Отиди на страница:
| Минавам, съгласен съм, че Омир не е “личност”, а име за процеси в гръцката градска култура през класическия период, но тъкмо интерпретацията на Ръсел ми се струва подходяща, а за фалцета не разбрах. Съгласен съм, че “модернизирам”, но тук нали не пишем историография, а вестникарска публицистика, то ми се струва незибежно, ако искаме да направим “пойнт”, не само да запълваме киберпространството. * Идеята, че “чалгата” била екзистенциалистка “свобода” и “откритост към смъртта” е изсмукана от пръстите и звучи като студентска курсова работа при Хр. Тодоров в 4 курс. Както казах, основният модус на чалгата е срамът, но може да се каже по Харалан, че срамът е друго име и на “отричането”, вкл. на “плашенето”, “забравянето” на смъртта (спомни си стихотворението “Моят ъглошлайф” от “проекта” на М. Карбовски - “със гръма му заглушавам г***словещи уста, / с него плаша аз смъртта”. У Б. Райнов, друг признат корифей на чалгата, има израз “живеят като болни от рак”. Разбира се, истинските болни от рак не живеят по чалгаджийски. * За да върна паса с Илф и Петров: чалгата е душата на тези, които са разбрали, като поета Сашка у М. Булгаков, дето закарал поета Бездомни в клиниката на д-р Стравински, че нищо не може да се промени, а само (временно) да се забрави (удави). Така че единственият “екзистенциалистки” смисъл на чалгата за мене е, че е български бийт (в смисъл на бит, от бия). * И за “фашизмите и вулгарното” Минавам греши – при тоталитаризма “възвишените” пориви водят накрая до господство не само на кич, а на най-голямата измет, а при демокрацията от привидния хаос и кич се ражда, ако има време, вкус. Но интуцията, че чалга-историята е потенци ално фашистка, е точна. Разликата е в свободата, Санчо. * Демократ,  Редактирано от - Чичо Фичо. на 07/1/2005 г/ 22:00:38 |
Мунчо от 21:16, и ние така мислим.А сестра ми, върлаHomo Sovieticus /по драгия Хари /съучастваща в италианските акции за помощи на жертвите в Азия, много обича Еминем и е ходила на негов концерт в Италия биля.Съвсем впала в детство  |
| Няма смисъл Валентин Това си е друго място и време в което не си Точно фалцета е границата Може би затова са толкова зловещи процедурите за въплотяването на вечното и светлото ТУК Като на гробище. Всички са подредени правилно, всички отговарят на имената си, всички са светли и ясни пред Неговия Престол Ами за какво им на тях и музиката, а... Редактирано от - Минавам от тук на 07/1/2005 г/ 22:03:17 |
| Чалгата Хич не я оприличавам с дионисиемите химни и други подобни Ама днес точно те привличат спокойното тук- културен туризъм Чалгата Тя не е спокой, тя нарушава реда и с това предизвиква лошите мисли в гробището Напомня за равенството пред смъртта между най-издигнатите и най-пропадналите Ето това не може днес Нали се върнахме към живота |
| Има едно старо правило в логиката, което харесвам - известно е като "Бръсначът на Окам". Най-общо казано означава, че когато се опитваш да обясниш нещо, е най-добре да се придържаш към вече установените понятия и да избягваш да въвеждаш нови понятия без необходимост... Статията на Илчев е (в този смисъл) провокация към Окам - тя "въвежда" понятието "чалга" в историята, с което грубо (повтарям: ГРУБО!) нарушава правилото на Окам. Нарушението е грубо не само затова, че "мимоходом" приписва на един извънисторически термин ("чалга"  обяснителни "свойства" в сферата на историята; то е грубо и заради това, че намесва един термин, който дори в областта на музиката не е дефиниран в момента докрай и изчистен от емоции; това го прави неподходящ за съдържателна дискусия дори на ниво музикална култура, камо ли като "метафора" при дискусии на историческа тема. Естествено следствие от тази манипулация (не мога да