Преводачески бисери
Отиди на страница:
| Една почти безкрайна тема в превода е преводът на наименования на длъжности, нива в йерархията, титли, звания и други подобни. Тези наименования са често резултат на исторически и езикови традиции в културата на съответната страна, и поради това при превод стремежът е буквалното значение да бъде заменено с наименованието на функционалния аналог в съответния език – освен когато такъв функционален аналог няма дори и в приблизителна форма, и тогава преводачите вдигат ръце – както е, да речем, при “джамахирия”. Ми превежда се като най-обикновена джамахирия, ясно. В други случаи обаче има повече или по-малко установена традиция в превода... но тя не винаги се спазва, къде – поради недоглеждане, къде – по незнание на преводача. Пример за такова неспазване ни поднася в. “Култура”, брой 34 (2517), 08 октомври 2008 г. в статията “ Двама кандидати – една цел. Обама” http://www.kultura.bg/article.php?id=14742 Target=_Blank id=url>Натиснете тук. Оригиналът е от ZSpace page и може да се намери в кеша на Google, защото иначе е (засега) платен http://209.85.135.104/search?q=cache:HJGi7yaeJSoJ:www.zcommunications.org/zmag/viewArticle/18687+Shoup+%22zspace+page%22+obama+change&hl=de&ct=clnk&cd=6&gl=de Target=_Blank id=url>Натиснете тук. Пасажът от оригинала e преведен като Така е, американското правителство има особена структура и министрите не се наричат там министри, а секретари ; съответно министерствата им се наричат departments. Ноооо... в преводите на български има изработена традиция, и като се изключат държавният секретар и Държавният департамент, останалите в превод на български си се наричат „министри“ и „министерства“. В случая е трябвало да се преведе за Рубин, че е бил "министър на финансите" – а не в този полупоетичен стил „секретар на хазната“. По-долу в оригиналния текст по аналогичен начин е споменат министърът на отбраната при Клинтън Уйлям Пери: За преводача идва обаче в повече да го нарече по аналогия с първия превод „секретар на отбраната“, и се е получил следният пирует: При този пирует се получава леко особен словоред, от който излиза донякъде, че Клинтън е контролирал бомбардировките над Сърбия... та ти идва да запиташ "а Пери чий го търси в това изречение'. Но все пак в сравнение с такива образци на изящната словесност като "Вълк уби Първанов", тук това се понася... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 10/10/2008 г/ 08:14:23 |
| Цитираната по-горе превод в “Култура” статия се нарича в оригинал “Obama and McCain March Rightward” и се състои от три части, озаглавени “Obama”,“McCain” и “Commonalities” – в които авторът развива тезата си за еволюцията на възгледите на двамата кандидати в посока “надясно”. Преводът в “Култура” е със съкращения (което е отбелязано), като първите две части са преведени като отделни статии “Двама кандидати – една цел. Обама” и “Двама кандидати – една цел. Маккейн”; третата част – за общите черти в политиката на двамата кандидати – е изпусната. Живи и здрави, както се казва. Но беглият прочит на превода на частта за McCain ни подарява следния “бисер”: В оригинала това звучи така: Преводачката М. Паунова е пуснала тук фантазията си в свободен полет и се е получила каша. Преди всичко, глаголът „drop“ е тук в смисъл “оттеглям”, a „stress on smth.“ не е “гняв”, а наблягане или акцент върху нещо. По-нататък “argue“ няма нищо общо с “възмущава се”, а е най-банално “твърди”. И накрая, “trump” в значение на “унищожавам” би било наистина новост – ако в случая не ставаше дума за “надцаквам” (да, термина от играта на карти). И така, преводът на горния пасаж би следвало да е нещо като: Ако искаме да се въздържим от това „надцака“, то по-умереният вариант би бил „една милитаризирана граница, наречена ‛ гранична охрана“ ще е много по-резултатна от каквито и да било реформаторски усилия” Казано на прост български, Маккейн се е оттеглил от лагера на привържениците на разработване на сложни нормативни актове за предотвратяване на котешките злоупотреби с мляко, и е станал привърженик на старата българска поговорка “Покриеното млеко мачките го не лочат”. Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 11/10/2008 г/ 11:17:46 |
| я тука малко по всекидневни изгубени у превода из бг музикални радиа : . "Isn't it ironic?" = Не е ли желязно? "You drive me crazy"= Караш много лудо "She's a little runaway" = Тя е малка писта |
