Отиди на страница:
| Как'Неделка па е засмукала мапата... Ми обясняваха ти - не забравяй мапата на седалката на мотоциклета като сядаш да дишаш! И ако я забравиш поради вродени умствени дадености - не дишай през задника щото после мапата излиза през устата мнооого объркана... Ама оно слуша ли? Само диша. |
На мене пък, Викторе, по ми-харесва кога французите и италианците ме взимат за американец - сефте ми се случи в ломбардското Бусто Арсицио до Милано преди три години, "ун синьор американо" - оттогаз не мога се отърва  |
Да бе, а мен в Америка ме взимат за французойка, в България (на Златните) - за немкиня, а в Европа - за американка. Проблемът на дедото требе да е субективен.  България и Румъния няма нищо общо с недоразуменията му.[/b] |
| Проблемата на дедото е, че не е напущал отечеството. Родник емигрант няма - всички родници, които казват че са емигранти, лъжат. Първо правило на форумите * Не знам за "Мила Родино", но "Шуми Марица" (мелодията) било виенска кафанска песничка "Когато хусарите минават, момите излизат на балкона" или нещо такова. А текста на дядо Вазов е доста комичен. Американския химн (мелодията) пък е стара английска (поробителска) песен, посветена на винопитието |
Не знам за "Мила Родино", но "Шуми Марица" (мелодията) било виенска кафанска песничка "Когато хусарите минават, момите излизат на балкона" или нещо такова. А текста на дядо Вазов е доста комичен. Има си хас да не ти е комичен. Па и информацията ти е от "първа" ръка: Дмитрий Иванов "От "швейцарската врата" се задавали на коне хусарите, подсвирквайки "Шуми Марица". - Какво? - Да. Тя е по мелодия на "Когато хусарите минават, виенските момичета излизат на прозорците." Все пак скоро ще си възстановим Националния химн, па "Имате ли руйно вино ..." има къде да си я пеем.  |
| Близо до ума е защо в Европа ни бъркат с румънците - за България знаят много по-малко или въобще не са чували. В Щатите е още по-просто - представите на простичкия американец за Европа се ограничават с Франция. От всичко, написано от това семейство, се налага един очебиен извод - в България средата им е меко казано еснафска, а в странство живеят в пълна изолация. От първото идат болезнените им комплекси и тази бликаща от всеки постинг простотия, от второто - непознаването на действителността ( старателното зубрене и един Интернет не стигат  ) и самозаблудата за собствената им изключителност . Редактирано от - Simplified Solutions на 11/1/2005 г/ 13:48:21 |
Чичо Фичо. [Отблъскващ] На мене пък, Викторе, по ми-харесва кога французите и италианците ме взимат за американец - сефте ми се случи в ломбардското Бусто Арсицио до Милано преди три години, "ун синьор американо" - оттогаз не мога се отърва Нели. [Напреднала] Да бе, а мен в Америка ме взимат за французойка, в България (на Златните) - за немкиня, а в Европа - за американка. Нема нищо страшно. Това душевно заболяване не е опасно за живота и човек може да стигне до дълбоки старини с него. Навремето през XVII век на Людовик XIV са му викали във Фландрия un bon Bulgaro (баш Българин), но не е умрял от срам, а от друго. Така пише поне Волтер в своя "Философски речник", ама не знам колко може да му се верва. Те французите много не ни обичат, та може и да е клевета. Редактирано от - другаря Тодар Живков на 11/1/2005 г/ 12:44:40 |
| Даа, след снощните откровения - тип "колко сме велики, умни и оригинални", диагнозата сигурно вече не се събира на 2 страници. |
