ЗА ПЪЛНА ЗАБРАНА НА ГМО В БЪЛГАРИЯ !
Отиди на страница:
| Доколкото разбирам, май ще излезе доста подобен въпросът. Защото, доколкото се зачетох сега, за болестта на Лоренцо лек е нямало, знахарските комбинации само симптоматично помагали до време. А във Франция напоследък практически излекували няколко деца - с брутално генно инженерство - трансплантация на стволови клетки, в които с помощта на вируса на СПИН е набутан коригиращ ген. Как не са ги усетили правоверните екоталибани да подпалят клиниката, не знам... |
| Ей, няма прокопсия!!! Колко пъти трябва да се казва, че ГМО не застрашават генофонда на човечеството??? Два са основните проблеми - 1. Биоразнообразието и чистотата на "еко"растенията, и 2. Алергични реакции поради непознати белтъци - следстввие от променената ДНК на ГМО-то. Що ви трябва да пресолявате манджата с генетични заплахи за човечеството, теории на конспирациите и прочия? Тези доказани проблеми за част от ГМО -тата не ви ли стига? |
 Общото е какво че "Изразяват ТВЪРД ПРОТЕСТ" за "ПЪЛНА ЗАБРАНА", подписан със смешни никове на страхливи хора без лично достойнство.  И вярват, че това ще бъде прочетено от батюшката гасударь хань Боко Боков (или намесника му).  |
| Йежо, а нарушаването по т.1 не води ли до нарушаване по т.1а, 1б, 1в... и по веригата до нарушаване на генофонда на човечеството? Я помисли пак. Като ти се скъса ремъка спира системата(колата) и никой не може да ти каже кога ще стане това. Но ако "генно" си модифицираш ремъка вероятността скача на високо.. |
| Манрико, в края на филма Лоренцо е някъде 18 г. след ок.12 г. на системи. Родителите му създават точната формула на мастната киселина(олиото) която организма му не задържа. За Лоренцо това е късно и така само могат да продължат досегашния му живот, но лекарството спасява други все още малки деца със същото заболяване и то не брутално, както казваш. Има и още нещо много интересно. Майката на Лоренцо продължава да "общува" с останалото без съзнание момче като му говори и чете книги и с почуда установява, че подсъзнанието му работи и я разбира забелязвайки признаци на съгласие и несъгласие, внимание, радост и тъга. Тази материя е дълбока и още неизучена. |
| Чети народе, образовай се! За всичко ще има контрол!  На всеки хляб, произведен от ГМО пшеница, която ще се разрешава за отглеждане според проектозакона ще пише - ГМО хляб! Та всяка бутилка вино - ГМО мерло, совиньон, мавруд! На пазара - отделно щайги домати ГМО, отделно - без ГМО. Направо му повярвах на тоя човечец, ама наистина. Баба си слага очилата половин ден в магазина разчита етикетите - кремвирши с ГМО соя, народен салам без ГМО соя. Леща и боб от Канада и Аржентина - с ГМО! Френска леща - без ГМО! И т.н. Ноо готин закон - с грижа и любов....  най-после ще дочакаме...дааааа  Иван Алексиев: Няма лобистки интереси при промените на закона за ГМО 15-12-2009  Медия: Агенция „Фокус” Заместник-председателят на Комисията по околна среда и водите в парламента Иван Алексиев от ГЕРБ в интервю за Агенция „Фокус” по повод на предложенията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за промени в Закона за генетично модифицираните организми (ГМО). Фокус: Г-н Алексиев има доста напрежение сред неправителствените организации заради промените в закона за ГМО, които предлагат от МОСВ. Трябва ли задължително да има такива промени? Естествено е, че трябва да се съобразим с някои евро директиви, но защо трябва да разрешаваме да се модифицират българската роза, лоза, памук, тютюн, овошки и т.н.? Иван Алексиев: Аз разбирам проблема напълно. На заседанието на комисията по околна среда и води миналата седмица присъстваха много неправителствени организации, които изразиха тези притеснения. Първата и основна причина, по която имаме пълно съгласуване с всички колеги, е, че с промените в този закон избягваме наказателната процедура, която виси срещу страната ни за неспазване не само на една, а на две директиви за ГМО. С промените в закона ние избягваме наказателна процедура от страна на Европейската комисия. Тъй като сега законът е изключително рестриктивен, а трябва да стане по-либерален, като се приложи оценката на риска за всеки един конкретен случай. Ако не направим промени в закона, ни грози много голяма глоба от страна на Европейската комисия. Вследствие на много несвършена работа от предишното управление на МОСВ, над България са надвиснали 15 наказателни процедури, само в околната среда. Сега няма начин. Министерството трябва да реагира и да транспонира нашето законодателство към европейското