Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Ето защо не е открит ефир, защото се увлича заедно със земята движеща се по орбита заедно със част от увлеченият ефир. Айнщанистите вадят довод против това увличане, като дават пример с аберацията. Но аберацията не става в окуляра на телескопа а високо горе на границата на увлекаемост на етерната среда, и това е открито от опита на астронома Ейри, когато за да провери дали накланянето на телескопите е правилно, пълни единият от телескопите си с вода и установява изненадан че това не се отразява на аберационният ъгъл. Ето в това видео е обяснено много добре. https://www.youtube.com/watch?v=-Ov5mbeUKrU |
| Доколкото знам теорията, която е обяснила качествено и количествено аберацията, е теорията на неувлекаемият (Френелов) етер. Тази теория обяснява добре нещата само на база относителната скорост между наблюдателя и етера. Експериментите, свързани с пълненето на телескоп с течности, доказват едно: етерът не се увлича, резултатът не зависи от материала през който минава светлината. Как това се съгласува с вашето твърдение, че аберацията се обяснявала и с неподвижен (напълно увлекаем) етер? На какво се основават то? Ще поясня какво имам пред вид. 1) Теорията на неувлекаемият етер обяснява аберацията. 2) Очаква се резултатът да е друг, ако етерът се увлича. Това е естествено: относителната скорост на наблюдателя с етера ще е различна, и величината на аберацията също ще е различна. 3) Пълнят телескоп с течност, за да реализират увличане на етера. Очаква се аберацията да се промени на база частично (или пълно) увличане на етера. 4). Но не се наблюдава промяна. Резултатът съвпада е етер, който е напълно неувлекаем. Промяната отсъства напълно. Как от всичко това следва, че напълно увлекаемият етер също обяснявал аберацията, както твърдите вие? |
И също, какво е имал предвид Менделеев (или Ломоносов), когато е почнал своята таблица на периодичните елементи с ефира? Ломоносов няма нищо общо. Объркал се е Д. И. Менделеев, допуснал е грешка. Поради незнание. На факти установени скед неговата смърт. Всъшност, Менделеев е предсказал два елемента, по-леки от водорода. Нютониум, с маса около 0.5, и Ефир с маса 1е-10 /или някъде там, забравил съм точната стойност/. От Нютониума се е отказал сам. За Ефира не е бил сигурен, за разлика, например от предсказаните от него ека- елемнти, по-тежки от H-1. Там е бил категоричен и е защитавал предположенията си твърдо и непоколебимо. С Ефира изобщо не е така. Която таблица впоследствие е била променена до тая, която знаем днес. Таблицата, та таблицата... Стига с тая таблица. Всичките /стотици!/ варианти, някои даже не са и таблици, други са 3D, отразяват това което е важно: Периодичния закон на Менделеев. Самият Менделеев е публикувал поне 7 варианта. Което е съвсем очаквано - все пак, първата таблица съдържа само 60 елемента. С откриването на нови елементи таблицата се променя, но ЗАКОНА остава в сила. По-късно, малко след смърта на Менделеев самия закон е преформулиран, за да отразява новите открития в атомната физика. Основната разлика е, че в първоначалната дефиниция елементите се "сортират" по свойства /първо/ и после по атомна маса. Което е принудило Менделеев да размени местата на няколко двойки елементи, като Ar и К, например, за да се спази повторяемоста на своиствата. В сегашната дефиниция на закона елементите се нареждат по нарастване броя на протоните в ядрото /еквивалентно на броя електрони в обвивката/ на атомите. И тука е проблема с елементите по-леки от H-1 - няма как да имат протони в ядрото, което малко ги вади от квалификацията за атом на химичен елемент. Да, има едни краткоживущи комбинации от частици, които приличат на атом, но в "ядрото" има нещо различно от протон. Обаче, това не се вписва в идеята за атом на химичен елемент, а "таблицата" е предвидена в нея да си държим /химиците/ химични елементи, че е подредено и удобно. Още повече, никоя от тия екзотики няма своиства дори малко наподобяващи това, което Менделеев си е представял като елемента Етер. |
