ЗА ПЪЛНА ЗАБРАНА НА ГМО В БЪЛГАРИЯ !
Отиди на страница:
| Значи? Решено! Подписите ни ги имаш(Johson, ако знаеше само, колко начина има да ти научат личните данни, не би го писала), а официалната покана към редакцията е твое Право, тъй като Идеята произлиза от теб. А дано! И без "надали"...  |
Кой ще уведоми редакцията? Би следвало по-скоро някой да помоли редакцията. И по-точно главния редактор. |
За връщане към събирането на корени и лов на диви животни. Бе що се правите, че не разбирате, че бетонът е бял кахър в сравнение с освобождаването на ГМО в природата?! Бял кахър са и препаратите, използвани в земеделието. Защото бетонът се изрива, химикалите се неутрализират, а въздействието на ГМО е необратимо. Природата не застрашава ГМО, ГМО застрашава природата. От това следва, че законът трябва да защитава природата, а не освобождаването на ГМО в нея. Толкова ли е трудно да се разбере това?! Толкова ли е трудно да се гледа мааалко по-далече от днешния ден?! Ми прост пример - царевицата в Мексико. Редактирано от - Simplified Solutions на 06/1/2010 г/ 13:27:15 |
| А ве Ганю, маани го тоз чл.4 дге. Нека остане само - "предпазната клауза от директивата 1001/18. " Члена сами да си го намерят. Тя е само една. .. щото той е 'Общи положения' Ето я директивата Натиснете тук дос файл е за сваляне, от МОСВ Редактирано от - дъртреалист на 06/1/2010 г/ 13:52:58 |
| Директивата наистина е мерзка, признавам, че тя упражнява натиск върху нас ЗА ползване на ГМО. Даже излиза, че отказ от ГМО подлежи на наказание. На практика това е норматив който налага ползването на ГМО. И - няма не искам. Не мога да си представя да има друг продукт или група, които да са наложени по такъв безскрупулен начин, безалтернативно, за задължително ползване чрез директива на ЕС. Сега, разбира се, има необходимост МОСВ да отрази Д2001/18 в националното законодателство. И - да се направи това е, разбира се, по-удобно за чиновниците. Но съм убеден, че отговорният политик, особенно ЕКОЛОГ (което освен квалификация е и Мисия НБ!) не бива с лека ръка да допуска да се зачеркне чистотата и биоразнообразието на българската жива природа. Допусне ли се дори и малко разрешение - ще ни залеят. Гражданското ни общество е слабо. Институциите ни са подкупни. Съд - няма. Няма да има кой да ни защити години напред, дори и след повторна промяна на закона. Всички процедурни хватки трябва да се приложат, но да не се променя закона. 90% съм сигурен, че до 1 година директивата ще бъде сменена. |
| Реалисте, Прекалено голем оптимист си относно бъдещето. Виждаш как се гърчат страни като Франция, Италия вероятно и много други, в които има силна обществена съпротива срещу ГМО, а до момента нямат съществени резултати. В настоящият си състав ЕС е допълнен с държави които са склонни да защитават интересите на САЩ на първо място и след това собствения и най накрая интересаите на останлите в ЕС. Така, че битката ще е много трудна и ако не се обедният усилията на всички противници на ГМО от всички страни на ЕС, битката по скоро ще бъде загубена и може да получим една още по неблагоприятна директива. |
| ОК, Gan! Тогава остава само подписа ми без скоби. Някак си ми допадна вметката на Керпи, но гледам, че я е оттеглил, ще направя и аз същото. Макар че личните ми данни (да не се бърка с мерки) едва ли биха събудили някакво вълнение, OLDMAD  Сибила,  за информационните материали! |
| Като се възрадвах, че фчера седнах и изтипосах послание, което се прие с предимство пред писанията на работници на словото като журналисти, лингвисти и прочее, като видех и колко правописни грешки са направени от словоработещите и се възчудих...като се замислих що аджеба да не си диря и аз поприще из некой вестник, ми такъв талант лежи заровен дълбоко в тъмнина...та...не можах да дочета и да си изясня тая директива. Имам питанка към челите и мислилите - тая директива е задължителна, да? Има срок? Незаобиколима е? Кое точно? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Ех, Кайле, душо борческа... Дъртреалист ти е дал линка към МОСВ, попрочети малко, и ако не паднеш от стола, викни "едно голямо".. Ей ти едно нано-примерче от Директивата на психясало-сияещата БББМ(Блестяща Брюкселска Бюрократична Мисла): (15) При дефинирането на “генетично модифициран организъм” за целта на настоящата Директива, човешките същества не следва да се считат за организми. Това си е напрао..цопи/пасте на Великите мисли на доцент Денев, оня там, от "Двойникът".  . P.S.Предполагам всички помните комичната ситуация, в която изпадна ЕК с изправянето на кривите краставици, нали? И тя беше въведена с Директива! А след достатъчно добро осмиване из европейските медии, скоростно и тихомълком бе премахната...пак с Директива. "Директиивиии, директиивии..." идеално пасва за текст на една много стара песен, изпята от Полк.Л.Иванова.. Редактирано от - OLDMAD на 06/1/2010 г/ 15:40:31 |
| Значи ако исках да чета, щех да чета. Сега искам да питам що ми се види по-лесно. А най-лесно ми е да кажа контра на Нетку и Манку и съм сигурна , че ще ми доставят нужната и изчистена информация за броени минути, само за да ми турат реконтра.  Нека почна отдругаде - с кой точно текст твърдят законотворците, че се хармонизират? Дайте да го прочетем текста пак и да видим точно това ли му е смисълът. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Johson, , товае най-малкото, което мога да направя. Очите ми изтекоха да следя по нета какво ново излиза. Ето например интервюто от вчера пак на Светла Николова, поклон ми иде да й сторя на тази жена. От него се вижда как се е насадила Румъния на пачи яйца, та сега си изкоренява насажденията от соя-мутант. Пробият ли големите концерни с ГМО у нас, губим имидж и пазари вторник, 5 яну 2010 г. Бойчо Попов От Министерството на околната среда и водите твърдят, че законовите промени за генно модифицираните организими (ГМО) са нужни заради европейска директива. В случай, че не бъде приложена, ни заплашвали санкции. Има ли обаче начини да бъде приложена директивата и да защитим същевременно националния интерес? Има основание, че европейската директива препоръчва регулиране, търговия. Има основания, с които да се твърди, че трябва да се направят такива промени, но те се отнасят най-вече за това, че има тотална забрана за всички плодове и зеленчуци, пшеница, тютюн, роза. Това обаче е директива, а не регламент и всяка една страна-членка би могла да се съобрази и същевременно да намери регионално приложение на директивата, така, както е направено в много страни. Тоталната забрана на всички плодове и зеленчуци според директивата не е приложима, а трябва да се решава случай по случай. И ние бихме могли да се възползваме от това - за конкретен хибрид и конкретна култура. Така, случай по случай има решения в редица страни, например забраната на монсантовия хибрид MON 810. А защо точно този хибрид? Защото само той е разрешен за отглеждане в ЕС. След като са направени редица експерименти в унгарската Академия на науките, във френските и германските университети, е установено негативното влияние на този хибрид върху околната среда, здравето и затова този хибрид е забранен засега в шест страни от ЕС. Един от проблемите на България е, че ние нямаме независима научна оценка за рисковете, но бихме могли да се възползваме от натрупалите се научни доказателства в другите страни, където са събрани резултатите от лабораторните опити и разрушаването на околната среда. Има ли възможност между първо и второ четене на законопроекта за промяна на Закона за ГМО да се стигне до промяна в текстовете? Да, защо не? Ние го усещаме по реакцията на депутатите от ресорните комисии. Много от тях не осъзнаваха за какво става дума. Същевременно ми направи впечатление, че депутати от Комисията по земеделие дойдоха на заседание на Комисията по околна среда, за да се информират по-добре. Те научиха повече неща за ГМО. Мисля, че дебатът тепърва предстои. Самите депутати казаха, че между първо и второ четене ще има сериозни дебати и обсъждане - нещо, което не бе направено преди внасянето на закона за изменение и допълнение на Закона за ГМО. Един от депутатите каза по време на дискусиите, че България като страна членка в