Преводачески бисери
Отиди на страница:
| А след като загубил безценния екземпляр на "Веда Словенахь", въпросният Стефчо от мъка се лишил от разсъдъка си, и станал печално познатия ни Стефан д-р Д. Чолаковъ. |
| „Култура”, Брой 36 (2519), 23 октомври 2008 г. статия “Училищни реформи” – превод на статия от New York Times, 5 септември 2008. Следният бисер: названието на подписания от Буш закон за образованието, известен като “No Child Left Behind”-law“ е преведено буквално, дума по дума така: “законът ‘Нито едно дете, оставено отзад‛”. В действителност „left behind“ e идиом и означава за случая – изоставен, занемарен, оставен без грижи; името на закона на български ще е “Образование за всички деца” (или, ако държим да се хванем за това “No Child“ – ‘Нито едно дете, оставено без образование”). Добавянето на “образование” е необходимо, защото никой в България не е длъжен да следи американското законотворчество и да знае наизуст поетичните имена (или съкращения), които там дават на законите си (в САЩ този закон е известен още съкратено като “NCLB“, произнасяно “Nickel Bee“ – буквално., “никелова пчела” ) . |
| СЕГА ни предлага днес статия “България може да се превърне в поучителен разказ за ЕС” Натиснете тук, превод от Internation Herald Tribune – „Bulgaria risks becoming EU cautionary tale” Натиснете тук. Уморен от търсенето на бисери, хвърлям диагонален поглед върху превода и оригинала, и срещам един малък изумруд: в оригинала пише “Some ?11 billion in subsidies are due to be paid between 2007-13, and officials are alarmed that much of it might be siphoned off by criminals.” – т.е., ЕС планира да плати едни 11 милиарда между 2007/2013 г., но се бои, че тези пари могат да бъдат източени от престъпници. Преводачът обаче измества по интересен начин акцентите, превеждайки: “ европейските представители се боят, че повечето от тези средства може да са били източени от престъпници”. От превода излиза, че парите са може би вече източени oт престъпници и заради това може да не могат да ни ги преведат. При този объркан напоследък финансов свят това може и да е така – но все пак в оригинала пише друго. Продължаваме по-долу в превода и се натъкваме на едри като ташаци изумруди в следния текст: От превода недвусмислено става ясно, че Николайчо се е продал на правителството и го критикува само леко и проформа. Оригиналният текст обаче гласи: . Ще рече в превод – “Критици от опозицията, като Николай Младенов... остават неубедени, че правителството е извършило правилните реформи”. Дето се вика – намерете десетте разлики... |
| Маркс бил казал, че ако преди задача на философите била да обясняват нещата, то сега задачата им е да ги променят. Какво би станало, ако преводачите бяха философи-марксисти? Тогава, вероятно, те щяха да имат за задача не да превеждат текстовете (както е било преди), а да ги променят. Малка илюстрация как би изглеждало това можем да намерим, например, в днешния СЕГА - статия “Лондон обвини Грузия във военни престъпления”. Натиснете тук Материалът за статията е взет от BBC и може да се намери в пълен вид Натиснете тук Според оригинала на BBC, английският външен министър Милибанд бил втвърдил тона си към Грузия: “ Apparently hardening his language towards Georgia, he called its actions "reckless". But he added: "The Russian response was reckless and wrong". Т.е., действията и на двете страни са били „reckless“ според министъра (а на Русия – и „wrong“ в добавък). Но в превода неизвестният преводач въвежда разнообразие в сивото ежедневие и игриво превежда думата „reckless“ както той си реши: "Действията на Грузия бяха безотговорни, а руският отговор - непропорционален и неправилен.”. Така трябва – да се знае кой е господар на думите. Малко преди това преводачът, като истий философ-марксист, се е изживял и като господар на фактите: в превода му се казва”Мария Кочиева свидетелства как тя и трима роднини станали мишена на грузински танк. В нощта на 9 август те се опитали да напуснат града, но от грузински танк войници открили огън по колата им. Улучената кола излязла от пътя, но грузинците стреляли по тях и след това. Една от пътничките загинала.”. В оригинала се казва: “ She says the tank fired on her car and two other vehicles, forcing them to crash into a ditch. The firing continued as she and her companions lay on the ground. ...Ms Kochieva says a nurse from her hospital was killed while fleeing Tskhinvali in similar circumstances.” T.e., наистина една медицинска сестра от болницата на Кочиева е била убита, но "при подобни обстоятелства". Т.е., както рекъл милиционерът от вица - "това е друг случай"... А това, че лекарката се казвала Марина, а не Мария – то е било просто за разгрявка на преводача... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 30/10/2008 г/ 18:06:23 |
| Има един стар виц за двете баби, дето недочували, и едната обяснявала на другата каква голяма краставица си купила днес от пазара - като за по-образно показвала размера с ръце. Другата, чула-недоразбрала, и отговаря: "То той големината му - добре, ама ти характера, за характера гледай!". В тукашния форум възникват отвреме-навреме подобни ситуации, когато негласно разпространилата се презумпция за всеобщо владеене на английския вземе, че даде фира. Диалогът се развива по повод методите за проверка популярността на президентските кандидати. Ще си позволя да предам диалога "as is", изхождайки от гореупоменатата презумпция. Пък, както се казва - "who understood - understood".
