Отиди на страница:
| Някой на времето бил казал , че :" Общочовешките истини служели на хората да се съгласяват един с друг, но въпреки това те не се разбирали , защото всеки влагал свой собствен смисъл в тях". P.S. Хубаво и похвално , че се мъчите да анализирате движещите световни тенденции , но се чудя защо толкова години не можахте да анализирите собствените си вътрешно- държавни тендиции , че стигнахте до този хал. Аз НИЩО НЕ КАЗВАМ , ако хала Ви е добър и на Вас Ви харесва ОК. |
| Иначе като гледам новините по телевизора , София сякаш се превърнала на ДЕКОР от " МАЙСТОРА И МАРГАРИТА" по БУЛГАКОВ. P.S. Пилат Понтийски никога НЕ Е бил НЕВИНЕН. |
| Джимарата и левият чип Джимарата ми е съученик.* Отличен ученик в елитно училище, мъжкарче, голям симпатяга. Висок, доста слаб, подвижен и гъвкав , и както беше на мода тогава -отличен боксьор. Никога не играх с него официално, защото винаги беше една категория под мен, но като че ли май мъничко ме беше страх, във всеки случай имах респект от него. Улавяше напред всяко движение на противника и моментално контраатакуваше рязко. Мнозина му бяха яли попарата, но и той, както мен, накрая го удари на живот и се разминахме със спортната рота, освен това имахме по нещо гнило в биографията на предците и така заедно попаднахме на нашата гара с остригани глави, за да чакаме влака за един южен град, с много войска в него. Бяхме рамо до рамо през цялото време. Първата година беше ужасяващо тежко. Джимарата много трудно понасяше гаврите и извращенията на старите, които на туй отгоре ни бяха градски, но стискаше зъби и очите му чак святкаха. Това ги караше да стават още по изобретателни спрямо него.. Имаше един, над сто кила толуп, който преди казармата идваше да спада килограми в залата и го боготвореше, а сега, като стар войник се беше заел да си избива комплексите и сякаш си му връщаше. Веднъж го действаха индивидуално и ледът над Тунджа се спука, та се наложи да го вадя, целият премръзнал. Бяхме минавали като бойци това място многократно за да крадем дъски от дъскорезницата(печката трябваше да е маккенас голд, а кюмюра беше боклук) оттатък, но тогава ледът поддаде. Май той написа някакво писмо до майка си, в което описваше изродиите. Не знам изобщо дали имаше такова писмо, не знам и дали връзките на майка му изиграха роля защото никога не сме говорили за това, но нещата се промениха драстично. Разбира се, това стана точно когато станахме стари кучета, което ме кара да вярвам в тази теза-бюрократичният апарат се движи бавно. Доведоха още офицери, работата се затегна. Командваше ни един черен капитан, викахме му Херо, останал на служба от школник, невероятен кариерист, грандоман и нервак, но инак мъжкар и който дотогава развиваше теорията за гонката над боеца като фактор за боеспособността на армията. Джимарата никога не гонеше новобранците, защото беше над тези неща, но си правеше шеги с тях. Казармени, безобидни, като от рода на „Иди в еди кой си взвод и ми донеси от редника еди-кой си кутията с луфтомера” Въпросният редник-старо куче грабваше боеца както си знае, в зависимост от настроението; веднъж боецът се разминаваше само с присмех, но друг път му намираха някаква работа за наказание. Един от новите офицери обаче пуснал анонимна анкета сред бойците и най интелигетният от тях се оплакал, описвайки случая. Но ние тогава не знаехме за това-научихме го впоследствие. Един следобяд стари и млади бяхме насядали по пейките и пушехме, когато Херо се зададе по стълбите. Джимарата беше дежурен по батарея и се мотаеше по коридора. Херо го изгледа кръвнишки и се заяде за колана му , който старите държахме под копчетата като съществен идентификационен белег за служба. -Ефрейтор Петров! Бегом на плаца.- Джимарата се подчини с неохота. - Ефрейтор Петров, легни! -Джимарата не помръдна. - Ефрейтор Перов, повтори Херо. -Легни!- Джимарата пак не помръдна. Една жила се изви над челото му, той се препоти, но очите му святкаха. - Ефрейтор Петров-побесня Херо и започна да си откопчава кобура. Черните му очи гледаха страшно и хвърляха всички възможни мълнии. – За неизпълнение на заповед ще ви дам на съд! Легни и пълзешком напред! Стана ни страшно-никога не бяхме виждали Херо толкова бесен. Бяхме почти цялото поделение, заедно с бойците и това беше невиждано унижение. Ся, след толкова десетилетия, си мисля, че Херо преиграваше, но тогаз не мислехме така... Джимарата съвсем бавно се наведе и треперейки, легна и пропълзя един-два метра. Стани!