Отиди на страница:
| антихриста - тъй тъй, и сички беха доволни, като изключим вражеските елементи и лумпените, които им се щяха "корекомски" лъскавини като на у запад...Добре е, че влизаш по такива форуми, да видиш, че не сички мислят като на партийно събрание или ведомствено съвещание на мевере |
| Стамболов си трепе приятелите-герои от Сръбско-българската война-Олимпи Панов, майор Узунув, Паница, самият той е кръчмарски патриот, по време на Старозагорското въстание избягал, затрупан на дъното на някаква каруца само и само да отърве кожата, комарджия и политик от най-долнопробно качество, бай-ганьовски тип, русофоб... |
..имам чувство, че некои само са чели приказки за т. нар. 'социализъм' и са били в детската градина по време на най-'зрелия' му стадий  |
А аз имам чувството, че тез същите и днес не пипват работа, и някой още ги храни. Иначе откъде толкоз глупости по която и да е тема.  |
да видиш, че не сички мислят като на партийно събрание или ведомствено съвещание на мевере Ключовата дума тук е "мислят" Я кажи - като се замислиш така - има ли някой вкаран след като настъпи "частния ви рай" в затвора за крадене? И дай малко чисълца - да има върху кво да мислим. Върху лозунги не се получава. |
| А - и да ти светна. Не съм бил партиец в България. И нямам роднини, които да са носили униформа от какъвто и да било вид - дори на пожарникар... То ти едва ли можеш да го разбереш, ама да направим още няколко опита. |
| Не бяха трохи, Бенче. Благодарение на ресурсната поддръжка от страна на СССР и изгодното международно разделение на труда, срещу политическо подчинение, през 1966 - 1986 България имаше прилична икономика и осигуряваше сносен стандарт за мнозинството. Конкретно: средната заплата през 1989 беше 287 лева, отделно 220 лева/човек месечно от т.н. "фондове за обществено потребление" - образование, здравеопазване и отдих, социално подпомагане, в т.ч. дотиране на потребителски цени. Заплатите на служащите бяха от минималната 155 до около 450, средните заплати в материалните производства 450-500 лева. Средният размер на премиите бе 30% и бе обвързан с изпълнението на плановите показатели за обем и структура на произведения продукт, себестойност и производителност на труда. Доходите не се обвързваха с печалбата или загубата, щото и двете бяха централизирани. Голяма част от продукта се реализираше на външни пазари по реални цени, но от външнотърговски монополи, различни от производителите. Вътрешните цени бяха държавно регулирани. Всъщност, предприятията работеха по фиксирани трансферни цени и нямаше как да увеличават печалбите си над 2-3-5%. |
| Бени, още нещо за печалбата, за която така пламенно пледираш. Ако печалба можеше в този свят да се постига единствено по почтен начин, аз също щях да съм и абсолютен фен. Но цялата история на стоково-паричните отношения гъмжи от мошеничества и измами с цел максимализиране на печалбата. Нима ще оспориш, че по-голяма печалба може да се постигне, като ни тровят с млечни продукти с палмово масло или като по пътищата слагат тънък слой асфалт вместо обективно необходимия и на следващата година отново се налага ремонт? Печалбата е инструмент, с който се оценява работата на една фирма, но този инструмент не бива в никакъв случай да бъде единственият. Говоря за соца. А при капитализма - той си е единственият.  [/quote] |
Ако властта е демократично избиране и е под контрола на обществото при вземането на основните решения, няма нищо нередно в централизираното разпределение Митев, изпадаш в голямо противоречие. Ако има избори за това кой да управлява, значи, че трябва да има и различни партии. За да има партии, значи обществото трябва да е разделено на групи с различни интереси. Основната причина за разделението на обществото е собствеността, ерго трябва да има собственици , частна собственост, ерго капитализъм. Така че твоят цоциализъм пак е извън сметките на обществото.  |
| Пичове, хъката - мъката ама antiristo и zmeja ви разбиха по темета за собственосттта. Аз съм си убеден че част от собствеността трябва да е частна , но стратегическите отрасли и услуги - да са държавни, ама ако няма кво да им противопоставите и мене ще вкарат в правия път.....ха-ха-ха  ...тюх да се не види, не ми излезе подходящата муцунка.... как ли става |
| Антиристо, Кражбата от държавата по време на соца беше престъпление и то се наказваше. Кражбата от държавното по време на "демокрацията" (в двете и разновидности законово уредена и законово неуредена) не е престъпление защото според "демократичната" Конституция само частната собственост е неприкосновенна. (Макар, че уж говорихме за равнопоставеност на трите вида собственост!) -------------- Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена. (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. |