|
| При превод на отделни изречения без контекст при мен се проявява силно “синдромът на Иванчо” – дето казал на учителката “Абе другарко, на мен и трактор да ми покажете, аз пак за ебане ще си мисля”. Но все пак, за да обоснова превода, ще създам един измислен контекст. Eдин пич, да го наречем Markus, отива на курса по танци, който посещава нормално всяка събота, и – изненада! – там е затворено и виси табелка “Am 1.11. wegen Feiertag geschlossen“. Той си мисли: „Scheisse mit Ohren, es ist ja Allerheiligen heute. Na klar, die haben das auch gesagt. Donnerweter!“ . И докато си чеша носа, идва и курсистката Renate, която също така е забравила, че на 1.11. ще се почива. Markus решава да извлече максимална полза от ситуацията, и й казва: “Weiß t Du, die haben heute geschlossen. Ich wohne daneben, kommst Du zu einem Kaffee?“. На което Renate отговаря: „Na ja, einen Kaffee mit Dir... warum nicht... Ich will aber nicht auf Matratzen Ball tanzen“. В посочения контекст това се оказва учтив отказ за ебане – “Кафе – ОК, ще дойда да пием. Но ако си решил и така лесно да ме наебеш – няма да мине”. (Което е елегантно формулирано като “Танцов бал върху дюшеци не ми се прави”). (Резервен вариант: Markus и Renate се познават отдавна, включително и в библейския смисъл на думата. Днес обаче Renate е доста изнервена, защото ще трябва да хваща самолета за Цюрих след час и половина, и на предложението на Маркус за едно quickie казва: „Keine Zeit, Schaetzeli. Ich kann Dir schnell einer blasen... gerade jetzt will ich aber nicht auf Matratzen Ball tanzen...“ - т.е., "Нямам никакво време, скъпичко... мога бързо да ти духна... но точно сега не ми се прави танцов бал върху дюшеците..." ) Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 01/11/2008 г/ 17:22:28 |
| voodoo child: "...hmmm.... matratzen ball tanzen ...oder kurz - balzen..." Това с balzen е интересно като хипотеза за произхода на израза (за франкофоните: на немски "balzen" е любовен танц или любовна игра преди сношение). Естествено, и в този случай стигаме пак до ебане или подготовка за същото. Иначе ми се струва, че ако искаме да го преведем адекватно, аналогът в български би бил сързан не с "танц върху дюшеци", а с "креватна гимнастика". |
| И така, Обама беше избран - значи: промяната идва. Трябва само да си намерим подходящо дърво, под което да седнем и да чакаме плодовете на тази промяна. Може би и преводите тогава ще започнат да се правят сами - както навремето в един виц се казвало, че "В чест на X конгрес на БКП реколтата е поела обещание да се прибере сама". Само че до това светло бъдеще остават още 75 дни, в които екипът на Обама се подготвя, а преводачите все още са принудени да превеждат по старому. И ето, чрез своя неизвестен преводач вестник СЕГА от 06.11.2008 ни информира: "Екипът на Обама планира бързо да поеме властта" Натиснете тук, превод от Spiegel Online Натиснете тук. За да не е нашето напрегнато очакване на промяната сиво и невзрачно, неизвестният преводач ни е поднесъл следния бисер: Hang означава "склон", а "steil" e "стръмен". Т.е., Обама казва просто и банално, че "изкачването ще е стръмно"; няма натиск, няма стомана... но в очакване и предвкусване на промяната човек може така да озверее, че "steil" (стръмен) от Stahl (стомана) да не може вече да различи... останалото е игра на въображението... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 07/11/2008 г/ 05:42:52 |
| Да бе. И аз се зачудих като какъв ще е тоз натиск от стомана. Още повече, че речта се въртя в оригинал часове наред. |
| Не е неправилно да не се опитваме да не избягваме нееднократно посочваната като нежелателна и не подпомагаща непротиворечивото възприемане на текста употреба на нееднократни и донякъде взаимно компенсиращи се негативни конструкции в изреченията. Ако не сте разбрали точно какво искам да кажа – добре дошли в клуба. Трудно е да се разбира текст, в който взимно неутрализиращи се (или понякога дори противоречащи си) отрицания са нацвъкани едно до друго. Налага се човек да брои отрицанията на пръсти, за да стопли дали крайният резултат е “НЕ” или “ДА” и какво точно е искал да каже авторът с така завъртяната фраза. Добре де, ама често при броенето на пръсти могат да стават грешки – както било при Иванчо, който с ръце в джобовете смятал колко е 5+2 – и получил 8, защото си преброил и пишката. При превод резултатът от това “преброяване на пишката” е изречение, което по смисъл е често обратно на