Д-р Звездниковs Project !
Отиди на страница:
| Буля, за тази бомбардировка ли става дума? 10.12.1943г. На тази дата за нанасяне на въздушен удар срещу София влитат 50 американски тежки бомбардировача Consolidated В – 24 Liberator под прикритието на 50 изтребителя Lockheed P – 38 Lighning. От летище Враждебна излитат изтребителите от 662 ято с две крила по от по 4 самолета Dewoitine D.520. Двете четворки атакуват челно една противникова бомбардировъчна група. В завързалия се въздушен бой групата е отклонена към Стара планина. В този ден получава своето първо бойно “кръщение” подпоручик – летец Стефан Маринополски. На летище Карлово 642 ято и 652 ято провеждат учебни стрелби. След като към 11.30 ч. получават заповед, самолетите кацат за презареждане с гориво и бойни муниции. Веднага след това излитат наличните боеготови 16 самолета – щабът на орляка; както и три чкрила от 642 ято и 652 ято. Явяването им над София е със закъснение, поради което те догонват оттеглящия се противник и влизат в бой по крилно и по двойки. Капитан - летец Павел Павлов запалва един противников бомбардировач, но при атаката загива и самият той пред безпомощните погледи на водените от него летци Симеон Пенчев, Крум Атанасов и Стефан Маринополски. В Карлово 652 ято се завръща без своя командир. След гибелта на капитан – летец Павлов за командир на ятото е назначен поручик – летец Неделчо Бончев. На 16.12.1943г. щабът на 2 / 6 орляк, 642 ято и 652 ято са пребазирани от летище Карлово на летище Враждебна, където се присъединяват към 662 ято. Всъщност на снимката е поручик Димитър Списаревски, загинал 10 дни по-късно.. “…На 20 декември 1943г. нашият 2 / 6 орляк излетя с “Девоатин”-ите , воден от капитан Бошнаков. Чеше около обяд. Първата противникова вълна, изсипала бомбения си товар над кв. “Хаджи Димитър”, отлиташе към Княжево, когато откъм Сливница се появи втора – “летящи крепости” Б - 24. С десен завой откъм Самоков се насочихме да ги посрещнем. Бях заместник – командир на 652 ято и водех “крило” от четири самолета… Прицелих се в крайния бомбардировач, натискам спусъка, стрелям и минах по целия фронт на крепостите от 500 – 600 м. Не видях да ги охраняват изтребители. Забелязах пламък – дали от противовъздушната артилерия, дали от някой бомбардировч или светкавица от облак ? …После разбрах, че точно в тоя момент Списаревски се удря в една от американските крепости над Пасарел. … Аз продължих атаката и стана каквото исках- от крилото на един “Либърейтър” избухна огън, машината запуши, взе да пропада. Следях я известно време, докато изчезна от погледа ми сред възвишенията западно от Босилеград. Дотам прогонихме втората противникова група и се завърнахме на летище Враждебна….” Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 28/05/2006 г/ 12:38:17 |
| Да, Списаревски! Но колко от форумците знаят нещо за този българин? И само за него ли? А тъкмо сега България се нуждае въпиещо от примера на онези наши сънародници от по-далечното и по-близкото минало, благодарение на които Българската държава надживя и великата Византия, и Римската империя, които са били нейни съвременници и са отдавна изчезнали от картата на Света!!! Всички си чешат езиците в темата за Коритаров, който не заслужава такова внимание. Един нечестивец, който просто трябва да изчезне от публичното пространство, както са изчезвали безследно жертвите на такива като него, затривани из лагери или незнайно къде. |
Помни се. Това е единственият въздушен бой в защита на небето над София.Тогава добричлията Димитър Списаревски е на 27 години. С "Месершмит"-а сваля "Летящата крепост"-"Либърейтър"...През 2001 или 2-ра направиха и филм за него- "Забравени криле".  |
| Драги форумци, за Коритаров като български гражданин, журналист и прочие всичко основно вече е казано в набъбналата за него тема. От добавки няма нужда. Та затова нека да го забравим и да се прехвърлим в настоящата тема, която е обърната към отминалите времена на Българската държава и всеки от нас да си припомни и разкаже примери за достойни родолюбиви дела на наши сънародници, живяли преди нас. Все едно, негативните примери нагнетяват и без това сгъстената тъмна енергия в душите на хората. А примери, за каквито говоря, има неизброими. Ако не ви харева начина на водене на тази тема, нека някой отвори нова с такава насоченост. Тези примери от миналото са връзка с нашите национални корени и могат да ни заредят с оптимизъм за бъдещето... |