подбера друга дума) е, че читателите са се "хлъзнали" в областта на емоциите. Част от тях дори "отказват" да възприемат чалгата като метафора и спорят надълго и нашироко за това що е чалга в музиката и има ли почва тя у нас. Други се опитвам да влязат в тона на автора и да стъпят върху тази метафора - но това, разбира се, е трудно, защото всеки си има "свое" тълкуване на музикалното понятие (за което свидетелствуват и споровете за чалгата в музикалния й смисъл). Без да намесва горкия Окам, нещо подобно е написал вече (в друга форма) Фичо. Той казва: Стремежът да се набута всичко в природата, което не ни харесва ... под рубриката “чалга”, е родническо комплексарство. . Но и Фичо е написал това, за да нападне "родниците" - докато по добре би било да определим напъна на автора като комплексарство и да преминем към обсъждане на проблемите по същество. Това, разбира се, не се случва. И няма как да се случи, защото находката - "историк-чалгаджия" е добра (пък нека си нарушава правилото на Окам колкото си иска; как беше в чалгата - "... на Окама мамата eбaл съм" . Има ли залитания у нас на тема "история" или "величие на българите"? Ами има ги, разбира се! Че то - така погледнато - голяма част от Паисиевата история е пълна с измислици (хей, чел ли я е някой от вас от кора до кора? Щото аз съм държал в Зограф оригинала в ръцете си, години преди бойците от тихия фронт да го донесат у нас) . Е, и какво, като Паисий е измислял? Да го обявим за първия чалгаджия-историк? Я се вземете в ръце и се огледайте!И като се огледате - ще видите, да речем, Швейцария. Национален герой - Вилхелм Тел. Е, Вилхелм Тел реален герой ли е, или е дело на чалгаджията Фридрих Шилер? По-скоро е измислица, но опитайте се да обясните това на някой швейцарец. Няма да се съгласи с вас. Е, някои швейцарци мислят по въпроса. Ето един сайт по темата: Натиснете тук . Хората не се опитват там да въвеждат понятието "чалга в историята", ами обясняват търпеливо, че при всеки народ съществуват предания (саги), легенди и митове. И обясняват защо на всеки народ подобни неща са му необходими: заради него самия, за самосъзнанието му. За да се въздържа от дълъг цитат на немски, ще резюмирам: Историята на Швейцария не може да бъда разбрана без историята на преданието за Вилхелм Тел. Самото предание се е превърнало в исторически факт и се е дооформило като исторически факт в душата на народа. Дали Тел в действителност е съществувал или не, е в крайна сметка без значение - защото той се е превърнал в символ. Наистина е уникално, че един локален символ е придобил такава излъчваща сила.... И т.н. Грациан е написал едно пламенно слово в защита на чалгата като музикална форма. Аз бих разширил тази защита в посока и на историческите митотворци у нас. Ние не знаем кое е вярно и кое не е; Шлиман е бил обявяван за луд (тогава не е имало кой да го обяви за археологически чалгаджия) заради идеите му. Но и без да знаем кое точно е вярно, можем да сме сигурни, че около нас (и то отдавна) се точат изпълнения не на отделни чалгаджии-историци, a на цели държавни чалга-оркестри. Какво е официалната история на Република Македония, ако не една Чалга-Оратория в три части в съпровод на президенти, Коминтерн и хор от дупедавци? Една стара китайска поговорка казва, че да си честен в обкръжение на лъжци е като да плюеш срещу вятъра. Е, когато чета в Courier International, че четирима римски императори, шестима папи и не знам колко султани са били албанци, аз започвам да не съм против Юстиниан Велики да е от Вършец. Или от с. Гебедже, Варненско, с паспорт, издаден от XVI управление на тогавашното МВР. А че е истий болгарин, е изначално ясно. Писал съм вече по друг повод - ще го повторя: когато избраха Никсън за