Коя дума е подлог в изречението "Пие ми се бира"? Защо?
Отиди на страница:
| Тук ми се извърта една програмка, та съм вързана и не мога да си тръгна, та, Сиби, да ти кажа, само един много ярък спомен от такива купони, с който много се гордея. Беше някъде към 88 година, дано не се лъжа много за времето, в София се провеждаше Световен славистичен конгрес, в НДК. Ние имахме там една компютърна демонстрация на българска морфология, в секцията по български. И там, естествено, се събрал цветът от една страна, на българските лингвисти, а от друга страна - и всички световни слависти. А те се знаят от години, и от конгреси, и от публикации, само възгласи по коридорите - ах, ох, тупане по рамото и спомени. И около Данчо, щото той винаги беше център на такива компанейски работи, страшно много народ, той понеже и в USA прекара май две години, та си имаше много капии от там. И се събра голема тайфа, и почваме да си мислим къде да ходим след заседанията. Бреее, такъв ресторант няма, да ни приюти, пък и тогава, тоталитарно време, нямаше толкоз много кръчми. И аз викам - хайде у нас, ама няма да придиряте много за ядене. А беше неделя следобед - по ония времена никакви магазини отворени, ама никакви. Хващат се едни млади лингвисти, викат, ние пиене ще вземем, ама кво ще правим с яденето? Аз викам - момчета, хляб осигурете само, нещо ще измислим за мезе. И в не особено големия ми хол се натъпкват 25 души, мисля, че най-малко от 15 страни бяха. Имаше даже и негър!!! Момчетата, дето отидоха за хляб, пристигнаха след половин час, ама не само с няколко самуна хляб, а и с две китари. И пианото у нас - на разположение. А аз измъкнах едни готови кори отнякъде, стъкнах баница, започнах да изваждам от шкафове разни буркани със зимнина, че и яйца пържихме в големи количества, каквото имаше в хладилника, всичко ометохме. Две китари, пиано, и добри певци. Изпяха се славянски песни, ама не остана славянски език непредставен, поне с една две песни, естествено, най много български и руски. Спомням си, че и аз блеснах с някаква словашка даже. Към 1 часа през нощта започнаха да ми чукат по пода и тавана съседите, 20 гърла, ама все културни и музикални хора, като ревнали с пълно гърло, ама едно след друго, нищо не се повтаря, двама китариста подхванаха китарите, пианото също. Една руска еврейка, женена в Швеция, почти плачеше и повтаряше - бе това може ли да стане в нашите страни бе, 20 души да отидат на гости без предупреждение, да ядат и пият, и да танцуват. Много се оплакваше милата от шведите. Тя беше много добра на руските романси - в собствен съпровод, на много високо ниво. Една пловдивска лингвистка пък, също сега много добра синтактичка в Университета  ни събра очите с гьобеци и кючеци. Не на масата, скромно, на пода, но соло. С Йордан си имахме репертоар - стари градски песни, докато не си изкарвахме китката, не спирахме. Та така се отстрамих и аз пред световната славистика, не само с компютърната демонстрация на система по българска морфология....  Извода от тази малка история: ако те тегли купоня, и световен конгрес не може да ти се опъне... *** и най-важното - много подлог се изля тогава, и все съгласуван със сказуемото  ********* ей на, за кво го написах това нещо, не по темата, но май че стана In Memoriam на Данчо Пенчев. Така трябва да си спомняме за напусналите ни... |
| Ей, за импулсния телефон на справките, за пъшкането - истинска история. Пак един много голем кодошлия, от признатите специалисти по езикова култура, и по ТВ-то го гледате, споделя с мен преди известно време - турили справките на импулсен телефон (верно, по-рано си беше обикновен пряк), и Институтът печели от това, щото се дели печалбата на две. И на справките дежурят млади лингвистки. А една от тях се оплакала, че някой, като набрал телефона по-погрешка, я питал - може ли малко да си поговорят на секс теми. Тя много възмутена му тракнала слушалката. А печеният стар лингвист, специалистът по езикова култура, я гълчал строго - а бе, ще ти се изяде ли пък толкоз, пък като иска човека, ми не можеш ли малко да му попъшкаш, това е печалба за Института... ***** всека шега си има аналог в действителността, кой се пък съмнява? **** до скоро, мили любители на лингвистичната тематика, речника ми се сейвнА, тургам го на FTP-то за в къщи и бегам... |