много отношения трябва да се съобразява с националните си интереси, а не само с директивите на ЕС. Европа е раздвоена в момента по отношение на ГМО. България, въпреки че е малка страна, би могла да отстоява по подобие на Австрия националните си интереси. Очевидно не можем да се конкурираме на големи пазари с евтина храна. За да запазим своето земеделие и екологична продукция, по-добре е да заложим на качеството, а не на количеството. В кои европейски страни се отглежда модифицираната царевица MON 810? В индустриални количества се отглежда само в Испания. Отглежда се в малки площи и в Чехия, Словакия. Ако законът бъде приет с текстовете, които се предлагат към момента, какви са опасностите за българското земеделие? Какво би могло да се случи? Опасностите за българското земеделие са свързани най-вече с пазарите. Защото в ЕС няма търсене на ГМО. България ще загуби не само пазари, но и имидж. Ако ние искаме да бъдем страна с развит туризъм, не би било добре за имиджа ни. Още през деветдесетте Австрия например забрани много мутанти с аргумента, че иска да развива туризма, който неминуемо е свързан с качеството на храната. Същите аргументи са и в Гърция. В Австрия и Италия искат да развиват едно земеделско производство, което не би накърнило традиционното производство на земеделски продукти. Това са аргументите, поради които те отхвърлят каквато и да е употреба на ГМО. Нашите политици обичат да ни сравняват със северната ни съседка. Как е разрешен там проблемът със законовото регламентиране на ГМО? В Румъния, още преди да стане членка на ЕС, се отглеждаше в големи количества генно модифицирана соя. Тъй като обаче тя не е разрешена за отглеждане в ЕС, след като страната стана член през 2007 г., трябваше да унищожи цялото количество и по този начин претърпя 300 млн. евро загуби. Същевременно в момента там има и проблем със замърсяването. То продължава няколко години, след като е преустановено отглеждането на ГМО. В Канада например от 1998 г. е започната сеитбата на модифицирани рапица и соя. В момента обаче цялата земя е замърсена и там не е възможно да се отглеждат тези конвенционални култури. В Канада вече не се внасят никакви генно модифицирани продукти, но това е лош опит. Как се развиваше отглеждането на ГМО в България до момента? През 1999-2003 г. МЗХ бе разрешило да се провеждат т. нар. широки полеви опити. Не беше обявено обаче точно на кои места ще са те. По-късно министерството беше осъдено по Закона за достъп до обществената информация. През 2001 г. опитите достигнаха до 190 хил. дка - доста голяма площ като за опитно поле и експерименти. По време на тези опити условието бе тази продукция да се изнесе извън страната. Това обаче не се случи, има документирани във филми случаи, че продукцията е давана за фураж на животните. Освен това не са се спазвали необходимите буферни изолации между ГМО и другите полета. Първоначално при приемането на Закона за ГМО през 2005 г. тези буферни зони бяха много по-големи. През 2007 г. обаче бяха намалени до смешни размери. Установено е, че полените политат на много големи разстояния. Пчеларите твърдят, че една пчела може да пренесе семена на 7-10 км. Така че тези разстояния от 20 до 50 метра, които са предвидени, са направо смешни. През 2007 - 2008 г. в България имаше предложение към консултативната комисия към МОСВ да отглежда генетично манипулиран памук. Но той не е разрешен от ЕС и затова това не можеше да се приеме. Предложението тогава бе отхвърлено поради недостатъчните съпътстващи документи. Въпреки това законът бе променен от предишния парламент и забраната за отглеждане на модифициран памук отпадна. Някои експерти твърдят, че големите биотехнологични компании с интерес в ГМО навлизат по-лесно в новите членки на ЕС. Какво е Вашето мнение по въпроса? Твърде интересен е фактът, че точно сега, по време на промените на нашия закон, са предложени и промени в полския закон. А Полша бе една от страните, в които имаше почти тотална забрана - не само за отглеждане, но и за внос. Там също е внесен нов проектозакон. В Румъния има сериозен натиск от страна на