в областта на ГМО. Иначе България ще бъде принудена да плаща изключително големи глоби, а те пак ще бъдат плащани от всички нас. Точно по тази причина се тръгва към една либерализация на този закон. Пак казвам, всеки случай ще бъде разглеждан сам по себе си на принципа на предпазливостта. Ще се прави оценка на риска. Фокус: Но ако се допуснат един път семена на генетично модифицирани организми, ще можем ли да се отървем от тях, защото те ще се смесят с всички останали семена? Иван Алексиев: Разбирам притеснението, но веднага ще ви дам пример с една Румъния, където ГМО са разрешени. Какъв е проблемът от Румъния да стане такова прехвърляне? Ние не можем да издигнем преградни стени и да кажем, че България е затворена територия. В Румъния се развива такава дейност, в Словения също. По този начин, чрез вятър или пчели, ГМО може да се внесе в България. Друг е въпросът, че по този начин с контрола, който ще се наложи наистина може да се определя кои култури и територии да се засяват с такива ГМО. Другото, което е много интересно, е, че в шест страни ГМО е забранено отглеждането на ГМО. А 80 % от фуража, който е внос за тяхното животновъдство, са ГМО. Това означава, че животните, които се хранят с тези храни са генномодифицирани, млякото, което дават, месото... Фокус: Значи според вас това е тенденция, която ще се развива на световно ниво и скоро няма да остане нищо друго освен ГМО? Иван Алексиев: Не, но ГМО е една стъпка напред в развитието на земеделието. Все пак това е съвременно земеделие и в България има хора, които искат да го развиват. Защо трябва да се пречи на тези хора? Освен това се дава възможност и на българската наука да се развива. Учени от БАН казват, че за тези 5 години, голяма част от науката в тази област е спряла да се развива. Фокус: Защо трябва да се позволява отглеждането на ГМО в защитените и в буферните зони? Иван Алексиев: За отглеждане на ГМО в защитени зони не сме коментирали. Защитените зони са 35 % от цялата територия на страната. По сега действащия закон забраната е за защитените зони и 30 километровите буферни зони. Никога не сме коментирали да се отглеждат такива култури върху защитени зони. Предложението на министерството е да се премахне тази буферна зона. Фокус: Вие сигурен ли сте, че тези европейски директиви няма да претърпят промени? Ние ще си синхронизираме законодателството, но в един момент те биха могли да бъдат променени. Иван Алексиев: В момента тези директиви са действащи и по тях ние търпим наказание. Ако например след година се променят директивите, ние също трябва да променим нашето законодателство към тях. Фокус: Неправителствените организации твърдят, че се готви такава промяна. Казват, че в момента тече дебат по въпроса. Иван Алексиев:Възможно е, но това е теория на вероятностите Фокус: Има няколко филма, направени по повод на американски производители на ГМО семена. В тях се споменава, че много често компаниите предлагат подкупи на правителства, за да легализират процеса на използване на такива култури. Възможно ли е тази либерализация, която правите в момента, да е под такъв някакъв натиск? Иван Алексиев: Не. Казвам го съвсем отговорно. Никакъв лобизъм няма в решението за прокарването на този закон. Част от бившите управляващи казаха, че натискът от страна на американската компания върху тях е бил огромен, но те са одържали. За мен, да се правят на герои точно сега, когато ние търпим наказателни процедури, заради несвършената от тях работа и заради лошото им управление, просто не е правилно. Уточнихме се с колегите да направим една работна група между трите комисии – по околна среда и води, по земеделие и по здравеопазване. Ще огледаме всички неща около този закон. Ще имаме срещи с неправителствени организации с министъра на околната среда и водите и с министъра на земеделието, за да направим един добър закон, който да удовлетворява всички страни. Няма никакъв лобизъм, нито странични интереси отнасящи се към промените в този закон. Фокус: Но промените ще отворят пазара за отглеждане на ГМО. За какви култури по-точно става дума? Иван Алексиев: Работната група ще бъде свикана точно заради това. Тя ще разисква какви култури ще могат да се модифицират, кои да се забранят частично. Има много предложения. Това вече е въпрос на разговори. В момента е представена само философията на закона. Фокус: Значи в момента не е ясно какви ГМО култури ще се отглеждат? Иван Алексиев: Да, но тъй като ние правим по либерален режим, искаме да дадем възможност за отглеждането на такива култури, но