Отиди на страница:
Е, най-после - дискусията около ориенталския кич, наречен чалга е придобил подобаваща ориенталска форма – отправена е прървата сексуална закана  Ми така де, да си дойдем на думата! Какви беха тия комични анализи от чичето за априлския генезис на чалгата и за подсъзнанието на Кондю? Ето, капката дето преляла чашата била от по-прозаично естество - неравноделните тактове. В интерес на истината, Грацuaн има известно основание и затова ще каша на Салман, същото дето директорът казал на новата учителка във вица за Иванчо: ееееми, ше те шиба. От друга страна, чест прави на Салман, че само е изразила презрение към размерите на Грацuaн. Можеше да му каже нещо от рода на “Грацuaне, да те ххх кой те фане”. Щото ориентът, както и простотията, си е у човеко. Носи си го навсекъде – и до Манхатън, и до Торонто, и като прякор понекога. |
| Салманке, гледам че не държиш кой знае колко на етикеция и затуй и аз ще карам през просото за да ти импонирам и да не се чувствуваш неадекватно. Първа забележка: Мъничък е възможно най-неподходящото обръщение към 51 годишен мъж, който е висок 185 см, тежи близо 130 кг, носи обувки 14 номер (това трябва да е към 45 предполагам?), а относно "оная работа" - и досега в известни среди онези среднообемни термусчета които продаваха в ЦУМ в края на 70те се споменават като "грациановия" (предполагам че се сещаш защо). Втора забележка: Когато ти зададат въпрос (задачка, викторинка или някаква друга ) задачка, най-неподходящото е да се обърнеш към задаващия не с отговор, а с друг въпрос...просто лъха на лоши маниери, не за друго. Трета забележка: Музиката е изкуство което се извършва във времето, тоест тя е изкуство което не е фиксирано като картина, малка пластика или дворец на културата. Тя тече и оцветява времето в което живеем. Като всяко развиващо се в това измерение деяние, тя има съответните качества характерни за такъв род изкуства. Тъй като тя е в действителност съвокупност от организиран звук, то и нейните характеристики ще бъдат свързани с понятия третиращи звука. Има музика която се сипе неорганизирано и хаотично из пространството ( песнопеенията на някои ескимоски племена, фолклорни песни, между които и български, както и някои додекафонични творби от началото на миналия век. В повечето случаи, обаче, музиката е организирана в повтарящи се патерни с идентична пулсационна структура, които теорията на музиката нарича тактове. Тактовете са тези малки тухлички, чрез които авторът изгражда своята аурална скулптора (склуптора). Именно тези логично обосновани повторения на силни, полусилни и слаби времена, които пулсират във времето определят и ритмичната структура на произведението. Именно те карат кракът ти да потропва в такт, и гъзът ти да се полюшква съблазнително при чуването на дадена секвенция от репетативни тактове. Бум-та-бам-та, бум-та-бам-та...скача чашката на субвуфера ти и тези пулсацийки тласкат и вградения в съзнанието ти пулсоуловител и ти започваш да тресеш цици в ритъма на това завладяващо реге (да речем). Следващия път, преди да вземеш да ми правиш на снизходителна, научи си хубаво урока и се подготви с логично обосновани доводи, а не с неподходящи епитети с погрешен знак. Ясно ли ти е или да повторя? * * * Мето, ти пак: на всяко гърне - мирудия. Остави ги тия "факултетски" навици за "други места и друга тълпа". Не виждаш ли че е някак смешничко, точно тук, да се правиш на най-големия баро при наличието на толкова лимитиран етичен и субстанционен багаж... не заради нещо друго, ами просто става смешно... аз лично не обичам да изтъквам "дефицит на мъдрост" и "излишък от самочувствие" при опонента ( освен в случаи като тоя, когато просто са минати онези граници на благоприличие и обстоятелствата принуждават )...освен това (да не забравя) когато се включваш в чужди разговори, барем се извинявай както правят културните хора. Е ба, ти...цел живот ли требе да...ееееееее...  |
