...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
Абе... Айнщайн дали е чел Умберто Еко? А Нютон дали е чел Умберто Еко? А Ератостен дали е ползвал Google Earth? А Евклид дали е работил с Adobe Illustrator? |
А Нютон дали е чел Умберто Еко? А Ератостен дали е ползвал Google Earth? А Евклид дали е работил с Adobe Illustrator? Благодаря, че потвърждаваш думите ми. Тук нямаме конфликт. |
Не, не ги потвърждавам   Иначе искам да прочета нещо подобно за някой наш учЕн от епохата на соца: В периода 1914-1938 г. П. Мутафчиев е написал 36 отзива и рецензии на трудове на наши и чужди автори в известни български научни списания и периодични издания и най-вече рецензентския отдел на едно от най-значителните византоложки списания “Byzantinische Zeitschrift”, където той от 1925 до 1938 г. редовно сътрудничи.  |
Отиваме на каталога на НБКМ, търсим не кого да е, а Стивън Хокинг. Всички заглавия са след 1993 г. Пак греда колега. „Кратка история на времето“ (1988), София: Наука и изкуство, Първо издание: 1 март 1988 г.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
Не, не ги потвърждавам Ще ти се, ама точно това правиш. Айде, до скоро "виждане"! П.П. Да напомня: "Nothing that is worth knowing can be taught" |
Пак греда колега Както казах, няма я в каталога на НБКМ. И моля ви се, това не е сериозно, все пак книгата започва с Реших да се опитам да напиша популярна книга за пространството и времето И сетне: Някой ми каза, че всяко уравнение, което бих включил в книгата, ще намали наполовина търсенето й. Поради това реших изобщо да няма уравнения. Накрая обаче вмъкнах едно — знаменитото уравнение на Айнщайн E = mc2. Надявам се да не уплаши половината от потенциалните читатели. Говорим си за научна, а не за научно-популярна книжнина. Това вече го отметнахме. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Плътеник 27 Апр 2018 15:25 Възпроизвеждаш 1 към 1 всички доводи на платените психопати. Първо - мярнах, че даже електронният опис на периодични т.нар. западни издания е след 1992 г. Второ - бяхме един сплотен екип Тотаджии на Тото 1 (футбол!) и като най-начетен и полиглот бях "командирован" в Народната Библиотека да ровя и да правя статистики. Говорим за разгара на соца - 1980 и малко след това. Имаше всякакви английски (и не само!) футболни списания и вестници - от пиле мляко - и то за много години наназад. Събрах всичко (всичко!!!) за английския футбол - всички резултати за всички дивизии и купи от възникването на Играта там. Затова и (не бива да го крия!) ме бяха обявили за Вървящата Енциклопедия на Английския, Италианския, Испанския и ЗападноГерманския Футбол. Знаех практически всичко (всичко!!!) Та за една такава проста и селска работа като Футбола Партията и лично др. Т.Ж. се бяха погрижили Запалянкото да има всичко под ръка и то от първа ръка - т.е. първичен документ! Изтегли си просташките провокиращи подмятания!  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ганий |
Имаше всякакви английски (и не само!) футболни списания и вестници - от пиле мляко Поне една дисертация за история на спорта да се беше появила от толкова много научна книжнина |
Плътеник 27 Апр 2018 15:47 Още помня някои по-фрапиращи резултати! Примерно - пусни справка - да кажем, за голямото северно дерби Нюкасъл - Съндърланд... Домакини Нюкасъл - резултат 1:9, което не пречи Нюкасъл да стане шампион... Пр. Хъдърсфилд Т - Чарлтън Атл 7:6 - на полувремето 1:6 Шефийлд Уен - Евертън 5:5, на полувремето 0:5 и т.н. |
| Е, аз пък се запознах през 2004 г. с Виктор Холъм, който според него бил вкарал победния гол през 1973 г., с който Съндърланд взел купата. Живееше в село Ружица, в Странджа. Надявам се още да си е жив и здрав. Още не съм проверил дали историята му е истина, можеш да ми кажеш. Виж к'ви чудеса ни донесе не-соцът. Ха, сега проверих, бил асистирал, не бил вкарал, калпазанинът Останалото е вярно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Както казах, няма я в каталога на НБКМ. И моля ви се, това не е сериозно, все пак книгата започва с Реших да се опитам да напиша популярна книга за пространството и времето И сетне: Някой ми каза, че всяко уравнение, което бих включил в книгата, ще намали наполовина търсенето й. Поради това реших изобщо да няма уравнения. Накрая обаче вмъкнах едно — знаменитото уравнение на Айнщайн E = mc2. Надявам се да не уплаши половината от потенциалните читатели. Говорим си за научна, а не за научно-популярна книжнина. Това вече го отметнахме. Да ви имам доводите, колега. Учените не се образоват от научна книжнина, а я създават. А и доколкото съм запознат, учените от времето на соца имат доста повече научни постижения признати по белия свят, от тези напоследък. Останете си със здраве и все така "научно" подкован.  |
