Отиди на страница:
Марксе, чети си своите умнотии  там всичко е обяснено с изключение какво е мъжко достойнство, чест...и подобни отживелици. Фащай брадата на бачо си Енгелс като ме видиш да пиша. |
Фичо,  , удивителното е, че като говорят и сравняват Америката всичко онова, което е ежедневие в нея няма никаква стойност. А възможноста да пътуваш за българина тепърва ще променя "сциалистическите" клишета. |
| Отлична статия с многото верни констатации. Бих допълнил, че според мен невъобразимата мръсотия в София се дължи на същия селски манталитет. Имам "късмета" да живея в блок в ж.к. Гео Милев, в който половината обитатели са обазщетени собственици. Допреди 50-60 години тук е било село Слатина. Не знам как са изглеждали къщите и дворовете на съседите ми, но за тези хора всичко що е извън вратата на апартамента им е "ничие" и изобщо не ги интересува. Те нямат никакво отношение към околната (градска) среда която обитават. По тази причина за 10 години входът и общите части се превърнаха в руини, затрупани от боклуци. Очевидно селският манталитет е много силно вкоренен, защото забелязвам същото отношение към околната среда и у децата им, които са родени и растат в уж градски условия. |
| Тррябва да се има предвид, че и българското село, както и средновековния град, е твърде различно от обичайното в Европа. Още от тракийски времена селищата са били обиталища на по-дребни и/или относително крупни собственици. Те са давали ангария на владетеля, още преди турско, но са си били самостоятелни домовладелци с някакъв имот. Това е много съществено различие от разпространените в Европа чифликчийски селища. Това обяснява особения индивидуализъм на българина, а също и защо приказките за фермерство и фермерски тип селско стопнство не намират и няма да имат почва докато огромната част от селяните не се обезземли. Ткава селска революция не може да стане за ден два а и не се знае дали въобще е възможна в България, защото предполага изчезване на българските села от дребни собственици. |
| чичо Фичо, за Варна зная. Варненци дори са били против "излизането" от Османската империя и присъединяването към Източна Румелия поради някакви икономически съображения, та още 2 години кярили гяурлък. Търново, Русе, Видин. Филибето не го давам на гърците, значи и то. Хм, а Цариград? Градове е имало, макар и балкански. Питането ми беше за средновековния български град. Имало ли го е? Как е участвал във формирането на българското обществено животно? Градът възрожденски остава свързан със селото икономически и сватовски. И право думат всички, които казват, че като бит и душевност сме формирани основно от османския си период. Не непременно защото османците са били по-яки от българите, а защото такова е било времето - променливо духовейно дори тук на завет встрани от европейските патаклизми (патаклама/ катаклизъм). Време, променящо не толкова върховете, колкото обикновения производител, който на свой ред променял времето. Та: средновековният град е по-важен, защото той ни липсва. В европейския средновековен град е възникнала модерността. Възможно е мрачините на Средновековието да са били най-важен фактор за това. Но може Средновековието да е уникална среда за новите тълкувания на човешкостта, които засилват модерността. До ден днешен умуват, но кои са книжките? Това е въпрос към знаещите. Щото българският средновековен град май наистина се свеждал до крепост + евентуално замък и църква. А, и обор! Чудодейната дискусия под статията е комплимент за автора. Обаче и Ясен Бориславов си го бива! Честно извършил дейността мислене, искрено описал резултата, текстът изработен докрай. Ашколсун!! Едно единствено (!) несъгласие с него ми се образува: за билетчетата не си прав, Ясо! И единствено допълнение: - за скотовъдния стереотип на българите Гадините (стоката) са бизнес-партньор на българите през вековете. Пред тях са си изливали душата, а живинките пък са го признавали за единствен господар. Българите са се оглеждали по-често в очите на коне и агнета, нежели в очите на ближния. Оттам - скептицизмът към човешките дела, кво остава за гражданските. Но: нека не секва разговорът за това: ЗАЩО СМЕ ТАКИВА? Авторът хубавичко се е разтоварил от все що му се е насъбрало покрай недоразуменията градски. Най-затрогвъщ е финалният вопъл: "как едновременно да познаваме селското в себе си, да го обичаме и да бъдем готови да го променим" ? Дръзвам отговор: Познавайте се, обичайте се, но не се променяйте зорлем, сакън! Насила хубост не става. Да не променяме селяните - да ги пазим. А селянина в нас - да го познаваме значи, да го запознаваме със запазени нацяло селяни и да му се радваме! Ей, има хора дето нищо селско си нямат вече - живи са за ожалване. Кое му е лошото да си имаш и селянин (вътре)? Редактирано от - Енцефал на 27/5/2005 г/ 19:54:25 |
| popokatepetel, Знаех, че през Турско нашите са останали собственици на земята си, но нищо не знаех за паралела между земевладението под Тракийско  и из Западна Европа  Ей такива неща трябва да учим в училище, а не дати и битки. И тежкото положение на народа.  |