| През 1984 година се рових доста упорито из Централния държавен архив в София, във военно историческия във Велико Търново, в този към Народната библиотека в София и Пловдив, към БАН, в музея на възраждането в Пловдив, в частни архиви и събирах факти за Съединението от 6 септември 1885 година и последвалата Сръбско българска война. А също за живота и участието в събитията на свещеник Ангел Чолаков - участник в комитета по подготовката на Съединението и водач на Конушкия отряд - най-внушителния по брой, съставен от цивилно население, който отряд, с този на Чирпанския, предвождан от Коста Паница подкрепят войската на Майор Данaил Николаев... Два наистина звездни мигове в нашата родна история. Смятах да напиша книга от моя гледна точка, която обаче си остана само в нахвърляни скици... Тук в - в САЩ - преди няколко месеца случаят ме срещна с американски съдия от еврейски произход, който е бил в България и е посетил доста градове с цел да събере данни за живота на българския княз Александър Батенберг, за който той пише книга... Дори само под пепелта на тези две събития стоят затрупани безброй златни зърна, които са доказателство за величието на българския дух. |
| Например, когото и да питах от съответните специалисти за този период от историята ни за свещеника, всеки от тях отговаряше, че сведенията за него са много оскъдни, откъслечни. За около половин година аз изкарах от архивите, от мазета, тавани и прочие цял куп документи за него и изумих дори преките негови наследници с факти, за които те нямаха и понятие, макар част от тези доказателства да се намирах из собствените им мазета. Такива сме ние българите. Много бързо забравяме за онези преди нас, впрегнати в гонитба на измамни цели. Намерих и неизвестни снимки на свещеника от деня на Съединението, препасан с оръжие... Бил е и доброволец във войната, макар тогава да е бил баща на 5 деца. Личен приятел на Захари Стоянов. Открих неизвестни дотогава негови писма до Захари Стоянов, обаче не можах да намеря време да преровя архива на самия Захари Стоянов, който е огромен и разпилян на много места, за да прочета още нещо... Ето нека насичим енергията си в тази насока, а не да обсъждаме някакъв си там жалък нещастник и безкруполен кариерист на име Коритаров. |
| Тишина... Пустош, като в запуснатите войнишки гробища край Сливница... Народът се тълпи и се надкрещява по случая на жалкия нещастник Коритаров и в напъните си да го изобличат, крещящите всъщност го правят все по-значим... ------------------ Народ, който не си знае миналото и корените – няма бъдеще  |
| ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР и “Сказание за буквите” Неговата личност, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история. Най-старият от достигналите до нас преписи на "Сказание за буквите" се съдържа в Иван-Александровия (Лаврентиев) сборник от 1348 г. Но преписи, малко по-късни, от същата епоха или дори по-нови очевидно са по-близко до първообраза в съществени негови места, отколкото най-стария от преписите на творбата, за което ще стане дума по-долу. И това е друга загадка. Натиснете тук Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки... След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константина Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна на гръцки: те, прочее, казват : "алфа", а той - "аз". Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 01/06/2006 г/ 00:33:38 |
   „Срещу мен има 2 разработки в службите.. Ще съдя Иван Костов — да докаже в съда кой, кога и къде е създал мафията.“ (в-к „Сега“, 21 Септември 2005) Натиснете тук„Още преди 20-ина дни знам и ми е известно от най-различни източници, че самият Любен Гоцев е разпространил версията… че иска да бъде убиван… но вие и от митологията знаете, че не децата убиват бащите си, а бащите убиват децата.“ — Красимир Райдовски вторник 31.10.2005 в предаването „Коритаров live“ |
[img]http://forum.segabg.com/img/icon3.gif border=0 id=img> ГЕРБЪТ НА ДНЕШНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ  |
