Протопопът е бил архиерейският наместник в Лом и Ломската околия. Той е назначаван направо от владиката и във всичко представлявал е владиката, а понеже владиката пред турската власт е минавал като милетбашия - баща на християните в епархията, то и протопопът е минавал и считали го за такъв в Ломската околия.
Като наместник на владиката и представител на народа - християните, протопопът е застъпвал всичките интереси на населението и по право е присъствувал и в двата межлиса - съдебния и административния: той е взимал участие в разискванията, давал е гласа си, и неговият глас е бил решавающ; без неговия подпис (печат) нито една мазбата, т. е . протокол, не е изпращана във Видин, нито един съдебен или административен акт не е имал нужната валидност.
[…]
Домът на протопопа беше неприкосновен, в него обиск полицейски не можеше да стане. Той беше и конак, дето протопопът съдеше, наказваше и затваряше. Жена, селянка или гражданка, провинена в някоя простъпка, или престъпление дори, не се затваряше в конака, а се изпращаше в дома на протопопа. Осъдена да излежи известен срок в затвор, тоя срок тя излежаваше в дома на протопопа, третирана като затворник, т. е . работеше всичко, на което бъде наредена от протопопа или от попадията му.
Още по-широки бяха правата му там, дето се касаеше до вярата. За всички неприличия или неистовства над някоя черковна процесия, или над свещеник, протопопът по право се явявал като тъжител и застъпник и имал е право да иска наказанието на виновните.
Ако някой турчин подлъстеше някоя селянка мома да се потурчи, каквито случаи нерядко ставаха, т. е. да приеме исляма и да се нарече кадъна, додето тя не бъде предадена на протопопа да я разпита, да я увещае, ако доброволно тя желае потурчването, и да употреби всички мерки, за да я отклони. Ако момата остане непреклонна, тогава протопопът я довежда при кадията и декларираше, че тя не е християнка. Тогава едвам се прави протокол за потурчването й и се предаваше на ходжата и бъдещия й мъж.
Повечето пъти обаче момата е грабната насила и похитителят й казва, че доброволно му пристанала. В такъв случай протопопът, щом я земеше от кадията и се увери, че тя не желае потурчване, или успее да я убеди и увещае, макар и доброволно пристанала, да се отметне, той пращаше за родителите й през нощта я изпращаше в село, та веднага попът я венчаваше за някой момък. Като се свърши всичко това, протопопът отиваше в конака с момата вече булка, родителите й, момъка и родителите на момъка казваше: "Ето момата, сега е вече була. Тя била насила отвлечена!" И тук се свършваше работата.
Много пъти обаче турците не даваха момата да отиде в конака, но при настоятелните искания на протопопа властта принуждаваше похитителя и родителите му да я доведат; обаче тя вече е облечена във фередже и забулена като кадъна. И в такъв случай протопопът е имал право да иска, щото да бъде разбулена и да му бъде предадена за разпит и увещание. Не удовлетвореше ли се искането му, той протестираше, че се нарушава закона, заявяваше, че няма да подписва никакъв протокол и че ще се оплаче на владиката. И в много случаи той е побеждавал.
В деятелността на ломския протопоп се помни такава отважна и решителна постъпка. Било е във време на протопопа Демян, който бил родом от село Вълкова слатина; от същото село била пристанала мома на един турчин, роднина на хаджи Абаза, господар на туй село. Протопопът настоял да бъде доведена момата веднага пред кадията и межлиса, и най-накрай х. Абаз, който покровителствувал похитителя на момата, се съгласил. Момата била доведена, но вече кадъна с фередже и забулена с було. Бил межлисът голям, присътствували освен каймаканина, кадията и други аази, но и видни турци, па и сам х. Абаз, кнезът Аврамчо, тоже от Вълкова слатина.
Протопопът почнал да я разпитва, обаче тя, научена от по-рано, нищо не отговаряла. Тогава протопопът станал и пред всички отишел при нея, дръпнал фереджето, разкъсал го и ударил й две плесници такива, от които тя проговорила: „Леле, дядо Прото, я не сакам да бъда туркиня; насила ме зеха"! Веднага я хванал за ръка и извел от конака.
И на другия ден тя била булка, венчана за един момък от Вълкова слатина. Похитителят вече не смеял да стъпи в туй село. Тая отважност се много коментирала, дори хаджи Абаз се заканил на протопопа.
Искали да го обвинят, че се докоснал до свещеното фередже, обаче нищо не последвало. Кнезът, роднина на протопопа, се застъпил за протопопа и всички мирясали.
Това било в 1864 година.

само на 200 години, а не на 500

Дори да е със съмнителни художествени качества, като твоя образец на интернет фолклор - писмото от вампира.

Иначе Плътеник е цитирал писмото по

- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Та му отсекоха едната ръка,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Отсекоха му и другата ръка,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Море, отсекоха му едната нога,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Море, отсекоха му и другата нога,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хуава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна си не давам на турцка вера.
Те му искараха едното око,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам, войвода,
Яна си не дам на турцка вера.
Та му искараха и другото око,
море та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Та го юзеха хубава Яна,
та го качиха на ройна коня.
Море, Яна му вели, вели, говори:
- Остани сбогом, брат ми Никола!
- Айде сос здравие, хубава Яно!
Ноге си немам, да те испрата,
ръке си немам, да те пригърна,
очи си немам, яз да те вида.