Възможности за дообразуване

Йоан Богдан (25 июля 1864, Брашов — 11 июня 1919, Бухарест) — румынский филолог-славист, автор исследований по славянскому влиянию в румынском языке, основатель славяно-румынской филологии.

Окончил среднюю школу в Брашове, затем учился в колледже в Яссах. Получив степень бакалавра, изучал славянские языки в Вене, Санкт-Петербурге и Кракове. 20 июня 1892 года стал профессором филологического факультета Бухарестского университета, с 1898 по 1912 годы будучи его деканом и став в 1897 году первым в Румынии главой кафедры славянской филологии. 31 марта 1892 года стал членом-корреспондентом Румынской академии наук, а 29 марта 1903 года был избран академиком. Дважды, с 25 мая 1910 по 25 мая 1913года , а затем с 28 мая 1916 по 1 июня 1919 года, избирался вице-президентом Академии. Состоял также членом Московского общества истории и древностей.

Его научные работы по большей части были посвящены анализу лексики средневековых славяно-румынских рукописей, при этом Богдан подчёркивал важную роль славянских языков в процессе формирования румынского языка. Был также автором ряда обобщающих работ по истории и культуре румынского народа в Средние века.

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.

Въпросът за съмнителната автентичност на текстовете няма да бъде разглеждан тук, не само защото е до голяма степен решен, но и главно защото няма пряка връзка с разглежданата тук проблематика. От гледната точка на националната митология и масовото съзнание е важно не дали едно събитие се е случило, а дали се вярва в него. В историите за насилственото ислямизиране се вярва и това ги прави актуални. Не е ясно обаче откога започва да им се вярва, откога тези сюжети започват да доминират в масовото съзнание. Въпросът за възникването и разпространяването на сюжета е сложен и тук той също може само да бъде маркиран. Най-общо казано, първите публикации на текстовете са свързани с някакви образовани представители на патриотичната местна интелигенция, които имат достъп до механизмите за разпространяване на текстовете. От друга страна, публиката вече е подготвена от същата патриотична интелигенция да възприеме подобни сюжети. Процесът започва да се развива не по-рано от средата на ХIХ век, а първите публикации се появяват около 1870 г. И тук, както и при житията на новомъчениците, се забелязва чуждо присъствие, в случая руско.

Въпросът за съмнителната автентичност на текстовете няма да бъде разглеждан тук

Ν.Аretov, от блога queenmab.eu

Уморително досаден си. Става дума за съвкупността от множество текстове, някои от които доказани фалшификати, за някои все още се спори. Именно за това "до голяма степен". Когато само се троли, без да се чете, се получават такива неща ...

Навремето Илия Тодоров стана враг на народа, като обяви на базата на текстови анализ поп-Методиевата приписка за фалшификат, писан много по-късно.
След това един холандец, антибългарин , просто щото имаше достъп до Истанбулския архив, за разлика от родните османисти, на които според форумните здрави сили нищо не им липсвало по соца, захвана регистрите от 17 век за Родопите и Чепино и взе, та показа, че не само текстът не е автентичен, ами и писаното в него е лъжа, т. е. ислямизация на Родопите във вида, в който ни я показва Методи Драгинов и после "Време разделно" никога не е имало.