| Грациян, по доло ти превеждам една малка част от една моя статия- рецензия и полемика с проф.Donald A. Hodges, The University of Texas at San Antonio, in Bulletin of the Council of Research in Music Моята статия е озаглавена "Защо сме музикални ?" "По същия начин както езиковата, така и музикалната способност е залегнала в нашата неврофизиологична структура.Тези способности са генетично обословени. Фактор Нр.1 за всякаква ексистенциялна форма и активност, включително и музикалната: той започва с ритъма. Ритъмът са вибрации които вибрират през целия универсум, всичко вибрира и ние сме се научили да живеем и да оживеем състояние на вибриране. Нашите тела се движат ритмично, сърцата ни бият в такт, ние дишаме ритмически, мозъците ни изпрашат ритмически биоимпулси. Ритъмът е движение и хармония, стимуланция и баланс, работа и почивка. Хората координират съотношенията един с друг в ритмически модели. Тези модели са много типични за игрите на децата, за тяхното координиране. Експерименти има - Hodges е правил такива - когата деца са снимани в slow motion и става ясно как ритмически координирани са техните движения.Те са ката форми на танцуване". |
| Ами след като ти е ясно ( след като и статии си писала по въпроса), за чий хуй ( дето има една дума) си тръгнала да оспорваш твърдения носещи същия знак които носят твоите? Както гледам, в целия си постинг ти не правиш нищо друго, освен да потвърждаваш моето твърдение и да наливаш вода в моята мелница (дето ние- старите хора викаме ). Единственната неизвестна за мен информация в твоето творение беше "посланието скрито между редовете": Аз съм толкова велика, че дори споря с тексаски професори! Хубаво, нямам нищо против да спориш с когото си искаш, но когато ти привеждат доводи, редно би било да кажеш: Да! Прав си! Нямам нищо против тезата ти...или нещо от тоя род...виж, ако си падаш пък по ония "момински задявки от мегданя": "Ни мож' мъ фана!"...тогава - разбирам напълно желанието ти за "интелектуален флирт"...ами кажи си бе момиче, ние сме mature, дето има една дума. Можем да се разберем и без щипане, нали?  |
| Аре са - ше ме изкараш баровец. Що да е чужд разговорът? Ми това е отворен форум, освен това разгорещеният ти диспут с г-жа Ружди е най-интересното нещо от коментарите. Не се засягай чак дотам и не вземай работите толкова насериозно. Требе малко ташак да става. Ето, г-жа Ружди весело си вибрира, с ххх да я сочиш! А ти се ядосваш. |
| Ъ, баш това за ритъма, вътрешния, искам да кажа, ама не смея, че тука голем капацитет, големо нещо. Ние не отбираме толкоз от големите и малките септакорди, ама имаме едно таквоз чувство, дори като сме седнали на маса, като започнат едни такива неравноделни, и раменцата ни сами почват да потрепват във вибрацията - едно две, едно две, едно две три... А като бехме малки дечица и свирехме на пиано и учителките ни организираха продукции в зала Славейков или в консерваторията, детски продукцийки де, тематични, и четяха лекции по въпроса, отбелязваха, че българските дечица, от най-ранна възраст, изумително добре усвояват неравноделните тактове и нямат никакви трудности в това. Изглежда, нещо родова памет тук се намесва... Елено моме, Елено моме, Елено, не гази сено зелено, не гази сено зелено... А на пайдушкото, мама ме учеше, за пусти изпит по физическо трябваше да му знаем стъпките - наистина пет четвърти , с думите - Топтан, топтан, кисело млеко... - едно две, едно две три, едно две, едно две три.... И затова седем осми е много близък ритъм за всяка българска душица, и в разпределението 3 плюс 2 плюс 2 - йощ повече. Какво, че в тоя ритъм се пее и Радка-пиратка? И не слагайте знак за равенство между Ивана и Ибряма, ама много, мнооого ви се моля... И двамата си имат публиката, тя е твърде, твърде различна... |
| Мето, безспорно ташакът е приятен. Лошото става когато започне да се мисли и изживява като тестис и прави изявления от рода на: Щото ориентът, както и простотията, си е у човеко. Носи си го навсекъде – и до Манхатън, и до Торонто, и като прякор понекога. Така че дай да се ограничим само с ташака, а? Бива ли? * * * Каке, всичко хубаво, душа, само дето накрая малко си пообъркала "двойките" и "тройките", та трябва да ти пиша 4- по метрика. Ами бива ли тъй, сега, баш химна на горнооряувцити да го причислиш към грешна метрика? Ами че това е един от най-култовите чалгаджийски метри? "Радка Пиратка" се свири и пее не в "македонското 7/8 (3+2+2), а в друг (също така много близък на българската душевност) метър - 8/8 ( 3+3+2) известен всред по-отворените музиканти като бавна румба, а всред чалгаджиите като кючек ( чочек). |
