Д-р Звездниковs Project !
Отиди на страница:
| nulluse, И ДА ИМ РАЗКАЖЕМ ЗА ДЯВОЦИТЕ, ПЪК И ЗА ПРАДЯДОВЦИТЕ, толкова и ще чуят какво мама и тати им приказват, щом като турското робство изведнъж стана турско присъствие в България. И младия всезайко ще се чуди от какъв зор този изперкал дядо, че и прадядо се е юрнал да проявява храброст при атаката на Одринската крепост? Амчи нъл тя си е турско владение, нъл Кавала еди кво си, нъл Охрид също е еди кво си... Ква българщина, кви 5 лева бе? И Арменски геноцид не е имало в Турция, според българските ни народни представители, а арменците-тарикати ей тъй побягали голи и боси от Османската империя и се сгушили, разпръснати из цялата ни Родина... Тез които са успели да спасят кожата де... Е то това не е заради пустото ЕС, а заради хатъра на валията Доган и обръча от неговите фирми около всесилната му турска партия. Това е го набиват с чуковете на пропагандата и даскалото официално в главите на подрастващите. Иди им разказвай ти, ако си нямаш работа своите, врели некипели...  |
Т.е., първо правителството да възпита собствените ви деца и да им внуши някакви ценности, пък после вие може и да им разкажете някоя историйка? Как ли са се справяли същите онези ваши баби и дядовци, когато по времето на османското робство не е имало българско правителсто? Щом са били роби, вероято падишахът лично е ходел да им възпитава челядта. И ако падишахът е възпитал възрожденците - просто трябва да си го върнем. Справил се е добре.  -- България е страната на бягството от отговорност! Нито Доган, нито разноцветните правителства, партиите, демокрацията, ЕС, нито турското робство и марсианците ни съсипват хубавата родина. Ние лично и индивидуално го правим с ежедневното си бягство от отговорност - за себе си, децата си, къщите ти, улиците си. Бягство паническо, безогледно, истерично, малодушно. Това е истината, колкото и да боли от нея. |
| Заслугата за тези въпроси е на д-р Звездников. Макар, че и много, много преди това Гоген го е казал “Кои сме, откъде идваме и накъде отиваме”. Да, ама ако Гоген беше патил българин нямаше да ходи на Таити - щеше каша да духа и да го каже по-точно “дърво без корен за нищо не става”. Но и кой ли му пука за Гоген щом има демокрация, глобализация, проституция и най-паче Азис. |
| Gan(ю)гоТрий, извинявай за грешката по-горе! Ти се промени много откакто беше `Gantree`, май малко хора разбраха, че това е герой на книга! Бъркаха го с дърво и какво ли не... На Гарвановия `дернек` ние казваме шура ако е през деня и пред някоя от портите а вечер `тлака` също и седянка. ER, нямам предвид да напишеш нещо конкретно. Някакси да бъде в унисон с темата. Арх. Михаил, вярно че тези неща са лични но иначе нямат стойност. И досега не виждам 'недоброжелателни' хора, а да искам да ме разберат е трудно. Впрочем аз имам нещо, което малко хора ще разберат. Казва се "Остани в своята Вселена!". А да видим кой го е чел? ~~ И оттук идваме естествено до Nullus! > Как и кога направи 27 постинга, без аз да забележа?! |
И това става в България???? Обрязват 100 деца с лазер в Шумен КРАСИМИР КРУМОВ 100 деца от Шумен и областта са записани за ритуално обрязване в двора на шуменската Томбул джамия днес, научи "Монитор" от участници в подготовката на мюсюлманското събитие. Масовата акция ще събере близки роднини на децата, които ще участват и в ритуалните тържества след сюнета. Големият наплив бил заради визитата известния лекар и сюнетчия от Айтоско д-р Лютфи Мехмед. Религиозната процедура щяла да бъде извършена с помощта на лазер, за да се гарантира безболезнена и безкръвна операция. Според неофициална информация трансформацията на момченцата в мюсюлманчета струвала около. 200 лева. Досега ритуалите в Шуменско минавали с традиционния скалпел и за първи път високите технологии влизали и в джамията. Първият подобен масов сюнет беше обявен в Кърджали през 2001 г., когато по същия революционен метод под лазерния нож трябваше да минат 140 деца. Парите за обрязването бяха осигурени от Турция.  |