големите биотехнологични концерни. В Чехия и Словакия се отглеждат пробно царевица, докато страните от стара Европа, с изключение на Испания, са по-резервирани. Говори се също, че „Монсанто" има сериозни намерения да отвори отново офис и представителство тук. С какво точно модифицираната царевица е вредна за човека? Има много апскети, като се започне от икономическите - загубата на пазари. Същевременно малко се говори за правата на фермерите. Те стават зависими от тези концерни. Дори в страна като Канада този проблем е много сериозен - „Монсанто" съди фермери за това, че случайно семена са прелетели в техните градини. Хората в България не са свикнали да говорят за своите права, какво остава за земеделските производители! Те имат правото да ползват тези семена, които те желаят. Когато обаче закупването на семена е свързано без избор - да продължиш да купуваш само от един концерн, това не е коректно. Генетичното инженерство в земеделие обаче е съпроводено не само със семената, но и със съответния пестицид. Въпреки че тези концерни обещават, че с използването на ГМО-семена намалява нуждата от пестициди, фактите са други. Там се използват дори повече от конценционалното земеделие. 15-кратно са се увеличили количествата пестициди след 13 години промишлено отглеждане на генетично модифицирани организми. Другият мит е увеличаването на добивите. Няма нито една ГМ-култура, която да е създадена за увеличаване на добивите. Две са основните направления засега, които са постигнати чрез генното инженерство: устойчивост към определени неприятели и вредители и устойчивост към плевели. Например в Bt царевицата има вкарана бактерия, която убива вредни насекоми. В конвенционалното земеделие тази бактерия се използва като се влага в пестиците, а в генното инженерство е вкарана в самите семена. Но ефектът е, че тя убива не само целевите организми, например стълбопробивача, но и полезни насекоми. - А пораженията върху здравето на хората? Много аргументи са свързани с това какви щети са нанесени върху екосистемите. ГМО остават в почвата и подпочвените води. По отношение на здравето на хората и животните категорично има доказателства, свързани с алергиите. Следващият проблем са доказателствата за безопасността. Във фармацията, преди да се пуснат лекарствата в мрежата, се правят широки тестове и изпитания, понякога продължават дълги години. Тук обаче на практика всички хора биват подложени на един грандиозен експеримент, защото никой не е правил тестове, преди да бъдат предлагани за храна. Тук каруцата е пред коня, защото първо ни се предлага храна, а после започват да се правят експериментите и в момента тези неща вървят паралелно. Всеки продукт с над 0.9% съдържание на ГМО, трябва да уведомява потребителя за това според европейска директива. Същевременно обаче някои членки са приели по-драстични ограничения и по-ниски прагове. Във Франция и Австрия прагът е 0.1%. В нашия закон първоначално ограничението бе 0.5%, но през 2008 г. бе увеличено на 0.9% (Проверки обаче показват, че производителите и дистрибуторите не смятат за необходимо да уведомяват върху етикетите за наличие на ГМО над допустимата норма, а често и изобщо за наличие на ГМО в стоките - бел.а.). И ние бихме могли вместо да либерализираме закона, да се синхронизираме като двете държави. Не е ли твърде хлабав контролът върху търговията и продуктите с ГМО? Контролът е разхвърлян между много агенции и институции и или няма капацитет, или воля. Това, което ни притеснява, е, че има фирми, които например през 2007 г. са произвеждали храни със съдържание над допустимото и не са указали наличието на ГМО. Същите фирми през 2009 г. отново са произвели такава храна. Никъде в доклада на РИОКОЗ обаче не става и дума за глоби и санкции. Ние сме подготвили закон и ще изискаме информация за глобите. По закон глобата е между 15 и 30 хиляди лева. Притеснителното е, че докладът е само описателен, а никъде не е казано нищо за санкции. За много от продуктите, които са анализирани, не е посочен производителят. Тук не може да важи принципът на търговската тайна. Идеята на