 Е-хей, радвам се че темата върви - ще стигнем и минем скоро 4 000-ното посещение?! Митни, ако четеш тук (политиката настрана), искам да напишеш най-подробно, какво знаеш за Стрелча и ... изселените със султански ферман през 17-ти век. Аз така да се каже, тук пиша своебразна история и такива неща само може да ми помогнат. Нека се знае - давай имена, дати: всичко! |
| Ботев няма България * Илия Бешков * ----------------------------------------- --------------------------------------- И днес българският дух стои завързан в един възел, брулен от времето на стихиите, глозган от покварата и скептицизма! И е неразвързан! Това е Ботев, който дойде да ни освободи, а направи от всички ни свои роби. Любовта му, пълната му саможертва за народа и земята го направиха чуден, невероятен. По примера на Караджата и Левски, които пламенно възлюби и последва, той пожела да бъде между самодивите, орлите и милостивите вълци. Сега може би той е там!... Той видя народа, земята си - видя майка си и либето си, но вече беше много късно да се спре при тях - той само ни ги посочи, отмина ги и "умря". Защото времето му се беше изпълнило, а смъртта беше победена приживе. Защо го понесохме в душите и сърцата си? Защо пеем песните му и тръпки лазят по тялото ни? Какво получихме от слабите му ръце, та благодарността ни към него стана толкова огромна и ние толкова немощни за нея? Нима смъртта е приятна и гробът - удобен за почивка! Та не са ли по-приятни парковете на Париж и по-удобни хотелските легла? А народът - нима сега е повече роб или повече свободен от тогава? Кое от Ботевите желания е осъществимо, за да се убедим в разума и ползата на делото му? Тоя луд син всели в нас божествената си лудост и тялото му се сви като спаружена ябълка върху пръстта, която той целуна, и ние нито го потърсихме, нито го намерихме. Неговият дух обаче се понесе с песен и тревога над страната ни и стана небе на България. В нея пеят същите робини и жънат същите жътварки - песните им се предават по радиото, а потта им се стича на същата земя. Слънцето изпича хляба на нивите, жари наведените гърбове - тънка пара се издига и от тях, и от разораната пръст. Като дъждовен облак тоя син в най-чист порив я напои с алената си кръв и върху нея ведно с вятъра прошумя неговият стих, затрептя като копие, забито в жива плът. Стенанията, воплите, радостта и глъчката се носят като чучулигите и орлите над земята: като вълци бродят и вият, а хорската безднадежност се търкаля като тръне от вятъра и полето. Земята е населена, земята е жива, земята пее и проклина... Какво ти даде тоя син, от кого искаше той да те защити и кой му подшушна тоя подвиг - да умре, както всичките ти синове издъхват прави върху тебе? Сигурно е умрял от любов към теб и гняв към тия, които не те обичат. Най-простата и велика любов! Той опозна своя народ чрез сърцето си: и него даде, за да го запази от безсърдечните. Той даде на земята своето име, а нас назова "свои братя невръстни" - да помним и знаем като него да мрем за тая чудно хубава и вечна майка земя. Ех, майко, ти ни раждаш и пак ни прибираш! Какво правиш ти без песента, воплите и бунта на децата си? Ти би онемяла! Пощади децата си, които те обичат! Ще догорят ли запалените от поета надежди и ще стихне ли огънят на пламналия дух, обхванал простите народни души? Та какво са робството или свободата пред тоя огън и тая любов, които нямат начало нито край? Но без тях смъртта и пустотата ще се вселят в сърцата ни, ще ни сковат и изпепелят, а ние ще обеднеем, па макар и всред най-тлъстото благоденствие. Ботев прие онемялата и заглъхнала земя от дедите ни, насели я и я ожени, изяви българския човек, даде му път за изминаване, определи съдбата му и мястото му в света и историята, а с това го направи смислен за самия него и задължителен за другите народи. Без Ботев няма България! "На тая робска земя" той стана небе, което я огрява и оплодява - самата нея и свободния дух на тия, които я работят. Той не пожела да направи повече, защото наистина няма по-велико от това - да оплодиш народа си, да превърнеш въздишките му в стих, плача му - в песен, и страданията му - в подвиг и саможертва! И в най-облачните и бурни дни българската земя ще има своето слънце - Ботев! 2 юни 1939 г., Париж |
