Отиди на страница:
| Параграфе, що ми бъркаш главата с твойте класи от по-миналия век. В махалата има един купува жица. Други му я носят. Трети им казва кога няма ток по жицата да я земат. Четвърти им обажда кога ша додат на проверка. Пети я купува от него и т.н. Кой от тях е капиталиста, експлоататора демек и кой работника-експлоатирания. Всичките от тая жица се хранят. И тяхното е мижава далавера. Ами за митниците, данъците, горското, пътното, полицията и пр. и пр. Леви, десни нема вече. Чудя им се на акъла на тез хора партии тръгнали да правят. Значи не са в час. Ми то и у Америката няма партии, да ме извинява Чичо Фичо. У нас ще спечели Бат Бойко или някой кат него. Костов не такъв щот го е страх от женка му и му личи. |
| Параграфе, това ти разбиране е от Марксовата политикономия. Марксовата истина е относителна, не абсолютна. За мен той и за онова си време, в зората на индустриалната епоха не е бил прав, но нейсе. Маркс прави грешка, като разглежда движението само на една отделно взета стока. При отделно взетата стока изпъкват труда и капитала, но се скрива най- важния фактор за цялостното развитие на производството. Ти си чел за труда на тъкача и за капитала на собственика на тъкачния стан, но никъде го няма изобретателят на тъкачния стан. Ако някой не беше изобретил тъкачния стан, Маркс нямаше да има с какво да даде този пример и ти нямаше да бъдеш марксист. Опитай се да погледнеш едновременно целокупното движение на стоките, а не само на една отделна стока. Всичка една отделна се движа по схемата ( в стоковото стопанство) пари- труд - пари прим, примерно, но като цяло количеството на стоките и видовото им разнообразие нарастват вследствие развитието на откривателството и изобретателството. Погледни цялата химична промишленост, като отрасъл. Какво бурно нарастване на стоките след откриването на пластмасите. И във всеки един отрасъл. Ако човечеството спре да открива и изобретява, да измисля нови технологии, то неговия производствен капацитет спира и сто години да въртиш отделните стоки по схемата пари- труд- пари, то човечеството няма да увеличи с грам обема на производството и видовото разнообразие нва стоките. А то точно това е смисълът и същността на развитието на производството .Престане ли да се развива производството като цяло, то тогава един става богат за сметка на друг, който обеднява. Но това Маркс не го е имал предвид. Той си е мислил, че по неговата схема се развива цяластното производство. Вземи развитието на компютрите. Какви наети работници са тези, които всеки ден изобретяват нещо ново. Ще продължа. |
Дали ще е Зую, дали ще е белия лебед, все тая, стига преписвахте от стари чужди постинги - чели сме ги вече тия работи. Нямате ли собствени гънки на мозъка, навлеци такива?  |
Туй си беше чиста " инсинуация значи" При толкоз шавливи дами и от ляво и от дясно чиляк са шашардисва.   |
| И пожарите са странна работа. Тихо тихо па `земе та лумне от някъде. И после пуши ли пуши. Един тича да гаси, друг да гледа сеир , а трети тича с вилата ако някой изкочи от огъня пак там да го натика. Такива ми ти работи приятели. |
| Изобретателите в компютърните фирми са тези, които правят фирмата, а не собственика на капитала. Като му се разбягат изобретателите, той ще си загуби и капитала и фирмата му ще се обезцени. Изобретателите са до такава степен привилегировани, че те отдавна са излезли от класата на наемните работници по Маркса. Капиталистът отдавна дели с тях печалбата, създава им всякакви привликателни условия за работа, всеки от тях би могъл да отиде по всяко време в конкурентна фирма, където се чудят как да го привлекат, или да основе своя фирма. Те работят в творчески колективи, където не борбата за хляба е важна, а как да реализират най-добре творческите си способности. Параграфе, аз мога да те наема като копач и да ти дам норма и да ти заповядам да я изпълниш, но не мога да ти наредя да изобретиш нещо. Творецът е нещо съвсем различно от наетия работник на Маркс с неговата икономическа принуда. За мениджърите- че в големите западни фирми мениджърите са истинските господари на корпорациите. Стоят с десетки години и собствениците на капитала не могат да ги бутнат. Това са хората, които владеят знанията и уменията да управляват корпорациите.Те са тези, които определят колко от печалбата ще се даде на работниците, колко на собствениците на капитала, и по колко милиона ще си заделят те самите. Те са тези, които определят кой и колко ще инвестира при тях или кои ще са собствениците на капитала. Те пускат акциите.Икономиката на Запада е доминирана от големите корпорации, не от дребния бизнес. Параграфе, дано съм ти полезен. |
| Муничо, ти тези работи ги неразбираш приятелю. Първо се овладяват позициите. После се разпъват лафетите и здраво се окопават, следва осеверяване на дулата и най-накрая ако е рекъл шефа може и някое топче да пукне. Ехххххх преди един пуберитет време доста позиции се бяха овакантили ама само наужким. А, ние от НП-то( " Наблюдателен пункт" пояснявам за несведущите по тънкостите на топовната стрелба) гледахме ли гледахме , че даже и вярвахме. Днес нито се кьорим през рогатките нито вЕрваме. |
| Зую, Последните ти 3 постинга зело ме озадачиха. Ще съм ти сугубо признателен, ако ми обясниш какво общо има между ихното содержание и смисъла на сия статия, в която май централната мисла гласи: че цялата история на политическия център в България (1989-2004 г.) се описва от един изящен парадокс: Тези, които искат да построят център - не могат; а тези, които могат - не искат! |
| Като викаш Център, то значи смяташ, че има лево и десно. Пък то като нема лево и десно къв Центар тражиш? |
| Има си център и още как. Има си централни бани, има си централни хали, има си централни гаражи, има си даже и централни банки. Я виж какви благинки битуват из нашейо център. |
| Мунчо, ако прочетеш всичките ми постинги ще направиш връзката. В последните се опитвам да отърва Параграфа от марксовите заблуди. А иначе връзката е следната. Политическите партии и програми би трябвало да отразяват определени интереси, на класи, прослойки, групи , индивиди и т.н. Според тези интереси те би трябвало да се структурират в политическото пространство. Форумът е единодушен, че политическото пространство отдавна не е двуизмерно, а триизмерно. Т.е. това означава, че не може полит. пространството да се дели на ляво, дясно и център, че е нещо много по-сложно. Разбирането за ляво и дясно най-пълно съвпада с разбирането за доминиране на двата вида икономически интереси- работик и капиталист. Аз твърдя, че в развития свят вече доминира трета, суперпроизводителна сила- прочети по-горните ми постинги. И, че ние, ако искаме да излизаме от кризата, трябва да сме наясно, че само тази сила ще ни изведе от нея и да отчетем нейните интереси. А отчитането на нейния интерес, означава, по-добра представа относно структурирането на политическото пространство. |
| Нещем ти благинките у Центаро. Ти ела да видиш кво става по периферията, у махалата. Тамо е живота. Другото е само стрес и нерви за нищо. |