напрежението е много голямо. Тази работна група ще направи срещи и ще осъди всички положения, между първо и второ четене. Така ще можем да направим един наистина добър закон. Фокус: В закона е предвидено на етикета на всяка една храна, да бъде отбелязано, ако съдържа ГМО. Вие като потребител забелязвали ли сте такива етикети? Не смятате ли, че хората трябва да знаят дали храните, които купуват, са генномодифицирани и сами да направят избор дали искат да ги консумират? Иван Алексиев: За това ви казвам, че пазарът сам ще контролира производството на ГМО. Ако потребителят не иска да употребява такива продукти, той няма да го прави. Фокус: Не смятате ли, че контролът е занижен и в момента можете да видите такива етикети на много малко продукти, а в действителност са повече храните с ГМО. Иван Алексиев: С приемането на новия закон контролът ще бъде изключително завишен. Той беше занижен от предното управление. Контрол въобще нямаше. Те си решиха проблема като създадоха един рестриктивен закон, забраниха абсолютно всичко и „няма проблеми”. Фокус: Въпросът е, че в момента ядем ГМО без да знаем. Не е ли така? Иван Алексиев: Дали ги ядем или не, аз не мога да ви кажа. Така или иначе контролът ще бъде завишен. С издаването на разрешителни по отделно ще се знае какво се произвежда и откъде. Другото, с което злоупотребяват НПО-ата в България е с царевицата МОN 810. У нас такава няма. Фокус: Биотехнологиите са вид бизнес и е важно да се развиват. Въпросът е как ще се отрази това на хората и тяхното здраве? В момента не се знае как влияят ГМО върху здравето на хората. Иван Алексиев: В тази връзка ние изискахме от здравното министерство становище по въпроса. В изготвянето му ще участват и колеги от комисията по здравеопазване. Ще се прецени какъв е рискът, а с отделно становище ще излязат Министерството на здравеопазването съвместно с комисията по земеделието. Мисля, че се отнасяме съвсем отговорно към този закон. Не виждам нищо лошо 2009 г. да вървим напред, а не да се връщаме назад. Ние сме готови да изслушаме всяко едно становище и да се съгласим с него, но такива крайни изказвания за апокалиптични картини, едва ли не светът ще загине след ГМО, са смешни. |
Така че какъв е проблемът и защо са тези прекомерни вълнения Мангизи, кинти , пиньонзи, зелени гущери , евраци , тугрики , юани , драхми , дирхеми , пендари , леи , левове , напалиони и прочеее... При всяка новост, се оформят два враждуващи лагера- защитници на старото и защитници на новото....Всъщност става въпрос за пари и КОЙ до ги вземе..., а начинът да се вземат тези пари най-често е да се експлоатират страховете на хората. Така е било, така е и сега. Гледам, че и тук мнозинството се е хванало на тази въдица. Мобилизационен ефект играе и неувяхващото убеждение на българина, че има световна конспирация, която цели неговото унищожение и, че всичките му беди идват отвън, от лошите, коварни ...масони, империалисти, йодеи, капиталисти, и т.н.  Редактирано от - Benedicta на 06/1/2010 г/ 10:08:52 |
| Добрутро! Честит имен ден Йордановците , Йорданките и прочия производни...да са живи и здрави и да почерпят!!!  Гледам съвещавате се , конущисвате се , образовате се един вид. Браво ! лошо няма . Ама работа нещо не вършите...що така? Аз имам версия , ма няма да ви я кажа щото все пак са надам да пръкнем таз въджишка декларация , която взе да ни дотяга...май. |
Абе, тая новост ако беше толкова читава, нямаше 85 процента от населението на Европа да не ще да чува за нея. Само че там спорът се води от години - за информациите във френското публично пространство изброих само в Гугъла 500 статии, научни разработки, интервюта - по телевизии, по радио, защитници, противници, изказвания а държавни глави, на доктори, на фермери - тука братйа, пълен мрак. Ако питаш 10 човека какво е ГМО, девет не знаят. Сщо като след Чернобил - рупаш радиоактивни марули по празника - салатката, ракийката и що ти е да си информиран? Само ядове. Истински картоф или генномодифициран? 