| Аве, вий пишете до Бенито, чини ми се, че нея отдавна я няма А, тук била Редактирано от - hamel на 13/9/2009 г/ 13:29:18 |
да видиш, че не сички мислят като на партийно събрание или ведомствено съвещание на мевере Има бе, има - дето мислят различно. То и преди имаше. Особено в района около Магурата... |
malinas Бени, Сега, като повечето неща са частни, защо"честните" частници точат държавното ДДС.Та не ми казвай кога се е крало повече Малинас никъде не съм твърдяла кога се е крало повече, но важното е какви са причините...Кражбата на ДДС е пак кражба от държавата и така ще е винаги. Държавната собственост ще е чужда за хората и те ще искат да си вземат от нея, защото държавата я е присвоила от хората. |
Не бяха трохи, Бенче. Благодарение на ресурсната поддръжка от страна на СССР и изгодното международно разделение на труда, срещу политическо подчинение, през 1966 - 1986 България имаше прилична икономика и осигуряваше сносен стандарт за мнозинството. Конкретно: средната заплата през 1989 беше 287 лева, отделно 220 лева/човек месечно от т.н. "фондове за обществено потребление" - образование, здравеопазване и отдих, социално подпомагане, в т.ч. дотиране на потребителски цени. Заплатите на служащите бяха от минималната 155 до около 450, средните заплати в материалните производства 450-500 лева. Средният размер на премиите бе 30% и бе обвързан с изпълнението на плановите показатели за обем и структура на произведения продукт, себестойност и производителност на труда. Доходите не се обвързваха с печалбата или загубата, щото и двете бяха централизирани. Голяма част от продукта се реализираше на външни пазари по реални цени, но от външнотърговски монополи, различни от производителите. Вътрешните цени бяха държавно регулирани. Всъщност, предприятията работеха по фиксирани трансферни цени и нямаше как да увеличават печалбите си над 2-3-5%. Не бяха трохи, Бенче. Благодарение на ресурсната поддръжка от страна на СССР и изгодното международно разделение на труда, срещу политическо подчинение, през 1966 - 1986 България имаше прилична икономика и осигуряваше сносен стандарт за мнозинството. Конкретно: средната заплата през 1989 беше 287 лева, отделно 220 лева/човек месечно от т.н. "фондове за обществено потребление" - образование, здравеопазване и отдих, социално подпомагане, в т.ч. дотиране на потребителски цени. Заплатите на служащите бяха от минималната 155 до около 450, средните заплати в материалните производства 450-500 лева. Средният размер на премиите бе 30% и бе обвързан с изпълнението на плановите показатели за обем и структура на произведения продукт, себестойност и производителност на труда. Доходите не се обвързваха с печалбата или загубата, щото и двете бяха централизирани. Голяма част от продукта се реализираше на външни пазари по реални цени, но от външнотърговски монополи, различни от производителите. Вътрешните цени бяха държавно регулирани. Всъщност, предприятията работеха по фиксирани трансферни цени и нямаше как да увеличават печалбите си над 2-3-5%. Лянча, ти не разбра ли, че Бени искаше да подкрепиш позицията, която тя заема, ами си написал тези неща? Засрами се. Какъв си кавалер? |
очевидно не допускаш дори мисълта за опит на човечеството да постигне положение, при което средствата за производство ще се ползват от обществото в интерес на обществото и няма да има някой- свързан със собствеността, и много повече някои - лишени от собственост. Това е утопия, Митев. Животът я опроверга... |
| ..дали проблемът не иде от това, че едни и същи другаре се пънеха 45 год. да правят социализъм, комунизъм, социализокомунизъм с 'човешко лице', априлски лини, демократичен цоциализъм, перестройки иии... сега същите лица дават акъл как се прави капитализъм, демокрация, 'социален капитализъм'?! |
| а излязло, бе. Ура ! Карай, бе Сибила...какви работи стават по свето .... да ти имам кахърите. Пък и по весело е тъй |
Някога спорехме с параграфа, че един собственик на дюкянче за продажба на кюлоти, ластици и фиби, който е наел работник да му ти продава и "експлоатира" труда му, е в хиляди пъти по-беден от един наемник изпълнителен директор на огромен холдинг, чиито годишни заплати и бонуси се изчисляват в милиони. Ма той не, собственост върху средствата за производство, та собственост, това било критерият за разграничаване на експлоататори от експлоатирани. |