Отиди на страница:
| Фичо "истински" - имам две молби към теб. 1/обозначи се да не те бъркаме с ментите; 2) гласувай за нас – не за Иван! Гласувай за Варна! |
| Ами как да се обознача освен с името си (което нося от 7 февруари 2001) и с постовете си? * Урбанизацията, за която говори Маркс, била грозна и в Англия преди 300 години - ограждания на обработваеми земи за пасища, прогонване на арендаторите, драконови закони срещу скитничеството, претъпкани Дикенсови пролетарски гета в градовете, деца по мини и фабрики. Не е много красива и сега в Третия свят, дето има градове по 30 милиона като Сиудад де Мехико. Но е "обективен" процес като глобализацията. При нас дойде по време на комунизма, в братска Турция и Гърция - при капитализма. |
И какво толкова й харествате на тази статия?! На мен повече ми харесват постингите на Зевзек и д-р Тормозчиян. В статията се правят някакви емпирични изводи ( с чуждици за гарнитура) които нямат нищо общо с действителността. ("Младата държава е имала остра нужда от значителна на брой градска администрация, която е била рекрутирана от средата на лумпенизирани земеделци и занаятчии" |
Чичо Фичо, позволи ми да ти задам един личен въпрос. Ти от колко поколения си гражданин?  Веднъж вече зададох този въпрос на форума. Единици отговориха с охота. Аз не мисля, че селяните ни пречат да изградим гражданско общество. Пречат ни градските селчовци, които са новоизлюпени граждани. Те ужасно се срамуват от селския си произход. "Сблъсъкът" между града и селото е виртуален и съществува само в комлексирното въображение на градските селчовци.  |
| Много ругатни след десети отнесе писателят Ст.Ц. Даскалов, но си спомням детската му книжка "Звънчето на Рогуша", дето имаше разкази за Калинка от с. Заноге в Искърския пролом, дето госпожата от София живяла през бомбардировките у тях и след войната в 1944 се върщат със сина й Петю, взимат и Калинка хем за слугинче, хем свят да види. Не става дума за комунизми и политики, госпожите са си още госпожи, слугинчетата - още слугинчета. "Госпожата бодна една жичка в стената и котлончето зацърка". "Долу - застлано като в черква". * Имаше и един разказ за Вуте Симеонов от с. Оплетня, който идва на училище в столицата остриган, с щръкнали уши и купени с добра перспектива шаячни дрехи ("Шаячните момчета" на Андрей Германов). Викат му "Шопен" и му говорят на френски, а той с достойнство - "като те дизнем по тутулината че ти исфръкнат зръклите". Имат едно копеуенце, син на големец, дето най-го тормози и има колело "с часовник", "Леняно". Кара след него и го бута отзад. Вуте ги дига с все колелото и - бух в канала (не бетониран, само малко се изкалял). * За разлика от Вуте, сам сред гражданята, като героя на филма Падре Падроне, аз пък на шест години се преместихме от старата къща в центъра - в новия жк Чайка (тогава още Рупите), гордост на соц. градоустройство, в нов апартамент, махала и училище с около 80% нови граждани. Разказвал съм за мъките на белите долни гащи сред море от черни стодневки с бял кант. Наистина още до началото на 80-те Чайка се ограждани неузнаваемо. Но в началото беше tough. Глътка въздух беше като се появеше някой градски гамен, преместен от старите квартали. * Зевзек, пето поколение съм от град. Баба и дядо, с които живеехме като бях малък, бяха с висше образование, нейните двама вуйчовци също (майка й не, като женско), брат й и сестра й също, баба й (моята прапрабаба) учила курсове в Букурещ през турско, била от Свищов. Никой не бил богат. Учители, един винар, един офицер, един дребен вестникар. Дядо свършил за архитект, ама работил повече като учител. Редактирано от - Чичо Фичо на 27/5/2005 г/ 18:05:40 |
| Статията е интересно "съчинена", но няма дълбочина. Същественото е, че у нас няма гражданско общество. Това не може да се обясни, че било заради неуките селяни и заради гражданите които пак си били селяни. По критерия гражданско общество сме пълни двойкаджии и след 16 години “следване” пак сме си в първи клас. Моето обяснение е от една страна стопирането на процесите от докопалите се до властта(кокала) и съзнателното изопачаване в посока ляво/дясно и на кьостерме, червеии/сини/розави/бозави където стадото се джафка на групички, а “селяните” с кокала ръфат и потриват доволно мазни длани(пачки). От друга страна стои вЕрването на българина в доброто изобщо и в “добрите намерения” на “пастирите”, които обаче се ограничават в издояването и стригането на стадото. |
| Stranger, а нима не е било точно така? Новата столица София е била една доста затънтена дупка, далеч то центровете на Възраждането (Карлово, Копривщица, Калофер, Сопот, ... да не изреждам) и на цивилизацията (Русчук, Свищов, Варна, Пловдив...) у нас. Елитът на нацията се е местил в София след обявяването и за столица, но откъде толкова много хора, необходими за изграждането на държавните структури? |
| Зевзек, Понеже задаваш въпрос към всички, ще ти отговоря. Майка ми и баща ми са преселници от село. Образовали се в града и там останали. Баща ми има "вишо". От поколението на баща ми висшистите не са били толкова много. Аз съм безнадеждна провинциалистка и досега си ми личи селският корен, какво да се прави - това е положението! |
