...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
Стайнбек след 1962 не е написал нищо, до средата на 70-те почти всичко е издадено на български. Тук май е замесена Блага Димитрова, ако не ме лъже паметта. |
лаская се даже да твърдя,че познавахме западната култура, по-добре от днешните деца даже от много от тях, които живеят там аз намирам това за социален феномен, породен от много причини а животът ни през два обществени строя - за изключителен късмет!  Факт е че имаше завеса спусната пред прозореца ,но стъклата на прозореца си бяха съвсем прозрачни. Това според мен дори имаше по-скоро благоприятен, отколкото негативен ефект. Притежаващите търсещ дух, бяха до голяма степен провокирани от наличието на завеса , сами да открият начин да надникнат отвъд нея. Останалите, така или иначе не се интересуваха особено от пейзажа оттатък завесата.  |
Тук май е замесена Блага Димитрова, ако не ме лъже паметта. Г.жо Ди, не ви лъже, издателство "Народна култура", поредица "Избрани романи", начело на редакционната колегия стои Бл. Димитрова.Вася, за "По пътя", дето питаш - издаден е в същата тая поредица през 1981 под номер 7, превод Рада Шарланджиева, предговор - Васа Ганчева. |
считам за късмет, че сме живели през два обществени строя, че имаме този опит Кхъ, кхъ... Голям опит... в измекяренето и краденето. И в гьонсуратлъка. А да бъдем свободни още не умеем... Вече 30 г. спорим какво е демокрация. А тя просто е възможност да се бориш. Избор. Или го правиш, или не. Както ни показа Мирчев, че може и да не се мълчи на мутрите. Робите чакат някой да им подари свободата, а свободният човек си я извоюва сам. |
Събраните на Стайнбек са от средата на седемдесетте. Пет сиви тома с твърди корици-последният с военните му репортажи. Събраните са 'избрани', в три тома и са от 1983-а. Натисни тук Няма да си губя времето с безсмислен спор какво и кога е излъчвано по САЩ-ски и европейски телевизии. Факт е, обаче, че плочи със саундтрак от Уудсток имаше. Там, не тук. За Керуак и Стайнбек се разбрахме криво ляво. Остана Оруел. И НЕ считам за късмет, че съм живял в два 'строя'. С голяма радост бих се отказал от първия, ако бе възможно. Пък и въобще не съм строевак. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: КотВасилий |
Остана Оруел. И НЕ считам за късмет, че съм живял в два 'строя'. С голяма радост бих се отказал от първия, ако бе възможно. Пък и въобще не съм строевак. 1984 Автор: Джордж Оруел Обем: 309 стр. Формат в мм.: 200х130 Издател: Панорама БГ Мека подвързия Година на издаване: 1984 Аз пък бих се отказал от втория. Въпрос на цивилизационен избор. "1984" издадена у нас през 1984 Съвпадение или целен ефект?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
че плочи със саундтрак от Уудсток имаше. Там, не тук. ...пак грешно, не е саундтрак (филмова музика) а аудиозаписи на МайкълУ., с девет микрофона са записвали, за документалния филм.Василий, не знам какво искаш да ни докажеш, вероятно че не сме живели по онова време, но нека да е твоето - нито Стайнбек, нито Селинджър, нито Керуак са издавани до 1990 година (не знам тогава какво имам на библиотеката си), гледахме само руски филми и от време на време Гойко Митич, така добре ли е? Слушахме Щурците, Ирина Чмихова, БоБоБо, малко ФСБ, София Ротару и ранната АллаПу, друго нямаше. |
дъртреалист 24 Апр 2018 16:22 Мнения: 11,356 От: Bulgaria считам за късмет, че сме живели през два обществени строя, че имаме този опит Кхъ, кхъ... Голям опит... в измекяренето и краденето. И в гьонсуратлъка. А да бъдем свободни още не умеем... Вече 30 г. спорим какво е демокрация. А тя просто е възможност да се бориш. Избор. Или го правиш, или не. Както ни показа Мирчев, че може и да не се мълчи на мутрите. Робите чакат някой да им подари свободата, а свободният човек си я извоюва сам. ами ...аз едва ли бих написала текст, в който се редуват думите измекярене, крадене, гюонсуратлък, мутри, роби... но да не се отдавам на любителска психология  кой тоя Мирчев? |