президент, вицепрезидент му стана Спиро Тодоров Агнев. Гърците казаха: Грък от Македония. Сърбите казаха: македонец от Македония, съюзна републка на СФРЮ. Ние, българите, мълчахме загадъчно. Когато Спиро Егню стана първият "уволнен" заради корупция вицепрезидент, и гърците, и сърбите казаха: "Абе, българска му работа, те открай време са си едни такива, продажни". Ние, българите, отново мълчахме загадъчно. А всъщност, загадката напоследък се изясни: Когато мълчиш в такива моменти и си мислиш, че мълчиш загадъчно, най-често мълчиш като гъз - и изглеждаш като такъв за останалите. Е това ли да ни е националният идеал - мълчание като гъзове? След като бог, казвате, бил българин? Какво, да чакаме да го обявят и него за албанец ли? |
| Все пак съм и социолог... Днес прочетох интересни нища за светските парти. Публично се канят апалоновите рожби - хармонично пеещите изпълнители. Но частно-чалгаджиите. И сего си представих една невъзможна ситуация. Представих си че чалгата се появи преди 20 години. Ей така порасна като отровни гъби в тъмнината на гората. И какво - веднага се превръща в елитарно ястие. Забранена и отровна ублажава извратените вкусове на паркократичния елит. Не и стигнаха няколко години та да стане такова нещо - елитарно. Смени си елита. Отвориха се горите и изчезнаха уникалните горски видове. Чалгата оцеля и престана да бъде ценна като знак за изключителност. Но не загуби магичната си отрова-да напомня на големите, че са като всички. |
| Както вече на едно друго място казах, чалгата в обществените заведения с цялата си цигания не ми пречи, зашото не ходя в ТАКИВА заведения - ако въобще. Но както бе споменато тук и по друго поводи, когато аз не преча на другите, то по същият начин очаквам на мен да не се пречи! И понеже "чалгата" от всякакъв вид, е АКТИВНА, ако щете нахална в налагането 'и, то аз се чувствам засегнат. Така както и пушачите пречат с безцеремонността си на непушачите. Дали някога щяла да стане изкуство - не ме интересува. Гади ми се от нея. Понеже е СТИЛ за съществувание, начин за обществена комуникация на определени прослойки и групи двукраки! По същият начин "музиката" на генговите в САЩ и цялата пасмина подражаващи им агнета с всичките им атрибути (смъкнати гащи, вериги и синджири, отвратителните жестове с полупротегнати ръце), плюс непрекъснатото зомбиращо нареждане, в най-добрият случай на безсмислици - но стигащи и до криминални подстрекаващи призиви, ме отвращават дълбоко. Така, че опитите Рапа да ни се поднесе едва ли не като "революционна музика" или като нещо "нормално" - дори за ненормалното в Америка, са лишени от доказателствена основа. В краят на крайщата няма мърша която може да се направи апетитна .... .... с изключение за тези който нямат нужните сетива. |
| Играта загрубиъа. Оказа се в краина сметка, че да не харесваш рап било тип фашизам и нацизам????!!!! Само че как така един дето не харесва рапа и е дошал с един куфар в раката в Америка и намира мястото си се оказва фашист и нацист, а един дето си е от поколениъа американец е жертва доведена до положението да протестира срещу обществпто посредством рап (маи за друго и време не остава)? Редактирано от - bot на 08/1/2005 г/ 03:52:57 |
| Благодариъа [б]Еисблок[/б], спести ми допалнителни разяснениъа, които и така и така са напално безполезни. Нашего брат си е свикнал да се прави на по-демократ и от папата, ама за таъа псевдо-морално-демократична чалга никои не се ушеща. Редактирано от - bot на 08/1/2005 г/ 03:54:13 |
| Да бе Верно е Всеки има право Ама то това е - хубавото ако е безкрайно става лошо Като не харесваш нещо - твоя си работа. Ама като не харесваш и това нехаресване превръщаш в общото задължение - това е по-лошо и от фашизъм Това си е чиста скука Поздрави |
