[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
| Нема страшно, щом е Цветан Стоянов, вземайте храбро. Той беше един прекрасен преводач, умрял доста млад, към 50 години, от лекарска грешка, при някакъв обикновен апандисит.  А разликата в превода - неговия и на таз, Искра Пенчева, може да видите по-долу - първото е нейно, второто е негово. Ако си я опознал Дикинсън от преводите на таз дама, изобщо няма да я забележиш... 1 Аз съм никой. Кой си ти? Ти също ли си никой? Тогава става чифт от нас. Но ти си трай. Кой ги знай? Ще ни изгонят май. Как ужасно е да бъдеш никой! Така изложен - сякаш жаба. Юни цял пред всички името ти да излагат от зори до мрак, повтаряно от удивено блато! *** 2 Аз никоя съм. А ти кой си? Ти също ли си никой? Тогава двама сме. Но не издавай - че те ще ни навикат. Колко е мрачно да си някой - и като жаба мокра - да казваш цял ден свойто име - пред възхитена локва! ***** Ма сега ме карате да се разтърсвам за оригинала, скъпия ми форумен  подарък.Това е необходимо и за да не ме упрекват за отклонение от темата, все пак форумец ми го е подарявал, е, верно, не от форума на тоз вестник, ама има връзка с обсебсията все пак ... Трябва да можем да се придържаме към темата - това е алфата и омегата на форумната дисциплина. Всички го умеем - Мирча Кришан ни е учител...  Таа, ето и оригиналчето. От : The poems of Emily Dickinson, edited by R.W.Franklin, The Belknap Press of Harvard University Press, 1999, pp.692 260 I'm nobody! Who are you? Are you - Nobody - too? Then there's a pair of us! Dont tell they'd advertise - you know! How dreary - to be - Somebody! How public - like a Frog- To tell one's name - the livelong June - to an admiring Bog! |
| Я, че кой да те упреква? На мен тези преводи-сравнения са ми много интересни. Дори в стария форум имаше един форумец, който някъде изчезна - Maison Rouge с когото издирвахме преводи на Верленовата "Есенна песен" - на Кирил Кадийски и на Пенчо Симов и ги сравнявахме. Беше много интересно. Но още по интересното е, че като отидох да си търся в Гугъла темата "Morceaux choisis", където сме нищили тия два превода преди две години почти, попадам на някакъв форум на някакъв "Литературен клуб", намирам същия разбор, на същото стихотворение - същите двама преводачи! Явно Maison Rouge е прехвърлил темата там - януари 2005. Чудни са делата ти, Господи! Виж Геновева, как го открих току-що! Не излиза линкът, направо го прекопирах. feanor Пуснато на: Нед Яну 16, 2005 1:45 pm ректор Заглавие: Мнения: 1379 Регистриран на: 06 Яну 2005 Ама това стихотворение така или иначе е само музика, това беше идеята. Тое по-важно как звучи, отколкото какво значи. Сега ще потърся някой превод. Egon Пуснато на: Нед Яну 16, 2005 1:46 pm ректор Заглавие: Мнения: 1466 Регистриран на: 06 Яну 2005 Местожителство: NBKM, Sofia Sigurno, ama az dori ne znam kak se chete na frenski.... feanor Пуснато на: Нед Яну 16, 2005 1:52 pm ректор Заглавие: Мнения: 1379 Регистриран на: 06 Яну 2005 Амиии... Няма тука как да пиша транскрипция, не съм се снабдил с всички знаци на IPA Но ето преводът на Кирил Кадийски: ЕСЕННА ПЕСЕН Виола със стон под гол небосклон през октомври ридае и вяла печал невидим кинжал в гръдта е. И блед, като в сън, чул тежкия звън на часовника в здрача, за всичко сега си спомням с тъга и плача. Къде съм дошъл... Но вятърът зъл като лист по земята не ме ли и мен унил и сломен подмята. Rowena Пуснато на: Нед Яну 16, 2005 2:01 pm асистент Заглавие: Мнения: 127 Регистриран на: 06 Яну 2005 Добре, че не съм си прибрала книгата от вчера, . Ей-сега ще потърся превода на Пенчо Симов ей-така за сравнение. А дотогава ето ви оригинала, почти както го е написал feanor. Les sanglots longs Des violons De l'automne Bercent mon coeur D'une langueur Monotone. Tout suffocant Et blê me, quand Sonne l´ heure, Je me souviens Des jours anciens Et je pleure; Et je m´ en vais Au vent mauvais Qui m´ emporte Deç à , delà , Pareil à la Feuille morte. Rowena Пуснато на: Нед Яну 16, 2005 2:05 pm асистент Заглавие: Мнения: 127 Регистриран на: 06 Яну 2005 Ето го: Цигулков плач, изплувал в здрач сред късна есен, ме е ранил и аз, унил, вървя унесен и тръпна цял: часът без жал отеква, ето - възкръсва в мен отминал ден, ридай сърцето. Студът снове и ветрове са ме подели като златист отбрулен лист без свои цели. На мен Верлен ми е любимец открай време. feanor Пуснато на: Нед Яну 16, 2005 2:06 pm ректор Заглавие: Мнения: 1379 Регистриран на: 06 Яну 2005 Е, очевидно здравата съм забравил френския Кадийски се е справил страхотно, но все пак и дума не може да става за сравнение с оригинала... Това стихотворение просто си е непреводимо, то е цялото музика. Все едно да превеждаш Лилиев... Rowena Пуснато на: Нед Яну 16, 2005 2:12 pm асистент Заглавие: Мнения: 127 Регистриран на: 06 Яну 2005 Е, а аз ще трябва да призная, че преводът на Кадийски е по-добър, въпреки че иначе толкова харесвам Пенчо Симов като преводач. feanor Пуснато на: Нед Яну 16, 2005 2:19 pm ректор Заглавие: Мнения: 1379 Регистриран на: 06 Яну 2005 Да, в превода на Симов има места, които съвсем не стават за поезия, примерно това "без свои цели" накрая е по-скоро като за канцеларски доклад. Иначе в някои случаи той се справя по-добре от Кадийски, макар че като цяло предимството е на страната на Кадийски, според мен Редактирано от - Сибила на 09/11/2005 г/ 22:48:50 |