| В-к "Култура" Брой 34 (2517), 08 октомври 2008, статия "Сара Пейлин - непроницаемата власт на фалическата матрона" от Юлия Кръстева Натиснете тук, превод от френски - оригиналът Натиснете тук. Изобщо не ми се прави анализ на целия превод - ако иска, Сибила да го направи. За протокола да отбележа превода на "avec sa fille collé gienne enceinte", което на български означава "със своята бременна дъщеря-ученичка" (или, буквално: не дотам разпространеното в български "колежанка" - учеща в колеж, demeque) . В превода това става "със своята дъщеря, колежка по бременност". Tо наистина, като погледнеш, където колежка, там и колежанка - дето пишеше един форумец под ДИ "заяждате се за запетайките, вместо да вникнете в смисъла"... |
| При четенето на двата текста ми се наби в очите и този пасаж: Les mesures sociales ou juridiques envisagé es pour le contrer, aussi né cessaires soient-elles, risquent de fondre au soleil des restrictions budgé taires pré visibles , който е преведен доста странно като:Колкото и да са необходими, не рискуват ли предприетите срещу него социални и юридически ограничения да втечнят евентуалните бюджетни мерки . Чудя се дали преводачът би могъл да ни разясни как се втечняват бюджетни мерки?!  |
Е аз затова писах, че не ми се прави анализ на превода - защото той неизбежно ще се кръстоса с анализа на това как е написано в оригинал от Юлия Кръстева (или Кристева, както тя сама предпочита да се нарича). А е написано в неин стил - завъртяно, така че не си наясно дали тя самата е наясно какво иска да каже. Но пък този стил си има достатъчно поклонници... В цитирания от Каките случай тя е избарала една ебати метафоричната конструкция - това "fondre au soleil" е "да се стопи на слънце". Но докато баналната еснафска мисъл свързва топенето на слънце с топене на сняг или, ако трябва да е по-екзотично: на свинска мас или масло, оставени на слънце - то при Кристева нещата са, разбира се, много по-завързани. При нея "слънцето" не е това слънце, което знаем - не, става дума за "слънцето на предвидимите бюджетни ограничения" (soleil des restrictions budgé taires pré visibles). Представихте ли си това слънце? Сега, какво ще огрява това слънце? Съвсем логично: то ще огрява едни "набелязани юридически и социални мерки"*. Е, предвидимо е, че когато това слънце на ограниченията огрее нещо, което сме си набелязали, то има риск при огряването и да го разтопи**. Ако ви се е стегнала душата и се питате - какви бяха тия мерки, дето това слънце ше ги стОпи? Отговора ще намерим в предходните две изречения. Там авторката казва в оригинал: "Les supporters de Barack Obama ne manquent pas de ré agir. Mais je quitte mes amis avec un sentiment de malaise croissant : sommes-nous à la hauteur du symptô me Palin?", а преводачът я е превел така: "Поддръжниците на Барак Обама не закъсняха с реакциите си. Но аз ще напусна тези приятели с чувство на нарастващо безпокойство: дали сме на висотата на симптома Пейлин?" Боя се, че Кристева не е имала предвид quitter в смисъла на “напускам”, а по-скоро на “прекъсвам” (защото не виждам особена логика в “напускането” – макар че при Кристева човек никога не знае) . И така, у Кристева нараства една тревога по повод симптома Пейлин и тя си задава въпроса – “Дали сме на висотата на симптома Пейлин?”. Което метафорично ще рече – в състояние ли ще сме да се преборим с тоз симптом? И започва да дава отговора в следващото изречение - за слънцето на предвидимите*** бюджетни ограничения. И излиза, че упоменатите там набелязани мерки” (mesures sociales ou juridiques envisagé es) са мерки за борба с този симптом Пейлин... и там следва слънцето на предвидимите ограничения... Така че аз лично не му връзвам на преводача Момчил Христов голям кусур – такъв текст не се превежда лесно по причини, които вече упоменах. Е, не е лошо все пак да се избягват очевидни бисери като този с бременната колежка, ама нали пък за това сме отворили тази тема... ------- * в смисъл на "мероприятия", а не на "мерки и теглилки" ** народният гений е синтезирал визираната от Кристева рискова ситуация в поговорката "когато на сиромаха му се разгони кравата, селският бик си троши кура". *** а пък защо са тия бюджетни ограничения "предвидими", от кого са предвидими... и като са предвидими, неизбежни ли са... и за кой бюджет точно става дума... ми тия текстове са за да са мисли, а не да са черпат с пълни шъпи готови отговори... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 14/10/2008 г/ 19:06:06 |
| ... от друга страна, Каките все пак са прави. Колкото и да е префърцунен стилът на автора, никой не те бие по главата - като ти убягва смисълът, - да превеждаш неща като "втечняване на евентуалните бюджетни мерки". Здравият разум все пак затова е даден - за да светва червена лампичка в такива случаи. Е, не е светнала. И при редактора, ако е имало такъв - не е светнала. И - това е, получил се е бисер отвсякъде с това втечняване на бюджетните мерки... |