| Колкото до "Мила Родино", твърде вероятно е мелодията да е взаимствувана от ашкеназка фолклорна песничка ( интонацията е очевадна, а да не говорим пък за характерното движение на мелодията). Аз, лично, не съм чувал въпросната песен, така че не мога да дам 100% категоричен отговор. Все пак смятам, че професор Николай Кауфман (който доколкото си спомням, беше този който изнесе наяве очевадната прилика) е достатъчно компетентна личност в областта на фолклора ( и български и ашкеназки по нашите земи) и може да му се вярва безпрекословно. Безспорно обаче песента е изключително месмеризираща и аз лично, всеки път когато я чуя (вече в ролята на химн) да се свири на световни подиуми потръпвам и се изпъвам инстинктивно като струна ( бая дебела, но все пак - струна ), което ще рече, че "Мила Родино" изпълнява идеално функцията си на химн и избора и за такъв е един от учудващо правилните ходове на другаря Тодор Живков. Не знам, дали в момента има някой който си спомня онзи "преходния" (помийка със съветско излъчване) който реперезентираше България до към началото на 60те.* * * И айде стига с това гаднярско заяждане с Фичо и Нели. Хората споделят с вас най-искренно своите чувства и наблюдения, а вие само се чудите как да намерите нещо в техните думи за да ги наплюете. На такова поведение навремето викахме "курвачката". Чакаш, чакаш из засада и само четеш техните постинги като дявола евангелието и току изплюеш някаква гнусотия по техен адрес. Срамота е, бе. Ако бяхте деца, да бъде снисходителен с вас човек, ами то жени и мъже на години ( родители при това ), а тръгнали да се занимават с "наплюй си другарчето" дейности.  |
| Съгласен съм с Грацко за “Мила родино” – хубав химн. “Българио мила, земя на герои” не съм чувал, но казват, било копие на съветския. * Трябва да кажа, че и мене ме взеха за френец в София на Централна гара преди години. Едно момче австралийче пред касите питаше треперливо дали никой не говори английски и се обадих. Искаше да си купи билет до Цариград, пътуваше с карта ученическо намаление, важала за цял свят, освен за България, страхуваше се, че няма достатъчно пари за българската цена. Един таксиджия му взел 50 долара за пет лева. В Цариград можело да кешне пари с ученически кредитни хартийки, които не вървели у нас. Оправих го някак, и то: “много хубаво говориш български”. “Ами българин съм”. “Как, мислех, че си французин – не приличаш на тия” – и сочи наоколо, а то повечето от малцинствата. * Само за Опростените решения - представите на “простичкия американец”, особено в Ню Йорк, какви народи има по земята са малко по-широки от представите на “простичкия българин” – най-малкото защото “простичкия” американец сам е от някакъв етнически проиход, и близките му, колегите, съседите също. Потомците на имигрантите са обикновено по-информирани и събудени за корените си, отколкото потомците на живелите на едно място. Например Нели е разказвала вече за стопанката на кварталната закусвалня, Анджи, възрастна жена без образование, която ни разказва интересно и подробно за немския си селски католически род, за разликите на тяхното племе с по-богатите градски немски лутерани в съседния квартал, за детството й на село в Дакота и прадедите й на Рейн. * Да не говорим за “експертизата” на американеца относно новите етнически имигранти, обилната информация в медиите за техните особености. В такава среда е трудно да вирее ксенофобия, родничество и историческа чалга – върха на Емпайъра, всяка вечер свети с различни цветове по случай някой празник, примерно деня на Ямайка или Хаити. * Нели, откакто се познаваме, в България я питаха "с какъв акцент говори", не е ли немкинче или чeхкинче. Руснаците в Америка я взимат по руския й за прибалтийка или родена в Америка рускиня. По телефона мъжете й дават 18-25 години години. Нели е много общителна по природа, поддържа много контакти с всевъзможни хора, добър организатор - аз съм много по-резервиран, особено с непознати. * И аз като Грацко мисля, че на форума трябва да се говори истината и че негативните (психолозите ги наричат астенични) емоции са много вредни за телесното и душевно здраве на изпитващите ги, а не на обектите им. |