| Ето и "Morceaux choisis" - 2003 г - абсолютно същата тема. Явно човекът се е прехвърлил в друг форум - чисто литературен. Натиснете тук |
с този оригинал :-)| Сиби, това “се е прехвърлил” ще рече мигрирал, т.е. преместил се е така както си е. Докато “емигрирал” значи преместил се и станал като тейзи където е пристигнал. Отделно е въпроса, че с доходи от литература не моеш нито да мигрираш нито да емигрираш.. |
| Сега ви пускам стихотворението което ме накара да мисля за Емили Дикинсън не само като за прекрасна поетеса, а като за велика поетеса. Прочетох първите два стиха...и направо дъхът ми спря... Ето го, обаче преводът на български е ужасен. Because I Could Not Stop for Death Because I could not stop for Death, He kindly stopped for me; The carriage held but just ourselves And Immortality. We slowly drove, he knew no haste, And I had put away My labour, and my leisure too, For his civility. We passed the school where children played, Their lessons scarcely done; We passed the fields of gazing grain, We passed the setting sun. We paused before a house that seemed A swelling of the ground; The roof was scarcely visible, The cornice but a mound. Since then 'tis centuries; but each Feels shorter than the day I first surmised the horses' heads Were toward eternity. |
Така е, Ган, но явно точно този разбор на преводите на точно това стихотворение /което му предложих аз/, го е впечатлил, за да го предлага абсолютно същия след две години в друг форум. А и Херкулес знае, че Верлен и на мен е любим поет, а "Chanson d'automne" -най-любимото ми стихотворение от всички останали - стихотворение над стихотворенията. Дори го пуснах в неговата тема за есента. Ако щете ми вярвайте, преди половин час открих този другият, литературният форум с прводите на Кадийски и Симов на това стихотворение. Направо съм смаяна. Редактирано от - Сибила на 09/11/2005 г/ 23:10:37 |
| Какво изкушение, молим, в какъв смисъл, не ме дърпайте за опашката, че ако почна... Time is a Test of Trouble- But not a Remedy - If sich it prove, it prove too There was no Malady. или: Времето е проверката за болестта голяма. То би помогнало само там, където болест няма. |
| Аз нямах никакво желание за среща с нея- но мило спря пред мене тя... В каруцата се друсахме един до друг с безсмъртността... = (тва беше моята версия  )Редактирано от - beni на 09/11/2005 г/ 23:39:56 |
Комба, дай превода, то ясно, че ще е бледо подобие, но на мен английският не ми е стихия. Стихове не могат да се се четат като прескачаш непознатите думи, а в поезията употребата всяка дума тежи и си има собствено обяснение и особена цел. |
| Да, ама не. Цветан Стоянов. *** Понеже няма как да спра Смъртта - тя спря пред мен с внимателно усърдие. В каляската ний бяхме само двамата - и нашето безсмъртие. Карахме бавно - тя съвсем не бързаше и аз отхвърлях мойта предпазливост мойто усилие - и моето безделие - за нейната вежливост. Ний минахме край селското училище - класът с борби и викове излезе. Ний минахме нивя със жито втренчено и после слънцето залезе. Спряхме пред къщичка, която ми приличаше на малка пъпчица - върху земята. Отгоре покривът едва се виждаше - вместо корниз - една издатина. И въпреки, че векове преминаха - изглеждат те по-кратки от часа, когато пръв път зърнах конските глави насочени към Вечността. |
| Геновева, Комба - наистина невероятно стихотворение. Особено това тук: Ний минахме нивя със жито втренчено. Тази ли е и думата в оригинала? |
| ох, аз ще направя още един опит, да ме прости Лъчо, аз колкото никой друг разбирам сложността на задачата и че превод на поезия изобщо не се дава на компютър, никъде, не е честно, ама много миличко се получи и не можах да се сдържа .... Времето е тест на безпокойство - Но не е лек - Ако ИТ на SICH заквасва, него втасайте също Имаше никаква болест. *** това е преводът на: Time is a Test of Trouble- But not a Remedy - If sich it prove, it prove too There was no Malady.  |
| Преводът на Цветан Стоянов може да се нарече почти отличен ако не беше основното но много важно различие в родовете, което е непреодолимо в българския превод.. Death при Емили е "той". Т.е. смъртта като възпитан джентълмен който те кани на разходка с каляска. А началото, а? Понеже тя не може да спре с каляска за него (смъртта) я кани той... Такава изтънченост... |
| конбатче, еми нали в мъжки род ти го преведох, що не внимаваш . В каруцата се друсахме един до друг... |