 Компании и клиенти пренаписват плановете си, след като вълната на кризата преля от борсите (Уолстрийт) към търговските улици (Мейнстрийт) . Натиснете тук 2. Main Street a. The inhabitants of small towns considered as a group: “ Main Street may cheer ” Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 14/10/2008 г/ 23:23:06 |
| Преди години Президентът Рейгън трябвало да каже някакви хубави стандартни фрази за някого в една реч, но за зла воля – затрил някъде текста с речта и трябвало да импровизира. Получило се приблизително следното: “He is... He was... He used to be... Anyway, God bless him! God bless you! God bless America!“ Ta в тоя ред на мисли... Днес СЕГА е написал... направил си е майтап... опитал се е да иронизира... абе както и да е, да са живи и здрави и вeстникът, и авторите му, и читателите на бележката “ Некои фактически съображения относно Водопроводчика” и следния пасаж оттам: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3132§ionid=13&id=0005603 Target=_Blank id=url>Натиснете тукИнтересно е откъде е извлякъл германистът на “После” това тълкувание. Сигурно ще да е като от старото издание на Речника на чуждите думи в българския език (Братков & Co). Там „палачинка“ се определя като „тестен сладкиш с разни добавки“, а за хипопотам пише: „Голямо животно, обитаващо топлите морета. Храни се с трева; речен кон“. Anyway... God bless him! God bless you! God bless America! |
Днес има една бележка в Netinfo.bg: „Сърби, македонци и българи: Ние сме жертви“ http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1243114 Target=_Blank id=url>Натиснете тук. Цитирани са резултатите от едно сръбско социологическо изследване. Според данните от изследването най-разпространеното мнение на Балканите е: "Ние сме жертви". Сега, преводачите в горепосочените страни може и да не се саморазглеждат точно като “жертви”, но във всеки случай се сблъскват при работата си с поне още един проблем, който техните западни колеги (имам предвид – превеждащите от и на латиница) нямат – или поне си мислят, че нямат. Става дума за транскрипцията на всякакви имена и названия – лични имена, имена на фирми, географски названия... не претендирам за изчерпателност на списъка. На преводача от английски на немски, да речем, му е лесно: превежда си той нещо си за финансовата криза, и като стигне до “Lehman Brothers“ не се замисля, ами отперва в превода директно едно copy-paste, и името е преведено. Чете по-нататък “Goldman Sachs“ – същото. Може да се каже, че преводът на имена и названия е като отмора за тези преводачи. В същото време за българската преводачка или преводач главоболията едва започват. Ето, да речем, чете си тя в материала за превод, че някаква си банка, която чува за пръв път – „Wachovia“ – щяла да бъде продадена. Банално знание е, че “ch“ в английския се чете като “ч”, значи – “wach“ ще се прочете като “уейч”, с известно колебание - дали да стане “уейчовуиа” или по-традиционно звучащото за българското ухо “уйчеоувия”? Не съвсем сигурна, преводачката звъни на своя колежка и и обяснява какво е измъдрила. “Ти си луда, ма” – казва колежката. – “Ми ясно е, че не е “Уейчовия”, ами е “Уачовия”. Ти как казваш – “мачо” или “мейчо”? И това “оу” си го заври отзад – само “о” им стига, айде, баба им се с оксфордски акцент е говорела на кравите”. Засегната, преводачката отговаря: “Добре ма, айде по-кротко, не те знаем ти как преведе от оня френски материал английския престолонаследник вместо “Чарлс”като “Шарл”, като че ли баба ти се с французи е дружала. Добре де, Уачовия, но – ше си сложа ламаринка на гъза, и в скоби ше го напиша и с латиница, така че който иска да се заяде – да го духа!”. И така в превода се намества: “Федералният резерв на САЩ разреши в неделя на банката от Сан Франциско "Уелс Фарго" (Wells Fargo & Co) да придобие "Уачовия" (Wachovia).” Материалът излиза, и читателят – вместо да го духа, - написва невъзмутимо коментар: “Името на банката се произнася Ваковия.” Преводачката не си изяжда ташаците от яд първо – защото няма ташаци, второ – защото отдавна вече превежда друг материал и този читателски коментар така и никога не достига до нея. Kолежката й, напротив, е прочела коментара, направила е справка. Разбрала е, че и читателят не е прав – произнасяло се “Уаковия”. Мислите й се понасят в друга посока – какво ли би било, ако “macho“ би се произнасяло “мако” (по аналогия с този случай)... Как тогава лесно би могло да се помогне за разрешаване на конфликта за името между Гърция и Македония, като предложи компромисното име Machodonia - произнасяно, разбира се, като “Макодония”. Жителите биха се казвали, естествено, “machos“... а жителките – „machas“... Това е то балканската душа – докато другаде по света се учат от грешките си, на Балканите сме склонни да строим въздушни замъци върху тези грешки. Понякога строежът се получава и даже се крепи - поне за известно време... но то какво ли е вечно, от друга страна? |
