...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
Ми няма как да го обясниш, щото социализъм, комунизъм... са идеологии, а информационната епоха е условен стадий на развитие. Ето я бързата илюстрация на тезата ми. Може би повечко трябва да четеш Енгелса в тоя форум. Информационното общество не е общество , което използва информационни технологии. Всяко общество ги използва в различна степен. |
Lillian 27 Апр 2018 11:10 ама да ти кажа,че буташ разговора/цитат/ към заядлив спор, което не ми харесва здрав бъди! Щом за теб настояването на конкретен въпрос да получа конкретен отговор е заяждане - твоя воля. Бъди здрава и ти !  Все пак, ще изкажа благодарност на Банши-то, задето макар и след ред подмятания се престраши и си призна. Сведохме, значи, репликата от 24 Април 2018 21:51 " ... А нещата, които пък тук си чул, прочел, видял, изживял, а там би пропуснал? Наистина ли би се лишил от тях? " до ".. А романа "Стършел", наистина ли би се лишил от него? " И пак отговорът ми е "да, категорично". С това приключвам коментарите по тази конкретна тема, благодаря на всички за участието и за изказаните мъдри мисли (вече ги посочих, няма да се повтарям). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: КотВасилий |
Аз , обаче продължавам да не виждам примери за недостъпни по времето на соца достижения на литературната или научната мисъл. Мисля, че дадох такива с Умберто Еко. |
Ето я бързата илюстрация на тезата ми. Може би повечко трябва да четеш Енгелса в тоя форум. Информационното общество не е общество , което използва информационни технологии. Всяко общество ги използва в различна степен. Може би спориш със себе си. За информационно общество дума не съм отварял. Или пък беше опит да замажеш плоската манипулация. Мда, по-скоро второто. |
Мисля, че дадох такива с Умберто Еко. Името на розата“ (на италиански: Il nome della rosa) е първият роман на Умберто Еко, завършен през 1980 година Името на розата. Превод Никола Иванов. София: Народна култура, 1985, 604 с. Нещо ти издиша тезата  |
Памфуций 27 Апр 2018 11:58 Мнения: 3,914 От: Bulgaria Образованието е до живот и определено днешният "строй" ми донесе в пъти повече ползи, отколкото предишният. Много точно. Не посочки към течението на "Панорама" и "Съвременник" , а сравнение с достъпа към информация днес показва качествената разлика. Но как да го обясниш на хора с ностралгия по времето, защото аз дадох тези "посочки" трябва да отговоря но не знам какво да кажа, никога не съм наясно как да постъпя, когато срещна агресия, която не съм очаквала, пък и не съм предизвикала, мисля само да кажа , че не е много ок да се позоваваш на моята носталгия по времето, първо защото през ум не минава да отрека сегашното време и второ защото през 1989 год. съм била на 21 години нямам този грях | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
Името на розата. Превод Никола Иванов. София: Народна култура, 1985, 604 с. Нещо ти издиша тезата "Името на розата" е художествена литература. Преди появата и в България Еко има зад гърба си 20 и кусур години с писане на научни трудове. Абсолютно непознати за научната общност тук. За това става дума, поне аз така разбрах написаното от Памфуций. Впрочем Postille a „Il nome della rosa“ (1983) също си остана "скрито" познание. До появата на Американския университет и библиотека "Паница". |
До появата на Американския университет и библиотека "Паница". По-добре да не се бяха появявали !  България е малка страна и неможе всяко нещо , печатано на Запад да бъде преведено и отпечатано ! Независимо художествена или научна литература . Затова пък имаше "Руски книжарници" , в които имаше преведени доста западни автори , както художествени , така и научни . От там научих за композитните материали една година , след като бе излязла на английски . Както и за биониката , брейнсторминга , синектиката и много други методи . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чок觧 |