| Колкото пък до чалгата като музикално явление.... Във форума от време на време говорим за интеграцията на циганското малцинство. Говорим абстрактно... А чалгата е - може би - началото на тази интеграция. Просто едно време, като се пееха определени песни, се спираше на определено място и се казваше: "Дотук! Нататък го пеят само циганите!". Сега се пее, напротив докрай - или се започва направо оттам, където преди се е спирало. Не ви ли харесва? Или предпочитате да се пее чалга на албански? Или на сръбски? На английски? Прочее, тези дни в супермаркета бяха пуснали една тихичка песен - така, ненатрапваща се, нищо особено... докато се заслушаш и чуеш, че мацето пее : "Fuck me... Please... Fuck me...". Но французите са народ горд, английски не говорят. И песента се точи без проблем. Ако я преведат у нас и я пее Софи Маринова, ще бъде обявена за чалга. Или? Редактирано от - Дядо Виктор на 07/1/2005 г/ 22:51:45 |
Чичо Фичо. [Отблъскващ] Българската чалга-история пък … обективно апелира за реставрация и мракобесие. Минавам от тук [Златен] Смъртта се настани удобно в днешното всекидневие Ето защо чалгата, … вика с гласа на смъртта съвсем не символично Значи над „народа” пак е надвиснала смъртоносна опасност, тоя път от чалга-музиката. Не е ли по-добре тогава, колкото и да е [Отблъскващо], да се отдадем пак на историческа „реставрация и мракобесие”. Ако не „народа”, то поне пак да спасим държавата!  |
| Да бе а народа е безсмъртен Айде сега дайте да дадем То не е случайно се казва Век живи век учись , а все равно дураком помрешь Да поясня сентенцията Неграмотните пропагандатори все говорят от името на народа Защото е ужасно когато народа проговаря със собствения си глас - гласът на смъртта. Чалгата не е гласът на народа. Тя го ...препредава, като една запушалка при джазмените-така народния глас звучи "интересно" Редактирано от - Минавам от тук на 07/1/2005 г/ 22:53:38 |
| Минавам, Дайнов писа, че у нас лошото е не че има долница, но че липсва горницата. Долницата запушила всичкото. Ръсел смята, че в Гърция мнозинството живеело в чревото на Диониса и по-точно на примитивното суеверие, само образованото градско малцинство в големите центрове познавало Аполона. Обърни внимание, че чалгата няма и характера на “карнавална култура” по Бахтин, а е апологетична, “едномерна”, за разлика например от рапа, който (често) е “ексцентричен”, бунтовен. |
| Да бе аз само че си мислиъа, че [б]Като харесваш нещо - твоя си работа. Ама като харесваш и това харесване превръщаш в общото задължение - това е по-лошо и от фашизъм![/б] Схте перифразирам една популярна приказка за гаъ-овете: "Харесваите си (се), г-да, но не ми натрапваите вашиъа вкус!" Не сам длажен да ви слушам вулгаризмите нито да ви гледам мутрите. Редактирано от - bot на 08/1/2005 г/ 03:54:42 |
| Тук пак някои са се увлякли Филип Кутев няма нищо общо с чалгата. Действително имаше критики, че той нарушава автентичността на фолклора, но това беше в посока към професионалната (класическа музика). Филип Кутев е симфоник. Деиствително неговите обработки звучаха твърде професионално, но те създадоха неповторимо звучене, основано на българския фолклор. |
| Извън темата и аз да бъда. Минаващ, ходил ли си на Малашевските гробища - дано не по линия на близки хора? Изключително място, топос даже е по-подходящата дума. Имаше преди 5-6 години репортаж с прекрасни снимки за въпросния топос в тогавашното сп. "Сега", с разговор между Емил Тонев и Рангел Вълчанов - ааа, не, побърквам се от смях и сега. Та каква е връзката между смъртта и смеха? Btw там е и мавзолейният парк на чалгата. Просто нямам думи да го разкажа, трябва да се види. А и всяка година никнат нови паметници. Само мъничък пример: Паметник: Билярдна маса, в единия й край човек с щека, в другия - такъв с Калашников. Всичко малко повече от човешки ръст, в мрамор. Надпис не помня, но зад масата има каменна беседка с каменен бар и каменна пръчка за краката, и скромно най-отзад - египетски тип пирамида, където почива съответният покойник. И винаги живи цветя. |