Е, не е баш копи - пейст и, например за преводача от френски на: английски, италиански, немски и т.н Ако английският преводач пейстне например Benoî t XVI /на френски се произнася /папа/ Беноа XVI, английският читател бая ще се почуди кой е тоя. Долу посочвам как си го произнасят на различнте там езици: (en latin Benedictus XVI, en italien Benedetto XVI, en allemand Benedikt XVI., en anglais Benedict XVI), né Joseph Alois Ratzinger . Същото е, предполагам, и с името на който и да речем папа, превеждано от френски. |
Втората част на ИЗГУБЕНИ В ТРАНСКРИПЦИЯТА си прилича с втората част на произведението на Гогол “Мъртви души” по това, че е унищожена преди публикуването си. Легендата гласи, че Гогол унищожил сам готовия ръкопис в състояние на умопомрачение. В случая с ИЗГУБЕНИ В ТРАНСКРИПЦИЯТА, честта да изпадне в умопомрачение се падна на компютъра, върху който се създаваше творбата. Макар и кратко, умопомачението му доведе до изгубване на това, което трябваше да се превърне във втора част. Просто внезапно целият екран стана син, а вместо диагноза излезе сравнително дълго съобщение (неизвестно защо наричано в посветените кръгове “диагностично съобщение”). От това съобщение не можеше да се разбере нищо, компютърът не реагираше повече и след рестартирането текста вече го нямаше. Въпросът за съобщенията, които дават компютрите при грешка, е пряко свързан с превода – защото за мнозина потребители текстът върху екрана не говори АБСОЛЮТНО нищо. Често отчаяни потребители казват: “Това все едно че е написано на китайски”. Но – явно не е написано на китайски, защото за същия проблем с разбирането на написаното съобщават и от Китай... Но глобализацията е затова – за да свързва културите и да ражда елегантни идеи. Една такава идея е представянето на съобщенията за грешки при компютрите като японски стохотворения “хайку”. Хайку имат строг строеж – винаги на три реда, като водеща е не римата, а броят на сричките: пет срички в първия ред, седем срички във втория, пак пет срички в третия. Темата може да бъде произволно избрана. Може би е добре да дам пример – да речем: Но да не се отплесваме – въпросът беше за идеята компютърните съобщения за грешка да се превеждат във вид на хайку. Понеже глобализацията все още не е наложила японския език като основен при компютрите, реализацията на идеята е – хайку, но на английски език. Една доста пълна подборка на компютърните съобщения за грешка в стил хайку може да се намери, например, http://www.ariel.com.au/jokes/Haiku_Error_Messages.html Target=_Blank id=url>Натиснете тук. И ако се върна към моя случай с унищожената втора част на ИЗГУБЕНИ В ТРАНСКРИПЦИЯТА, то може би следното хайку би подхождало : или не по-малко елегантното И какво се получи сега? Част II липсва, а част III, макар и да е озаглавена ИЗГУБЕНИ В ТРАНСКРИПЦИЯТА, няма много общо с транскрипцията. Подобна ситуация не е изненадваща, тя отговаря на така нареченото “Второ правило на Целденбал”: “Всяка класификация е в крайна сметка обречена” - но това, за класификациите, е друга тема, разбира се... |
| Сибила, По повод Benoî t има един сладък френски виц. В училище учителката извиква учениците по списък – и повечето са beur, арабчета demeque. Съответни са и имената: “Бен Мохамед” – “Тук!”. “Бен Ахмед” – “Аз!”. “Бен Султан” – “Тук!”. “ “Бен Ойт” – “Госпожо, аз се казвам Беноа!”. Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 20/10/2008 г/ 18:41:15 |