-нареди Херо. -Наказвам ви с пет денонощия арест!- обърна се отривисто кръгом и се отдалечи. Неговите арести бяха бошлаф иникого не плашеше с тях. Даваше ги за щяло и нещяло, но рядко ги лежахме, поради чисто обективни причини. Често си говорихме с него за този случай. Той отлично знаеше, че Херо нито ще го гръмне, нито имаше право да го действа индивидуално, нито можеше за това да го даде на съд. Но казваше, че го е страх от системата, която Херо можеше да стовари отгоре му за едната чест. Беше прав, постъпи разумно. Жертва чест за сигурност. Преклони глава и поддаде. Джимарата не можа да прокопса през годините-то кой ли знае кво е да прокопсаш..Въпреки, че завърши няколко престижни образования, въпреки многото си качества и интелектуалното си превъзходство. Трудно се вписваше в соц и несоц колективи и винаги влизаше в противоречие с интересите на тарторите, все се бореше за правдата със силата на рационалния си инак интелект. Стана ляв активист и то когато левите излязоха от мода, въпреки произхода си. Но левите никога не го издигаха, макар да беше доста популярен сред тях и да ставаше сто пъти повече от безличните им лидери. Джимарата винаги беше техния човек за последните места на листите, човекът- опозиция, когото търпяха заради харизмата, популярността и интелекта му. Разведе се с жена си, сега е безработен и живее с майка си и баща си- инак чудесни, но много възрастни и болни хора. Казвал ми е, че винаги, когато е имал шанс, а той имаше няколко, е избирал врабчето в ръката пред орела в небесата. Мисля си, че Херо е доста виновен за това. Райх казва, че репресиите винаги се отразяват подсъзнателно на съзнателното ни поведение. Дамгосват ни за цял живот. Правят ни комплекси, от които никога не се оттърваме и се омагьосваме сами, оправдавайки се така пред себе си. Направо почваме да им служим, да търсим и да намираме смисъл в тях, да се самозалъгваме сами себе си, за да спасим остатъците от достойнството си. Че и другите, което всъщност е поантата на тоя моабет. Нали знаете: поантата-накрая. *Всяка прилика е случайна. Имената са измислени. Редактирано от - Зе Мария на 05/10/2005 г/ 12:36:05 |
| Колкото до фамилиарниченето с разни там СИЛни на деня в световен аспект, стига вече бе хора. СТИГА СТЕ ЧАКАЛИ НЯКОЙ ДА ВИ ОСВОБОДИ/ПОМОГНЕ. Вземете вече нещата в свой ръце. Какво Ви ЗАВЕЩА АПОСТОЛА? Ако можете , можете , АКО НЕ SCHADE. ХИТРАТА сврака , винаги в световната история е С ДВАТА КРАКА. P.S. За съжаление всички човешки войни са за територий и блага , независимо от формалния предтекст. "НИВАТА иска мотика , а не МОЛИТВА." |
От известно време вестникът е заприличал на централен осведомителен бюлетин - абе няма за какво да се хванеш разбираши и да теглиш една сочна п...а майна. Е, днеска има  |
| IQ Най-сетне нещо по-различно! "Ами вдовиците? Те към коя категория принадлежат? Към тези които са знаели че са омъжени или към тези които сега знаят че не са омъжени?! И от друга страна - какво знаем ние изобщо за тях?!" ....Ами парясниците? Питам, не пипам ! А и думата ми бе за съвсем друго, не за езиковите /не/възможности да опишеш жената в английската красова система, а как да наречеш мъжа?...Ако е парясник, ивдовец, или разведен? Това сексизъм ли му викат, или криво разбрана еманципация...Но да не се отвличаме от темата на Джимо...Като казва Европейски либовник, предаванетопо телевизията, дето той цитира, има предвиди англичаните, ей. Нищо, че те се барат да са МАЛЪК НЕЗАВИСИМ ОСТРОВ Днес батко амбасадор от руското посолство се плюнчи по радиото и разправя колко щедра е руската десница и как чичо П- утин ще даде малко нефт на английските си роднини, щото Северно море било вече изсмукано до дъно. Да бе...Кво ли ще струва туй чудо на ингилизите? Сигур Черито Блеър ще требе да праи наколенки докле е жива, барабар с нея и супруга й. Чудно ли е, че на бърза ръка се стегна горкана и довтаса завчера у Москва /на книжарска конференция/ и предпочете да диша прах из книжарници и библиотеки, наместо да пазарува джунджурийки в съседен /и любим/ Хонконг . Не е чудно - с един куршум два заека - хем политика за Тонката дет Блей, хем реклама за съвременния английски роман . Затуй била Черито в Москва. И знаете ли кой обира класациите на ингилизката литература тези дни? Нито Хари Потър, ни Властелини на пръстени и гривни. Нов гений, именуващ се Мервин Бърджес пише романи за невръстни ученички, правещи секс на воля и превръщащи се в кучки /без съдействието на Дейвид Копърфийлд, но със щедрите фантазии на автора/ и за учители-нимфомани и техните палави ученически истории на последния чин. От това пуританска Англия не може да се побере в кожата си..За разлика от тях руснаците изглежда, че могат. |