| Безличните ногу ги бъркат, верно...Могат да ги турят от каквато и да е била нация. Еле па американците ногу обичат да се гаврят с тези дето не знаят добре езика... Това е униформена карфичка, ама де са се мешали с хора как'Неделка и Фъцко та да знаят? Дето вика Сиплито - ако не е Интернето да проучват имената на хотелите и менютата и да мечтаят - ептем ще им е сив живота. Сив като външността на как'Неделка, което си е убийствено, наистина... *** Иначе преди време бях казал че няма друг народ като българския който така да се срамува от собствената си идентичност и да иска да се смени с друг народ. Наистина не съм срещал...Ако ги объркаш - поправят те с огромна обида... Това важи за всички, даже и за тези бедни народи -племена от Третия свят.... ...Сега обаче искам да коригирам малко категоричността на обобщението си за българския народ. Щото от собствената си идентичност се срамува само МНОГО ПРОСТИЯ БЪЛГАРСКОГОВОРЕЩ. |
| Комбате, простият не се срамува. Па и човек може да е прост (неук) по некои въпроси, но по други да се окаже, че е "професор". Важното е да има желание да се учи и да върши работа, разбира се. Големите проблеми ни създават простаците. Много простак се навъди по социалистическо, много нещо се изнесе в странство и даже с по 2-3 дипломи в джоба, но и още останаха. Те точно тия се срамуват от себе си. Хем за нищо не стават, хем най-много дрищят по форумите кат Klugscheisser-и, дето им викат немците. |
| Драги ми Граци, искреността в България е дефицитна стока. Нашенецът не обича искреността и нещо повече - срамува сам да бъде такъв. За това американецът му се вижда дебил, тъп, смешена, откровените му човешки чувства - срамотни, солидарността и състраданието му - претенциозни. Т.нар. "заяждане" е вид идеологическа борба под лозунга "такову животну нема" - няма искреност, няма доброта, няма друг свят освен техния, няма опит различен от техния. Е па, има другари. Време е да свиквате с тази неприятна мисъл. * Како, "простичкият американец" в Ню Йорк има способността да разпознае дори спряпващата се от срам леля от Сарафово, Бургаско. Съвсем като във вица за българина дето поискал да си купи в Токио билет за Богров, а касиерката го попитала - Горен или Долен. Виж, що се отнася до образования европеец - за тях той е еднакъв и безнационален. Едва тогава започват да се вслушват в мелодията на говора ти и да те питат да не си от Франция. Чувала съм много образовани евреи, които гордо са ми доверявали, че дедите им са от Румъния.* BTW, някога, в един от клубовете ни към ООН имахме коледно тържество с национални носии. Повечето африканци и азиатци дойдоха наистина с носии - някои изллючително любопитни и приятни за окото. Към мен се приближава американка и поглежда надписа ми отляво (тук имат великолепния навик на всяко събиране да ти дават лепенка на която пишеше името си и всеки, който минава го прочита и ти говори като на стар познат - чудесен обичай, щото аз помня всичко друго, ама не и имена) и ми казва строго - България? а къде е вашата носия (моя милост с черни панталони и бяла копринена риза)? Ами, казвам й, това ми е носията, в гимназията горе-долу така ходихме. Тя пак ме погледна, този път развеселено и ми казва - щото с тия дрехи и за американка ставаш. * Айде отпуснете тези заядливи души и заспете спокойно. Поне веднъж в живота си. Желая ви го искрено. |