европейската директива и на указанието на етикета е потребителят да има избор какво да купува. Наясно ли са потребителите в България с опасността, която представляват ГМО? „Агролинк" започна да се занимава с темата ГМО случайно, след като през 2004 г., когато на първо четене бе приет законът. Ние продължихме тази тема, защото я смятаме за важна. През 2004 г. потребителите не бяха наясно с опасностите. Сега според мен хората поне са чували за ГМО. Вижда се, че има обществен дебат. По-голямата част от българите, както и 70% от жителите на ЕС, са против ГМО. Дори и хора, които не бяха чували за ГМО, след като се информират, се обявяват против. Редактирано от - Сибила на 06/1/2010 г/ 16:02:49 |
Само две неща все още не мога да разбера. Как като на територията на ЕС било разрешено само отглеждането на ГМ царевица, нашите ще отглеждат пшеница, лози, тютюн и всякакви овошки? Разглеждането в комисиите за първо четене на законопроект ли се счита ? |
Я вижте тука какво става.. "В Дания" ври и кипи, а големите медии нехаят. гмо 2009 ......................................... ....... 9 760 000 резултата гмо протест ......................................... ... 1 040 000 резултата Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 06/1/2010 г/ 16:40:02 |
| Йезуит: ""...Ей, няма прокопсия!!! Колко пъти трябва да се казва, че ГМО не застрашават генофонда на човечеството???.." - абе човек, колко пъти на тебе трябва да ти се обяснява, че заместването на съществуващите видове с ГМО гарантирано ще промени генофонда на човечеството, и то не по най приятния за болшинството начин? Една единствена хранителна промяна - въвеждането на млякото в диетата на човечеството е "променила генофонда" на една четвърт от хората - т.е на потомците на тези, които са се приспособили към него благодарение на генетична мутация в един единствен ген? Всяка генерална промяна в хранителните навици е рефлектирала върху генофонда фундаментално, буквално го е реформатирала; ние сме това, което сме, на първо място поради диетата на предците си - хубави, лоши, поумняли, оглупяли, тва е положението и така и ще бъде. |
Не че нехаят, Ган. Наредили са им да мълчат, страх лозе пази. Колко сме си говорили за нашата журналистика, сега ли пак точно мислиш ще се осъзнаят? От тия интервюта, които ги пускам, нито едно не е от централен вестник. Това да не би да е случайност? Не ми се вярва. |
| Аз пак не разбрах, в Европа са забранени всички без една ли? А у нас какво правят? Някой изобщо чел ли е матрялите или ще требва аз да се мъча да разнищвам на всичкия ми мързел отгоре? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Оракъл, постингът ти е разочароващ и наивен. Ти си знаеш. Т'ва е такава каша, че не знам откъде да подхвана. "Първо, аграрната революция от преди десет хиляди години е довела до рязко ограничаване на разнообразието на храна (монокултури) и оттам на алергените в храната" -довела е до това, че от един акър усреднено са се изкарвали 5 пъти повече калории при при примитивно земеделие, отколкото биха се изкарали от ловуване върху същия акър. -което е довело до експлозивно увеличаване на популацията като нетен ефект; -и до двойно съкращаване на продължителността на живота и влошаване на здравето на същата популация. През 2005 изследваха скелетните останки в едно праисторическо селище на ловци, където е сега Коня, Мала азия, . Голямо струпване на хора, над 10 хиляди при максимума му; мъртвите са заравяни в подовете на жилищата и над тях са надграждали следващия етаж - и така до 20 етажа, 20 генерации и изобилоие от кости; За потрес средната възраст на популацията е 65 години -такава средна продължителност на живота - 65 години, е достигната чак 10 хиляди години по късно, в началото на 20 век, в една единствена страна - англия, където средната продължителност на живота епрез 1900-та достига 69 г. 10 хиляди годи ни биоадаптация и технически прогрес са били необходими на човечеството да компенсира негативния ефект от въвеждането на земеделската диета, през което тонове генетични линии са били изметени - и продължават да бъдат измитани от генофонда на човечеството - индианците и въобще етносите, които не са минавали през земеделска фаза боледуват от диабет 0т 4- до десет пъти бо често, защото при тях генетичните мутации свързани с адаптацията към земеделска диета не са се появили изобщо. |