Доколкото знам теорията, която е обяснила качествено и количествено аберацията, е теорията на неувлекаемият (Френелов) етер. Тази теория обяснява добре нещата само на база относителната скорост между наблюдателя и етера. Експериментите, свързани с пълненето на телескоп с течности, доказват едно: етерът не се увлича, резултатът не зависи от материала през който минава светлината. Как това се съгласува с вашето твърдение, че аберацията се обяснявала и с неподвижен (напълно увлекаем) етер? На какво се основават то? Напротив, ако етерът не се увличаше частично, аберазията щеше да става в отвора на телескопа, но това не се наблюдава от опита на Ейри, той пълни телескоп с вода и установява изненадан че това не променя ъгълът на аберацията, противно на очакванията ако аберацията се осъществява в отвора на телескопа. От това следва че аберацията се извършва в зона извън окуляра на телескопа, някъде нагоре, а това може да се обясни само с теорията на частично увлекаем етер от земята, или от относителното движение на телескопа спрямо етерната субстанция. |
| Аберацията не става на определено място, нито в отвора на телескопа, нито в окото на наблюдателя, нито нейде там при източника. Аберацията е отношение между поведението на светлината през етера и наблюдателя по отношение на същият този етер, и като такова е установимо навсякъде. Опитът на Ейри точно това потвърждава: светлината изобщо не се увлича от етера, след като резултатът предсказан за неувлекаем етер не се променя. Това е едното фундаментално противоречие, което подтиква Айнщайн: хем светлината частично се увлича от материята при опита на Физо, хем наблюдението може да се обясни само с неувлекаем етер. Опитът на Майкелсън само прелива чашата: той пък е напълно несъвместим с неувлекаемият етер. Вие изобщо не схващате проблемът. След като аберацията се предсказва точно при неувлекаем етер, и след като опитите за увличането (Ейри) не дават никаква промяна, имаме две възможности: или теорията на увлекаемият етер е неспособна да обясни поведението на светлината (защото на теория се очаква да има промяна каквато е търсел Ейри, на практика такава няма, тоест вашите твърдения са неверни), или етерът е неспособен да се увлече (тогава няма да имаме промяна в аберацията, което сочи и практиката, и вашите твърдения изобщо нямат смисъл). Затова помолих, да обосновете твърденията си, за да се види защо те противоречат на есперимента. |
Аберацията не става на определено място, нито в отвора на телескопа, нито в окото на наблюдателя, нито нейде там при източника. Аберацията е отношение между поведението на светлината през етера и наблюдателя по отношение на същият този етер, и като такова е установимо навсякъде. Опитът на Ейри точно това потвърждава: светлината изобщо не се увлича от етера, след като резултатът предсказан за неувлекаем етер не се променя. Това е едното фундаментално противоречие, което подтиква Айнщайн: хем светлината частично се увлича от материята при опита на Физо, хем наблюдението може да се обясни само с неувлекаем етер. Опитът на Майкелсън само прелива чашата: той пък е напълно несъвместим с неувлекаемият етер. Вие изобщо не схващате проблемът. След като аберацията се предсказва точно при неувлекаем етер, и след като опитите за увличането (Ейри) не дават никаква промяна, имаме две възможности: или теорията на увлекаемият етер е неспособна да обясни поведението на светлината (защото на теория се очаква да има промяна каквато е търсел Ейри, на практика такава няма, тоест вашите твърдения са неверни), или етерът е неспособен да се увлече (тогава няма да имаме промяна в аберацията, което сочи и практиката, и вашите твърдения изобщо нямат смисъл). Затова помолих, да обосновете твърденията си, за да се види защо те противоречат на есперимента. Не сте наясно какво е аберацията. Моля запознайте се - http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=93482ADBB5B3B0E706971082AA236B34?encID=1&article=3161325419 Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината, ето една схема тази по средата, показва именно това  Ако ефирът се увлича от земята, аберацията ще става в зоната на границата на увличане на ефира, а не както е обикновенно на границата на входа на обектива на телескопа, както е дадено на картината | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: герой |
| Вижте, с показване на картинки, без да сте наясно със същността, не може да докажете това, което питам. Да започнем от това: Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината. Въпроси: а) аберация ли е този наклон на светлината по отношение на посоката на движение, който е изобразен на вашите картинки? Отговор: не, това не е аберация. В рамките на една инерциална система вие не можете да знаете истинското направление към източника. Единственото което може да измерите е видимият наклон на източника спрямо посоката на движение. Аберацията е разлика между два такива наклона, измерени в две различни инерциални системи, например инерциалните системи описвани моментно от два различни