| Вчера, като преразказвах френския виц за Беноа, допуснах грешка (която след това ловко поправих чрез редактиране): бях написал, че повечето от учениците в класа са „beurre“, докато правилното е „beur“. Но докато на френски „beurre“ означава „масло“ (става дума за маслото за ядене – не онова за коли, което е „vidange“ ) , то „beur“ е жаргонното название на северноафриканските араби - емигранти във Франция. Общото за двете думи е, че се произнасят еднакво. Такива думи във френския има предостатъчно, има ги и в английския (класически пример за английски е често срещаното – включително в този форум – смесване на loser и looser, които произлизат съответно от глаголите lose и loose и звучат горе-долу еднакво: “лууз”. Само че ако “loser“ е такъв, който губи (включително и във всякакъв преносен смисъл – смотаняк, demeque) , то дума “looser“, общо взето, няма. С известна фантазия бихме могли (изхождайки от едно от значението на глагола „loose“ – разхлабвам) да обозначим така някого като “разхлабен”. А вече какво му е разхлабено... ми в най-общия случай му е разхлабено знанието на английски на употребяващия „looser“ вместо „loser“. Тeзи (и подобни на тях) грешки ни отвеждат в чудния свят на омофоните. Омофоните са думи, които се произнасят еднакво, но се пишат по различен начин (българският език май не изобилства с такива думи – за да сме в тон с форума, да отбележим двойката “бoт” и “бод” – те се пишат различно, но звучат сходно; или, да речем, двойката “шев” и “шеф”. И едно “изобретение” на т.нар. “преход”: двойката “демократ” – “демокрад”) . Понякога недоброто произнасяне също спомага да се породят омофони: да речем, “гъст” и “гъз”. Възможни са и по-сложни случаи, като в немския пример – „achtundzwanzig“ и „Achtung – zwanzig!“ Подозирам, че нашето образование не прекалява с изнервяща учениците информация. В учебниците обикновено се стига до омоними (т.е., еднакво писани и произнасяни думи, макар и с различно значение – например, “син” (което означава две различни неща - цвят или като “наследник от мъжки род”, казано на административен език). Омофоните остават най-често “извън борда” на учебната програма. Както и да е, бихме могли да опишем омофоните метафорично като “звукови омоними”. И като сме нагазили в света на омофоните – можем набързо да преджапаме и в съседната област на паронимите. Това са думи, които звучат близко, но въпреки близкото звучене имат различно (често: доста различно) значение. Бързи примери: тотален – тоталитарен; авторски – авторитарен; мажорен – мажоритарен; простакеса – проститутка. Проблемът при паронимите произтича от това, че въпреки сходното звучене те изобщо не са взимозаменяеми, но биват неграмотно използвани като такива (да речем – “днес гледах една страхотна рекламация по телевизията” ) . Какво общо има всичко това с превода? Ами общото е, че между различните езици могат да съществуват (и съществуват, повЕрвайте ми) форми, които – в светлината на горното – бихме описали като “междуезикови омофони”. Има – и то е още по-големи количества – подобно звучащи думи в различни езици, които обаче нямат нищичко общо помежду си като значение. Тези думи пък бихме могли да наречем “междуезикови пароними”. Е, преводачите също са хора, и могат да се подвеждат в подобни случаи. Психологическата основа на това подвеждане е ясна, но това не променя резултата, а той е – грешен превод (в най-добрия случай), или дори тотален бисер (ако се е получила някаква грандиозна диващина). Както се казваше в един стар виц – “Слонът има опашка, защото едно такова голямо животно не може да завършва така иаведнъж”. Аналогично, не би било уместно такъв дълъг теоретико-досаждащ текст да приключи без поне един пример за приложение на теорията (а впоследствие, след като теоретическата обосновка е вече налице, ще мога направо да се позовавам на нея и да пускам само “слонски опашки” като примери). И така: понеже финансовата криза е тема навсякъде, то нека взема пример от финансовия свят: Нюйоркската фондова борса е известна като съкращение NYSE. Зад това съкращение се крие “New Yorlk Stock Exchange“. Stock Exchange се превежда на български като “фондова борса”. Най-общо казано, на фондовата борса се търгуват акции на компаниите, регистрирани на съответната борса (stocks) – за разлика от борсите, на които се търгуват не акции, а физически стоки (метали, зърно, нефт). В НюЙорк има и стокова борса – тя се нарича съкратено NYMEX (New York Mercantile Exchange). Ноооо... Stock се произнася “сток” и наподобява по един абсолютно ненужен начин българското “стока”, т.е. представлява един междуезиков пароним. Оттук нататък не е рядкост преводачът да се “хързулне” (особено ако не е “спец” в съответната терминология) и да преведе NYSE като “Нюйоркска стокова борса”. Така беше направил преводачът на материал в “Дневник” миналата седмица (но след гневна реакция в тамошния форум редакцията тихичко поправи оригиналния текст в Интернет – в хартиеното издание вероятно не са успели да сторят същото). Google ни позволява обаче без особено усилие да намерим друг, некоригиран пример: Computerworld BG ни съобщава http://www.computerworld.