Йезуит: ""...Ей, няма прокопсия!!! Колко пъти трябва да се казва, че ГМО не застрашават генофонда на човечеството???.." Montague- абе човек, колко пъти на тебе трябва да ти се обяснява, че заместването на съществуващите видове с ГМО гарантирано ще промени генофонда на човечеството, Така ли? Я да видим как се е изменил генофондът на човешки популации, които от стотици години ядат основно свинско / например европейците/ и такива, които не хапват свинско , а ядат на поразия овнешко/ мюсулманите/....какви са разликите между тях??? Нека към този пример да добавя и още един въпрос- дръпнатите очи на японците дали се дължат на основната им храна- рибата..., на китайците- на ориза? И защо яденето на риба и на ориз дава еднакви промени в генофонда им...На всичкото отгоре разните тихоокеански пемена също наблягат на рибата, но очите им не са дръпнати  Некакъв коментар?Редактирано от - Benedicta на 06/1/2010 г/ 17:05:12 |
| дейвид антъни - същия, който беше куратор на изложбата с "българското злато" в НЙ има едно сравнително изследване б/у зъбните увреждания на скитите (пастири), римляните и гърците (земеделци) и кроманьонците от предземедлската епоха; имам графиките на пс-то си но ме мързи да ги поствам; диетата на пред-земеделските формации е от 70 до 90 процента местна, (т.е "жито" просо" и т.н. се консумират само епизодично и никаква захар) нямат зъбни кариеси, средният ръст при кроманьонците-ловци е около 1.90, при скитите-пастири (консумацията на месо и диви растения е 70 от цялата диета) е 1.75, при земеделците -медитеранци е м/у 1.40 и 1.60, горе долу същата е и степента на износване на зъбите и костните деформации, които при земеделците са чудовищни. при земеделските цивилизации консумацията на земеделски продукти гони 90% с всички произтичащи последствия; биоадаптацията става чрез трейд-оф т.е. един ген който е изпълнявал една функция при ловците получава нова мутация, която помага при усвояването на белтъци и карбохидрати и т.н. от култивирани земеделски продукти, подобно на адаптацията към млякото при пастирите, които унищожават рим и античния свят - хуни, германци, славяни, татари а сигурно и прабългари... Т.е. твърдението ти, че земеделците и "преди откриването на земеделието са се храанили със "просо" е погрешно - напротив - до 94 процента от менщто са месо и диви растения... Още веднъж, и за глухите - всяка промяна в хранителните диети на човечеството, която е масова носи със себе си измитане на част от популацията и появата на мутанти с правилините мутации, (по-добре усвояват храната и боледуват по-малко) които заместват изметените, т.е. до промяна на генофонда. Не виждам смисъл да продължавам нататък по темата. не нзам дали гмо са за хубаво или за лошо, но със сигурност знам, че масовото им въвеждане ще доведе до промени в дългосрочен план и нови трейд-оф-и. |
| Монтагю, ама ти сериозно ли? Щото някои ми обясняваха че се кодошиш. Пускай подписка! А сега сериозно, макар и безнадеждно: Не знам от къде черпиш сведения, но общоизвестно и научно доказано е че средната продължителност на живот на пещерния човек е 20 години, че и по-малко. Всички генетични дефекти на цивилизацията (диабет и пр) имат обяснение несвързано с храненето. Просто цивилизованият човек се освободил от естествния естествен подбор. Примерно аз съм късоглед. Ако бях пещерен човек щеше да ме изяде пещерната мечка. Да, ама аз имам очила, жив съм и даже имам деца, които по наследство са късогледи. Толкова лошо ли е? Естествения подбор не винаги предлага най-доброто. Например в африканската джунгла е разпространено генетично заболяване "сърповидноклетъчна анемия". Болните не боледуват от малария, която е бич там. Естественият подбор ги е съхранил, макар и болни. Е, цивилизацията изтребва комарите, ликвидира маларията и даже лекува рожбите й. Това не е ли по-добре? |