2003 г. Клонирани животни, подозрения за клониране на хора, дебати в католическата църква по повод намерението на Ватикана да благослови използването на биотехнологии в земеделието, петгодишен спор между Америка и Европа за търговията с генномодифицирани продукти, обществени дебати в целия свят за това редно ли е науката да се намесва в светая светих на природата - генетичния код на живите организми. Докато останалият свят вече 10 години се вълнува от нахлуването на биотехнологиите в бита, Старият континент предпочиташе да оставя темата встрани от най-неотложния си дневен ред и да се придържа към старите и изпитани методи за възпроизводство. Ситуацията обаче ще се промени, тъй като под натиска на вътрешното и глобалното биотехнологично лоби Европейският съюз предприе стъпки за вдигане на мораториума върху отглеждането и разпространението на генномодифицирани (ГМ) продукти. Правилата, приети в края на юли, допускат по рафтовете на европейските магазини да се появят продукти с модифицирани съставки, при условие че те са стриктно обозначени на етикета. Конвенционални храни, за които съществува вероятност да съдържат ГМ примеси, ще могат да се внасят в ЕС само ако на етикета е посочено съдържанието на примеси над сваления до 0.9% праг. Отглеждането на ГМ култури в рамките на ЕС пък ще бъде възможно, ако държавите членки вземат мерки за предотвратяване смесването им с обикновените насаждения. Разрешенията ще се издават от експертна комисия на ЕС, която ще следи буквално за появата на всяко ново генетично изменено семенце. Новите мерки все още не означават пълна отмяна на забраната за достъп на биоинженерни продукти до потребителската кошница на европееца, но сигнализират за смекчаване в позицията на Брюксел. Причините са няколко. ГМ храните са ябълката на раздора между ЕС и САЩ вече пет години. Мораториумът върху вноса, отглеждането, използването и експериментирането с ГМ храни влезе в сила в ЕС през октомври 1998 г., когато вследствие на няколко скандала с храни (сред които аферата с диоксина и епидемията от луда крава) нараснаха страховете от употребата на генномодифицирани продукти. Австрия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Дания и Белгия въведоха забрани за биоинженерните дейности и обявиха, че няма да ги премахнат, докато централата на ЕС не въведе строги правила за провеждането им. За да уталожи напрежението, ръководството на евросъюза обяви мораториум върху издаването на разрешения за ГМ културите. Решението обаче предизвика конфликт с държавите, износителки на такива продукти (основно САЩ, Аржентина и Канада) и те обявиха, че ще отнесат случая до Световната търговска организация. Най-бурно на европейската забрана реагира САЩ. По данни на екологичната организация "Приятели на Земята" близо 25% от царевицата, отглеждана на територията на Щатите, е генетично изменена, същото важи за 36% от пшеницата, 55% от соята и 43% от памука. След въвеждането на ГМ забраната в Европа вносът на американски фураж там се сви повече от чувствително. Докато в "добрите" години ЕС купуваше от САЩ царевица на стойност до 300 млн. долара годишно, сега оборотът е свит до 1 милион долара, писа "Ню Йорк таймс". Същото важи и за соята: допреди 1998 г. ЕС купуваше 25% от американската соя на стойност 2 млрд. долара годишно - сега количеството е спаднало наполовина. Отстъплението на ЕС по въпроса за ГМ културите обаче не удовлетвори напълно Вашингтон. Оттам продължиха да твърдят, че Брюксел поддържа нарочно регулативните бариери и отказаха да оттеглят иска си срещу ЕС в СТО. Като трети страни към иска междувременно се присъединиха Австралия, Чили, Колумбия, Салвадор, Хондурас, Мексико, Нова Зеландия, Перу и Уругвай. САЩ и останалите ищци настояват етикетирането на ГМ примесите в хранителните стоки да става по желание на производителите, а не да е задължително, както произтича от новите европейски правила. Вашингтон освен това няма намерение да се откаже и от възможността да получи като обезщетение за нереализирани печалби от износ на фураж за Европа по 300 млн. долара за всяка от петте години на мораториума. Общо исковете в тази връзка към ЕС на всички страни по жалбата възлизат на 4 млрд. долара годишно. Решението на СТО се очаква в началото на следващата година и ЕС се надява, че ако разхлаби мораториума, ще избегне налагането на санкции. Натискът на големите корпорации Към 1998 г. в ЕС имаше издадени разрешения за отглеждане и разпространение на общо 18 вида модифицирани земеделски култури. Сред тях бяха няколко вида маслодайна рапица, соя и царевица, един вид картофи, както и памук и цикория. След налагането на мораториума тези продукти останаха разрешени за внос, но не и за отглеждане на територията на държавите членки. Употребата им в човешката храна и в храната за животни също беше ограничена. От 15-те в ЕС в момента само Испания отглежда на своя територия генномодифицирани култури. От въвеждането на мораториума досега в Научната комисия за храната на ЕС (SFC) разрешение за достъп до съюза очакват 19 нови ГМ култури. Компаниите, които се занимават