Отиди на страница:
И че може сетне срещу тях да се обърне. Ще земат на босия опинците.  Маркс читал? Пролетариатът нема кво да губи освен оковите си. Затова умните съдии, законотворци и пулитици са се погрижили техният пролетариат да има кво да губи, а глупавите даже и оковите ни зеха и претопиха на вторични суровини. Сега сме волни фтички.  |
Кайли тук говори за съвестта на съдиите (за вътрешното убеждение спирам да обяснявам, че за формирането му има процесуални правила), но кое гарантира съвестта на тези, които ще прилагат подобен закон? Или се очаква те да са по-съвестни от съдиите? Законът е този, който чрез нормите си, може да създаде, респ. да ограничи възможностите за безсъвестното му и изкривено приложение. Конкретният проект е от първия тип. Хахахах - дойдохме си на думата значи. Кой ще гарантира съвестта на онези, които ще прилагат подобен закон, а?! ...... А ВАШТА КОЙ ГАРАНТИРА?!  И ако никой, то откъде накъде съдите? |
А ВАШТА КОЙ ГАРАНТИРА?! И ако никой, то откъде накъде съдите? Че кой твърди, че нашата е гарантирана? И кого съдим? Теб? |
Директивата има за цел конфискуване на "престъпни имущества", а не придобити от други незаконни дейности. И каква е разликата между двете? Ако една дейност е незаконна, то тя е в нарушение на закона, а всяко нарушение на закона е престъпление хеле пък с цел придобиване на имущество... Бирник го е обяснил по-горе. |
| Кайли, по тази логика, в никоя човешка дейност не може да се гарантира съвестта на прилагащите я. Това не значи, че законът не следва да съдържа гаранции за контрол и механизъм за ограничаване на възможностите за изкривеното му прилагане, както вече писах. Въпросът не е в това, че съдиите имат повече съвест (това не съм и казвала), а че това са хората, на които самата държава е възложила правораздаването, като е въвела и законодателни възможности за контрол. За съдиите, които са постановили актовете си в нарушение на закона (процесуален и материален), има предвиден инстанционен контрол, съответно ако са извършили престъпление във връзка с постановяването им, са предвидени специални състави в НК. Въпросът за прилагането на закона е друг и няма връзка с писането на нормите. Ако се твърди корупция (най-честите твърдения) и в резултат на това решаване на дело не според доказателствата и закона, това винаги е доказуемо. Приказките не вървят. И второ - кой корумпира? Не сме ли самите ние, които врякаме по форумите колко е прогнила системата - тази или онази, а тази система не може да бъде корумпирана, подкупна и прочие, без самите нас като граждани? Подкупът винаги е престъпление с двама участници - пасивен и активен подкуп. Ако няма кой да даде, няма и кой да вземе... На мен никой досега не ми е поискал, нито пък съм дала подкуп за каквото и да било. Няма и да дам. Въпросната директива не предполага механизъм за контрол дали една дейност е престъпна или не, съответно с такъв произход ли е имуществото, по простата причина, че при изричното изключване на изискването за доказаност на престъпната дейност, няма какво да се контролира. Именно тук е заложен механизъм за субективизъм, в самата норма. Това всъщност обсъждаме, а не дали е справедливо да се отнемат придобитите от престъпна дейност имущества. Справедливо е, но за това има ред, който очевидно държавата сама не може или не иска да спази. И който, ако е спазила, сега нямаше да водим тези "разговори", защото придобитите от такава дейност имущества щяха да са в такова пренебрежимо малко количество, което не си струва да бъде обект на отделен закон, извън НК. |
Не можеш да твърдиш, че имуществото е "престъпно", а да не установиш престъпление. Да Ви помогна, deneb. Опонентите Ви нямат нищо против принципите за прилагане на правото, които им обяснявате разпалено. Достатъчно е да сложите в основата точно това: "Имането (ударение на И) е престъпление" (в по-мекия и приложим за нашенските условия вариант "няма начин съседа да има повече от мен, ако не го е откраднал" ) и нещата си идват на мястото. Престъпление има, то е доказано, щото е очевидно, остава да го накажем. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: vetov |
Че кой твърди, че нашата е гарантирана? И кого съдим? Теб? Ми жанке не знам дали се усети, ама да ти натвърдим - след като съдиш според собствената си съвест и тя не е гарантирана, от това следва, че решенията на съда не са гарантирани. И тогава що да се уповаваме на него? |
Именно тук е заложен механизъм за субективизъм, в самата норма. Та като рече субективизъм, не разбрах какъв е точно механизмът на контрол върху съвестта на съдиите, би ли ми го изяснила? |
| "Именно тук е заложен механизъм за субективизъм, в самата норма. Това всъщност обсъждаме, а не дали е справедливо да се отнемат придобитите от престъпна дейност имущества." Според българската юридическа мисъл, правото трябва да е нещо като машина, на входа се бкарват субектите, прекарват се през определено количество правни норми, и на края излиза нещо "в името на народа". Е, в в цивилизования свят не е така. Интимното убеждение и духа на закона там стоят над БУКВАТА на закона. Затова казах, че тия неща не сте ги учили в Университета, то е ясно от приказките ви. Ако една присъда не можете да я обясните на Дончо от село..., и ако тази присъда не се приеме като справедлива, тогава за какво правосъдие говорим. Какво ми пука че знаете всички процедурни хватки и правите от бялото черно или обратно? Нали само народа е суверен и като народа не приеме вашето правосъдие, ще ви измете на бунището и пак ще трябва всичко да почваме отново? В България има 2-3 съдии, другото са буквояди и занаятчии. |