| Последното изречение сякаш не е писано от Димитри - човекът може да отишъл по малка нужда и в туй време в стаята да се е намъкнал Сидеров и да е дописал писмото от "България" 1. Нима Джимо не е сеща за никакви други ползи за Турция от приемането и в Евросъюза, освен съмнителния "подарък" - ретурцизирането на България? *** Преговорите и приемането на Турция са много изгодни за България, но с един нюанс - преговорите ще са изгодни за община Свиленград основно, а когато преговорите завършат и започне членството, уви! ще свърши славата на Свиленград и митничарите ще почнат да отглеждат отново буби. |
Съвсем не е чудно, че продажбите на виагра в Европа са скочили за две години над 200%. Но това изисква и здраво сърце. Иначе си пукваш на-дървен.  |
| Докторе, ама кога бех в Охрид, за пръв път се почуствах, че съм в "натурална" България. Няма ченч, а менувачница, има хлебарница, гостилница, млекопродавница и прочие, а в книжарницата га поисках, българо-македонски речник, продавача уточни, че не е речник а разговорник и после възкликна: "Па защо ти е нели се разбираме..."Радиоводещите им говорят на чудесен български...песните она гьоре...Ех, кой измисли етнически мир, верско противопоставяне... Некой, който няма история повече от 220 години... |
ШИШЕДЖАМ и ОПЕТ получиха наградата за най-голям инвеститор в България - 220 млн.долара. Като Шишеджам все пак е производство. Останалите уж големи инвеститори Билла, Метро, Хит, макар и западноевропейски - са търговци и могат да си "разглобят" инвестициите и да си тръгнат. И ако така продължи - производствените мощности в България да се създават от турски, руски, израелски, гръцки, арабски и китайски инвеститори, ще бъдем една "много интересна" част от Европа  Със същия успех можем да сме и част от Близкоизточната общност, ако има или ако се създаде такава |
| P.S. " Думам ти дъще , се снахо!" И поради неввероятното стечение на обстоятелствата , с трудно проследима причинно-следствена връзка , тази поговорка може да се окаже толкова многопластова , че много златотърсачи да се вживеят в ролята на някой от героините й. Хубавато е , че има други които изобщо не могат да се впишат в нея. Димитри благодаря за това което си. |
| Вчерашният точен коментар на степния по друга тема има пряка връзка с въпроса на г-н Иванов. Първо, турцизирането не е измислена заплаха – появата на Атака го доказва. Големите държави нямат скрупули, ако интересите им налагат да се краде земя и прекрояват граници. Никакви скрупули. Онова фашизирано бабе Дел Понте в петък казваше, че Хърватско абсолютно не сътрудничи на хагския "трибунал", а в понеделник – че е абсолютно доволно от сътрудничеството. Ще те изтъргуват без да им мигне окото. Второ, за да не се получи така, зависи само от БГ. Австрия не е прецедент за малка държава, успешно отстояваща интересите си срещу натиска на големите. Малта също го е правила, по други поводи. Правило го е и правителството на Костов – както срещу турското, така и срещу американското нахалство. Ето кратък списък от прости действия: Властите още от сега трябва да вземат мерки, главно в областта на сигурността. Трябва да започнат действия по разформироването на петата колона на Турция у нас – ДПС. Турските претенции за монопол върху мохамеданското вероизповедание у нас трябва да бъдат решително пресечени. Арабските имами трябва да бъдат изгонени, а останалите – да четат службите си а български, не на турски. Отричането на жертвите на турското робство и българския геноцид в одринска Тракия трябва да се преследват от закона, така както в Германия – отричането на Холокоста. Турските "инвестиции" трйбва да се контролират централно. Отношенията с Република Турция трябва да бъдат коректни – нито по-малко, нито повече. Добри граници – добри съседи. |