| Д-р Звездников, аз не съм ГанТрито и като си измислих прякоря щях да правя карикатури на ганчовците ама тогава отрязаха анонимните юзъри. Така си останах Gan(ю)гоТрий, регистриран. Ганчо се премести в медиапул, а пък аз от там се преместих тука. Тази вечер щях да работя ама си забравих “пищова”(флаша) в офиса, така че разказа за дядото може да продължи. Този дядо е по майчина линия и почти всичко което знам за него е от баба ми която ми разказваше много неща и почина когато бях шестгодишен, а прадядо ми е починал 1945. От дядовците по бащина линия пък има опълченци от “Орлово гнездо”. Значи това е било по средата на 30-те, преди 75 г. По това време Марица е била много пълноводна. Меките провиснали клони на плачущите върби нежно са обгръщали ствола на дървото и са се оглеждали и галили с най-ниските клонки чистите води отдолу. Под тях е растяла по мека от килим трева, свирукане на птички и щурчета – истински рай. Редките горички около гората били пълни с рядко вкусен дивеч – падпъдъци, фазани и зайци. Над 40 г. вече наблизо прекосявал прочутия Ориент Експрес свирейки тържествено покрай по-големите села. А по околните села е царяло плодородие заради водата и хубавия чернозем. Може би по това време са се появили и първите идеи реката да стане плавателна от Филибето до Бяло море с пътнически и товарни параходчета. Каква атракция - също като Мисури и с огромна полза за трите балкански страни, но настроени почти през цялото време враждебно. Зимно време, обаче ставало люто. Виелици блъскали жестоко студ и сняг навънка. Някои години е замръзвал както Дунав, така и доста по-на юг Марица. Глутници гладни бели вълци от Влашко са правили отчаяни походи през Дунав, Балкана и Средна гора стигайки до Тракия а понякога минавали и през заледената Марица. |
| Лятото прадядо ми е пазел бостаните покрай Марица и за целта си е бил сковал беседка на една висока топола, сиреч скрита вишка. През есента и зимата пак е бил там, но е слизал долу където по средата на реката е имал “землянка” до която се е придвижвал с каик. Съоръжението е стояло на естествен издигнат праг от камъни и заседнали дънери. Разбира се е имало и набити в сместа от камъни и пясък букови носещи греди. После “пода” и самата землянка се състояли от преплетени дъги от “желязното” дърво кавак. Кавака е рядко жилаво и здраво дърво, почти нечупливо сякаш стоманизирано и много устойчиво на влага. В селските къщи кавака е изпълнявал ролята на арматура и заедно с кирпича от качествена глина е осигурявал “апартамента” на не едно поколение. В това “караулно” през по-мекото време той е хващал риба, главно хамсия и сомове. На брега били заложени жестоки капани където се хващали тлъсти зайци. Когато Марица е замръзвала капани се залагали и плътно до “землянката” в която е горяла и печка. В най-студеното време се появявали и видри – дребни, рядко бързи и с красива мека козина и изключително скъпи на пазара. Залавянето им е било много трудно – често са сбърквали да стъпят в капана заложен на леда, но с невероятен кураж бавно и упорито са прегризвали заклещеното в капана краче и са избягвали на три крака. Трябва да е било 1936 – той залавя една красива видра и жива, закована здраво в сандък я изпраща като подарък за цар Борис. Санким за якичка на царицата. След известно време от двореца получава благодарствена грамота и златен часовник, гравиран със знаците на царя. |
| - - Много добре, Gan(ю)гоТрий - пишеш отлично! Особено описанието на `плачещите` върби, такива ли са били, наистина? Трябва да дадеш име на човека, какво ще ти пречи да кажеш и селото? Обрисувай го как си го предствяш: с мустаци или без, с калпак (гугла) - какъв цвят, с потури вероятно и цървули; нисък набит или висок строен, мургав или белолик, очи; вежди и т.