Мето, е сега мо'ем ти викнем  * * * Йезуите, какво думаш! Та на мен майка ми е горноуряувчинкъ, а баба ми'й ут Ляскуйц. Това беше и един от градовете които посетих през последното си идване ( 2000). Спахме в Арбанаси, ама в Горна бяхме при Чарлиту, дето държи пицарията и "еврофутбола", ако го знаеш. |
Ааа, Граци, няма да се даваш така лесно. Никакво "хай файв" за безмислиците и глупостите на М. от МВР-то (така де, Интернето) - независимо дали е за Торонто или за Манхатън. Когато някой от нас напише такива прстотии като него за него нека тогава да дойде да се обяснява. Дотогава игнор и без излишни обяснения.  |
| Аре, па с'а адвокат да ставам. Те ви го Мето, разберете се с него. Обяснете му, че не са хубави тия работи и ще видите, че той ще се извини за поведението си. ( ти па с'а Мето да не се изложиш като циганин и да земеш да се пра'иш на бабаит). Като си сгрешил, кажи си, да го еба...хора сме - прощаваме. В края на краищата - стават грешки. |
| Извинявам се, че ще се намеся в разговора в контекст от вчера, но чак сега прочетох какво ми е написала вчера Нели (10.1.2005 г. 00:11:35) и ми спря часовникът от такава простотия. (Да ме извинява никът Простотия, нямам предвид него) . Ако правилно разбирам нейната препоръка, най-добре е, когато французите бъркат България и Румъния, аз да им угаждам и да се съгласявам, че съм румънец, щото "французите си падали повече по румънците". Били лични наблюдения на същата тази кифла. Вероятно са и резултат от личен опит от представяне не за българка, а, кифло? (Навремето една подобна кифла от посолството в Москва беше съветвала по подобен начин някакви наши хора да се представят там в ресторантите за сърби, "щото руските келнери ги харесвали повече, а нас не ни бръснели за слива".) Понеже ми се налага да прескачам доста често до Швейцария и Германия, където проблемът със смесването на България и Румъния СЪЩО го има, за там същото ли ще ми препоръчаш, кифло? Да се правя на румънец? Или може би - да се правя там на нещо друго, щото пък там румънците не ги дишат много-много? Това ли можа да ти роди главата? Надявам се все пак в доброто в човека и ми се иска тази препоръка да е била някакъв неудачен опит за хумор (макар че - ебати хумора) . Защото ако е казано насериозно - ебати житейската позиция...  |
| Прескочила съм я. Едва сега прочетох, щото се шашанах какво ще да е туй нещо, дето да извади дедо Виктор от кожа. Няма хумореска там. Гнусотията е написана искрено. Тая въобще не се усеща. |
| маестро Грациане, Навремето като избирааме Мила родино за наци-химн някои ми разпрааха, че била еврейска сватбарска песен. Други па ми разпрааха, че това било всъщност мелодията на пиянската песен "Имате ли руйно вино, дайте го насам!". Само дето неравноделния такт го поодялали и го направИли малко по-равноделен. Това го направИли, защото некои се "затруднявали да пеят български народни песни, нещо не ги усещали", па така можели да ги пеят по-лесно "както африканчетата африканските". Мое ли да провЕриш на пиЯното верно ли е тва или некой от моите лалугери па се е избъзикАл с мен.  |
| Дедо, ама ти верно звучиш като потомък на благородната каста на кифладжиите. Някога, в далечната 1986, учехме по "история на тестопроизводителната мисъл и изкуството да се кара мотоциклет", че за да съхраним тази рядка порода у нас трябва внимателно да им нашепваме по време на сеансите - "спокойно, тихо, всичко е ОК, светът е хубав и те обича, поеми въздух и не забравяй да го издишаш". Сеансът обезателно завършвал с "французите не мразят българите, същото се отнася до германците и швейцарците"... * И още един хинт - може пък да не харесват акцента ти. Опитай с руски такъв, ако румънският наранява с нещо родническото ти чувство.  * И не забравяй да пуснеш някой да ти "свали шапка" - такъв титан на мисълта не е за пропускане. |