Отиди на страница:
| Граци, я виж каква статиика се е пеъкнала в "Стандарт": Как Пена стана Памела, а Грациан смени Грозьо Натиснете тук  |
| Ние усетихме турбофолка на живо само веднъж, през май 1990 на сватба в Хасково (младите отдавна живеят в Берлин и не поддържат връзки с хасковската рода). Свекъра тогава беше скучаещ милионер, инструктор по кормуване, но гледаше прасета край Хасково и имаше частен камион (шуменски), с който беше спечелил доста пари от изселващите се турци. Беше купил от тях и имоти евтинджос. Предната вечер имаше инструктаж за родата на Кенана, на заранта омаломощени отбранявахме булката от другата рода, която ни подкупваше с петолевки. Свиреха гайдарджия и кавалджия от автентичния фолк. После два часа в църквата и най-сетне - стола на ДНА, на сцената - две турбофолк групи се редуват без почивка, децибелите - ужасяващи, повече от на хеви метъл концерт. Оптвахме се да разговаряме героично и без успех около 20 мин. сетне всеки си кротна тихичко. Подавиха ни като едното нищо. Певиците - традиционни, като жената на Ибряма, с "народни" носии, текстовете - "автентични" - нямаше още помен от чалга. * През пролетта на 1999 на българския филмов фестивал в Ню Йорк гледахме реакцията на старата емиграция на филма на А. Кулев за Ибряма "Сънувам музика" - чернобял документален с много кадри от Стамболово и селски сватби. Много от тях казаха, че "не познават тази България!" - то наистина кадрите често по-приличаха да са снимани в Афганистан. Седях до г-жа Дезире дьо Калвил, родена Фархи (дъщеря на известен финансист, частен банкер на Борис Трети), която се възмути много от филма "Сезона на канрчетата" - "еее, чак такива неща не е имало!?" - дето надзирателката в лагера разби зъбите на героинята с юмрук. |
| Асиметричните(неравноделни)видове тактове в българската народна музика - 5-, 7-, 8-, 9-, 10-, 11-, 12-, и 13- /16 сти такт не са само типични само за България а и за турско-ориенталската музика. 2/4 такт е всъщност най-разпространения вид такт у нас. Обаче когато се свирят или пеят бързо, тези неравноделни тактове загубват тази си " неравноделност". Това бе Бела Барток, който нарече неравноделните тактове "български", защото това бяха български музиковеди които за първи път описаха и записаха тези ритми. Танците: "Пайдушкото" е в 5/16 такт, "Ръченицата", "Йаковата" и "Деневата" в 7/16, "Радомирско"; "Дайчово" и "Самоковско" хора са в 9/16 |
| Пена (Пени) на английски е от Пенелопа. В Америка Дона и Мара са много секси имена. Българите се срамуват от тях, защото още имат комплекси за селяния. За чуждоземните имена - ние имахме съученик Грасиел (на дедо му Герасим) в прогимназията (викахме му Грацо или Шопа - беше от Видин, ама варненци не се оправяха много в западните етнографии), във Варна имаше една стара "народна" артистка Грациела Бъчварова. Имахме млада учителка по пеене Кармелина и друга Брилянта. Според мене консерватизма в имената е родническа работа. Българските имена са тези, които родителите българи дават на децата, както българската кухня е това, което готвят българските готвачи. Мисля, че конформизма във фамилните имена също е вреден. * На сватбата в Хасково милионера раздаваше (а не лепеше по челата, изискан беше) навити на фунийки десетачки на момите, които най-усърдно играеха belly dance. |
| Салман, преди няколко години гледахме в парка празника на турското училище "Aтатюрк" в Ню Йорк, свиреха и играеха чиста нашенска ръченица, не знам 7/6 или каква. Каквато аз съм играл в училище по физическо. Оркестъра беше повече като на Дико Илиев, отколкото като Ибряма, но но нещо средно, звука беше умерен. |
 Турско момиче бе убито от брат си, защото е облякла панталони9 януари 2005 | 18:30 Агенция "Фокус" Анкара. Турско младо момиче умря от раните си след като бе застреляно от брат си в Югоизточна Турция, защото е облякла панталони на сватбена церемония, предаде АФП, позовавайки се на турската информационна агенция “Anatolia”. Агенцията съобщава, че полицията е арестувала 27-годишния заподозрян в убийството й в югоизточния град Батман. След побой мъжът е застрелял и ранил 17-годишната си сестра с пушка, след което я е изхвърли през покрива на семейната къща, за да исценира самоубийство. Момичето е било закарано в критично състояние в близката болница, където по-късно е починала от раните си. |
