...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
| бонго, избиваш комплекси, разбирам те. Божо ченгенце (няма да се откажа от познанството си с него), Живкова такава, Джурова онакава, но всички с достъп. За Знеполски и Дайнов (Оксфорд) си трайкаш и за Цветан Тодоров също. За кумири ти Желев да не споменавам - и той еэимал достъп. Завистта те разяжда, отпусни малко, не всичко се върти около медиевистиката и трудния ти достъп до източниците, радвай се на дребните неща в живота. Да ти напомня - ти и до някои брошури на Сталин нямаше достъп, за това поиска копие от една от тях от мен, помниш ли? Или те е срам? |
| Чета ви от няколко дни и не спирам да се удивлявам. Аз май живях по същото време като повечето от вас, затова не мога да ви се начудя защо мерите с днешните мерки тогавашната достъпност? Ах, нямаше достъп за всички! Ми нямаше, щото и пари нямаше достатъчно! Читални нямаше достатъчно! Ксероксите бяха кът! А народ с изследователски щения - с фадрома да го ринеш! Това да се докопаш до пропуск за патентната библиотека в Петербург (а беше все още Ленинград, аз като пристигнах) беше равносилно на Дядо Мраз да ти се яви лично и да ти донесе истински влак. В Михайловския замък, където се помещаваше въпросната библиотека, имаше цифром и словом 4 (четири) седящи места. Който дошъл пръв - той работи, докато не излезе някой от четиримата щастливци - чакаш. Патентните журнали не бяха оригинални, те бяха копия от журналите, които се купуваха вероятно за друго място в СССР, копираха се и се даваха под разписка без право на изнасяне. Щото абонаментът бил скъп, казваха девойчетата, които бяха богини на подвързването на изкопирани страници. И като си намериш каквото ти трябва какво правиш? Правилно, вадиш си пилюра и си го копираш ръчно. О, ако пък си докопал отнейде оризова хартия - човек става много популярен и се сдобива с неочаквани приятели! Мога до ден днешен да изкопирам чертеж във всяка една плоскост. Също голяма популярност носеха на приносителите си кутиите с тортички и сладкиши за чая. Хем не се считат за подкуп, хем ти осигуряват място в прозореца. Да, да, предлогът е правилен, стените на Михайловския замък са достатъчно дебели, за да може човек спокойно да си седи в нишата на прозореца докато стане тъмно и да си чете сгънат на турско пет. Това, че е по-хладно (щото замъкът е каменен, а джамът е в коридора) и малко твърдо, се компенсира с достъп до информацията, за която така плачат всички. Не зная как е било отвъд завесата, може там да е имало информация на корем, достъпна за всички, университетите да са били заляти с пари, книги и списания с публикации, но моята си бедна и гладна лаборатория коментираше неща, публикувани из света в рамките на предишните три-шест месеца без проблеми. И се печаташе, и изобретяваше, и патентоваше. Не, нямаше всичко за всички. Но с малко труд, творческо мислене и някоя и друга кутия сладки - постигаха се чудеса. Сега изглежда, че има всичко. Сигурно е по-добре така. И все пак ми липсва тръпката. Онзи момент, в който тропваш чертежа на масата между чашките с черен чай без захар и казваш, господа, ще се наложи да подбутнем онази работка, щото тук едни японци ни дишат във врата! А господата казват, хмм, ще я видим таз работа с дишането във врата, я разчети тук какви са тези числа!  |
| Приятел, връщайки се от Кембридж средата на деветдесетте, със смях си припомня заключените рафтове в прочутата университетска библиотека. Достъп само след разрешение на декана по искане на научният ръководител. Впечатлен попитал дали не са некви ценни и крехки ръкописни оригинали. Не-неподходяща литература. Идвайки от страна с цензура до скоро се зачудил дали не е сбирка с японско порно? Но не било. Обяснили му че в Кембрич е тъй. Не че заглавията не били достъпни на пазара с малко усилия. |
Живкова такава, Джурова онакава Пак не четете с разбиране, професоре. Малко на цветановщина отиват нещата. Да помогна малко: За Analecta Bollandiana или известията на британските и американските центрове в Египет, Атина и Рим, да не говорим, дoри не е и пълно течение на Balkan studies на Солунския институт, чиято дейност и изследвания касят по най-пряк начин България (май Аксиния Джурова в нейния център "Иван Дуйчев" накрая поправи това). А Людмила беше гениален учен, разбира се, кой би възразил? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Пак не четете с разбиране, професоре. Малко на цветановщина отиват нещата. О, много добре разбира , но какво да се прави - особености на стила и форумното поведение. |