| Съжалявам, но, без да имам намерение да обидя ще споделя, че преди 20 и няколко години циганите не бяха опасност по-голяма от българите. И сега мисля е същото. Има неподдаващи се на промяна неща и в африканците например, но, който може ще сравни разликите между кениец и конгоанец. Селянията се проявява в отношението към другите, както мнозина безуспешно се стараят да подчертаят. Африканците в Америка идват като всички останали, живеят, работят, уважават ги, една Опра какво значи. Селянията в България като че ли е основния двигател нещата да остават устойчиво тъпи, дори влошаването на нещата не стимулира самокритиката и уважаването на малцинствата защото са хора, които могат да бъдат полезни за всички ако не бъдат третирани като непълноценни от селянията. И едните и другите не се различават по нищо. Някои имат даже еднакви сламени шапки, е, и физиономии. Редактирано от - Vodolei на 27/5/2005 г/ 20:07:26 |
| Граф Фичозофф, изгоря и театъра Немирович Данченко в Москва, ама те и театри ли имат тези терористи бе...Те това е вече революция... |
| Ласи, Ъбсулутно точно. Проблемите се коренят в диалектиката НАРОД-ДЪРЖАВА. Ма некой па се опитва да ни фърли прах у очи. |
| А дали не става дума за боледуване? Бързам да уточня: боледуването в широк смисъл е начин да се приспособиш към външни неблагоприятни или стресови обстоятелства. Не е срамно да боледуваш - противно на селските представи. Болестта е начин да се справиш, ако инак не си успял. Съответно боледуването може да бъде изпортено - ако се отчаеш и предадеш, но може и да бъде използвано за доброто на организма. Това си е отделно изкуство. Та: да не би пък да излезне, че ние боледуваме - не като общество дори, а просто като група хора, случили се заедно под въздействие на несъвместими с генната им устроеност фактори? Има признаци за това. Държим се зле помежду си, защото ни е зле. В смисъл - както когато си много болен или отровен. Никак не помагат укори и самообвинения - сами сме си виновни, мързеливи сме, селяни сме и пр. Фактът е налице - по-зле ни е, отколкото на другите човеци по Земята. Другите може да са на по-голям зор поради по-интензивно бачкане или природно-обусловена мизерия, но! допитванията до общественото мнение неизменно показват, че българите са най-недоволни от живота си. (Стигат дотам да са доволни от недоволството си, лош признак, впрочем, за изхода на болестта.) За да се лекуваме, трябва да познаваме причините за болестта. После трябва да преценим дали да се лекуваме, или мъдро и осъзнато да изболедуваме болестта, да я изстрадаме и да си добием имунитета. Аз съм за второто - твърдо. Допускам критично използване на медицинските знания, но с илачите и процедурите - много фнимателно. Причините... който не ги е обговарял, шапка му свалям! Като не се обаждат знаещите, нА им: Списък на начините на живейване на българите - неизвестни доисторически премеждия; трябва да са били достопримечателни, защото следва: - номади; високоразвити (като за номади) и комай доволни от себе си; - уседнали скотовъди, заработващи и като наемна войска; с религиозна система, с племенна йерархия, с елементарна писменост; ако ги сравним с някои племена в Южна Америка по същото време - не стоят съвсем зле; - идват на Балканския полуостров и възприемат по нещо от византийци, траки, славяни, омешвайки се с последните два етноса, оземляват се едно хубаво и - както посочи Попокатепетл - завинаги; селата и крепостите до едно време не са по-зле от английските ; -) - от някакъв момент нататък почваме да изоставаме яко от Европа ; -) въпреки че си имаме под носа Византия. Или тъкмо поради това! Тук ли има пропуснати етапи в съзряването? Нещо се е изкилило и затуй сега сме болни. Но иначе земя - има! Собствена. - Градовете ни таман са почнали да стават на градове. Търново, Пълдин, Средец. Когато ни налягат турци. Земя пак имат, собствена, наследява се, продава се. Не ходят войници. Данъкът - десятък. Не се хабят да си продават децата надалеч, взимат им ги от адреЗа Пардон за черния хумор  А гладни гробища нема и нема.- следват хайдути, арабаджии и ябанджии, и кво ли не от втория срок на 11 клас, та до средата на миналия век, когато най-сетне го хващат нашия за най-милото му - земята. Какво от горното обяснява нашето боледуване? |