Василий, не знам какво искаш да ни докажеш, вероятно че не сме живели по онова време, но нека да е твоето - нито Стайнбек, нито Селинджър, нито Керуак са издавани до 1990 година (не знам тогава какво имам на библиотеката си), Не твърди това. А както разбрахме , ти (и кайзера) имате в библиотеките си по петтомник на Стайнбек на български от средата 70те .... Конкретно Стайнбек надали е добър пример, защото (както и казва КотВасилий) до средата на 60те той беше положително приет в СССР (мисля че два или три пъти посещава СССР между войната и 1963 г.) По принцип пренасяте отварянето на книгоиздаването ни е началото на 60те и после след 1977 (условно, Първата международна писателска среща в София) към целия соц период, а гледам циникът се радва, че е е имал достъп до "1984 г." повече от поколение време след издаването и. Разбира се, самите български издания (по редица обективни причини) не са особено сиптоматични (а имаше и руски книжарници) за това доколко българската култура беше отворена към западната, както и филмите, които влязоха покрай "Панорамата" не са показател за това какви касети се записваха, презаписваха и разменяха между хората с достъп до видео. Предполагам най-подходящ да ни открехне за механизма и принципите на тогавашната цензура в културата, би бил Ивайло Знеполски , макар че се съмнявам по-новатата му биография да позволи да напише нещо, което касае по-старата. Но все пак, ей така за куриоза, поинтересувайте се кога заглавия на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров се появиха в каталозите на Народната и Университетската библиотеки (не кога са зачислени към библиотеката, а кога станаха достъпни за читателите). Във всеки случай Никола Георгиев говореше за тях на студентите си и преди това. Още веднъж повтарям - най-добър (макар отново условен ) индикатор за отвореността към западната култура са трудовете на българската хуманитаристика от късния соц и цитираната там литература. Не че там няма издания, които цитиралите никога не са докосвали с ръце, но все пак ... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
Памфуций 24 Апр 2018 17:56 Мнения: 3,862 Не твърди това. А както разбрахме винаги много харесвам текстовете ти, но сега не разбрах какво казваш/не си виновен ти/ всъщност ние не се радваме кога сме чели 1984, още повече,че сме били деца в тази година нито се радваме, че пътуванията ни са били ограничени, нито за всяка друга забрана даваме си сметка за всичко това, знаем какво е, живяхме го единственото ,което се опитваме е да бъдем обективни ,даже за мен това е кауза защото идват хора след нас, които растат с ужасяващи представи за нашия беден, ограничен, нещастен живот информирани от медии, разговори помежду си, от родители, които са си дали сметка, че каквато й да е обществената уредба, те са постигнали върха на възможностите си, друго няма това е нередно! искам да сме почтени към децата си и да не омаловажаваме живота си! еми това е, съжалявам за патоса | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Lillian |
| забравих да напиша ,че съм израсла със сп. Съвременник излиза от 1972 год. и сп. Панорама, издание на Съюза на преводачите, излиза 1980 год. на когото е интересно, нека прочете какво публикуваха, може би ще бъде удивен а баща ми слушаше Франк Запа  |
| Стайнбек го четох на руски, брат ми четеше събраните на български. Като явно междинка поколение-достатъчно възрастен за ясни спомени и осъзнаване от късният соц, достатъчно млад за ранните деветдесет, отбелязвам у "старите" една фиксация върху измислен спомен за соца, отказ да се приеме развитие, етапи, промяна. Някои са застинали в историята нейде около смърта на Сталин. И често спомена дори не е техен. |
| Още пазя някои от книжките на библиотека Галактика, знам, че освен мен, няма кой друг в бъдеще да ги чете. Много е тъжно. Но така е с цялата огромна библиотека у дома. |
Ами в Англия в книжарниците ми направи впечатление, че имаше огромен щанд световна класика, вкл. и руските автори на издателство Penguin (запомних ги заради пингвинчето от задната страна). Предполагам, че щом ги издават значи ги и четат. Разбира се, че в Лондон може да се намери всичко. Нали и аз казвам, че Солженицин достигна до мен в английско издание, май точно на Penguin. Но това, че ги издават, не значи, че ги четат на поразия. Знаят Достоевски. Даже си го купуват, но кой знае защо, основно го мислят за поет.  |