| Чичо Фичо, това е напълно вярно, аз гледам по някога турска телевизия и там предават много често народна музика - онзи ден видях едно хоро, точно българско.Може и да е било българско обаче аз не знам турски. Но мисля че не, защото дрехите бяха съвсем турски. Влиянието е много взаимствено - както и на гозбите. Това което е много положително за България е ролята която наши фолклористи - музиколози са играли за описването на тези специфичности. Имаме и един корифей Васил Стоин, който основава фолкористичния отдел при академията на науките в София още през 1924 година. В архива му имаше някъде към 1973 година 170, 000 мелодии. |
Една от най-отвратителните черти на българските чалга "родници" е настояването на българската уникалност. Имам дори такъв семеен спомен - роднини ни идват на гости преди десетина години в Ню Йорк. След мили приказки и разговори опираме о темата за българската народна музика и аз възторжено им разказвам за американския танцов ансамбъл "Тамбурица", които изнасят концерти с песни и танци от България, Украйна, Румъния, Чехия, Гърция, Турция. В момента в който споменах, че за първи път така отчетливо виждам приликата на балканския фолк в къщи сякаш избухня буря. Как съм могла да сравнявам българската с турската и румънската музика? Не съм ли знаела, че ние, българите сме неповторими и уникални? Ние сме по-по-най.  На опита им да им обясня нещо ми се противопоставяха житейските примери как в 7-ми клас еди-кой си играел в танцова трупа в Смолян и те били невероятни и неповторими. Не споря, че детския смолянски състав е бил уникален, особено за роднините на децата , но всеки разумен човек едва ли може рационално да твърди, че в Смолян е уникално, а на 100 км на юг, в Гърция, ядат само трънки и глогинки, и от музика не отбират.* Тезата за българската уникалност е очевидно проблем на българина, който за първи път в живота си стъпва в западна страна. Тя е по-скоро прикриване на комплекс за малоценост, израз на неувереност, а също синдром на източноевропейския затворник, който освен до родното не се е доскосвал до нищо чуждо. Идеологията е очевидно комунистическа, BTW - единствената, която хората бяха чували до тогава. |
| ПЪЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ откривам! Уж българинът НЕ бил като другите етноси/ тези, назапад от България, преди всичко/, а пък сега...- НЕ БИЛ българинът УНИКАЛЕН ?!? Е, как да НЕ е "уникален", щом е "различен" ?!?  П.П. Колкото до това , че "българинът НЕ се бил докосвал до чуждо!"...?!? Кой българин?! Тук, край Морето, БЕЗ ЧУЖДО НЕ МОЖЕМ ! Направо умираме прави, ако няма по` такова едно ДОКОСВАНЕ/тази ли е сега думата?!/ до "чуждо" !!! И "ГРАЦИЯН" ще го потвърди, вярвам- я колко лета е бил "гларус" тук, по Морето! Редактирано от - paragraph39 на 09/1/2005 г/ 21:15:13 |
| Тезата за българската уникалност е очевидно проблем на българина, който за първи път в живота си стъпва в западна страна. - пише Нели. Тази теза е проблем не само при първо стъпване, моето момиче. Проблемът е много по-дълбок, както съм имал възможност да се убедя от десетилетия тук, в Европа, в частност - Франция и Швейцария. Да, всички са учтиви, и учтиво се учудваха, като видят снимки на децата или внучетата - "О, ама как, това в България ли е? Ама вие СЪЩО имате пелени? Ама вие СЪЩО возите бебетата в колички?". За редовното смесване на България и Рунъния е дори банално да споменавам. Изходът, както съм установил на практика и от личен опит, e: ZERO TOLERANCE към подобни случаи. След като аз знам тяхната история по-добре от тях самите, нямам причини да се притеснявам, когато накой бърка ГРУБО факти от МОЯТА история и всекидневието на МОЯТА страна . Не, не АЗ трябва да се притеснявам - този, който бърка трябва да се