[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
| Тя не само е отлична но е велика поетеса. Така си е останала неомъжена поради чешитлък или стара мома по- нашему. Нищо почти не се знае за личния и живот, водела е кореспонденция, имала е един или двама мъже които са имали влияние в живота и но най-вероятно не ги е допуснала от кръста надолу... След Гражданската Война ептем е превартела, затворила се в къщи и ходела само в бяло облечена... Стиховете открива сестра и след смъртта и...Наричат я "американската монахиня". Според очевидци е имала доста странно поведение, обичала е да се движи, да се крие зад врати и пр. Изписвала името си по детски, Emilie а не Emily. Почти не се е спирала на едно място и даже като се е разболяла се е наложило лекаря да я прегледа и постави диагнозата в момент когато тя е излизала през вратата... Спекулира се доста около личния и живот (поради липсата на реални данни), даже някъде четох че била лесбийка обаче това е смехотворно. Влиянието на баща и в живота и е било огромно, но тя не присъства на погребалния ритуал (по калвинистки, с музика). Скрила се пак в съседната стая и когато една пианистка изсвирила нещо любимо на баща и само и изпратила по някого благодарствена бележка. |
Да, точно така, Комба, аз затова говорех, по спомени, че я имали за много странна, даже малко нещо побъркана. Как съжалявам, наистина, че не си запазих този подлистник на "Труд", бяха представили две нейни стихотворения, наново преведени или за пръв път - може някой преводач да се е пробвал наново, но бяха удивителни, удивително мрачни, иронични и с някакво безутешно и безнадеждно послание - мирова скръб. Даже ги прочетох на мъжа ми и дълго след това мълчахме.... Едва ли не цял ден. |
| Малко, но от сърце. Прочети тук или тук или тук Редактирано от - Артиста на 09/11/2005 г/ 00:45:46 |
| Не, приживе никой не я е мислил за побъркана, била е съвсем нормална, затворена, масачузетска госпожица доста симпатично одухотворено лице... Около странностите и почва да се дълбае след смъртта и известността и...наистина, доста е странно да не правиш опит да публикуваш само защото някой те е посъветвал да не го правиш (става дума за този, дето имал влияние в живота и)... Това е толкова неамериканско... Обаче има една нейно стихотворение което поставя под леко съмнение девствеността и, такова точно описание на сексуално преживяване чак...Ето го, на английски, съжалявам...не се наемам да я превеждам... Wild nights! Wild nights! Were I with thee, Wild nights should be Our luxury! Futile the winds To a heart in port, Done with the compass, Done with the chart. Rowing in Eden! Ah! the sea! Might I but moor To-night in thee! |
| Аха, открих превод в линка даден от Артиста...Не е същото но все пак...обаче дяволът е в детайлите... Диви нощи-диви нощи! Ако бях с тебе тук- дивите нощи щяха да бъдат нашия лукс! Вятърът е безмислен. В пристанището съм аз. Свършено е с компаса- и стария атлас! Веслата насред рая- ах, какво море... Да можех-тая вечер- да се закотвя в теб! |
Мерси за стиховете, Комба. Но тия, дето ги прочетох в "Труд" бяха съвсем други. Съвсем друга работа. От мен, лека нощ с Ален Делон от най-хубавите му времена, на страсти повече, а по-малко на неволи....  |
| Точно около това стихотворение, последния куплет, има много спекулации за сексуалната и ориентация...Гей-обществата естествено искат да я придърпат към себе си като сексуално неосъществена и неориентирана. Хетеросексуални изследователи на творчеството и от Ню Ингланд естествено се опитват да правят точно обратното...Всичко, както казах е от недостатъчно информация, но що ли е трябвало на жената да си изфантазира това преживяване... Ето куплета Rowing in Eden! Ah! the sea! Might I but moor To-night in thee! Rowing не е гребла а гребане. Какво е moor обаче - ето го дявола в детайла. От една страна - котва, да. Но как може женския индивид да се закотви в мъжкия?! се питат любителите на детайли. Щом поетесата иска да се закотви а не да бъде закотвена значи е лесбийка (това напомнят фройдистките анализи на Шекспир на Църната Шопара) Moor от друга страна е обширна безстопанствена земя. От трета страна cock moor е вид петел. Абе направо да падладееш като се помъчиш да си представиш за какво закотвяне иде реч в чисто физически смисъл... |