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=8898 Target=_Blank id=url>Натиснете тук, че “... за три години Нюйоркската стокова борса (NYSE) е похарчила над 100 милиона долара...” И, хайде като заключение засега да уважим и днешния СЕГА – там случаят е малко по-сложен: преведена е статия от Vanity Fair, като в оригиналния текст се казва: „the stupid mantra about being “too big to fail.” . Това е преведено като “идиотското заклинание "Те са прекалено велики, за да рухнат". Звучи, като да е превеждано от украинец - защото на украински big се превежда като "великий", докато на български “big“ си е просто “голям” отвсякъде. Та понеже е налице украинско-български пароним при превод от английски, ако си припомним, че родният град на Станишев Херсон е в Украйна , то - да не би Станишев да е помогнал на СЕГА с тойзи превод от Vanity Fair? Нещо като Вазовото "А кога нямаше кого да надвива - пишеше книги, за да си почива" (тук би станало - "превеждаше за СЕГА, за да си почива" ). |
| На руски описаните по-горе объркващи случаи с междуезикови омофони и пароними носят името “Ложные друзья переводчика”, което пък е взето от френски – “faux amis“. Означава – фалшиви (лъжовни) приятели на преводача и често се среща на български преведено от руски като „лъжливи приятели на преводача”. Е, според мен – грешно, защото за мен “лъжлив” и “лъжовен” са пароними и само частично се припокриват в значенията си – ама знам, че при всяко подобно твърдение веднага може да скочи една група “носители на езика”, която ще твърди с пяна на уста, че “лъжлив”, “лъжовен” и “фалшив” са си синоними отсекъде. Така че не се наемам да споря по въпроса – дето казвал Карнеги, “the best way to win an argument is to avoid it“. Прочее, „argument“ в горната фраза е българо-английски пароним и в случая не означава “аргумент”, а “спор”... |
| В днешния СЕГА Димитри Иванов е цитирал Warren E. Buffett в превод по следния начин: “ Бягайте, когато другите се лакомят, лакомете се, когато другите бягат!“ http://www.segabg.com/online/article.asp?sid=2008102200040001101 Target=_Blank id=url>Натиснете тук. В оригинал изказването на Buffet звучи така: “ Be fearful when others are greedy, and be greedy when others are fearful.” http://www.nytimes.com/2008/10/17/opinion/17buffett.html?bl&ex=1224561600&en=7c34162074e34513&ei=5087%0A Target=_Blank id=url>Натиснете тук. В превод това ще рече: „Бъдете боязливи, когато другите са алчни, и бъдете алчни, когато другите са боязливи“. Няма бягане, няма лакомене. Просто ДИ е „помогнал“ на автора на мисълта, като я е „поизчистил“ и ошлайфал. На Бъфет от това не му става нито по-топло, нито по-студено. Ако се върна към темата за паронимите, едно от най-смешните проявления на паронимите при българските преводачи е с думата "авторизиран“. Тук имаме случай на по-завъртяна паронимия, макар и само в български език: преводачът решава, че „автор“ и „авторизиран“ се съотнасят по същия начин, както, да речем – „мотор“ и „моторизиран“. И по тази логика, „авторизиран превод“ става превод със "закачен: допълнителен автор в лицето на преводача - така както редосеялката става "моторизирана", като й закачат мотор. Та според това схващане, авторът-редосеялка бива „подпомогнат“ от мощния мотор на преводача. Преводачът влага допълнително свое „виждане“ в превода, „шлайфа“ грапавини от оригинала и изобщо става нещо като съавтор на автора на оригинала – и за да изтъкне това, пише: авторизиран превод. Това е и като ламаринка на гъза срещу критици – не ме закачайте за разминаването с оригинала, demeque, щото аз съм го, таковата, авторизирал, и съм му значи като съавтор. Ето, например, стихотворението „Гарванът“ от Едгар Алън По – авторизиран превод на Кристин Димитрова и Владимир Трендафилов, 1992 г. Натиснете тук. Всичко това – много добре, само дето „авторизиран превод“ изобщо не означава „извършен от преводача като съавтор на автора‘, ами – просто и банално: извършен с разрешение на автора - и евентуално дори с участието на автора в процеса на превода. По въпроса дали Едгар По си е дал съгласието през 1992 г. за превода имам определени съмнения, след като се е споминал през 1849 г. Но докато аз съм си със съмненията, в един форум чета как ник krasavitsa ни поучава на 21.01.2008: „...Авторизираният превод се приема като претенция за дописване, за "вариации на тема", както е в музиката. Прилага се най-вече когато два езика са толкова различни, че изобщо не е възможно предаване на смисъла в стихотворна форма...“ http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=81168 Target=_Blank id=url>Натиснете тук Това е положението. Дето викал Маркс, „идеите стават материална сила, когато се овладеят от масите“. Интересно, когато идеята, овладяна от масите, е тъпа и/или грешна – каква ли е точно материалната й сила? Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 26/10/2008 г/ 14:23:01 |