| Да, In Memoriam на Данчо Пенчев, трябва да отворя и дневниците на мама, тя до последно пишеше дневници, накрая ръката й отказа и красивият й почерк стана неравен, там ги има всички тях, и Данчо също - бедни студенти, но весели и задружни, толкова съм слушала за тях, че сега като че ли още веднъж мама си отиде. И улиците Дунав, Волгоград, Сливница и площадът "Лъвов мост"/ мама признаваше само тая София/. А с него се запознах някъде на шест-седем години, в градинката на "Майчин дом", играехме си на пясъка, а мама бъбреше със старите дружки и изведнъж се задава той, Данчо, усмихнат, а тя се надигна от пейката и...още си го спомням, тоя неин особен поглед - съдържаше смесица от чувства и.... Данчоооооо, най-после...... Да, ще отсипя тая вечер от виното и за тях, In Memoriam за всички тях. Още веднъж ти благодаря, Геновева, малък е светът. |
| Ееей, тука Геновева като Славка Славова развързала торбата с приказките... И Сибила и тя... Редактирано от - kombat #5 на 23/3/2005 г/ 20:30:33 |
И така, за да завършим този спор, изречението “Пие ми се бира” е желателна конструкция, (1) в която определяният от предикацията предмет (подлогът) не е изразен формално-граматически, но е непряко посочен чрез местоименната дателна форма ми, която изразява семантичната роля експериентор (този, който изпитва състоянието), наричана още “ергативен подлог”. (1) Даже напротив, формално граматически подлогът е онази част, с която се съгласува сказуемото  Нека разгледаме изречението "Морето ми липсва". Нека направим справка в тълковния речник: липсва ми (ти, му, и, ни, ви, им). 2. Чувствам остро загуба, отсъствие на нещо или на някого. Е, кой е eкспериенторът в това изречение? И кой подлога? В края на краищата, всичко е въпрос на дефиниция. Явно лингвистите не са се постарали да дадат ясна дефиниция на едно от основните понятия в собствената им наука, и съответно се разделят на два лагера -- на болшинството, и на екзотичните. Добре е една дефиниция да е ясна, кратка, и да има възможно най-малко противоречия и изключения. Ако приемем аргументите на Тормозчиян като частично дефиниране на понятието "подлог", то, описвайки граматиката в българския език, ще трябва да напишем специални граматични изключения за: - всички форми на страдателен залог; - различни екзотики от вида на "Морето ми липсва"; Ще трябва да променим фундаментални принципи, като този, че сказуемото се съгласува с подлога. Накратко: българска работа |
| А ето и какво пише в някои учебници за 7-и клас: http://liternet.bg/publish4/jtisheva/podl og.htm Дефинирането на частите на изречението трябва да става на равнището на синтаксиса, а не на информационната или семантичната структура. Ако мислим за синтаксиса като за наука, изучаваща връзките между думите в изречението и начините за реализиране на тези връзки, може да намерим надеждни начини за характеристика на елементите на изреченската структура. Между главните части - подлога и сказуемото, се реализира подчинителната връзка съгласуване. Подлогът е единствената част на изречението, която се съгласува със сказуемото. При изменение на граматичните значения за категориите число, род или лице на подлога следва промяна и в значенията, реализирани от глагола (сказуемото) в изречението. Този момент е отразен в характеристиката на подчинителното свързване в българския език, която е дадена в учебника на „Булвест 2000“ за 7. клас: „Подчинително свързване между подлога и сказуемото - сказуемото се съгласува с подлога по число и лице, а в някои случаи - и по род“ Редактирано от - гошо на 23/3/2005 г/ 20:49:54 |