Учените не се образоват от научна книжнина, а я създават. Да, обърнахме дружно палачинката. От "имаше всичко за четене" до "кво толкова трябва да се чете". А и доколкото съм запознат, учените от времето на соца имат доста повече научни постижения признати по белия свят, от тези напоследък. Тц. |
проф. дървингов 06 Апр 2018 19:35  Бях си дал дума да не отронвам дума в тази похвално повдигната дискусия с огромно значение, но не се стърпях!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
Учените не се образоват от научна книжнина, а я създават. Да, обърнахме дружно палачинката. От "имаше всичко за четене" до "кво толкова трябва да се чете". А и доколкото съм запознат, учените от времето на соца имат доста повече научни постижения признати по белия свят, от тези напоследък. Тц. Пак свободни съчинения "кво толкова трябва да се чете" е вашата представа явно. Аз не твърдя нищо такова. А относно Тц: Не е достатъчно. Добре е да приведете някакви примери, иначе тезата ви отново издиша. Някой съизмерим, да кажем с Ангел Балевски примерно, и метода на леенето с противоналягане. Орден „Академични палми“, Франция Златен медал „Дизел“, Германия Медал „Ломоносов“ на Руската академия на науките През 1985 г. е удостоен с наградата за перспективен научно-технически принос, присъдена от фондацията „Крьобер“, Хамбург, ФРГ. Със специалния диплом получава награда от 800 000 западногермански марки. Цялата сума акад. Балевски дарява на държавата за развитие на металургията. А пък ако приведеш и пример за нещо подобно на подчертаното, ще стана виден последовател на евро-атлантическата кауза. |
| ...искрено се веселих както на писанията на онова местно хипи, жалващо се, че когато американските талавизии са предавали Удсток, той е бил лишен от това, както и на хуманитарите, за които светът свършва с това дали и кога научните трудове на У. Еко са публикувани и дали масовата публика през 60-те и 70-те е познавала Юлия Кръстева и Цветан Тодоров (почетен доктор на СУ от 21 септември 1988 почетен знак със синя лента, интересен за тесен кръг читатели). Няма лошо, така поне блясват тук като начетени пичове и дами. Предлагам на хипито, на бонго и на плътеника да проучат един обективен критерии - колко български открития има от 1900 година насам, кога са направени, и от кого - ще хлъцнете като разгледате хронологията - предварително успокоявам завалиите, преобладаващата част не са направени при камунизъма ... наслука. Ганий, ти като ерудит няма да им подсказваш, нали? |
Не аз съм избрал този пример, както е видно, само оборвам тезата. Преводната литература в преобладаващата си част по принцип е художествена. А вие лично, били ли сте част от научната общност по онова време, за да твърдите че трудовете на Еко са и били непознати или карате по спомените на Памфуций. Кой каза "непознати" - мислех, че ясно съм описал ситуацията и съм написал , че имаше избрани запознати, дори упортебих израза "йерархия на познанието". Умберто Еко впрочем стана доктор хонорис кауза на СУ след промените, през 1990 г., когато имах честта да се запозная с него. Удостояването му беше един от символите на "отварянето" . |
Някой съизмерим, да кажем с Ангел Балевски примерно, и метода на леенето с противоналягане. Орден „Академични палми“, Франция Златен медал „Дизел“, Германия Медал „Ломоносов“ на Руската академия на науките През 1985 г. е удостоен с наградата за перспективен научно-технически принос, присъдена от фондацията „Крьобер“, Хамбург, ФРГ. Със специалния диплом получава награда от 800 000 западногермански марки. Цялата сума акад. Балевски дарява на държавата за развитие на металургията.  Тук пише друго: Тогава Институтът по металознание получава от фондация „Кьорбер” в Хамбург най-авторитетната европейска награда за научно-технически принос, равностойна на Нобеловата награда за инженерно-техническа дейност. http://mtf.tu-sofia.bg/Sait_MTF65/Proceedings_MTF65_S.pdf 75-годишният Балевски по онова време трябва да е бил ултрапенсионер дори по БАН-ски стандарти. |
Кой каза "непознати" - мислех, че ясно съм описал ситуацията и съм написал [/quote]Ето кой  Виж там, разберете се помежду си. ] Плътеник 27 Апр 2018 14:05 Мнения: 2,135 От: Bulgaria Името на розата. Превод Никола Иванов. София: Народна култура, 1985, 604 с. Нещо ти издиша тезата "Името на розата" е художествена литература. Преди появата и в България Еко има зад гърба си 20 и кусур години с писане на научни трудове. Абсолютно непознати за научната общност тук. За това става дума, поне аз така разбрах написаното от Памфуций. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: циникЪтхедонист |