| Ако смея да споделя, че Emili Dickinson е родена в Америка moor (ам.) е тресавище ... всъщност- забравете |
| Ей, откачени хора, ама съм им благодарна, в лесбийски сайт да прочета почти цялата Дикинсън така, както е превеждана тук, никога не бих я намерила в български литературни сайтове. Закотвяне в никакъв случай не трябва да се тълкува физически, а само като неразрушима връзка, си мисля аз. Ех, направихте ми деня, както викат нашите другари оттатък... * Утрините са все по-меки - бузи къпината издува - орехите стават кафяви - розата иска да пътува. Кленът е със весело шалче - ливадата - с лисича кожа- За да не бъда старомодна - и аз едно бижу ще сложа. |
| Еми, какво друго е едно тресавище, освен да затъне някой в него.. Аз затъвам в женски, хубави очи така... каkто в тресавище... (офф, пуста обсебия, нема край. Както женската красота :-)  .. (мъ, пъ ся - котви и лесбиики.. идеологии) |
А, сега ще се обсесна от Дикинсън, ама ще го направя настрана, да не ви стане байгън от поезия, цветя, рози, фтички и други дребни нечифто и чифтокопитни...  Мислете за мен като: Аз станах рано - взех си кучето - и посетих морето. Русалките от зимника загледаха ме скрито. * Фрегатите от партера разпериха конопени ръце - със плясък. те ме помислиха за мишка - завряна в дупка пясък. * Но никой не ме пипна - преди приливът. Той до обувките ми стигна - после престилката - после коланът - елечето надигна - и се престори, че ще ме погълне - както росата - отзарана глухарчетата бе погълнала - но аз тогава станах. * А той - той тръгна подир мен отблизо - и сребърните му пети шумяха - до моя глезен - двете ми обувки от бисери преляха. * докато срещнах твърдината на града - тълпа от непознати плъпна - и затова - с един поклон величествен - морето се отдръпна. ***Впрочем, да ме извинява Искра Пенчева, ама Цветан Стоянов е къде, къде по-добър... |
| Аз туканка, таман одих да претакам зелето у мазата... Вий днеска а...еййй, поетично значи, възвишеност на душата...и краката...  Как беше... "...Погледни ме, във очите, и кажи, че ме обичаш..." Поезия та чак дрънка  ... Отивам да нагледам джибрите, май вече са готови... |
| Като казахте Ален Делон - музикален поздрав-двуезичен :-) Shirley Bassey: Thought I'd ring you And tell you I'm in town Hope to see you Yes, dinner would be fine Do you remember When you and I first met? I know I do Do You? Alain Delon: Oh non, je n'ai rien oublié Rien oublié de cette é trange fille Qui est venue traverser ma vie et ma ville Rien oublié non plus de cette drô le de nuit Dans nous sommes sortis, je crois Amis? Shirley Bassey: Lost and confused Whatever could I do Nothing to lose Oh, don't you see I trust in you? Caught in the rain on such a sunny day Caught in the rain on such a special day with you Nice to see you You've hardly changed, it's true A little older But time 's been kind to you Do you remember a very special night You know I do Do you? Alain Delon: Oh oui, tu as bien fais d'appeler Moi, moi je suis bouleversé Ç a m'a complè tement surpris, tu sais De te voir à Paris, no je n'ai pas oublié encore Ni le bain de la fontaine, ni la robe collé e sur ton corps Ni les mots du poè me, comment pourrai-je oublier? Shirley Bassey: Lost and confused Whatever could I do Nothing to lose Oh, don't you see I trust in you? Caught in the rain on such a sunny day Caught in the rain on such a special day with you |