| Има една приказка, че "както тръгне - така върви". В този смисъл преводът на статията "Немски обсебености: Реформа!" във в. "Култура" Брой 36 (2519), 23 октомври 2008 г. Натиснете тук (оригиналът на taz се намира Натиснете тук започва многообещаващо за грешки: първото изречение в превода започва "...В онзи есенен четвъртък...", което в оригинала е "...An jenem Dienstag im Herbst...". С един замах "вторник" от оригинала е станало "четвъртък" в превода. Дано само това да е кусурът (оставям си по-нататъшното четене за довечера или утре). |
| Прехвърлих по диагонал превода и оригинала на статията от "Култура". Май има нещо вярно в приказката, че “както тръгне – така върви”. Свободното отношение към времето – където вторник, там и четвъртък, - се е проявило в целия текст на превода по един много особен начин: преводачката е избрала да превежда в основно в сегашно време, макар в оригинала по-голямата част от текста да е издържана в Praeteritum – т.е., в минало свършено. Това свободно отношение започва, разбира се, още с първото преведено изречение (това за вторник/четвъртъка): глаголната конструкция “... bekamen ... zu hö ren”, което си е “чуха” става в превод “ чуват”. По-нататък това “превръщане на миналото в настояще” продължава и може да се сметне като част от “стила” на превода – “...Бундесканцлерът Вили Бранд оповестява едно ново начало...”, вместо “оповести” (“kü ndigte ... in seiner Regierungserklä rung ... an” и т.н. Стилът при превода обаче не е монотонен, защото преводачката ни е подготвила и друга изненада: всички цитати на изказвания, поставени в оригиналния текст в кавички, са “освободени” в превода от сковаващото действие на кавичките. По този начин читателят получава, без да подозира, допълнителната интелектуална задача да се досеща докъде свършва цитатът – и къде продължават разсъжденията на автора. Отбелязаният вече трик с “превръщане на миналото в настояще” прави задачата за различаването между тези три вида "сегашно време" - “цитатното сегашно време”, авторовото "сегашно време" и превърнатото от преводачката "минало в сегашно” - особено увлекателна... Понеже живеем в епохата на ефективността и унификацията, преводачката явно се е повлияла и на много места в превода е “унифицирала” също редица форми, които в оригинала са в условно наклонение (Konü nktiv) – в превода те се появяват, разбира се, като вече състояли се факти, или пък в универсалното сегашно време, без какъвто и да било намек за условност. Ето, например следният пасаж от оригинала: В превод това звучи по следния начин: Реално преводът би бил горе-долу следният: .Ако всичко казано дотук може великодушно да се сметне за своеобразен “стил” на превода, който – все пак – не изкривява чак толкова самия смисъл на оригинала, то има и места, където преводачката ни е дарила с “бисери”. Един такъв “бисер” се е получил от близко звучащите Verlauf и Verkauf (не ми дава сърце да ги нарека пароними). Та, текстът от оригинала “Als einer der ersten setzte sich der Sozialwissenschaftler Claus Offe ... mit dem Verlaufsmuster von Reformen auseinander.” е станал в превода: “Един от първите, които се занимават с образеца за продаване на реформи, е социологът Клаус Офе”. E, става дума все пак за “схема на протичане на реформите” – ако преведем Muster като “схема”, а Verlauf - като “протичане’. Но няма и след от “Verkaufsmuster“. Да не говорим, че и Verkaufsmuster да беше, пак нямаше да се преведе така... поне нямаше да е “бисер”. Е, след като дотук толкова се съсредоточих върху превода, да отбележа един кусур на оригинала. Там е казано: В оригинала се сблъскваме с явна грешка: вместо Sie kopierten, и modernisierten, което би отнесло следващия пасаж към “die Konservativen“ (мн.ч.) , са изпуснати “n“ и на двете места – с което излиза, че die Kirche (ед.ч.), т.е. - Католическата църква, - се е възползувала от методите на противниците си и се е модернизирала при генералните си секретари Biedenkopf и Geiß ler. На преводачката този казус не й е направил впечатление, и е превела така, както очевидно е искал да го каже авторът:
Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 24/10/2008 г/ 22:01:19 |