с биоинженерни дейности в Европа, се броят на пръсти. Това са международни корпорации като американската "Монсанто", швейцарската "Новартис", "Пайънир" и френската "Авентис". Благодарение на инвестициите си чрез филиали и дъщерни дружества тези компании гиганти са си изградили силни лобита за натиск върху Брюксел и в останалите европейски столици. Общественото мнение в Европа Европейската комисия оповести, че с въвеждането на новите правила за етикетиране на генно изменените продукти на милионите европейски потребители ще се предостави възможност да избират какво купуват. Екологичните организации контрираха, че вместо потребителите по-скоро избора ще направят големите търговски вериги и той ще бъде в полза на евтините стоки с етикет ГМ. Организацията "Приятели на Земята" сигнализира на интернет сайта си, че проучванията на общественото мнение в Европа сочат категорично недоверие на гражданите към настъплението на биоинженерните храни на трапезата. Във Франция 91% от запитаните смятат, че информацията за генномодифицираните храни сред широката публика е неадекватна, в Германия само 34% смятат, че те трябва да се произвеждат, в Гърция съпротивата е до 80%, в Италия четирима от петима души биха платили по-висока цена за екологично чисти и немодифицирани храни, а в Дания противниците на ГМ храните са се умножили до 65%. Антинагласите са разпространени и в Източна Европа: в Хърватия 53% не биха опитали генномодифицирана храна, в Чехия 90% от населението иска тези продукти да бъдат ясно етикетирани, а в Словакия 70% от хората биха предпочели естествено отгледани продукти. ГМ храните идват в България през 2005 г.? България да може да произвежда, продава, внася и изнася генномодифицирани организми и храни от началото на 2005 г., гласи проектът на закон, разгледан наскоро в парламента. Проектът съответства напълно на европейските правила в тази област. Той предвижда комисия да дава становища относно издаването, изменянето и отнемането на разрешения за работа с генно променени продукти в околната среда и на пазара. В комисията ще влизат представители на министерства и научни работници. България е сред осемте страни в света, която участва в мащабен международен проект за прилагане на националното законодателство за биосигурността. За подготовката на тези норми у нас Програмата за опазване на околната среда на ООН (UNEP) предостави 200 хил. долара, а за неговото прилагане ще бъдат отпуснати още до 1 млн. долара, съобщиха миналия месец от UNEP. Освен България в пилотните проекти за биосигурността участват Полша, Китай, Камерун, Куба, Уганда, Кения и Намибия. Елица Златева |
Значи, какво излиза - на територията на ЕС само в Испания /и вече в Румъния/ се отглеждат ГМО, ние ще сме третите. Няма обществени дебати, няма информация, медиите мълчат като комунист на разпит, от 7 милиона сигурно пет-шет хиляди човека знаят какво е ГМО... Прогрес, прогрес, ама ние по-католици от папата, а? И нямало лоби, нямало натиск, верваме ти другарю Алексиев, щом казваш. |
| Начи, вносителите на Декларацията, много моля да побързат с последният вариант, и да го предложим на Редакцията на СЕГА. После пак може си лафиме на воля.. (гледам че дори и Дедо Керп се вкисна от многото приказки) |
| Олдмад, аз изобщо не зная кой се е заел с това - да скърпи окончателния вариант на писмото. Всички писахме, на мен ми хареса много последната част в писмото на Караваджо, имаше и на реалиста вариант, а докъде сме ? До под кривата круша. Някой ще контактува ли с редакцията да го помести? Аз не виждам в използването на ГМО решение на нашите проблеми и това да ни носи по-добри доходи!” Не вярвам в обещанията на индустрията. Никой не вярва на индустрията, която намалява ползите на производителите. Високотехнологичните семена ще бъдат същите или на по-високи цени от хербицидите, които се икономисват. Освен това изключително високата зависимост е най-големият проблем, с който се сблъскваме. Много по-голям от малкото евро, които ще спестим за контрол на вредителите. Зад зеленото генно инженерство стоят икономически интереси. Съвместно съществуване на ГМ и не-ГМ култури не може да има на практика. Свободата на избор за нас фермерите е поставена под въпрос. Корпорациите с тяхната пазарна сила ще диктуват всички видове семена, които са необходими за нас фермерите. Мои колеги в региона споделят моето мнение – независимост от вида на производството или размера на стопанството. „Ние искаме да сме зона, свободна от ГМО. Ние не се нуждаем от генното инженерство. То не ни е необходимо, затова и ние не го искаме”. Кристиян Ройтер, Председател на Регионалния съюз Тюбинген, Германия. Bund fur Umwelt und Naturschutz Deutschland, 2004 |