| Аз пък мисля, че истинският конфликт в Бг винаги е бил: село и град - държава. Дори градът се асоциира в селското съзнание от Елин Пелиново време с държавата - враг. И това, което от вчера се мъдри като идея - нямаме държава, защото сме незнам кви си, а днес - гражданско общество, щото не сме имали градска култура, си е мултипликация на схемата: "битието определя съзнанието". И какво толкова го превъзнасяте града, като той поражда и универсализирането на човека, и отчуждението на личността Държава и гражданско общество се градят с идеи, с култура, с възпитание и не са просто продължение на битието ни, а създават битие. На тоя период в европейската история му викат Просвещение и благодарение на него има модерна държава. |
| Малко допълнение. Горното означава, докато ти разправят сладки приказки да ти пребъркат джоба. Или ако имаш пари да ги “инвестираш” в шарлатани, дето са те надушили като лек на акъла. Ако си бизнесмен да те работят счетоводителките и магазинерките и да те потупват по рамото. Тази схема е нещо като “евангелието’ на БГ политик-стопаджия, който ти забърсва колата и жената и ти обяснява, че следващия мандат “няма да прави така”. Гласувай народе, но не с бюлетина а с гьостерица! |
| За мен лично беше любопитен примерът с варварското застрояване в курортите, който авторът привежда в подкрепа на модела си. Моето първо и напълно интуитивно предположение беше, че явлението е отражение на изначален стремеж на капитала - опит за максимално ефективно възпроизвеждане за възможно най-кратко време и последваща миграция. Това, разбира се, не отрича писаното в статията. Интересно обаче ми беше да прочета мнението на Чичо Фичо в "Съвременна социална инженерия", където той твърди, че това е характеристика по-скоро на нашия си роден капитал. Може и да е прав, макар че не съм съвсем убеден. . Нямам идея какво е необходимо за формиране на "градски" ценности, но изглежда безспорно, че е нужно повечко време. Отрицателни примери на "селски" градове има доста; все пак, струва ми се, има и положителни. . Що се отнася до поколенията - мисля си, че за да се наречеш гражданин (в смисъл на носител на "градски" ценности) не е достатъчно да си трето поколение такъв, необходимо е и децата ти да са граждани. |
| ИМА "граждани" и "селяни" - според вида на населеното място, където те живеят за постоянно! ИМА "граждани" и "селяни"- според съответния Манталитет! НО има и "Граждани-селяни"/минус!/ и "селяни-граждани"/плюс!/- според мястото им на постоянно живеене и манталитета им, взети заедно!!! Това-последното, си струва дискутирането!!!  |
Миранда, показал съм, че и с теб мога да бъда закачлив. Ето го свидетелството, отдавна документирано в аналите на форума. А за ник-неразборията не придиряй - както съм имал случай да изповядвам, през вековете съм имал най-различни псевдоними: Ювенал, Сирано дьо Бержерак, Франсуа Вийон, Димитър Подвързачов, Тома Измирлиев и т. н., и т. н. СРЕДНОЩНА ЕКСПАНЗИЯ Стана тя, каквато стана - снощи ме превзе Диана, Кайли май се кани тоже да нахлуе в мойто ложе. Подир тях същинска банда - от Круела до Миранда. Тичат без сигнал, без ред, сякаш че съм делва с мед и нехаят, че Мадона ме зове по мобифона. И над белите постели възглас все един се стелИ: «Искам още!», «Искам още!».. А пък аз съм стар, немощен и се чудя - срам не срам, пак ли да им се отдам. Ах че тъжна, ах че клета е съдбата на поета! |
| В развитите капиталистически страни никой не говори за "сблъсък" между село и град. Някой да е усетил подобен "сблъсък" в Германия или Франция? Да сте чули там някой да се оплаче, че селяните пречели на развитието на гражданското общество? Като пътуваш из тези страни градовете се преливат в села и единствената разлика е, че в селата бизнесът е аграрен, а в градовете - всякакъв друг вид. Никой в града не гледа отвисоко на хората от село. Те просто се занимават с друг вид бизнес. Миграцията от селото към града и обратно там е нормално явление и никой не му прави впечатление това. Това, което се цени там е до каква степен бизнесът е ефективен. Толкова. Нашенската комплексарщина, провинциалното високомерие, срамът от собствения проиход, липсата на деловитост - ето това е истинския проблем. |
| ъхъ и аз за сефте да съм съгласна със Зевзеков Нашенската комплексарщина, провинциалното високомерие, срамът от собствения проиход Защото всичко е суета и суета на суетите.... |
| Калина е права, има у нас и сблъсък държава-"народ", но той не се покрива със "село-град". Зевзек, прав си, на запад местенето от град в град или към "провинцията" е много лесно, но там няма големи разлики в бита и в достъпността на услугите като у нас. В Америка, като махнеш големите градове, дето има останали много малки бизнеси, навсякъде са едни и същи пазарни молове, същите вериги магазини, същите пътища, дали живееш в среден град, в събърб, ферма или в гората - все тая. Навсякъде същите къщи, ливадки, коли, отопление, мебели. И в малките градчета и "села" лекарите, адвокатите, професорите в местния колеж и по-важните бизнесмени също искат хубав ресторант и понякога концерт класическа музика като в големите градове. |