| Ебати марксистко-ленинското дебелоочие. Фичо и Нели имам предвид, разбира се. То да беше само марксистко - иди-доди. Маркс поне на думи е имал за максима "Подлагай всичко на съмнение". Ама не - пръкнали са се убедени ленинци-кадровици, които "подлагат всички на съмнение" и за които всички несъгласни са съмнителни, направо - врагове. Само дето още не са започнали да отстрелват несъгласните, ама готовността е налице - не съм забравил с какво уважение Фичо ми се заканваше в същия този форум как ще ми счупи главата и ще обърше с мен пода, стига да му падна. Няма как да е иначе. Ти може да си мислил, че влизаш да учиш философия; но на Партията и трябваха идеологически бойни кучета, и тя си ги възпитаваше. А веднъж отгледано, одеологическото бойно куче не може да се промени: то е обучено да души и намира идеологическия враг, следва идеологическо заклеймяване и след това - разгром. Това обучение ти остава до гроб. И какво сега? Едно време ми обясняваха, че такива като мен са вътрешни емигранти, служещи на тъмните сили на космополитизма, абе безродник един вид; сега идеологическите наследници в лицето на Фичо и Нели ми обясняват, че аз никога не съм напускал границите на България (ебати - освен да предложа термин "външен неемигрант", какво ли ми остава?) и че съм в плен на тъмните сили на тоталитаризма, че и термин - "родник" - ми прикачили. Въобще, най-добре да ме няма, щото все преча на идеологическата чистота и все с "идеологическа диверсия" мътя главите на честните хора. А "чистата душа" Нели, която навремето, когато още бях новак във форума, заварих да пише едни неща и после с ника "Хабермасчо" сама да си ги хвали, ми намеква, че съм извършил интелектуална кражба, като съм възприел и аз тази практика, без да купя лиценз от нея. Не, чедо, няма такова нещо, не съм ти нарушил интелектуалните права. Задръж си лиценза, не отговаря на моите правила за форумна хигиена. ##### Сега по принципния въпрос за възприемането на отделния българин в чужбина и за възприемането на страната България в чужбина. Прекрасно е, когато теб лично те възприемат като блестящ индивид - забавен, знаещ езици, начетен. Още по-прекрасно е, ако покрай доброто си представяне като индивид ти не пропуснеш случая да кажеш добри думи за страната, от която си излязъл, да я похвалиш и да отместиш "колективноя й образ" в положителна посока (защото не е тайна, че в редица страни колективният образ на страната България е "негативно отместен"; защо е така и дали това е заслужено за страната като цяло е друга тема - много важна, но все пак друга, затова си спестявам разсъжденията по нея). Тъпо е (според мен), когатосе изненадат, че си българин и те похвалят за това къв си страхотен европеец (американец, австралиец, абе "бял човек", както беше рекъл оня министър), а ти да обясниш, че си такъв само и единствеоно поради личните си качества, щото иначе ако знаете другите българи там кви идиоти са и въобще България каква е - абе това не е страна. Още по-тъпо е, когато проявят "компетентност" и ти кажат: да бе, знам, знам - вие пишете с едни такива руски букви, вие бяхте май руски сателит - всъщност българите руснаци ли сте? - да бе, руснаци сме, само да не ти скърша хатъра. Ние и български не говорим, то български няма, той е македонски диалект. |
| Дедо , имаш напредък. Цветът на лицето ти от пурпурен-лилав е само интензивно червен. Един съвет - дишай дълбоко (вдишвай през носа, издишвай през устата, ритмично), забравяш да дишаш, на това се дължи ярко червения ти цвят. * Бъди ми здрав. Редактирано от - Нели. на 12/1/2005 г/ 08:03:53 |
Ти си знаеш.  Щом подобен начин на разговор ти харесва и ти се вижда достоен - кой съм аз да ти давам акъл?А иначе това в другата тема за голямото пиано (ние му викаме все още роял) в консулството си го написала добре. Публикувай банковата сметка, в която събирате, може и някой външен нееимгрант от Европата да вземе участие. |
| Мани, дедо. Тва за голямото пиано и аз го мернах вчера ( май чичо се беше изцепил ), ма нямах време да питам как ги дават пианата в Америка - на килограм или на метър. Сакън, не е да не сме чували, че там на рояла му викат grand piano. Обаче тук чичолелините упражнения да се докажат ми напомнят за Лили Иванова навремето, дето след един престой от 6 месеца в ГДР-то започна да говори българския с акцент.  Редактирано от - Simplified Solutions на 12/1/2005 г/ 09:08:29 |