притеснява. И те се притесняват. И учат. Поздравяват ме със "Здрасти", и вече се изчервяват, ако някой новобранец ме пита учтиво "Как е там у вас в Рунъния" и сами го поправят. Дори и за кирилицата знаят, че не е "руска азбука", че е разпространена през България и че руснаците са я взели от нас. И, далеч не на последно място - знаят, че само две страни е Европа - България и още една... коя беше? - са спасили евреите си през Втората световна война. Някои, след напрягане, се сещат, че другата страна май беше Дания... Това е положението - добрите отношения не са и не могат да бъдат улица с еднопосочно движенив. Няма защо да си вирим носа без основание, но и няма защо да мълчим там, където можем - и трябва - да показваме самочувствие. Редактирано от - Дядо Виктор на 09/1/2005 г/ 21:46:31 |
| КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ В МЕТРИКАТА Фичо, ръченицата е 7/8. Логиката в тия дробни изразявания е следната: Съществуват (според съвременната теория на музиката) следните нотни трайности: цяла нота (1), половинка (1/2), четвъртинка (1/4), осминка(1/  и т.н.т. Това определя "знаменателя" на такта. Числителят пък се определя от логическата пулсация която се повтаря по време на произведението. Примери: В такт 2/4 имаме едно силно и едно слабо време. В следващият такт отново същото. В този размер обикновено се композират разни детски песнички и инфантилни танци за германци, словенци и финландци, да речем  В такт 3/4 наблюдаваме следната секвенция силно, слабо, слабо. Това е тактът в който се композират валсове и разни други архаични танци със смешни имена като минует, сарабанда или бостон. В цара на размерите 4/4 са композирани почти всички познати ни популярни мелодии и танци. От блуса, през рока, та чак до днешния рап най-универсалния пулсатор тресе телесата на 90% от народонаселението на Земята. От тук нататък следват вече нашенските размери 5/4, 7/4, 9/4, 11/4, 13/4, 15/4...и комбинации от тях ( например 5/4 + 5/4 + 9/4). Когато произведенията се изпълняват в по-живо темпо (виво, да речем) често композиторите изписват знаменателите като осмини и дори шестнадесетини, от което следват и размерите 5/8 ( най-известен представител на този размер е пайдушкото хоро), 7/8 ( 2+2+3) - ръченица, елениното (Елено, моме, Елено), както и другата разновидност (3+2+2) - 90% от македонските песни + някои фолклорни екземпляри от новокомпозираните родни "химни" ( прословутата "Никола" ), 9/8 ( дайчовото, сакомоковското), 11/8 (ганкиното, копаницата, кривото хоро ), 15/8 (бучемиш) и 22/8 (санданско). Примери на неравноделни тактове можете да намерите и в някои фолклорни танци на Балканите ( Гърция, Албания ), както и в творчеството на много рок изпълнители ( Jethro Tull, Rush, Frank Zappa, ELP ), джаз изпълнителни ( Dave Brubeck, John Zorn, Ornette Coleman), както и в класическата музика ( Стравински, Ноно, Ксанакис, както и в моето, разбира се * * * Колкото до зараждането на хибридните жанрове по нашите земи, най-решаващите фактори бяха: а) бумът на комуникациите през миналия век. Докато на времето не е имало кой знае какъв взаимообмен между културите, хората са се радвали на локалните светила ( ами просто не е имало импорт и туй то). Учиш си песните от твоя край, слушаш местния корифей на окарината и туй то. Сега музиката излиза мълниеносно на сцената и не е никакъв проблем Бончо от Доспат да притежава най-новия хита на който и да било още в същия ден. б) революция в инстроментостроенето. Всичките онези ограничени до известно отношение флигорни, "алтове" и "баритони" на духовите музики ( трубачите в Сръбско и нашите дикоилиевски формации ) имаха ограничени възможности за експресивност. След навлизането на синтезатора, бас китарата, електрическия акордеон и амплификацията на инструментите, музиканите придобиха повече изказна свобода, повече тембларна сила и по-широка палитра за изязва. в) нуждата от специфична интонационна среда за развиването на своите скърби, тегоби, радости и желания накара родният потребител на "музика за душата" да