| В един сайт за пчеларство четем следния превод от руски: “ Напълно разделям мнението на Н.Н Лещенко (сп. „Пчеловодство” 1998/ N5), че „без вентилация през горната част на гнездото, няма как да минем”. http://www.pchelar-probvaisambg.com/statia69_spisak.htm Target=_Blank id=url>Натиснете тук Така могъл човекът – така го превел. А иначе – имаме среща с българо-руски пароними: независимо от подобието в звученето, значението е различно и преводът на български ще е “споделям мнението” или “съгласен съм с мнението на”. В обратния случай (при несъгласие) ще е съответно – “не споделям” или “не съм на същото мнение”, а не както тези дни имаше пример и във форума тук – “Знам твоята интелектуална слабост към братята гърци, която аз...не разделям”, както писа една форумка. Ама карай, важното е да се разбираме – както в случая с младоженката, която прошепнала на ухото на съпруга си след подписването: “Скъпи, трябва да ти призная нещо – аз съм сифилистичка”. “За мен религията не е от значение, скъпа – важното е да сме здрави” – прошепнал в отговор щастливият младоженец. |
От неизвестен за мен автор: Как беше думата на български...? Вчера в офиса пристигна една госпожа около 30-те, която изглеждаше интелигентна, но като започна да разговаря с колегите ми, развали хубавото първо впечатление. Българка, емигрирала в САЩ преди 3-4 години, пък явно си беше забравила езика или се опитваше да накара нас, "простосмъртните, които не се срамят, че са българи", да я мислим за много важна дама, дошла от Великия запад. То не беше кълчене на езика в смешен "америкън инглиш", то не бяха простотии от рода на "аз съм сега в колидж", "как беше думата на български...ай форгот ит", то не беше употреба на типичното американско "р"..... Да се смееш ли, да плачеш ли! Панаир на суетата! Пък и кой знае в Америка какъв английски говори или и там едва се разбира с местните, но защо пък да не разиграе едно театърче тук за пред селяците, които ядат доматите с колците...... Много българи го правят този номер - отива Ганьо (Ганка) в чужбина и ако иска да покаже на "нашенци" от родното село/град колко се е издигнал и колко е над тях, първата му работа е да си забрави родната реч, омайна, сладка! Кажете ми, хора, това какво е: родоотстъпничество ли, срам от потекло и език ли, елементарни комплекси на незрели хора ли? Как може да забравиш езика, който си усвоил от дете и на който си проговорил? Е, случва се да забрави за момент родна дума човек, който живее в чужда страна десетилетия. Но повечето от тези, които са заминали преди много години, търсят контакт с България, държат на езика си, помнят го, търсят свои, за да го използват, гордеят се с факта, че са българи. Познавам такива хора, дори мой много близък човек е сред тях. Не им се сърдя и не се възмущавам, ако за момент им убегне някоя думичка, която се използва по-рядко. Но пък и те не използват познанията си по чужди езици, за да комплексират околните. Но тези новоизлюпени "чужбинци", които заминават да учат, работят или живеят в друга страна и само след няколко месеца или годинка-две започват "да мислят" на чуждия език....е, срамота е! Засрамете се, дами и господа! Вие сте ни риба, ни рак. Нито сте българи, нито сте американци (или друга националност). Вие сте чужденци и сред своите, и сред тези, на които искате да приличате и с които искате да се слеете. Вие плюете срещу България във форумите, присмивате се на тези, останалите в блатото, което сътвориха от прекрасната ни Родина алчни управляващи и техните протежета. Но там, в чужбина, каните фолк-певици и друсате кючеци в местни български кръчми, мъчи ви носталгията, дори да не го признавате, защото не съответства на образа на преуспяващи емигранти, който се мъчите да си изградите, пък кой ви знае какво правите там в действителност.... Вие, които забравяте родния си език, молите някой, пътуващ за дома, да ви донесе от България ракийка, луканка, лютеница и български кашкавал, нали? Защо, бе хора? Пийте уиски, яжте "соосидж", "стейк", яжте "йелоу чийз", "френч фрайз, пом фрит" или каквото там го наричате, защото сте забравили как беше думата на български.... Оу, йееее!!! Пример: Кичка Бодурова, която се поамериканчи за рекордно кратко време, след като се омъжи за...грък в САЩ. За нея се сещам на момента, но примери - бол. Впечатли ме епизод на "Другата България" за възрастен българин, заминал като момче за Аржентина доста години преди 1944 г. Говореше ясен, макар и стар, но звучен български език, без запъване, без акцент, без вмъкване на испански думи. Жена му беше аржентинка. И тя говореше чудесен български, само защото е обичала мъжа си и се е гордеела с него. Нашия език говореха и двамата им големи сина, вече мъже. А в България не бяха стъпвали. Е? Значи можело! Само желание да има! И силен български дух! Редактирано от - JJ6 на 25/10/2008 г/ 23:01:11 |