Отиди на страница:
| Голямо впечатление ми направи една скорошна статия в Ню Йоркер за ботаници, които се катерят с въжета, без да забиват пирони, по високите дървета. Казват се arborists и най-сръчните се катерят чак до върха на redwoods (вид червени иглолистни като секвоите в двора на боянската църква или в Борисовата зад кортовете, срещу ТВ кула), високи по 120 метра и повече. Горе дето короните им се сплитат се образува "canopy", покров от клони, на който се натрупва почва, растат други растения, даже цели дръвчета, които носят плод, живеят животни, които никога не слизат на земята. Най-големите дървета са в северна Калифорния около гр. Еврика (Юрика). Всяко дърво си има име. Понеже най-долните клони почват от 60 м и нагоре, първо пускаш стрела - с лък - със завързано рибарско влакно, което се премята през клона, с него вдигаш основното въже. Накрая се набираш нагоре с алпинистко чекръче, гумени обувки, най-горе и бос. Слагат по хралупите електронни датчици. В Америка имало около хиляда такива хора. Двата от тях вече се оженили (хетеро). |
Чичо Фичо, писа ли в македонския сайт ?Има регистрация. Бил съм в Скопие, с хубав спомен, а македонските песни са ми от любимите.  |
| Су, разбирам - отрицателното ни отношение към Аонсувското "социално управление" и "социални технологии" беше само оттам, че те (А. Тодоров и др.) пишеха за управлението на обществото като за управление на машина, без да си дават сметка сякаш, че то не е машина, че органите за управление се избират в политическия процес, по волята на хората, а не са спуснати от "обективната действителност". Такова е сега отношението ми към "политтехнолозите" на Путин. |
| Благодаря ти Монтен, благодаря Пейчо, и на Круела благодаря. Другарю Маркс, Круела и аз, пък и други форумци, знаем за какво говоря, не сме от година-две в този форум. Както начало, защо не се поучиш от тона на околните - вярно, че са по-млади, но и слога им е далеч по-изискан.  * Монтен каза едно много истинско нещо - никой и досега не разбира какви точно чувства предизвиква искрения разказ на дадено събитие у хора като Разпутин и Бастард (капитан еди-кой-си). Ще се въздържа да напомня в конкретния случай за Фройд, а също и за съвсем класически медицински термини. Рабирам, че на "родниците" нищо не ще им хареса - ако децата не знаят "Аз съм българче" ще ореват орталъка що не го знаят, ако пък го знаят и дори го превеждат на английски ще се запенят защо го превеждали. * Фани, ако казвам, че посланичката е изглеждала неприлично стресирана това беше точно тка. Как би определила потръпвания на лицето, нервно въртене на главата от ляво надясно и лошо преразказване на "грабвайте телата" (точно този преразказа беше абсолютно неразбираем за англоговорящите)? Жената беше най-малкото...преуморена. Повечето хора забиха поглед в земята, аз пък я гледах право в очите, поразена. Тя вече е повече от 5 години тук и трябваше да научи за това време, че речите по такива поводи са семпли, мили и хубави, като бързо завършват с разтоварваща шега. Всичко това не трябва да трае повече от няколко минути. 10 и повече минути е неприлично дълго. Да не говорим, че събитието за което говоря се провеждаше в Българското консулство в Ню Йорк, а не Посолството ни във Вашингтон, и нейната реч беше втора, след тази на консула. (не)Адекватност е точната дума. И още нещо Фани, тук не става изобщо въпрос за английски или американски (каквото и да значи това) - английският на ФКНФ на СУ в София е нещо трето, доколкото разбрах, а за поведенческа и емоционална некохерентност. Американците, както знаеш добре, са изключително доронамерени в опита си да разберат другия, различния. Но тук нямаше комуникация, не протичаше ток, те не знаеха за какво иде реч, която пък завърши с триумфалното колко си приличали САЩ и България и...с една дума - напред в единен строй.  И тъй като пишем под "Управлението като музициране" й предлагам следващия път да седне и изпълни нещо на пианото, а не да изнася дълги и неразбираема за чужденците речи. Гарантиран й буря от аплодисменти и прилив на добри чувства към нея и България. Редактирано от - Нели. на 05/3/2005 г/ 17:43:28 |
| Неграмотните слугини нямат право да обсъждат прекрасния английски на г-жа Поптодорова. Въпреки че да им се напомня за възпитание и правила на поведение когато са гости някъде (макар и непоканени официално) е повече от излишно. Все едно - слугините винаги са обсъждали господарките си. От злоба, завист и неудовлетворими амбиции. Което разбира се не ги издига в йерархията. |
