Виж там, разберете се помежду си. Няма какво да се разбираме. Само абсолютно незапознат с въпроса кой е Ивайло Знеполски може да е "неразбрал" за какво става дума. Впрочем чакам доказателство за личния чек на Балевски за 800.000 дойчмарки, който той щедро дарява на държавата. Щото официалните съобщения друго казват. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
За тоя Ивайло Знеполски ли става дума - От 1970 г. работи в ИССТ (Институт за съвременни социални теории), който е научно звено към АОНСУ и е на двойно подчинение на ЦК на БКП и на Президиума на БАН. До 1974 г. е научен сътрудник в Института, а след това - старши научен сътрудник. През 1990 г. е делегат на XIV конгрес на БКП. Бива! Сериозен учен и авторитет, даге. |
Тук пише друго: Тогава Институтът по металознание получава от фондация „Кьорбер” в Хамбург най-авторитетната европейска награда за научно-технически принос, равностойна на Нобеловата награда за инженерно-техническа дейност. Пак си проверете източниците, наградата е връчена на Балевски Награда „Korber” за Европейска наука – Германия (1985); „ Златен медал . ” Това от източника който, вие посочихте, стр.24. Щото официалните съобщения друго казват. Кои по точно? Мисля ,че ви отделих достатъчно време. Още един път здрав бъдете и вие някой пример приведете | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
Encouraging Award for European Science Development of the “Koerber” Foundation - 1985; Prize of the World Intellectual Property Organization - 1986 Diesel Golden Medal of the German Institute for Inventions - 1990 Дадени на института. Цък ей тук: http://ims.bas.bg/wp-content/uploads/2015/01/Catalogue-eng.pdf, стр. 3 Това, че 75-80 годишният по онова време авджия Балевски си ги брои за свои, не е мой проблем. Чакам данните за Дарението от 800.000 DM. Пък и гадните немци казват разни неща: Der Körber-Preis für die Europäische Wissenschaft wird jährlich im Großen Festsaal des Hamburger Rathauses in Anwesenheit des Ersten Bürgermeisters der Freien und Hansestadt Hamburg und 600 Gästen aus Wissenschaft, Wirtschaft, Politik und Gesellschaft verliehen. Preisträger: 1985: Gegendruck-Gieß-Technologie, Teodor Balevski, Rumen Batschvarov, Emil Momtschilov, Dragan Nenov, Rangel Zvetkov http://deacademic.com/dic.nsf/dewiki/2460254 Кхм ... Тцтц ... Entwicklung eines computergestützten Regelsystems für Gegendruck-Gießprozesse / Development of a Computerized Control System for the Back Pressure Casting Technique [PREISSUMME: 800 000 DM] PREISTRÄGER: DR. EMIL MOMTSCHILOV DR. TEODOR BALEVSKI DIPL.-ING. RUMEN BATSCHVAROV DR. DRAGAN NENOV DIPL.-ING. RANGEL ZVETKOV [ALLE SOFIA] Това от официален документ на фондацията: https://www.koerber-stiftung.de/fileadmin/user_upload/koerber-stiftung/redaktion/kpew/pdf/2001/koerberpreis_2001.pdf, стр. 26 (38) Де го Дарителят? (Впрочем синчето Тошко и той се сдобил с отличие покрай кадърните, дето носиха партийните величия на раменете си ). Мисля, че след тази поредна порция ваши смехории тази част от дискусията се изчерпа. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Плътеник |
Не случайно ви попитах дали вие лично сте били част от научната общност по онова време. Прилагам прилежно още един пример монографията на Ивайло Знеполски Умберто Еко и „Името на розата“. София: Наука и изкуство, 1987 Явно все някакъв достъп е имал човека. Кое е неясно в написаното: Спомням си, когато докопах "Името на Розата" на Умберто Еко (1986, с една година закъснение). Прочетох много внимателно предговора на Знеполски (сам по себе си достоен за публикация, както и стана) и се юрнах да търся из библиотеките нещо от автора (тогава имах силно увлечение към семиотиката, бях фен на Лотман и на Тартуската школа). Дори жената на мой приятел, която работеше "специалист" в Института по изкуствознание към БАН не можа да намери нищо, освен една кратка статия. Очевидно е от предговора, че Знеполски е имал тогава достъп до книги на Еко, което показва йерархия на достъп до познание. Плътеникът е споменал за достъпа на некои ченгенца. Като приятеля на дървингов , Божидар Димитров, дето професорът щял да се допитва до него за Петър Богдан, ако и специализантът във Ватикана да не може да отличи герба на България в книгата си за П. Богдан. Може би трябва малка