, унии и пр . в Православната църква през този период... това едва ли е било свързано с някакви прекомерни жестокости. Откъде накъде съм принуден да влизам се ограничавам с 14 век, щом говоря за процеси - защото Емо е решил е така за някакво удобство? 1/ Макар някои историци да говорят за "негласен код" на поведение на балканските християнски войски от 13-14 век, самите те признават, че редица изчключения са правени. Освен това през 13-14 в., този "код" не важи за наемническите войски, които участват в кампаниите на всички балкански владения. 2/ Традицията степни наемници от север да участват в походите на българските войски датира още от първите Асеневци . През първата половина на 13 в., това са основно кумани, през края на 13 и през 14 век са основно татари. И двата народа са прочути с опустошителния си начин на водене на война - куманите се прочуват в българските кампании на Калоян в Тракия, с сетне с Унгария. Татарите стават предпочитаните наемници през втората половина на 13 век (Ивайло, Светослав Тертер търсят помощта им за вземане на властта) и през първата половина на 13 в - Светослава Тертер , Михаил Шишман , Балаур и Иван Александър ползват татарски наемници срещу Византия и Сърбия. Имаме данни за 5 опустошителни набега за татари в Тракия и Македония (т.е. Пловдивско) от средата на 14 век. Независимо дали със съдействието на Добруджанския деспот и Търновския цар или без него те са минали през тяхна територия. За един от тях Кантакузин говори за 100 хиляди татари - вероятно преувеличена цифра, но надали е преувеличил известията за отвличане на роби и "голяма жестокост". 3/ Дали малките войски могат да нанесат големи опустошения - каталанската компания, която опустошава днешно Сливенско, Ямболско , Бургаско, Одринско е около 6 хиляди души. О, да "български земи" не са обект на нападението , защото каталаните сключват съюз със Светослав Тертер, а тогава тези територии не са в пределите на неговото царство. Да се чуди тогава човек, защо се говори за "българите" на Момчил (който самият е определян за българин, влах и албанец), за българи в Македония през 14 век и прочее. Впрочем, и досега в Граматиково плашат децата с "турци-каталанци ", но нали каталанците не закачат "българските земи". От Източна Тракия те се оттеглят към Атина несъмнено мирно, дисциплинирано и кротко, може би, а опустошението на Света Гора е изолиран акт, едва ли не. Ни какво пък - тези земи не са български, нали така? Говорейки за Амедей Савойски , разбира се, не бива да пропускаме факта, че съюзници на българите срещу "Зеления граф" са османлиййте - мирни и добри хора, които открили грабителството и жестокостта, едва след като завладели процъфтяващите български земи между Загора и Дунава . 4/ За маджарите - несъмнено покатоличването във Видинско през 60те години на 14 в., е минало мирно, ненасилствено и идилично. Разкази за мъченичество, за изгорени живи и приписки "за голяма беда и мъка за народа", провокирали въстанието от 1369 г., ще да са плод на дислексното неразбиране тогавашните хора. 5/ За типа разсъждения като "предателството на Луй XIV" няма смисъл изобщо да се говори. Изобщо емови разсъждения в стил: "Това за Италианските морски републики... какво отношение има обаче към България? Те са били конкуренти на гръцко-ромейската търговия, не на българската... 6/ Българи търговци, макар и записани като "гърци" оперират в австрийските владения от началото на 18 век, вследствие мирния договор от 1700 г. За разлика от 14 век, външната търговия в периода на османското владичество за българските земи първоначално няма особено значение по простата причина, че има наличие на огромен вътрешен пазар в Османската империя. Една значителна част от предишната външна търговия се превръща във вътрешна. Това обяснява Плътеник, но няма кой да го разбере. Еснафските организации по нашите земи са факт още в края на 15 век, забеляза се специализация по отрасли - Охрид - с кожарско и кожухарско произвоство, София с аби , Самоков - рударство и железарство и пособия за османската артилерия, Сливен с производството на пушки и пистолети и т.н. и т.н. |