| Българският индивидуализъм няма нищо общо с типа селища, съвсем другаде му са корените. Освен това през турско е имало доста чифликчийски селища - на дадени от султана или заграбени от някой спахия земи. Беят на тези земи обикновено си е набавял работна ръка, като насила е преселвал жителите на някое близко българско село. И те са били третирани не като роби, ами доста по-лошо - като говеда, работен добитък. *** Продължавам да твърдя, че обяснението на описаните от автора явления изисква многофакториален анализ - акцентирането само върху един фактор нищо не обяснява. Ето една информация с днешна дата: България е първа по пушене в Европа "България, раят за пушачите" - така започваше преди време една от статиите в американското списание "Венити феър". Само преди дни международната маркетингова агенция "Евромонитор" потвърди в свое изследване, че у нас се пуши повече отколкото във всички други европейски страни и сме сред първите в света. За цялата статия Натиснете тук Е, интересно как авторът би обяснил това явление с универсалния си ключ "селско-градско"? Къде са корените на този навик - в селото или в града? Щом е толкова разпространен, би трябвало да са селски, по логиката на автора?! Да, ама не са. Пушенето като навик пак е усвоено по подражание на турците (те са били господарите, следователно и пушенето е било нещо престижно - само в началото се е смятало за нещо срамно, агарянско, небългарско). Разбира се, към този фактор по-късно се добавят други външни влияния - реклама, филми и пр., но корените са тук. Не в селското, не и в градското. |
| Здравеите, да ви кажа нещо със затворени очи |-) . "Селянинът и гражданското общество", но не въпроси и отговори, а по-скоро плюсове и минуси, добро и лошо. Какво взехме и какво допуснахме да ни вземат. ... Имаше една приказка, че от пръст (някои, в други села викат прах) сме направени и на това ще станеме. Единственото, което остава след нас е построеното, а не разрушеното от нас. С построеното ще бъдеме запомнени, ако изобщо.* "Целият проблем опира до това, как едновременно да познаваме селското в себе си, да го обичаме и да бъдем готови да го променим." Изборът е прост**, но сложен :-) Селяни - срещу граждани, не моля! Това не е казано тук! Въпросът е: Какво хубаво да взема от селото (селския живот на дедите ми) И какво от градския ( моя на жена ми ..и т.нт.), че да го предам на синовете и дъщерите си, че да вървим напред, а не назад. Кои са ценностите, които трябва да приема и които трябва да предам? За да се постигне правилното решение, Човек трябва да има собствено, независимо мнение. Неоцветено, неопетнено от натрупани омрази и политически, етнически и въобще пристрастия. Трябва да се запитам наи-просто: "Ако това ми направят на мен, което аз възнамерявам да направя с други, ще ли ми е добре на мен и на фамилията ми? На моите близки? ... *Не ми се ще да политизирам, чисто човешката тема. Не става въпрос за чешмички и незатворени фонтанели. Чешмички по селата са се строяли, когато е нямало течаща вода по домовете и хората е трябвало да носят вода отнезнамкъдеси. Строенето на такива неща в днешно време, вместо канализация и водопроводи, вместо ремонт на училища и обучение на учители, вместо културно развитие, показва изостаналостта, вкаменелостта на мисленето, изкривяването на съвременната деиствителност, през спомените за нищетата. През погледа на липсата на имане2 . Тази днешна алчност е породена от липси в миналото (маичини, бащини, културни, парични..или каквито си щете) ... **дълго се изкушавах да го напиша със З :-) . Накрая: Мислете за другите, като за себе си. Това е. Друго няма. (освен, че времето тече) |
| Lacey взе ми думите. Проблемът “селяни” и “гражданско общество” е изсмукан от пръстите и не съществува - в статията е еквилбристика с думите. Противоречието е народ-НЕдържава, тази връзка почти безнадеждно е разрушена и това е най-голямото престъпление на пасмината превърнала твоята и нашата държава в ЧУЖДА и тяхна. |
| Д-р Тормозчиян, за поземлената собственост през турско си спомням от проф. Н. Генчев - тя била дифузна, хем на хазната, хем на спахията, който имал "ираде" или не помня какво, хем на селянина, който имал "тапия". Прав си, че "град'село" не обяснява пушенето и много други неща, но много и обяснява, нали? * Лейси, така е, но много от негражданските ни пороци се коренят в "селското" - ако например си спомняш филма "Великолепната седморка" за мексиканските селяни и наемните бабаити, които се наемат да ги пазят от бандитите. Много убедителен е Попокатепетъл - селската ни парцелираност на "пространството" пречи на възникването на чувството ни за градска общност(ност), urban communality. Много от прелестта на живота в големия град, като Ню Йорк, дето живея, и на демократичните общности, иде от тая urban communality. Тя е и в основата на политическото - сферата на общия ни интерес, а не на конфликтуващите ни частни интереси - на бостанджиите за дъжд, на керемидчиите за слънце, моя двор, твоя двор. |
| Сега пък , стана дифузен, абе ти що не хвърлиш тоя речник и не почнеш да пишеш на свети Кирил язикот бе момчи от храсталаците на Манхатън. Мисли със собствената си глава бе чоджум... |
| Гражданята отхвърлили днеска 3 декара дуднене - да има храна за зимата. На село е купон - преди време си дръпнах един филм "Деревенские каникулы" - голям кеф! Този факт се потвърждава и от кахърната балада на Галин: Ох, баня - ох, кеф! Селската баня - голям кеф! Ето го и попа - сапунисва топа Ох, баня - ох, кеф! Ша ти го изтърквам за някой лев. Ох, баня - ох, кеф! Селската баня - голям кеф! Ето го и кмета - сапунисва чепа. Ох, баня - ох, кеф! Ша ти го изтърквам за някой лев. Ето я кметицата - сапунисва цицата... |