| ДЕДО ВИКТОР: ТО американците са много горд народ.Не говоръат много 4уздите езици.Не 4е нема хора, които да знаъат пове4е от 3-4 езика.Говоръа принципно. Когато слушам разли4ни американски програми по радиото, не се среща толкова 4есто да се пее Fuck..." .Не 4е го нъама.Особено ако слушаш "4ерна" музикална програма. В сферата na showbusinessa хилъади хора се сти4ат от цел свъат kam USA , за да намеръат признание в зеланата от тъах област, а така сащо и в музиката.Разбира се , 4е се твори много боклук в зеланието си да достигнат варха в бусинесса.Не е скапо и ти и аз да си направим по едно CD.Проблемат е дали след това ще го купи некои това CD? Та ако искаш да намериш американски боклук, то това е наи -лесното.Но ако искаш да намериш наистина стионостна музика, то това наи-лесно се прави в УСА.Та по този повод ако искат франсетата да отбласнат хората от американска музика, то ще си пускат този боклук, които по4ти никои в Америка не слуша.И каквото и да правъат франсетата и европеиците, то всъака година Европеиските музикални награди ги взимат американски певци. Зависта е лош саветник и спира твор4ескя процес.А такива като тази Маринова ли беше , с неините музикални и гласови вазмозности, мозеш да 4уеш вав всъако метро.Те са хилъади и са много по-талантливи от неъа. Вазното е да се прави Музика" Duck Ellington беше казал" Нема добри и лоши занрове , има добра и хубава мусика" Аз ще добавъа, 4е 4алгата не е нито занр, нито музика. А на Грацян ще му каза по повод изказването му, 4е нека хората си слушат 4алга, вазното е да са щасливи. Некои оби4ат да консомират изпразненя и това ги прави щасливи.Но това не мозе да ме накара да приема изпразнениъата като храна и да запо4на да увазавам тези хора. |
| Много ясно, че българската чалгата ще е по-вулгарна и нескопосана от сръбската, гръцката и другите, то кое ли ни е по-добро, пътищата или интелектуалците например ? Аз бих посътветал всичкия тия дуднещи дребни чиновничета пръснати в чужди държави да си траят когато става въпрос за музика, било то и чалга, защото българските музиканти са може би единствените които ни представят в положителна светлина пред света и до голяма степен на тях дължат мизерното си препитание. Като сте толкова умни и извисени, напишете книга или статия или намерете друг начин да оползотворите това си превъзходство над простосмърните, стига сте драскали самовлюбени глупости по форумите само. |
| Фичко айде Божидар Динмитров не е най-тежкия случай. Все пак неговите изказвания се основават на научни факти.Истина е, че той подхожда по-ентусиазирано, но общо взето се придържа към фактите. Знамето на чалгата в историята държат други и един от тях е и твоя приятел Дайнов. Аз споменах Пламен Цветков, там е и Добрев. Въобще цялата дИмУкратична историческа мисъл избаца такава чалга в историята, че няма накъде повече. Да не говорим за олигофрени като Георги Жеков, на когото пък му и дадоха предаване по СКАТ. истината е, че на сериозните учени, коитои са прави изследвания и на които това им е специалността, са запушени устата, а чалгаджиите се изказват под път и над път. Историческата истина е, че докато любимата ти Западна Европа е тънела в мрак до 11-ти 12-ти век Константинопол е бил центъра на тогавашна Европа и България е бил съседната велика империя. Не е лошо да попрочетеш нещо от сър Дмитрий Оболенски. С един по-здрав. Отивам да спя. Днес за Йоханновците беше тежък ден. |