си търси такава която да изразява тези негови чувства на "разбираем език". За всяко удачно попадение от страна на твореца на челото му се лепеше най-малко "петарка". Не бяха рядки и случаите (при много точно набарване на "културния G-spot на потребителия да се стигне и до възнаграждения от сорта на "Георги Димитров в син, та дори и в кафяв костюм" ( ако си спомняте старите 10 и 20 лева имаха идентична снимка на Гошо Тарабата, само че 10толевките бяха в син печат, а 20толевките в кафеникав). Тази повече от "морална" подкрепа стимулираше творците да търсят най-правите пътища до душата ( и реципрочно - джоба) на потребителя. Пазарна икономика, бе...к'во да правиш...и се появиха, разбира се, шедьоврите на барококо естетиката: "Тигре, Тигре", "Радка Пиратка", "Доларите в Марки" ( известна още като "Доларите в Евро" в изпълнение на Милен Велчев и компания ) и т.н.т. Оно шо си требе, оно си сака...както е казал мъдрият прадядо на днешния потребител на "музика за душата". Искаме или не, тя е тук и ще остане докато свят светува. Ще придобива една или друга форма, един или друг ритъм, но по същество ще си бъде баш това - МУЗИКА ЗАДОВОЛЯВАЩА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ХОРАТА С НЕОСОБЕНО ДОБРА МУЗИКАЛНА ЗАГОТОВКА И ТРАДИЦИИ.  |
дедо виктор е изключително ама ногу прав! западняко разбира само от бой по кратуната. като я чуе как кънти, веднага че омекне  |
| Грацко, поправям се. * Малго вулгарен социологизъм - потребителя, който лепи сини Георгевци по челата на музикантите, не е кой да е потребител, а тоя, който има надиплени повече Георгевци и иска да се похвали. Значи сватбарската музика от 80-те беше музика на душата на скучаещи милионери доматопроизводители, чалгата сега - музика за душата на мутри, мутреси и техни прохвостники * Дядо Викторе, "самочувствието" за жалост често се показва по повод на разни батета, Филчевци, ББС-та и американски посланици. България не е монолит, има неща, с които се гордеем, и други, които искаме да ги няма. Нямам никакъв проблем да обясня на който и да чужденец какво представлява в действителност българина Славков, Волен Сидеров, хората, които пишат вулгарни антисемитски постинги на форума и т.н. Такива екземпляри има във всички култури. А хвалбарството, вкл. "историческата чалга", е по-често плод на комплекси, не на гордост. |
| ти не си чак па толку залупен, не се прай че не разбираш кво ти говори дедото. ти покажи кой си, а не клепай други българи. ама явно второто ти е по-лесно |
| Грациян, 1.Няма такова нещо като "логическа пулсация". Логиката няма нищо общо с пулсацията.Пулсация идва от "пулс", понятие както във физиката и техниката така и в медицината. Ако вземем медицината, това е натискова вълна чрез артериите на тялото върху камерите на сърцето. "ЛОгика" означава принцип на правилното, дедуктивно мислене. Нищо общо няма с пулсирането на тялото. 2. В народната музика не съществува такова нещо като 5/4 такт, или какъвто и да е бил друг неравноделен такт, защото тези тактове са само един начин да се запише народната музика на хартия - и каква форма на записване ще се избере, зависи от този който записва. На никой до се га не е дошло на ума да записва в 5/4, , 7/4, 8/4 такт ... просто това не съответства на фактическото темпо на българските мелодии и на ссъотношението на осминките на по силен и по слаб дял от такта. В България се прие - и целия архив в академията на науката - е нотиран или като 5/8......, или като 5/16..... Аз никога не съм виждала една народна мелодия да е нотирана 5/4, освен ако е надгробна песен. |
| Фичо, Излишно е да се обръщаш към мен. Ако не можеш да разбереш това, което съм написал, нямам време да губя, за да ти го обяснявам. Ако го разбираш, и въпреки това дуднеш за "Филчев, Славков, ББС", - тогава е още по-безсмислено. С удоволствие бих те цитирал като един български Славой Жижек, ако се беше прочул в света като философ, но ти не си; в сегашната ти функция на форумен агитпроп-опортюнист с диплома по философия си ми не само неинтересен, но и досаден. |