[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
| Бе тая е страшна песен, все ми се въртеше мелодията в главата, а не можех да я търся, че не й знаех заглавието... УАУ! Има доста такива песньвки, по същия мотив - вж. Вече свърши хубавото време, ама да не опошляваме... Но ако говорим за refreshing memories, няма по-безнадеждна и тъжна работа от тая... да не дава Господ... Ето как го е казал и руския поет - Вознесенский му викат. * Не возвращайтесь к былым возлюбленным, былых возлюбленных на свете нет. Есть дубликаты - как домик убранный, где они жили немного лет. ...................... А завтра вечером, на поезд следуя, вы в речку выбросите ключи, и роща правая, и роща левая вам вашим голосом прокричит: "Не покидайте своих возлюбленных. Былых возлюбленных на свете нет..." Но вы не выслушаете совет. |
Yep, right.  Този акцент ме подсеща за друг подобен: "We lost touch long ago You lost weight I did not know You could ever look so nice after so much time." Дами и господа - Billy Joel! Scenes from an Italian Restaurant Billy Joel A bottle of white, a bottle of red Perhaps a bottle of rose instead We'll get a table near the street In our old familiar place You and I - face to face A bottle of red, a bottle of white It all depends upon your appetite I'll meet you any time you want In our Italian Restaurant. Things are okay with me these days Got a good job, got a good office I got a new wife, got a new life And the family is fine We lost touch long ago You lost weight I did not know You could ever look so nice after so much time. Do you remember those days hanging out at the village green? Engineer boots, leather jackets and tight blue jeans Oh, you drop a dime in the box play the song about New Orleans Cold beer, hot lights, my sweet romantic teenage nights Brenda and Eddie were the popular steadies And the king and the queen of the prom Riding around with the car top down and the radio on Nobody looked any finer Or was more of a hit at the Parkway Diner We never knew we could want more than that out of life Surely Brenda and Eddie would always know how to survive. Brenda and Eddie were still going steady in the summer of '75 when they decided the marriage would be at the end of July Everyone said they were crazy "Brenda you know that you're much too lazy and Eddie could never afford to live that kind of life." Oh, but there we were wavin' Brenda and Eddie goodbye. Well they got an apartment with deep pile carpets And a couple of paintings from Sears A big waterbed that they bought with the bread They had saved for a couple of years They started to fight when the money got tight And they just didn't count on the tears. And Rock and Roll! Well, they lived for a while in a very nice style But it's always the same in the end They got a divorce as a matter of course And they parted the closest of friends Then the king and the queen went back to the green But you could never go back there again. Brenda and Eddie had it already by the summer of '75 From the high to the low to the end of the show For the rest of their lives They couldn't go back to the greasers The best they could do was pick up the pieces We always knew they would both find a way to get by That's all I heard about Brenda and Eddie Can't tell you more 'cause I've told you already And here we are wavin' Brenda and Eddie goodbye. A bottle of reds, a bottle of whites Whatever kind of mood you're in tonight I'll meet you anytime you want In our Italian Restaurant. |
| Що толко' тъжно, дами? Светъл празник е днес - преди 16 годин' отвориха дупка в Стената :-)) През нея се изсулиха мишоците, които сега са осебсрани (това ли е думата?) |
| Хайде сега - осебсрани. Кой бит, кой обесебен. Въобще, както си е било отпреди дупката в стената: битият - бит, обесебеният - обесебен. Но пък дето викат руснаците - за един бит двама обесебени даваме. (Или горе-доля така се казваше) |
доля, горя - не знам. прост човек - питам Ели и Геновева - те знаят правилата за правене на нещата  Редактирано от - Старшината на 09/11/2005 г/ 16:07:29 |
| Ето как са се произнесли хората по въпроса, все едно че аз съм го казала: Open up your mind and let me step inside Rest your weary head and let your heart decide It's so easy when you know the rules It's so easy; all you have to do Is fall in love Play the game, Everybody play the game of love When you're feeling down and your resistance is low Light another cigarette and let yourself go This is your life Don't play hard to get It's a free world All you have to do is fall in love Play the game; everybody play the game of love My game of love has just begun Love runs from head down to my toes My love is pumping through my veins Driving me insane Come come come come play the game/4 Queen, Play the Game Много ми е любима И точно по темата за обсебсията :-) |
| Хуу тогаеа. Да публикувам като едно време във "Вечерни новини" обява: мнение 09.11.2005 г. 15:53:34 - невалидно. |
Тук, във фанфарността на Ели и моята кротка тъга, се крие разликата в генерациите. Ели запъхтяна се качва нагоре по склона, а аз слизам от върха надолу - гледам по-бавничко така, да слизам, с оглеждане наоколо, с кратки почивки, отвреме навреме разстиламе бохчата за пикника, и така...., бе с една дума, не бързаме, закъде пък да бързаме...  |
Страхотен пикник!  И всеки носи в кошничката най-любими неща! Емили я изчетох - цялата, а защо ми се струваше, че е така мрачна? Напротив, разтопих се от удоволствие като сладолед под топли устни. От мен, за пикника, Едуар Мане, бащата на импресионизма, с отхвърлената му отвсякъде Закуска на тревата.  |
| Сегааа, с тази насоченост, която даде Сибила на пикника, аз просто няма какво да правя тук, и трябва да се оттегля. Моята роля в подобни натюрни сцени е повече на дамата в дясно на следващата картинка...  |
| Аз съм златен дъждец, тихо си ръмя, тра-ла-ла-ла-лааааа _________________________________________ Първо ми изядоха, после ми разрушиха подписа |
Сакън, недей, , да поговорим за златния дъжд! Прелюбодеецът Зевс!И той се вижда на картината как се заявява и влиза през прозореца. Зевс е бил обсебен от хубавите жени и очи, досущ като Херкулес. Хера пък, обсебена от идеята да преследва жестоко възлюбените му и да ги наказва. Е, не с есемеси и гневни мейли - а още по-страшни неща дори! |
| Манрико, таз картина виси вече почти 20 години на стената в кабинета ми, над дивана. Окачих я при създаването на звеното, и обяснявах на малко шокираните от неакадемичния й вид посетители, че тя отразява един мощен икономически механизъм - поради силното присъствие в звеното на ерудирани и добре изглеждащи млади дами с познания по западни езици, които бяха много активни при вербуването на европейски партньори... При това обяснение винаги посочвах и собствената си роля като мениджър на проектите, вж. посочената дама в дясно.... |
| А младите дами знаеха ли, че после ги чака сандък и да плуват? _________________________________________ Първо ми изядоха, после ми разрушиха подписа |