това, което е искал да каже авторът. Пример? В “Култура” Брой 38 (2521), 06 ноември 2008 г., слово на Орхан Памук “Франкфуртският панаир като джамия”. Натиснете тук. Оригиналът на немски: Натиснете тук (е, „оригинал“ е малко силно – превод на немски от турски). Та в немския текст има един такъв пасаж: „Dass jemand die Tü rkei in einem Atlas nicht findet, hö re ich heute kaum noch“. В превод това звучи: „Все още мога да чуя, че има хора, които не могат да намерят Турция на картата“. В действителност, ако не броим пишката на Иванчо, преводът е „Почти не чувам вече, че някой не може да намери Турция на картата“. Справедливостта изисква да се отбележи, че преводът е (строго погледнато) логически верен, но чрез изместване на акцента променя духа на казаното в немския оригинал... |
| След като нагазих в темата за отрицателните конструкции в езика – хайде да продължа малко нататък... За така наречения “обикновен човек” отрицанието започва там, където го е видял и обикновеният човек Вуте: като постъпвал на работа, шефът на HR-department‘а го запитал: “Какво можеш да правиш?”, и Вуте отговорил : “Моем да кОпам”. “А какво още можеш?” – запитал ненаситният капиталист-експлоататор. – “Ми... моем и да не кОпам” – отговорил кандидат-пролетарият Вуте. Хубавото на езика е, че можеш да си приказваш за най-различни неща, без да ти се налага зад тях да стои някаква строго изградена, научно обоснована картина на света. Достатъчна ти е една наивна, елементарна картина на света, която се изгражда още в детството... редица “обикновени хора” остават с тази картина на света и по-нататък в живота си... "та чак до край", както се пееше в една песен. В тази наивна картина всяко нещо има своето “обратно” нещо: действието “копане” има и своето обратно действие (или бездействие) – не-копане. Тази картина на света те прави компетентен в цяла серия области – или си професор, или не си (айде и ние да разбираме малко от нАука). Или имаш филосопед, или нямаш (айде и ние да разбираме малко от философия). Е, има и малко по-сложни ситуации, ама то никой не е обещавал, че животът ще е лесен и светът – лесен за обяснение. Пример: или имаше дузпа, или съдията е педераст. Тази “наивна картина на света” си съществува у всекиго, и се “обажда” в най-неочаквани моменти. Ето, например, има една история с акад. Ангел Балевски. Той бил избран за председател на БАН и в това си качество трябвало да седи в президиума на годишното отчетно събрание на академията, където всеки институт разказвал какви големи успехи е постигнал през изтеклата година и какви още по-големи успехи се очакват през следващата... Та, дремел Балевски в президиума, а представител на Института по метеорология обяснявал: “Благодарение на прилагането на спътникови дистанционни методи през изтеклата година успяхме да постигнем значително подобряване на качеството на предсказване на времето, като постигнахме 46% сбъдваемост на прогнозите...”. Балевски се размърдал в дрямката си и промърморил: “А па ако бехте казвАли наобратно – щехте да имате 54%”. Всички, които чуят тази история, й се радват много – защото тя е един много хубав бъзик с предсказателите на времето. Но тази история е и нещо повече; тя гъделичка тази част от наивната картина на света, дремеща у всекиго от нас, в която нещото и неговото отрицание (т.е., “обратното”) са от “наивна логическа гледна точка” по принцип логически равностойни – т.е., ще се случи (или ще се окаже налице) “нещо”, или пък “обратното-на-нещото”, ще рече - неговото отрицание. Този почти вроден “наивен мироглед” постулира неявно поне две неща: първо, че “обратното” на нещото е достатъчно точно определено чрез “обратната” дефиниция; второ, че добавянето на отрицание – било с “не”, било с “обратно” - води до нещо, което е различно от самото нещо. В реалността обаче се оказва, че отрицанието не е дефиниция – т.е., още първият постулат на наивния мироглед “издиша”. Ако се върнем към историята с Балевски и се опитаме да определим как точно би изглеждало “обратното”, ще установим, че това “обратно” не е конкретно: предсказанието “утре ще е слънчево” би могло да се замени с “утре няма да е слънчево”, но в това “не-слънчево” влиза цял диапазон от възможни не-слънчеви явления, започвайки с лека облачност, минавайки през дъждец, проливен дъжд, снежец, снеговалеж като за последно, да не говорим за изключителни явления като цунами, торнадо и пр. – и не е ясно кое от всички тези явления ще се случи на място на предсказаното “слънчево”. Ако се обърнем към втория постулат – ами да припомня историята с онзи, дето рекъл: “Половината от народните представители са идиоти”, за което го дали под съд и го задължили публично да се отече от думите си. При което той казал: “Половината от народните представители не са идиоти”. За съжаление, в днешния ден тази история не би могла вече да се повтори в този си вид, защото не само половината от народните представители са идиоти – но това е друга тема. А пък на мен, ако ми остане време, може да продължа накой път с тези бележки около негативните конструкции. Или обратното... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 09/11/2008 г/ 11:59:21 |
| Aбe, негативни конструкции в текста, в езика - много негативизъм взе да се натрупва... Я, както казва Симеон, “нека гледаме позитивното”. Така де, само с негативни конструкции не се живее. А позитивно има – ето, Обама е вече президент, и (както научаваме от форума) това ще даде нов тласък на всичко прогресивно в САЩ – наука, техника, икономика. Леки коли ще се движат с електричество. Финансовите спекулации ще отстъпят на сериозни научни изследвания в космоса, химията и физиката. Енергетиката ще премине на квантово ниво под мотото: "Енергетиката - енергетична - дело на всеки!". Финансови анализатори, уволнени от “Голдман Сакс”, ще се преквалифицират, карайки вечерни курсове по квантова физика в народни университети... Като стана дума за квантова физика: за пореден път продуцентите на филми за Джеймс Бонд са уловили тренда, и ето – новият филм за Джеймс Бонд е вече на екран: “ A Quantum Of Solace“ – ще рече, „Един квант утеха“. Ми така де, в сегашната високотехнологична ера и утехата следва да има квантов характер. Немците, които не изостават технологически от Америка, са превели филма като „Ein Quantum Trost“, което – повЕрвайте ми, - означава същото, както в английското заглавие, ама на немски (което май е и целта на всеки превод, в крайна сметка). Руснаците са се поколебали поради факта, че “утеха” на руски има леко нееднозначно значение с уклон повече към плътските утехи и затова са решили да се спрат върху “Квант милосердия” – нищо, че 'solace' не е баш директен синоним на 'mercy'. Идва да се запитаме – а как е у нас? Ми как... квантовата физика е занемарена, упадъкът на нравите се шири на всички нива, полицаите водят борба за правото си да носят обички и герданчета... всеки търси утеха от различен характер, за кого по-напред... трябва ни не частица утеха, не няколко частици утеха, ами много и най различни утехи... абе широкоспектърна утеха ни трябва... така... широк спектър... спектър. Това е! Не квант – спектър! Така и ще го преведем: „Спектър на утехата“. Е, така са го превели – който иска, може да прочете даже за премиерата на филма под това име - да речем, в СЕГА – “Даниел Крейг отново блестящ като Джеймс Бонд” Натиснете тук. |
| А що не "Количество утеха"? Туй повече схожда с латинцкия, нали така, ако и брутално да не звучи по бълхарски. |
| Темата с преводите на заглавия на филми е доста обширна. Има случаи, в които оригиналното заглавие няма съвсем нищо общо със заглавието в превода. В цитирания по-горе случай обаче “утехата” в преводното заглавие ни намеква за стремеж да се получи придържане към оригиналното заглавие – само дето няма никакъв вариант, при който “Quantum“ да се преведе като “Спектър”; имаме просто резултат от някаква фантазия на преводача. Интересен е и случаят с един друг скорошен филм - “Dreamgirls“. Това заглавие беше преведено навсякъде като “Мечтателки” – ето, например Натиснете тук. Добре де, ама “мечтател” е на английски “dreamer“, съответно “мечтателка” е “a girl dreamer“. Докато „dreamgirl“ е нещо друго – това е момиче, чиято снимка младият dreamer държи в едната си ръка, а с другата ръка си мечтае за нея... На български би се наричало “момиче-мечта”. |
| веролом: "...А що не "Количество утеха"? Туй повече схожда с латинцкия..." Ми щото ако тръгнем да превеждаме по етимологически признаци, ще стигнем много далеч. Хайде да дам пример с една тава на Pink Floyd - "Atom Heart Mother". По етимологическата логика ще го преведем "Майката с неделимото сърце", щото 'атом' точно това значи - 'неделим'. От друга страна, подобен аргумент бихме могли да приложим в спора за АЕЦ “Козлодуй” с Брюксел – защото тогава АЕЦ ще означава “неделима електроцентрала”, което, естествено, ще означава, че от нея не могат да се отделят или спират никакви блокове. |