Дончо Цончев -- този на Джером Селинджър и Алън Силитоу. Селинджър и Силитоу немат нищо опщо помежду си, освен че са майстори на разказа. Първият е минималист, а фторият - ноо гневен афтор. |
Дорис 23 Апр 2018 09:39 Казват, че любопитството убило котката, та и аз, въпреки "Скрий: Име,IP" надникнах. Съгласен, разбира се, Аз съм един много миролюбив котарак |
Бях, макар че и моите спомени от 50-те са донякъде детски. Но много добре си спомням как родителите ми бяха привикани при зам.диреторката по политическата част на гимназията да дават обяснения защо съм предложил в литературния кръжок да се чете и коментира книгата "Консервена кутия" Някъде да сте чела издания на "Letters to Alicia" ? Кога и къде прочетохте "Първия кръг", "Ракова болница", "Архипелагът" ? Соц-миналото съвсем не се ограничава до времето след смъртта на Леонид Илич. Да, но не се ограничава и до преди. А по-често се говори, като че ли е така. Често ми се е струвало, че спомените на моите набори са силно повлияни, чак пометени, от по-силните спомени на родителите им (като Дончо Цончев от Селинджър ). Казах си за "Първия кръг" и "Раково отделение". "Letters to Alicia" не съм ги чела, както не съм гледала и Уудсток по телевизията, но те и в Уудсток не са гледали фестивала по телевизията, в славните му времена. Нито са им предлагали на вниманието Маяковски, нито даже Етел Лилиан Войнич.... Не правя пропаганда, просто съм обективна, според себе си. |
Селинджър и Силитоу немат нищо опщо помежду си, освен че са майстори на разказа Е, имат - "rebel without a cause". Хамлет на Шекспир е пра-вуйчото на героите им. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
Е, имат - "rebel without a cause". тц, Холдън Колфийлд од "Спасителят ф ръжта" е пубер од горната средна класа. "Спасителят ф ръжта" е one-off, нищо опщо с останалото творчество на Селинджър. Героите от романите на Силитоу(аз съм чел към три), са работническа класа - пердета, опортюнисти и понякога айдуци. А, има и един художник ф "Подпаленото дърво". Най ми е харесал "Старт ф живота", но тва е пикареска. |
То и Хамлет е принц, но не е особено впечатлен от това си качество, забавлява се сам, мърморейки си срещу всичко и всички, точно като пуберите от "Спасителя" и "Самотния бегач". И като другите герои на Селинджър, тези на Силитоу малко са ми позабравени. |
"Самотният бегач..." е съфсем различен од Спасителя стилово, тематично и фсякак, но бяха издадени горе-долу по едно и също време. Едно е да си фрустриран келеш ф скъпо частно училище, а друго - малолетен престъпник ф ТВУ, щото borstal e точно тва. |
"Спасителят ф ръжта" е one-off, нищо опщо с останалото творчество на Селинджър. Май всеки намира, което търси, аз навремето толкова харесах Холдън, че го видях във всеки един герой на Селинджър. Даже и в "Дебелата дама", за която Зуи обясняваше на Франи, че е всеки човек едновременно. И бог, плюс това. |
Дребно и неудачно заяждане. Аз помня 60-те. През 1969 фестивалът в Уудсток не е излъчван по телевизията, даже в САЩ. Вася бърка с филма. Стайнбек след 1962 не е написал нищо, до средата на 70-те почти всичко е издадено на български. Подобно и със Селинджър - не е публикувал след 1965 нищо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Соц-миналото съвсем не се ограничава до времето след смъртта на Леонид Илич. Да, но не се ограничава и до преди. А по-често се говори, като че ли е така. Обективно е така. Соц миналото до 1983-а е 37 години (аз съм изживял около 30 от тях), след това - само 7. Но няма да споря повече. Щом ви харесва да вярвате, че соц режимът не е налагал културни ограничения, че ви е предлагал всичко най-добро от западната култура - ваша си работа, вярвайте. |
През 1969 фестивалът в Уудсток не е излъчван по телевизията, даже в САЩ. Вася бърка с филма. Стайнбек след 1962 не е написал нищо, до средата на 70-те почти всичко е издадено на български. Фестивалът може и да не е бил излъчван директно по никоя САЩ-ска тв, но записи, репортажи и т.н. са излъчвани години наред. Не и по БНТ. Стайнбек беше превеждан и издаван до 1967-a, когато публикува 'писмата'. След това името му изчезна задълго от социалистическото културно пространство. Моята история с консервената кутия е тъкмо от 67-а. |
Събраните на Стайнбек са от средата на седемдесетте. Пет сиви тома с твърди корици-последният с военните му репортажи. |
Щом ви харесва да вярвате, че соц режимът не е налагал културни ограничения, че ви е предлагал всичко най-добро от западната култура - ваша си работа, вярвайте. Ама зорът на соц режима не е била да предлага западната култура. И правилно. Зорът беше да се уредят следвоенните отношения със съседи. Да се осигури хляб/ не пармезан/ на народа. Да се организира здравеопазване, ветеринарно дело, образование и т.н. Въглища, даже... Поне съм живял и аз, както ти, по онова време. Имаше едни други, де се тюхкяха, че соцът строил торови заводи, а не фабрики за тоалетна хартия. Сега пък да не се тюхкаме за Уудстока, смешно ми е. |
Фестивалът може и да не е бил излъчван директно по никоя САЩ-ска тв, но записи, репортажи и т.н. са излъчвани години наред. Не и по БНТ. Вася, отново бъркаш - нито записи, нито репортажи от фестивала има - все пак това е кулминацията на младежката контракултура, по-късно същата година идва Алтамонт и хипитата стават кноформисти. (в този форум има специална тема за това културно събитие).Даже документалният филм, направен през 1970, показан в ампутиран вид същата година на фестивала в Кан, вижда свят почти 25 години по-късно в пълния си вид. За Стайнбек ти отговориха други - след 1962, получаването на Нобеловата награда, той не е написал нищо. Писмата са свързани с близкото му приятелство с Линдън Джонсън, възхвала на американския войник (във Виетнам, където в онзи момент служи синът му Джон III). Не знам защо реши, че заради тези писма не е издаван - Кайзера ти отговори. Ти след 1990 видял ли си ново издание на Хемингуей? |
КотВасилий 24 Апр 2018 09:55 Мнения: 66 ...... Но няма да споря повече. Щом ви харесва да вярвате, че соц режимът не е налагал културни ограничения, че ви е предлагал всичко най-добро от западната култура - ваша си работа, вярвайте. това което истински не ни харесва, е подмяната на миналото и търсенето на основания в него за всичко - за лошо и за добро ще повторя отново - считам за късмет, че сме живели през два обществени строя, че имаме този опит и можем да направим оценка от него, а не от това, което сме чували и също, че ни е било дадено усещането, че участваме в революция /О Мy!/резултатите, от която също можем да преценим лично р.s.баба ми тогава каза, че две революции за един живот са й много и не участва, бродираше поанлас |