| Ми тогаз да натискаме Брат'чеда Ганю! Щото инициативата е негова, нали той отвори тази Тема. По-добре да подпишем едно нескопосано НЕЩО, отколкото...Нищо! Че докато умниците у Форума се намъдруваме, ей ти го 10-ти януари. И после Комисията - "Ами да сте протестирали бе, що мълчахте досега..?" |
| Монтагю повдигна интересна тема за вредата от земеделието изобщо. За връщане към събирането на корени и лов на диви животни. Ако предложи подписка одма подписвам! Нема да играем на дребно срещу ГМО! |
| Неверний Тома, т'ва е поукрасено цопи/пасте от лакърдиите на Ж.Ж.Русо - "Назад към природата"! Гавраджиите умора немат, не им се връзвай. |
Докато чакаме писмото - да върви образователната програма: Домат мутант обикаля България като част от европейска информационна кампания срещу рисковете от ГМО. Разговор с д-р Светла Николова. Д-р Светла Николова е председател на сдружение "Агролинк". Сдружение "Агролинк" е създадено през 1999 г. и подпомага биоземеделието и устойчивото развитие на селските райони. Сдружението защитава интересите на производителите и потребителите чрез застъпничество, предоставяне на информация и повишаване на екологичната култура. Знаем ли достатъчно за ГМО в България? Широката общественост не е запозната с ГМО. Дори това съкращение не й говори нищо. Публикации в пресата имаше по време на дебата за закона през 2004 и 2005 г. Направиха се и два филма, които се пуснаха по "Нова телевизия" и bTV, различни интервюта в радиото и телевизията, предавания, но това е недостатъчно. Държавните институции не правят нищо за информиране на хората и дори се скриват данни като отглеждането на ГМ царевица на Монсанто през периода 1999-2003 с разрешение на Министерството на земеделието и горите. Дори министерството беше осъдено по Закона за достъп до информация за укриване на данни къде и на какви площи се отглеждат ГМ растения. Единствено две неправителствени организации целенасочено се опитват да информират обществеността - сдружение "Агролинк" и "За Земята". Ние издаваме информационни материали, организираме дебати, кръгли маси, дискусии, прожекции на филми. Седемдесет процента от потребителите в старите страни - членки на ЕС не желаят да купуват ГМ храни. Това е осъзнат избор, защото са информирани. Няма човек в Западна Европа, който да не знае основни неща за ГМО. Какво трябва да ни притеснява най-много? ГМО са въведени през 1995 г., преди да са направени достатъчно тестове и анализи за техния ефект върху здравето на хората, околната среда, икономиката, социалните и етични последици. Производството е съсредоточено в едва пет компании, които обхващат и индустрията за ГМ семена. "Монсанто" е най-голямата с 88% (2005 г.) от площите с ГМ култури. Другите са "ДюПонт", "Синджента", "Байер", "КропСайънс". Заедно петте компании притежават над 35% от световния пазар на семена и 59% на пестициди. Това е страшен контрол върху цялата верига от производството на семена до храната на нашата трапеза. В това всъщност се крие и причината за хвалебствията, които ГМ корпорациите изказват за ГМО. Те се интересуват от възможността за контрол върху фермерите, върху производството на химикали и невероятната печалба. За това е и желанието за комерсиализиране, преди да са направени достатъчно проучвания за въздействието върху всички сфери на живота. Научните публикации и изследвания, които се увеличават все повече и повече, доказват отрицателните ефекти за здравето: болести като рак, алергии, респираторни проблеми, стерилност, нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Наскоро излезе книгата "Генетичната рулетка" на американския учен Jeffrey M. Smith, който е събрал и обработил над 1000 научни публикации. Фактите са страшни. Когато чета книгата, се питам как спят тези, които ни предлагат тези ГМ растения и продукти. И други страшни неща се случват в съвременния свят, които са открития на учените: атомната бомба, химикалите в храната, азбестът, лекарствата, които тихомълком се изваждат от аптеките. Но по-страшно нещо от ГМО човек не си е създавал. Проблемът е в контрола. При всички останали случаи, дори и при атомната енергия, човек все пак може да управлява и контролира. Тук не може. Процесът е необратим. ГМ растения замърсяват съседните полета с полените си. Никой не може да спре насекомите, птиците и вятъра да пренасят полените. В Мексико, родината на царевицата, са замърсени