Ми жанке не знам дали се усети, ама да ти натвърдим - след като съдиш според собствената си съвест и тя не е гарантирана, от това следва, че решенията на съда не са гарантирани. И тогава що да се уповаваме на него? Аз вече обяснявах някои неща, но когато някой не иска да разбере, колкото и простичко и бавничко да му обясняваш, не става и не става. Приликата ти с Параграфа става очевадна. А пък ти не се уповавай, кой те кара? Дръпни една майна на съдебните решения, щото съвестта на съдиите не е гарантирана и после се разправяй със съдебните изпълнители - тяхната е с пълна гаранция  |
интимното убеждение и духа на закона там стоят над БУКВАТА на закона. Затова казах, че тия неща не сте ги учили в Университета, то е ясно от приказките ви Прав си, абсолютно никога не съм чувала за "интимно убеждение" в правото. Него го прилагам в една друга житейска сфера  |
Въпросната директива не предполага механизъм за контрол дали една дейност е престъпна или не, съответно с такъв произход ли е имуществото, по простата причина, че при изричното изключване на изискването за доказаност на престъпната дейност, няма какво да се контролира. Няма никаква директива дами и господа, имат само проекто-директива и в статията са изложени принципите и (в свободен превод на български). Напразно се хабите да оборвате нещо, което го няма. Вас ви дразнят други неща, ама това изглежда е подсъзнателно, давате ли си сметка? Когато се смесват правни и морални категории, някак си се чувствате твърде неловко, нали? |
| За тези които откриват понятието "интимно убеждение" в правото, прилагам дефиницята L’intime conviction est une méthode de jugement permettant de prendre en compte l’acte à juger et la personne dans leur réalité et dans leur subjectivité, en ouvrant aux juges l’accès à tout moyen de preuve : par la parole, par la science, par les éléments psychologiques. |
Когато се смесват правни и морални категории, някак си се чувствате твърде неловко, нали Тъй е, Любчо. Въпросната директива, макар и във фаза на проект, доста брутално смесва правни, морални и не дотам морални категории. Неловко ми е някак. Даже много. А се пънем да я критикуваме, за да не стане от проектодиректива, директива, че тогава вече ще е късно  |
а всяко нарушение на закона е престъпление Круела, де да беше така, нямаше и какво да се обсъжда. Като се криминализират абсолютно всички човешки прояви и простъпки - от дисциплинарното нарушение (което е нарушение, но не е престъпление - ето ти пример), през гражданския деликт и административното нарушение, тогава няма да има разлика и действително всяко нарушение ще е престъпление, а всички ние - престъпници. Такава тенденция за свръхкриминализиране в момента е налице при нас, което отново е признак на безсилие на държавата. От една страна - засилване на наказателната репресия, от друга - отказ тя да се приложи ефективно, включително за обсъжданите имущества, придобити от престъпна дейност. |
За тези които откриват понятието "интимно убеждение" в правото, прилагам дефиницята L’intime conviction est une méthode de jugement permettant de prendre en compte l’acte à juger et la personne dans leur réalité et dans leur subjectivité, en ouvrant aux juges l’accès à tout moyen de preuve : par la parole, par la science, par les éléments psychologiques. Любчо, кака, в българския език има малка разлика между "лично" и "интимно". Коректният превод е лично убеждение, не интимно  |
ВЕТОВ,  Точно така, за България това е есенцията на проблема - богати могат да бъдат само властимащите и техните приближени. Останалите - "бег на месте, общепримеряющий" |
Маркс читал? Чать - пать и в похмелье! Абе не стопляте ли, че на нашенска територия това си е луд с картечница. Убуу, допускам, че всичко се приеме както го иска ЕК и си направим съвсееееем читав закон. И кво? И почва конфискация на имуществото на незаконно забогатели ли? Бооожжеейй, жив да не бях! Ми нали бе айол този който има да си плати на съдиите, ще има да си плати и на другите, дето и те ще могат да вземат решения за конфискации - ми те тези скакалци да не би да са направени от спец тесто бре ей?! Само ще има още един механизъм за разни партийни башибозуци да те нарочват и докато ходиш по съдилища да доказваш че не си камила - току виж си пукнал като просяк. И не ми разправяйте за ограничения над които щели да почват тези салтанати.Колко им е да кажат - а, те твойта колиба струва 500К, ти що си я декларирал за 50К бре, я тука... и т.н. Не било възможно?! А вица дето заека бяга като изоглавен из гората щото чул, че лъва къса мудете на всички дето са с три тъшака не си го спомняте ли? Да ви го припомним? Там Кайли няма - ама аз съм без.../ще вземат на босия.../ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Old_BG |
| Аза не съм очаквал друго от едни буквояди, вместо да обсъжадте СМЪСЪЛА на това, което казвам, вие обсъждате дали "intime conviction" трябва да се преведе като "лично убеждение" или като "интимно убеждение". Тука става дума за юридичека терминология, която един петокурсник по право вече би трябвало да знае. Ало, има ли тук студенти по право, да помегнат? Как се казва "intime conviction" на български, че изглежда това пречи да прилагаме закона?! |