Отиди на страница:
Правописец, колкото и да си храбър, на моменти дразниш с това вторачване в правописа. Защо не вземеш отношение по същество един път, а? - много ме разстройва раздразнението нечие... но храбро ще го преживея... щото за мен това е "същество"-то - правописът... и по името ми си личи - не е да не сте предупредени... прескачайте текста, като ми видите името... |
предупреждавай кое е поезия и кое - не... Бреййй! Гъсти орди лазят по урвата дива... Ловкия, казах само, че недопустимо използвах (за себе си) правилото за мерената реч като оправдание за да наруша другото правило. За което вече горко съжалявам. Животът ще ми почерни тази грешка груба и прозаична.  |
| Фрида, сети се за Езоп и как той определил колко човеци има в банята. Та така и с Правописеца, той храбро се бори за разумното, доброто, вечното и грамотното. Винаги по същество, впрочем! |
| Ами правописът е чиста конвенция. Къде е тук същественото? И все пак е само средство за споделяне на мисли и идеи, които, струва ми се на мен, са именно същественото! |
Ведическата литература, кодексите на маите, Книгата на мъртвите, Кебра Негаст и т.н. и т.н са също "боговдъхновени". Интересно, дали и те са подписани с код подобен на този в Библията? (Не че това доказва каквото и да било разбира се - просто една любопитна подробност.) |
- попитали мляскащия "защо мляскаш", и той рекъл "мляскам, защото ми е вкусно" (съдържанието е вкусно, еб*л съм я формата); - попитали Бернар Моатисие (мореплавател) "защо в морето мерите разстоянията в морски мили, а не в километри", и той, за да го разберат по-лесно французите и лаиците сред тях, рекъл "ми и шампанското може да се пие от чиния, ама не е същото"... |
| Доста груби примери, Правописец.Ако държиш толкова на формата, би могъл да подбереш по- изискани. Все пак говориш с дама. Вулгарно и пошло. |
Впрочем, потвърждаваш, че в основата на християнството е вярата в твърдения недоказуеми, невероятни и по-лошо - не подлежащи на съмнение. Разбира се, че в основата е вярата. А вярата не се нуждае от доказателства и предвидимост. Но вярата може да бъде положена на съмнение. Друг е въпросът, че често съмнението не води до отричане, а до потвърждение на тази вяра. Имам лични наблюдения, макар и не върху милиард и повече хора, както ти. Що се отнася до моралната страна - бъркаш. На нея не се набляга отскоро, а още по-малко тя е резултат от разклащането на вярата. напротив, с отслабването на вярата отслабва и моралната устойчивост на индивида. Редактирано от - бонго-бонго на 16/3/2011 г/ 00:32:56 |
| Из разсъжденията на дамата с рентгеновите очи: "Естествено, че аристократите трябва да се различават по нещо от обикновените хора. Затуй и главите им изглеждат кухи. В същност, техните мозъци са на мястото си, само че са направени от някаква много тънка материя, по-тънка навярно и от паяжина, та затова не могат да се видят. Ах, дано и моят мозък е също тъй фин като на Жан!" Светослав Минков, 1934 година. Нищо ново, мисля! Инак мореплавателят бил дори технически прав - голямата площ на чинията спомага за бързото отделяне на газ от шампанското и разваля удоволствието от мехурчетата, рекъл го просто и ясно, констатирайки факт... |
| Статията е от невярващ автор за невярващи читатели. От контекста на свещените книги на религиите може да се извадят всякакви "аргументи" за оправдаване на действия на едни хора спрямо други хора. А историческите справки не са позиция на истината. Преди всичко същността на вярата е насочена навътре към отделния човек, а не извън него. И се започва от смирението - нещо, което отпадна от "модерните" нрави. Пропускат се най-важните човешки закони - десетте Божи заповеди, които да ни ръководят, и греховете, които да отбягваме. Съвременната правна система, изчистена от Божите заповеди, колко е сложна и колко е ефективна! |
Едно процедурно питане: Тъй като дискусията доста набъбна, има ли някой въпрос към мен, на който да не съм отговорила или пък отговорът ми да е недостатъчно ясен или убедителен? Питам сериозно (и без да се заяждам). |
| Бонго, МОИТЕ думи а мои - не цитирам някакъв си с титли като аргумент. Ако беше попрочел какво съм писал, щеше да видиш колко цитати от Библията съм сложил - от мен подбарни. А двете думи са есенция на многословието ти  . Фрида, този "аргумент" се изтърка - отговориха му И в тази тема. Ако четеше - щеше да видиш.  Впрочем, стигнахме до агресията на безсилието - вие не уважавате дамите, щом не се съгласявате с тях! Простаци! ------------------------------ Блогът на Генек[/quote] Редактирано от - генек на 16/3/2011 г/ 09:16:01 |