Да ти напомня - ти и до някои брошури на Сталин нямаше достъп, за това поиска копие от една от тях от мен, помниш ли? Или те е срам? Че как бих могъл да забравя , че ми прати преди години по ел. пощата "Националия въпрос" на Сталин? Досега поне 10 пъти си ми го натекнал във форума (само тая година барем 3 пъти) , а както се вижда напомнянията тепърва предстоят. Колко пъти трябва да благодаря - може би във всеки спор с теб по няколко пъти? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
| Да се държим възпитано, господа! Моралът е пожелателен и силно надценяван, но добрите обноски или ги имаш, или ги нямаш. (Ся ми падна да го кажа с кеф) |
Приятел, връщайки се от Кембридж средата на деветдесетте, със смях си припомня заключените рафтове в прочутата университетска библиотека. Достъп само след разрешение на декана по искане на научният ръководител. Кой декан ? http://www.lib.cam.ac.uk/using-library/joining-library/using-special-collections |
| Ще питам,както и колежа .на едногодишната му специализация, както и то Шчната титла. Предполагам ще пишете научно съобщение за формите, калъпите, в които режимите изливат уж елитите. Ш |
Ще питам,както и колежа .на едногодишната му специализация, както и то Шчната титла. Знаех си аз, че не са компютри, а компоти: http://www.lib.cam.ac.uk/plan-your-visit/admissions/who-can-use?tid=36 http://www.lib.cam.ac.uk/files/5_4.pdf |
| Оставам с впечатле.ие че и д.ес йерархията на достъпа държи книги на повече ог чукване с клавиш дистанция. Дори на цял клик-което си е друха мярка между звездите. |
| Тъй, след като издърпахме темата от обсадата на Търново през хатишерифа, подминавайки балканските и замалко да зациклим на Априлският пленум, днес сме на вчера. Почти в настоящето. С още ръгане с остена може и да стигнем до поантата-оптимистична, песимистична или с претенции за реалистична теория за бъдещето на нашия народ. Забавно е да пасеш натоварени с книги магарета. Да видим утре накъде вървим. Лека. |
Забавно е да пасеш натоварени с книги магарета. Да видим утре накъде вървим. Лека. Боже, аз цяла пиеса спретнах за това! Спойлер: работата върви към Пепеляново, но минава през рая! Лека нощ! |
Общо взето, заиграхме се тук на играта носталгици по руското робтво vs носталгици по турското робство.  За страдателите от руснаците страданията на българите по турско робство са нищо работа. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
| Анти-антибългарите: https://www.youtube.com/watch?v=4pKakLZ9MJo Това по въпроса за бъдещето на нацията. |
Общо взето, заиграхме се тук на играта носталгици по руското робтво vs носталгици по турското робство. За страдателите от руснаците страданията на българите по турско робство са нищо работа. Кво общо имат руснаците ? Албания беше къде-къде по-изолирана без никакви руснаци. Говорейки за Османското владичество , поколения студенти по история получаваха образование и ставаха сетне учители без да са прочели една история на Османската империя, дори основополагащата History of the Ottoman Empire Classical Age / 1300–1600 (1973) на Иналджък, която е класически рефентен труд, беше недостъпна (и разбира се невключена в библиографията към конспектите им). === |
Приятел, връщайки се от Кембридж средата на деветдесетте, със смях си припомня заключените рафтове в прочутата университетска библиотека* Highly unlikely.Големите библиотеки на англо- и американските университети работят на принципа: платена такса  регистрация карта за достъп. Ако си редовен (платени поне два университетски курса) имаш достъп до всички услуги включително ILL (InterLibraryLoan). Ако имаш карта (която е с чип), но не си платил такса, имаш достъп до стелажите с книги, където можеш да четеш на място каквото си пожелаеш. Ако не си регистриран в Уни, имаш достъп до читалните за граждани и електронни картотеки. Там също има персонал, от който можеш да поискаш да ти донесат търсено издание да го четеш на място. Така е в голямата библиотека на UofT -- Robarts (14 етажа. Между другото от нея се е вдъхновил Умберто Еко докато е писал Il nome della rosa.) *koя конкретно? библиотеките си имат имена. |
За страдателите от руснаците страданията на българите по турско робство са нищо работа. Малко българска мъка по турско: Зехме хляб от едного турчина, що сбираше сено. По-горе от него отидохме връх 4 други българи шопи за хляб, които абие вдигнаха косите противно нас. Ние се опулчихме и с едно пушкание разгонихме ги. (из "Дневник за движението на четата на Г. С. Раковски"  |