посоки на скоростта на земята по нейното орбитално движение (лято/зима). Следователно, обвиненията че някой не знае какво е аберация отправете първо към себе си. б) от къде следва споменатата формула, и има ли роля увлекаемият етер в нея? Отгорворът е: това е формула, която следва от теорията за неувлекаемият етер. Няма как с тази формула да ни докажете каквото и да било за увлекаем етер в) наистина ли във формулата участва скоростта на наблюдателя спрямо източника на светлината? Отговорът е: не. До началото на миналият век е било невъзможно да се определи скоростта на сравнително далечните звезди спрямо слънчевата система, и тази скорост не може да участва във формула, изведена двеста години преди това. Затова няма как да използвате някаква неизвеста скорост във формула, за да получите оценка. Във формулата участва скоростта на наблюдателя спрямо етера, и тази скорост допринася за наклона на светлината, който участва в аберацията. Тъй като самата скорост спрямо етера не можем да узнаем, но знаем, че разликата между скоростите в две диаметрално противоположни точки на земната орбита е 30+30=60 км/с, и това е разликата и спрямо неувлекаемият етер, тази информация е достатъччна за пресмятане на аберацията по формулата. По тази причина всички звезди в дадено направление ще имат една и съща аберация, независимо от техните скорости спрямо наблюдател на земята. Видяхте ли, голото преписване от разни сайтове не може да се счита за някакво доказателство, а често дори опровергава тезата за която се използва  . Споменатата формула се основава на наличието на неподвижен етер в абсолютното нютоново пространство, спрямо който се движат всички тела. Тогава, аберацията се определя от разликата в наклона, който ще се наблюдава за светлината от един и същи източник, по отношение посоката на движение при две различни движения на наблюдателя. Обикновено тези движения се определят в две противоположни движения на земята по нейната орбита, когато сме сигурни че при едното имаме движение към източника, при другото имаме движение в обратна посока от същият източник. Формулатат за аберацията е изведена за такива движения (при неувлекаем етер) и перфектно се потвърждава на практика. Но, отново да напомня, всичко до тук изключва увлекаем етер, за който вие изказвате някакви твърдения. Така че остава въпросът: защо трябва да ги считаме за някаква истина?Затова моля, въздържайте се от оценки кой какво знаел, след като нямате реална база за оценки. Хайде да се върнете към въпроса и го разрешете не чрез цитиране на някакви несвързани с темата неща, а с последователни физически разсъждения. Например имате следният модел: класическата задача за аберацията, цялото пространство е пълно с неувлеекаем етер, вие като наблюдател се движите през него и измервате наклона на светлината. Всичко това ще се опише перфектно с формулта по-горе, която е и потвърдена експериментално. Сега нека част от пространството запълним с напълно увлекаем етер (спрямо който вашата скорост е нула, и който етер се движи спрямо неувлекаемият). Каква промяна във видимият наклон на светлината ще се отчете, и най-вече защо? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: PurpleEagle |
Вижте, с показване на картинки, без да сте наясно със същността, не може да докажете това, което питам. Да започнем от това: Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината. Въпроси: а) аберация ли е този наклон на светлината по отношение на посоката на движение, който е изобразен на вашите картинки? Отговор: не, това не е аберация. В рамките на една инерциална система вие не можете да знаете истинското направление към източника. Вие не сте наясно, всъщност вие умишлено изопачавате написаното от мен. Много добре се вижда от картината че наклонът на наблюдаемият лъч светлина попадащ в окуляра на телескопа, е аберационият лъч пристигащ от звездата, затова телескопите са наклонени под градус спрямо звездата която се наблюдава а истинското и положение се изчислява. Така че моля не инсинуализирайте казаното от мен. Останалите ви писания са безпочвени и изопачаващи, целящи да отнемат вниманието и смятате че така може да объркате опонента си. Но уви, за ваша жалост не съм такъв род опонент, който се оплита в излишни и безпочвенни диалози. Още с прочитането на първите редове на написаното от вас, се сещам за един интернет трол на име гери съм от дира. Та вие сте навярно този трол, след като бяхте банати тук, и сега се споменавате тук с нов ник. Вие сте не само глупав айнщанист но и хейтър на интернет пространството и заслужавате да не ви обръща човек внимание. Както казах няма да се спирам подробно на всеки абзац от писанията ви, защото са абсолютно неверни и целящи дискриминация на опонентите ви. Ако си мислите че целите някакъв провокативен бан на опонентите ви, жестоко се лъжете защото аз ще ви разоблича кой сте и с каква цел влизате в този форум, ще бъдете банати отново. |