| Фичо и ентропията и теория на хаоса са въведени от западни учени (първата от лорд Келвин, след това Болцман), а теорията на хаоса се разработва главно от западни математици, а за нейноито приложение към осцилиращите реакции на Белов и Жаботински белгийския учен от руски произход Пригожин получи Нобелова награда. Заслужава да се прочете книгата му "Краят на детерминизма", въпреки, че тя изисква много солидна подгоптовка по основните идеи във физиката и математиката. Защо името на България не излиза в чуждия печат, а само когато някой тртябва да се набеди с лошо - само тогава. Има само няколко Велики страни, които са хранели и продължават да хранят добри чувства към България. Това са Русия, Германия, Япония. Твоите любими англо-саксонци и в по-малка степен французите не са между тях. Особенно първите хранят омраза към нас (не говоря за обикновенните хора), а за политиката им. С германците винаги сме имали много добри връзки, даже повече със Западна Германия. В нашият институт ние имахме съвместни проекти по линията на ПРООН на Юнеско. Те не отидиха на друго място, я избраха България. Провеждахме съвместни Българо-Германски конференции. На времето нашите комунистически лидери имаха приятелски отношения с лидерите на ГФР - Вили Бранд, Хелмут Шмидт (сестра му е харесвала много България) и най-вече с Йозеф Щраус.Той не веднъж беше посещавал България и между България и Бавария имаше отлични икономически и политически връзки. Даже България имаше пристанище в Резенбург. Сега нашите лидери нямат такива добри връзки нито с Едмун Щойбер нито с Ангела Меркел. Може би единствено с Шрьодер, но далече по-слаби. Има много други примери. Така наример Българския футболен съюз няма практически никакви връзки с Италинската, Френската или Английската футболна федерация, но с Германската той има отлични връзки. Колко пъти Бекенбауер и други техни ръководители посещаваха България и бяха награждавани. Япония храни също отлични чувства към нас, защото ни свързва с някои неща, които японците харесват извънредно много, а те са: - киселото мляко, за което рекламата непекъснато набива, че е от България. - детските хорове - художествената гимнастика. Русия традиционно храни братски чувства към нас. Ние трябва да пазим тези добри връзки с тези страни и да се стремим да представяме България в най-добра страна и в другите страни като САЩ, Великобритания, Франция. И вие вместо да се занимавате с разни лустрации и други такива изсилвания по-добре ще помогнете действително ако представяте България в печата в електронните медии с най-добрите и страни. |
| Пейчо, когато едно поведение е слугинско не може да го наречеш другояче освен слугинско. В противен случай ще излъжеш. |
| "отрицателното ни отношение към Аонсувското "социално управление"" Само за сведение - авторът е баш от АОНСУ. Откъде другаде? |
| И едно пояснение. Английският език на г-жа Поптодорова е нещо което прави впечатление на образовани американци които са слушали изказвания на посланици от най-различни страни. Лично аз преди време след едно нейно изказване по телевизията получих обаждания по телефона от мои познати които ми изказаха възхищението си. Един ентерпренйор и един преподавател по английски в колеж...Две обаждания в един ден по повод езика на нашата посланичка. Единият ми каза че такъв английски за съжаление много рядко се чува в Америка. ** Така че реакцията ми на монотонните повторения и слугински подигравки от лица които са много далеч от просто приличен английски са напълно нормални. |
| Елена П. говори английски а ла ФНКФ, с лексикона на г. Гочо Чакалов (а Надежда говори бейсик английски като след подготве). И двете доста притесняват публиката като държат реч - Е. е твърде емоционална, но не е в тон, Н. е като прилежна ученичка, редуваща натегацията с преигравано хулиганеене след официалната част. И двете изглеждат отлично, ако само не си отварят устата. Н. се облича по-добре. Ирина Бокова е за предпочитане пред двете, и тя е бая прилежна, но доста по-интелигентна от Н. - сега става посланик в Париж. Катя Тодорова също отива някъде, тя е много симпатична, беше зам. м-р. Редактирано от - Чичо Фичо, на 05/3/2005 г/ 19:08:01 |
| Освен термина "казармен английски" който говори Фичко по негови самопризнания очевидно е необходимо да се въведе и термин "семеен английски" разбираем за двама души и роднините им но не и за образованите англоговорещи. |
| Г-н/г-жо никой, а вие, интересно, къде бяхте на 2-ри? Нямаше ви ни на приема, ни в списъка на 130-те дарители на консулството. И никой не беше чувал за съществуването на такъв емигрант. Ерго, телефонни обаждания по повод Поптодорова съществуват само във вашата фантазия. Ние обичаме реалността и разказваме искрено за нея, а вие? Редактирано от - Нели, на 05/3/2005 г/ 18:28:07 |
Колкото за вашето случайно присъствие извоювано с много потни приятелски връзки - е знаем доста неща но не му е тук мястото. |
| А аз, като кандидат президент виждах по вестниците имаше списъци с всички кандидати и срещу мен в колонкота “чужди езици” пишеше “в момента изучава английски”. А искаше ли ми го някой – никой не го искаше, аз доброволно се самообучавах. И сега съм фърст по английски. И лятото ще чета лекции в Маями. Фичо разчитам на теб и твоето семейство. Гуд Лак! |