дивите царевици далече в планината, затова и бе въведен мораториум от правителството. През 1960 Ракел Карсон, която написа епохалната книга "Смълчана пролет", предупреди за опасностите за околната среда, предизвикани от диоксина и други химикали, създадени от човека. Но едва 30 години по-късно учените започнаха да разбират същността на проблема. Сега ние знаем, че пестицидите и другите химикали са с опасни последствия за сексуалното развитие и репродукция на животните и човека. Ако компаниите, работещи за генетичното инженерство, продължават с техния масов експеримент, какво ще ни кажат нашите учени след 50 години? В момента в България няма контрол върху етикетирането на ГМ продуктите и не знаем кои от тях са ГМО. Като член на ЕС това е задължително и трябва да се направи от Министерството на здравеопазването. Проблемът сега в Европа е за животинските продукти, за които се хранят с ГМ фураж, внос от други страни като САЩ, Аржентина и Канада. Това е разрешено от ЕК. Въздействието върху човека е чрез млякото, месото, яйцата. На една среща с фермери във Велико Търново един производител ни каза, че е отглеждал ГМ царевица и кокошките са отказвали да се хранят с нея. Този факт се съобщава и в много други страни и за други животни - крави, свине. Засега това може да се избегне със сигурност само ако се купуват продукти, произведени по биоспособ, тъй като стандартите за сертификация на такива ферми забраняват използването на ГМО. Ако вегетарианците си мислят, че са избегнали ГМО, като не ядат животински продукти, се заблуждават. В много от т.нар. здравословни магазини се предлагат соеви продукти - сирене, заместител на месото и много други. На много от етикетите на соевите продукти пише, че не съдържат ГМО. Но никъде не съм видяла сертификат от независима лаборатория, която да гарантира това. Декларациите на фирмите производителки не са достатъчни. Соята е една от най-разпространените ГМ култури. И влиза в състава на много продукти - шоколади, захарни изделия, колбаси. Много малко хора знаят, че аспартамът е подсладител, получен чрез генетично инженерна технология. Но много хора го пият, може би всеки ден - в безалкохолните напитки, захарните изделия, в храните за диабетици, в "Кока-Кола лайт". Подсладителят аспартам е генетично модифицирана аминокиселина, за която се използва ГМ бактерия Е.coli. Продуктите от разпадането на аспартама причиняват мозъчни тумори, загуба на памет, слепота, промяна на сърдечния ритъм, тремор, затруднения в дишането, анемия, проблеми при бременност. Идентифицирани са невродегенеративни болести, рак, напълняване. Аспартамът е широко разпространен в България в много безалкохолни напитки, захарни изделия, в продукти за диабетици и диетично хранене. Популярното му име е нутрасуит и се отбелязва също като Е951. По-активни ли са биотехнологичните компании в Югоизточна Европа заради липсата на информация и строго законодателство? Преди влизането ни в ЕС компаниите, занимаващи се с генетично инженерство, бяха много активни и бързаха да влязат. Така "Монсанто" получи разрешение за "широки полеви опити" за годините от 1999 до 2003. Тези опити се разпростираха на 130 000 дка ГМ царевица. Но тъй като Европа не е пазар, производителите на ГМО имаха проблеми. Фирмата "Амилум" в Разград понесе големи щети след отказа на европейските търговци да изкупуват замърсената с ГМО продукция на завода след провеждането на широките полеви опити в България. Големите компании за производство на цигари отказаха да купуват ГМ тютюн и опитите в тази посока спряха. Какво е отношението на страните в ЕС към ГМО в момента? Страни, които са въвели национални забрани за различни сортове култури (царевица и рапица) и използващи предпазна клауза на Директива 2001/18, са Австрия, Люксембург, Германия, Полша, Гърция, Унгария. Причината за прилагането на тези забрани е неубедеността на страните членки в предимствата и безопасността от използването на ГМО. Получените резултати показаха, че е налице негативен ефект не само към вредните насекоми; че съществува опасност от пренос на резистентни гени към хора и животни, както и толерантност към хербициди при плевелните растения. От всичко това става ясно, че е изключително трудно (особено в малките семейни стопанства) да се спази ограничението от 0.9% за присъствие на ГМ в не-ГМ култури и продукти. До края на 2006 г. 236 региона, 4500 общини и общности, както и десетки хиляди фермери и производители от ЕС са заявили, че желаят да бъдат зони, свободни от ГМО. Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Полша, Унгария и Словения наложиха забрани върху използването на ГМ култури (царевица, рапица и цвекло). В Швейцария след референдум е в сила мораториум за 5 години до 2011 г. При посещението си през юни 2007 в Кипър европейският комисар по земеделие Мариан Фишер Бьол подкрепи намерението на Кипър да се обяви за страна без ГМО, ако това бъде доброволно решение на фермерите. Това е право на страната, без ЕК да се намесва в това решение. Броят на общините и регионите, свободни от ГМО, се увеличава непрекъснато не само в Европа, но и в света - САЩ, Мексико, Нова Зеландия, Япония. Каква е идеята на кампанията на домата мутант? Кампанията на домата мутант в България от 16 до 24 юли е част от европейска кампания. Досега доматът е обиколил 11 страни, тази година през юни беше в Македония, а в България ще дойде от Румъния. Повече информация има на http://www.tomatotour.org. Кампанията е подкрепена от организацията "Приятели на Земята Европа" http://www.foeeurope.org. Това е мащабна информационна кампания, която цели да информира широката общественост за рисковете от генното инженерство и да лобира за обявяване на България за зона, свободна от ГМО. Символ на кампанията срещу ГМО е 5-метров надуваем балон във формата на домат. У нас ще мине през седем града - Велико Търново (15 юли), Добрич, Варна (18 юли), Бургас (20 юли), Смолян, Пловдив и София (24 юли). Другите дейности в кампанията ни включват провеждане на срещи с местните власти, организиране на пресконференции и публични дискусии, прожекции на филм, раздаване на информационни картички и брошури, игри за деца (рисунки по асфалта, изложби) и др. Целта е хората да бъдат информирани и да правят своя осъзнат избор при покупката на своята храна. А хората, които взимат решения, да създадат условия за устойчиво развитие на районите. Една от възможностите е да се обяви територията за свободна от ГМО. Така ще спечелят местните земеделски производители, като имат предимство на пазара заради по-качествена храна, по-малко разходи, икономическа независимост. Ще може да се развива например туризъм, в чиито пакет влиза не-ГМО храна. Това е един от аргументите на Австрия и Гърция при националните забрани на ГМО в техните страни. Ще се запази биоразнообразието, децата ни ще имат качествена храна и запазена природа. Повече за ГМО Генетично модифицирани организми/култури започват да се отглеждат преди малко повече от десет години в Съединените щати. Една трета от ГМО производството днес е концентрирано в САЩ и Канада. Основните ГМО култури са соя, царевица, рапица и памук. Голям процент от ГМО са с добавено ДНК, което ги прави устойчиви на определени хербициди и вредители. Тази биотехнологична намеса позволява реколтата да се пръска свободно, защото съответната култура е устойчива на определения токсин. Тази форма на селско стопанство обаче носи драстично намаляване на биоразнообразието. Генното инженерство прави културите устойчиви на хербициди и вредители, но то си позволява и прекрачване на границите на естествената еволюция. Традиционните техники на кръстосване например позволяват смесването на един сорт домати с друг, но при генетично модифицираните храни се кръстосват видове, които никога не биха се кръстосали в естествени условия. При кръстосването на соя с бразилски лешник например се стига до алергични реакции у хора, които са чувствителни към ядки. Често се използват и гени, които никога не са били част от хранителната верига, което прави употребата на тези храни още по-несигурна. В момента европейското законодателство изисква храните да имат етикети, които да обозначават наличието на ГМО, ако то е над 0.9%. Това важи с пълна сила и за фуража за животни, но хранителните продукти, произведени от животни, хранени с ГМО, не се етикетират по различен начин. "Грийнпийс" събраха 1 милион подписа в подкрепа на задължителното етикетиране на продукти, произведени от животни, изхранвани с генетично модифициран фураж. Според "Грийнпийс" около 30% от храната на селскостопанските животни съдържа ГМО, като повече от 90% от ГМО царевицата, внасяна в 27-те страни от съюза, е предназначена за фураж. |
| Актуалната версия на писмото е на 1-ва страница в началния постинг №0, за да не се търси из темата. В този вид е готово за предоставяне и време няма. Кой ще уведоми редакцията? Идеята на Johson не е удачна, защото всеки може да пише името на комшията си и да го натопи, докато всеки ник е защитен с парола. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 06/1/2010 г/ 15:16:21 |