| Да се поставя императивно знак на равенство между религия и морал не ми се струва много етично. Ако се разгледа историята на официалните църкви, се вижда по-скоро едно бездънно лицемерие, отколкото някакъв светъл морал. И не ми разправяй, моля, че извън мерзостите, които всички познаваме, съществува някаква апокрифно-неясна религия - пазител на ценностите, за които настояваш. Може и да съществува - в твой, дълбоко личен план (в което не се съмнявам), но обобщението е илюзия и до голяма степен нахалство. |
Ако се разгледа историята на официалните църкви, се вижда по-скоро едно бездънно лицемерие Caravaggio, ето че и ти сега прекаляваш с обобщенията. Че църквите има за какво да бъдат обвинявани и дялкани е безспорно, но не смятам, че там лицемерието е било повече отколкото другаде (в един и същ времеви период). Отделно от това, за развитието на обществото не е от значение толкова нивото на лицемерие сред някоя (по-висша) прослойка, а действията на масата хора. И ако тази маса се ръководи от морални принципи, вдъхновени по един, друг или трети начин от религията, то в края на краищата това е важното (а не съвестите на хората от клира). |
| Рам..рам..Оммм..падме..оммм..рам ..раммм Защо не откриете тема у всичкологията и да се преместите тама?  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Тама се казва "Ом мани падме ум". Все едно някой да нарече твоята любима мантра "Портиер ностер...". |
| И все пак е чудесно, че хората определящи се като вярващи, атеисти, скептици или циници живеят/ стремят се да живеят в съответствие с десетте божии заповеди, с християнските критерии за добро и зло, милосърдие към всички, любов към ближния и още много , много неща оформили ни като християнски народ . Това, че не знаем / или отричаме има или няма бог / на когото човек е подобен/ , не ни прави антихристияни , а само съмняващи се. Лицемерието на църковни служители и " прекалени светци " не променя смисъла и значението на християнските добродетели . Ние до толкова сме свикнали да живеем в общества , доминирани от християнския морал и принципи , че забравяме очевидни исторически факти . По нашите земи е имало и други вярвания...траките и техните божества , например. Култът към Залмоксис : всяка година най достойният от племето/ народа бива изпращан в задгробния свят за да занесе на Залмоксис желанията на останалите . Желаещи за тази мисия имало много. Въпрос на чест било именно от твоя род/ семейство да бъде пратеникът / жертва на ритуално убийство. . Многоженството било в порядъка на нещата. Убийството се е считало като почти единствената форма за наказание . Който е бил в с.Татул на "гроба на Орфей" е забелязал многобройните жертвени камъни с улейчета за стичане на кръвта . Клали са животни, хора...кой както прецени , че е добре за боговете . И това е бил моралът на едно развито дохристиянско общество . Някой споменаваше , че в неговото семейство са за върховенство на Закона. Ами ето- това е бил Тракийският закон . Кой е съгласен и би се гордял ако синът му бъде избран за пратеник при Залмоксис? Нашите , съвременни закони са пряко следствие от християнизацията на обществото . Затова отрицанието на християнството и опитите да бъде заместено с култ , само към рационалното и чистата наука , води до опитите на д-р Менгеле, или до ГУЛАГ . |
Данил, рационалната и чиста наука може само да помогне на християнството като предостави доводи в подкрепа на съмнението (все пак, да не си поставяме невъзможни цели), че съществува на Бог. Доводи, които съвременният човек може да разбере и приеме. И да започне да се съмнява, че може би пък може и да има Бог (защото например първо е технически възможно и второ е по-вероятно). Какво лошо има в това?! |
Да се поставя императивно знак на равенство между религия и морал не ми се струва много етично. Ако се разгледа историята на официалните църкви, се вижда по-скоро едно бездънно лицемерие, отколкото някакъв светъл морал. И не ми разправяй, моля, че извън мерзостите, които всички познаваме, съществува някаква апокрифно-неясна религия - пазител на ценностите, за които настояваш. Къде видя да пиша за църква? Аз ти говоря за вяра. И връзката между вяра и морал е напълно устойчива. Веднъж установени и обосновани на вярата морални принципи се нарушават доста трудно. Те почиват на презумпцията, че има всевиждащ и всезнаещ съдия, който веднага разбира кога става дума за искреност и кога за лецемерие, съдия, когото не можеш да излъжеш. Иначе, когато се вгледаш в миналото и търсиш единствено лицемерие и манипулация, непременно ще го намериш - както в историята на религиозните общества, така и в тази на атеистичните. Мисля, че вече се съгласих , че вярващите могат да бъдат манипулирани. Но, същото се отнася и за невярващите. По мое мнение, в атеистичните общества лицемерието е безкрайно по-дълбоко вкоренено и къде-къде по-жестоко. Достатъчно е да погледнеш историята на 20ти век - "века на разума". |