[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
| Младите дами от споменатия период са - една в USA, друга в Белгия, трета в Канада, четвърта в Саарбрюкен, пета в Шефилд, не са толкоз зле в сандъка ...  С някои сме си загубили следите, други идват отвреме навреме, трети си пращат книгите с посвещение, четвърти от новите си места са ни пак партньори, но вече от другата страна...., некои си закараха българските мъже там, некои си взеха пък местни юнаци, родиха им се дечица... и така. |
Разбирам.  Тая ти е и любимата картина, значи. И Емили Дикинсън, твоята, остава тук. Колко много се радвам, любезни дами господа, че точно в тая малко позалиняла темичка се случиха толкова хубави неща. Винаги сте добре дошли, пък и за мемоарите може би иде време?  |
| Явно си закъснел ногу за мемоари! _________________________________________ Първо ми изядоха, после ми разрушиха подписа |
| Ако сте забелязали, цялата тая убавиня тръгна само от страничното ми подмятане за публикуване на мемоари за интернетните страсти, ала Дикинсън, нищо повече. И добре се получи... |
| Аре не ме будалкаи.Много добре знаеш, отговора-не еднознатшен!Абе набутахсе на един компйутур дето пише странно.Отказвам се!поветце от кащи! |
| Един обсебен от мемоари, друг си плете тезисите, трети си кърпи чорапите, некои други се самообсеб(а)ват форумистки. Секи си е башка луд.. |
| Сибила, сега прочетох малко назад в темата - частта за Е. Дикинсън и че търсиш нейна поезия в книжно тяло. Има едно (не знам дали не е същото, за което говори Артиста) - от серията луксозни малки книжки за подарък, много е красиво. За съжаление, не знам кой е преводачът, нито кое е издателството, защото и аз като теб съм го забутала някъде. Дори сега го търсих, за да ти напиша повече подробности, но явно е паднало зад по-дебелите книги. А е трябвало да съм по-внимателна :-( защото ми беше подарък от един скъп на спомените ми интернет събеседник. Да се върна към същината - томчето е лесно разпознаваемо, от тази поредица стоят обикновено при касата на книжарниците (вероятно защото предразполагат към кражба заради малкия си формат) и ако не ти се прехвърлят всичките "100 мисли за любим човек", "100 правила на фън шуй" и тъ-нъ, можеш направо да попиташ книжарките. От серията обръщам внимание на томчето на Н. Гумильов, много ми харесва, но не мога да измисля на кой мъж да го подаря :-) |
| Това, моето, много старо томче е от поредицата "Световни поети", издадено от "Народна култура", твърда корица, малък формат, със суперобложка бяла гланцова, и картинка на обложката, красива, но не вярвам още да стоят по книжарниците от тази серия. В този, лесбийския сайт, обаче, са почти всички от това томче, ако не всичките, и то в превода на Цветан Стоянов, който си остава най-добрият за български. |
Елинор  , още утре ще я потърся, има на един хвърлей от нас огромна книжарница, дано да имам късмет.А ме хвана голям яд, че така се изложих пред Геновева и Комба - да я обявя за самоубийка тази сладка жена с кълбетата и плетките, но се оправдавам с това, че не познавам английските и американските поети така, както френските - разбираемо, а и много се дразня, че не мога да ги почувствам в оригинал, губи ми се мелодията, играта на думи - внушенията и посланията им, ако щеш, очарованието им се губи при превода. Преглеждам всяка неделя оная, розовата притурка на "Труд", там прочетох тия две невероятни стихотворения на Емили, бяха мрачни - духовете на двама мъртъвци си говорят около два гроба в съседство, където почиват телата им. Чувството бе на безнадежност и дори отчаяние. Поднесено обаче с характерните за нея прийоми на иронията, насмешливостта и присмехулството. А с тия поетеси самоубийки съм се объркала пак покрай тоя "Труд" - бяха публикували две накуп - едната като че ли беше Силивия Плат, която се самоубила на 32 години. Съпругът й, който бил причината за това, също поет - я надживял с почти 30 години и издал всичките й стихове посмъртно. Оставила му две деца. Ще потърся нещо от нея - доста е щура. Ето го тук големият познавач на английския - Комба, той даже превежда Шекспир с неговия староанглийски. |
| Ето я: ОГЛЕДАЛО Силвия Плат Превод: Владимир Трендафилов Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия. Попадне ли ми нещо, глътвам го каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов. Не съм жестока. Достоверна съм - око на малък бог, четириъгълно. Вторачила съм се в отсрещната стена. На точици е, розова. Така отдавна гледам, че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва. Лица и мрак периодично ни разделят. Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва пределите ми за това, което е. За миг след туй извръща поглед към някой от лъжците - свещите или луната. Гърба й виждам и го отразявам точно. В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце. Трябвам й. Тя идва и си тръгва. Лицето й замества всяка сутрин мрака. Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица се издига ден след ден към нея - като ужасна риба. |
| Повтарям - Книжарница НИСИМ (Nissim Books). Изданието е от миналата година. Преводачът е Цветан Стоянов. Цената е 15 пари. |
Сега чета, че Силвия Плат е считана в наши дни за най-голямата американска поетеса след, представете си - Емили Дикинсън. Кажете сега, че няма съвпадения . Редактирано от - Сибила на 09/11/2005 г/ 22:11:20 |
| Дано да е в превода на Цв. Стоянов, за който говори Геновева. Защото знам, че имаше преводи и на някаква жена, за които отзивите не бяха никак ласкави. Пак съжалявам, че не мога да си намеря книжката :-( Но пък може докато се ровиш да си намериш и нещо друго хубаво. В момента по книжарниците е море от поезия. |