| Ето още от горното, където е цитиран и Йордан Пенчев: И докато в Академичната граматика подлогът е основен структурен елемент на всяко изречение, в изследването на Йордан Пенчев този факт се интерпретира в по-различна светлина: „Приема се, че всяко изречение има подлог, така че няма нужда той да се записва в субкатегоризационната рамка на всеки глагол“ (Пенчев 1998: 69). Подлогът се определя като външен аргумент на глагола и става обект на анализ само дотолкова, доколкото трябва да удовлетвори критериите за съгласуване, означавани като AgrS (съгласуване със субектар, т.е. с подлога). Аргументът може да бъде подлог на изречението само ако притежава определени съгласувателни категории, чиито значения да съвпадат в конкретното изречение с установените правила за съответния език. Редактирано от - гошо на 23/3/2005 г/ 21:03:50 |
| Don, мога и ще пиша по темата когато и колкото намеря за добре. Не си ти човека, който ще каже какво, кога, и защо. |
| Тормозчиян, нещо си противоречиш: Цитат от Геновева: Йордан Пенчев, известен български чомскианец, който ни напусна преди 1 месец, говори за точно този тип конструкции като - желателна конструкция с празна подложна позиция - примерът е точно такъв - чете ми се криминална книга. Цитат от Тормозчиян: В безлично-пасивната конструкция “Пие се бира” думата “бира” е вторичен подлог вследствие на сложна трансформация, при която тя като вътрешен аргумент (допълнение), който обаче няма падеж, губи синтактичната си функция на допълнение и задължително получава именителния падеж, приписан на празната, без семантична роля подложна позиция. Е, "Пие се бира", с каква подложна позиция е? Празна или пълна? И защо "Пие ми се бира" да не претърпява същата трансформация. Ако тръгнем да сглобяваме "Пие ми се бира" от по-проста конструкция, можем да тръгнем от "Пие се бира". Какво е това изречение? Страдателен залог с подлог бира. Добавяме дателна фраза "на мен ми", която по същество не променя синтактичниите отношения на останалата част от изречението, и получаваме "на мен ми се пие бира". Подлог си остава бирата. Като допълнителен аргумент е синхронизацията на сказуемото с нея. Що се отнася до безличните изречения, те винаги са в 3л., ед.ч., а изречението "Ядат ми се картофи", определено не е такова. И недей да се захласваш със семантични аргументи. В случая говорим за синтаксис. Редактирано от - гошо на 23/3/2005 г/ 21:37:18 |
| И още нещо: Ако тръгнеш от "Пие ми се" към "Пие ми се бира", допускаш грешка, защото в първото изречение глаголът се употребява като непреходен, а във второто като преходен. Оттам идва и заблудата. |
| Интересно, Гошо, - В боли ме зъбът, подлогът несъмнено е зъбът, а ако в твоето изречение членуваме "коняк", вместо "бира", за повече нагледност кое ще е правилно - Коняка ми се пие или Конякът ми се пие? |
| Сибила, изречението ти е изкуствено, но с пълен член се пише подлогът, който, според мен, в това изречение е "конякът". |
Защо да е изкуствено, аз само експериментирам за целта. Имам предвид точно определен коняк, например, единственият, който виждам в шкафа - точно този коняк. Този коняк ми се пие - и го членувам. |
| Лелее, още го нищят тоя пусти Подлог. Аз като ви викам - велика граматика е нашта, а за глагола Балан е казал, че това е Слонът на българската граматика. Такива неща има, дето и в нито един славянски език ги няма - на границата между морфология и синтаксис. Само че - "пие ми се бира" и "болят ме ръцете" са две различни неща. Филигранната ни българска граматика не позволява да се приравнят две конструкции, в които единият глагол е преходен, а другият - не. Пие ми се бира, и аз пия бира. Боли ме - и нема мърдане. Не може - аз боля. Глаголът - боли, е шантав глагол, няма всички форми, не е преходен, винаги се употребява с кратко винително местоимение. Затова той си отива направо към безличните. ***** Гоше, разбридането на това кълбе става най-малко за курсова работа, а при по-сериозно отношение - и за дипломна. Земи се обади утре на тоя телефон с езиковите справки, и ако го направиш например от служебен телефон на аванта, може след справката да я накараш малко и да ти попъшка...  |
Геновева, така ли се финансира БАН в наши дни?  И защо да ги питам, след като вече ми каза какво ще ми кажат?По темата: представяш ли си как би звучала кратка българска граматика: Обикновено сказуемото се съгласува по лице и число с подлога, освен в един много специален случай -- случая Тормозчиян. Там подлог няма, но сказуемото се съгласува по лице и число с прякото допълнение |