Името на розата. Превод Никола Иванов. София: Народна култура, 1985, 604 с. Нещо ти издиша тезата "Името на розата" е художествена литература. Преди появата и в България Еко има зад гърба си 20 и кусур години с писане на научни трудове. Абсолютно непознати за научната общност тук. За това става дума, поне аз така разбрах написаното от Памфуций. Не аз съм избрал този пример, както е видно, само оборвам тезата. Преводната литература в преобладаващата си част по принцип е художествена. А вие лично, били ли сте част от научната общност по онова време, за да твърдите че трудовете на Еко са и били непознати или карате по спомените на Памфуций.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
| Който е знаел чужди езици научните трудове на западните автори са му били познати . Баща ми беше на Брюкселското изложение 1957-58 година и дълго време получаваше списания и брошури , предимно на немски и испански - тези западни езици знаеше . После започна да получава и на френски макар , че не го знаеше , но понеже се заинтересувал от фирмата "Кастолин" , хората решили да го информират . |
България е малка страна и неможе всяко нещо , печатано на Запад да бъде преведено и отпечатано ! Не е нужно да са преведени. Въпросът е, че не бяха налични с изключение на малко на брой заглавия. за да твърдите че трудовете на Еко са и били непознати или карате по спомените на Памфуций. Това е много лесно проверимо, няма нужда от спомени. Има електронни каталози на библиотеките ни, в тях се вижда какво е било и какво е налично. Много от нещата, които не са набавени тогава, не са налични и днес, но - както отбелязах - със съществената разлика, че могат да ти дойдат на масата или ти да идеш при тях. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Плътеник 27 Апр 2018 05:54 Дискусията продължава да се тика в полето на детско-юношеската литература. Упорито се избягва поне двукратно поставен въпрос от Памфуций - каква западна книжнина, а оттам и научна мисъл, познаваше българската наука в периода 1944-1989 г.? Отговорът е, че с изключение на някои ченгенца, пускани да поработят на Запад, никаква. Не знам с каква наука сте се занимавали, че сте имали проблем със западната книжнина. Вярно е, че не се превеждаше, но това беше нормално, поради малкия брой заинтересовани от определен вид наука. Специално ние дори учебници нямахме, а учехме предимно по записки. За сметка на това, имаше огромно количество научна литература, преведена на руски. Колкото до оригинални издания, ами вървете в Народната (пардон, Националната) библиотека и потърсете западни книги и списания от посочения от вас период - ще останете изненадани. Има всичко, единственото ограничение е било непознаването на чужди езици. |
| Имам спомен че покрай атентата срещу папата Западът ни наложи ембарго на научни списания. Е, ама ние някак се изхитряхме да котрабандираме. |
Абе... Айнщайн дали е чел Умберто Еко?  Тоя свят го движат мечтатели, а не читатели. Четенето е полезно за раздвижване на мозъка. И е приятно. Ето кои са били едни от любимите му книги: http://favobooks.com/writers/84-einstein-albert.html |
Това е много лесно проверимо, няма нужда от спомени. Не случайно ви попитах дали вие лично сте били част от научната общност по онова време. Прилагам прилежно още един пример монографията на Ивайло Знеполски Умберто Еко и „Името на розата“. София: Наука и изкуство, 1987 Явно все някакъв достъп е имал човека. |
Плътеник 27 Апр 2018 15:08 Изобщо знаете ли какво е библиотека? А че в СУ освен общата библиотека такава имаше и към всеки факултет? А в ЦИНТИ (сега НАЦИД) ходили ли сте? Невежеството не оправдава троленето. |
| Отиваме на каталога на НБКМ, търсим не кого да е, а Стивън Хокинг. Всички заглавия са след 1993 г. Търсим го и като Stephen Hawking. Същата работа. Отиваме в НАБИС. Сред книгите от преди 1989 г. намираме само The large scale structure of space-time от 1980 г. Предполагаемо набавена преди 1989 г. Виждаме и отпечатък на преводна от руски статия (Стефан Хаукинг ) "Вижда ли се краят на теоретичната физика"Търсим "Singularities and the geometry of space-time" (1966 г.) и ... нищо. Търсим Proceedings of the Royal Society of London A - нищо. И така, една книга на Хокинг, предполагаемо дошла нейде през 80-те (второ издание, тя е написана много по-рано), останалото е мълчание. А науката ни в края на 19 век пише рецензии и отговори на световни публикации, появили се месеци преди това. Но да, соцът ни отвори очите  |