н. Имена, качества, отличаващи се черти - това са пироните в разказа (повесвованието). И не забравяй, това е роман - не свършва с няколко страници. Подробностите, когато са реални са запомнящи. Как ходи дядото, как говори: меко, звучно, рязко, отсечено - заповеднически или тихо, приглушено. Майтапчия или сериозен, женен ли е бил тогава, името на баба ти; от кое село е тя (турското име), кои деца са били родени вече, имената им. Двадесетте години са толкова далече, че не разкриваш лични данни с едно име - никой няма да тръгне да прави разследване? Спомням си като дете, възрастните си говореха за разни села и аз не можех никак да разбера кое, къде е - всички бяха познати с турските си имена, макар че повечето имена бяха вече отдавна сменени но хората така и не бяха свикнали с тях още. Изобщо имена на местности, дървета (хубаво пишеш за кавака), изобщо фактологически данни, думи, съдове и предмети от стария бит. Даже пиши не като твой дядо - просто героя Х от М. - неговият живот. Впрочем вече ти му даде името но го поддържай. Обръщай се към него по име. Успех! -Аз бях написал няколко страници със заглавие " Белият коч на Филчови", но го загубих тотално. Търсих го два часа, така и не го намерих. Не ми е за пръв път, така се ядосвах... да не ти разправям?! -Тия компютри... немам думи..., тежко брате! |
| Мухлясало го даваш, д-ре! Също като соц даскал, който върти шибалката си над остриганите 0 номер глави на питомците си. Ногу са ти ръждясали тезисите. |
| Добре, GARVAN - тук е място за критика. Никой не е длъжен да изпълнява моите `тезиси`. Аз гледам собствените разказчета, някакси да докарам? Не че много ми върви, виж някои ги оприличиха на 'старият завет'. Както и да е, май съм осъден да висна по пет пъти на нощ на компютъра - така поне малко забравям на моменти за болките. Ето утре съм на лекар (не че ми се ходи) и трябва да спя но не мога. А ти гарване, птицо хубава, не би ли изтърсил някакъв разказ; да те видим какво спазваш и какво не? Може и съвременен, не трябва да е за турското робство - може дори за бъдещето. Как виждаш България след десет години? ~След 20. Може и есе, защото не трябва да има герои в него. Автобиография? -Къде са твоите 50 страници?! -Ее, сега се чувствам по-добре! |
| Честит български празник на буквите за всички! От заранта си припомням този празничен ден - от детството ми досега - нали тази тема е нещо като място за съхраняване на родната ни памет! - а в същото време си давам сметка, че българската лодка се отделя все по-осезателно от българския ни бряг. И само Бог знае накъде ще я отвеят ветровете. Същите ветрове, които разпиляха и нас по широкия свят и уж сме българи, ама - както го е казвал бай Ганьо: “ама... не съвсем...” img]http://forum.skycode.com/pic/32116-im g.jpg[/img] |
| Честит български празник на буквите за всички! От заранта си припомням този празничен ден от детството ми досега - нали тази тема е нещо като място за съхраняване на родната ни памет! - а в същото време си давам сметка, че българската лодка се отделя все по-осезателно от българския ни бряг. И само Бог знае накъде ще я отвеят ветровете. Същите ветрове, които разпиляха и нас по широкия свят и уж сме българи, ама - както го е казвал бай Ганьо: “ама... не съвсем...” img]http://forum.skycode.com/pic/32116-im g.jpg[/img]  |
Ето го:  Радвам се че темата върви. Редактирано от - D-r Zvezdnikov на 25/05/2006 г/ 06:25:51 |
| Българската лодка се отдалечава, бульо, но се и завръща, донасяйки нови богатства, най-вече духовни, донася също нови знания, умения, нов манталитет. Семената на тези богатства, посяти на българска почва или присадени върху здравия корен на отминалото, споменът за което е обект на настоящата тема, ще дадат след време полезни плодове за Родината ни. |
| БЪЛГАРИО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА... *  * И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА, И ТВОЙТО ИМЕ САМО КАТ МЪЛВЯХА УМИРАХА БЕЗ СТРАХ... |
Подсещане на време! Иде Деня на Ботев и на онези, които “преминаха в други полк” – в полка на истинските юнаци-родолюбци. За тази България легнаха в земята й те.   |
| <<<<<<<< Народеее!!!! <<<<<<< *  * Човекът, който изгоря със самолета си в таран срещу бомбардировач, сипещ бомби на София... Кой помни още името му? * Тъжно мълчание цари тук! Висчки форумци са на цирка Героги Коритаров – пощят, чепкат всяка негова дума от лицемерната му «изповед»... А онези наши предци, които пазят под земята пределите на Родината ни, вълци ги яли... |