корекция - Людмила Живкова е била в Оксфорд и също е имала достъп до литература, непристъпна за простосмъртните у нас, както и хердеровите стипендианти във Виена, както и специализациите към центъра "Витгенщайн". Изключение може да са били може би и деца от семейства приближени на тогавашните властимеещи - това аз няма как да знам. Няма как да знам и какво е имало в библиотеките на идеологическите институти. За мен критерии е Народната библиотека, Университетската Библиотека и тази на Богословския факултет, както където явно е имало пълно течение на вестниците за футбола, но не и на English historical review, Journal of Medieval History или Speculum. За Analecta Bollandiana или известията на британските и американските центрове в Египет, Атина и Рим, да не говорим, дoри не е и пълно течение на Balkan studies на Солунския институт, чиято дейност и изследвания касят по най-пряк начин България (май Аксиния Джурова в нейния център "Иван Дуйчев" накрая поправи това). В същото време българските студенти учеха древна, средновековна и нова обща история по съветски учебници от края на 60те и 70те (е по Нова история Пантев написа два-три обзорни труда , че да компенсира и да повтори подвига на Д. Агура от началото на миналия век, а Димитър Ангелов написа една История на Византия, която не може да се мери с Лекции по история на Византия на Петър Мутафчиев) и специализираха по литература публикувана десетилетия по-рано и тук таме некой ценен том , подаден им от техен научен ръководител, който се е докопал незнайно как до него. По същество една квази-феодална структура на познанието, поне в хуманитаристиката и социалните дисциплини. |
Lillian 27 Апр 2018 13:14 Искрени извинения поднасям. Нямах предвид теб, но така се получи, че отговаряйки на твое мнение , направих забележка, която се отнася до другиго. Моля за извинение за объркването, което - разбира се - е изцяло по моя вина. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
Дискусията продължава да се тика в полето на детско-юношеската литература. Даже и не погледнах кой се е изцепил с това. Че то почти цялата класика и гениалност влиза в това поле. После е късно да ги четеш, после четеш, за да се забавляваш и да надграждаш, ако има върху какво. |
Banshee 27 Апр 2018 19:29 Дискусията продължава да се тика в полето на детско-юношеската литература. Даже и не погледнах кой се е изцепил с това. Че то почти цялата класика и гениалност влиза в това поле. После е късно да ги четеш, после четеш, за да се забавляваш и да надграждаш, ако има върху какво. Бъркаш нещата. Съвсем вярно, че литературата, разнищваща вечните житейски проблеми трябва да се чете на млади години. Но това съвсем не значи, че тя е детско-юношеска. Дали нещо е детско-юношеско се определя не от възрастта на читателя, а от интелектуалното му ниво и менталното узряване. Някои се раждат пенсионери. Вярно до голяма степен. Други пък остават цял живот на предпубертетното си ниво. И дори се хвалят с това. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: КараКолю |
Бъркаш нещата. Съвсем вярно, че литературата, разнищваща вечните житейски проблеми трябва да се чете на млади години. Но това съвсем не значи, че тя е детско-юношеска. Ти май не следиш дискусията, иначе нямаше да спориш с мен, защото общо взето казваш същото като мен, с твои си думи. И виж за кои книги става въпрос. |
Ти май не следиш дискусията, иначе нямаше да спориш с мен, защото общо взето казваш същото като мен, с твои си думи. И виж за кои книги става въпрос. Като че ли за Умберто Еко - вите. Не, не синдром Питър Пан, а синдром 80/20. Да поясня. По мои наблюдения 80-те процента от хората не надхвърлят интелектуалното си равнище, достигнато преди половото съзряване. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: КараКолю |
Не харесвам Парето, но явно сте фен н а Христов. Налага се да разчитам профила. Кат осемдесет процентник"юнак вино пие, ахмак лозе копае" |
Благодаря за пояснението. За половината бих обвинил тестостерона, или че един джентълмен след двайстата си година чете само спортната страница, тъй че сметката ще излезе, ако прибавим полово неориентираният процент. Малко насилено, но със статистика може да го докарам до осемдесе, ако прибавим и гениалните икономи. Жалко че не съм джентълмен |