Хайде да се върнете към въпроса и го разрешете не чрез цитиране на някакви несвързани с темата неща, а с последователни физически разсъждения. Например имате следният модел: класическата задача за аберацията, цялото пространство е пълно с неувлеекаем етер, вие като наблюдател се движите през него и измервате наклона на светлината. Всичко това ще се опише перфектно с формулта по-горе, която е и потвърдена експериментално. Сега нека част от пространството запълним с напълно увлекаем етер (спрямо който вашата скорост е нула, и който етер се движи спрямо неувлекаемият). Каква промяна във видимият наклон на светлината ще се отчете, и най-вече защо? Изкушавам се да ви отвърна само на това, с което нещата ще се изяснят и ще ви затворя устата. Та Когато етера е неувлекаем, аберация ще има, тъй както и ако част от етера е увлекаем, разликата ще е само в това че в зоната на увлекаемост на ефира за наблюдение на звездата, няма да е нужно да се накланя телескопът, както е дадено на картинката от мен, и това е потвърдено от опита на Ейри когато пълни телескопа с вода ( обяснението е във видеото което пуснах), следователно, се прави напълно вярно логически и дедуктивно заключение че около земята съществува увлекаемо пространство или среда, по която се разпространяват фотоните, която среда е със собственна система на отчет и която среда променя зоната на аберацията. Това е потвърдено и от геостационарните спътници. |
наистина ли във формулата участва скоростта на наблюдателя спрямо източника на светлината? Отговорът е: не. До началото на миналият век е било невъзможно да се определи скоростта на сравнително далечните звезди спрямо слънчевата система, и тази скорост не може да участва във формула, изведена двеста години преди това. Затова няма как да използвате някаква неизвеста скорост във формула, за да получите оценка А и още да вметна несъстоятелноста на постовете ви, вижте от тук още се вижда вашето неразбиране за аберация, не скороста на далечните звезди трябва да се знае, а скоростта на земята по орбиталното движение около слънцето , за да се определи годишната аберация. това е именно скоростта на наблюдателя спрямо апекса източник на светлина, постовете ви са несъстоятелни и изкуственно създаващи проблеми, които да внушават уж че видите ли опонента нищо не разбира. Но тези номера на гери съм не ми минават  |
| Излишно се нервирате, което не пречи да приказвате измислици. Много добре се вижда от картината че наклонът на наблюдаемият лъч светлина попадащ в окуляра на телескопа, е аберационият лъч пристигащ от звездата, затова телескопите са наклонени под градус спрямо звездата която се наблюдава а истинското и положение се изчислява. Наклонът на наблюдаемият лъч от източника се нарича деклинация в отправната система, свързана със земята. Това за което говорите е разлика от две деклинации: деклинацията на точката, сочена от вектора на скоростта на земята в пространството, и деклинацията на самата звезда, в една и съща отправна система. По величина този наклон може да достигне 90 градуса, докато аберацията в земни условия е максимум 20.5 ъглови секунди. Това за което говорите, не е аберация. Сам виждате, че затъвате в лъжи. Та Когато етера е неувлекаем, аберация ще има, тъй както и ако част от етера е увлекаем, разликата ще е само в това че в зоната на увлекаемост на ефира за наблюдение на звездата, няма да е нужно да се накланя телескопът, както е дадено на картинката от мен, и това е потвърдено от опита на Ейри когато пълни телескопа с вода ( обяснението е във видеото което пуснах), следователно, се прави напълно вярно логически и дедуктивно заключение че около земята съществува увлекаемо пространство или среда, по която се разпространяват фотоните, която среда е със собственна система на отчет и която среда променя зоната на аберацията. Това е потвърдено и от геостационарните спътници. Твърдението за някакво потвърждение от геостационарните спътници е лъжа. По-интересното е, че вие твърдите нещо, без да го доказвате. Именно за това подхванах този разговор в началото: твърденията ви още тогава бяха измислени от нищото, и за това поисках повече обяснения. Сега виждам, че ги няма. Хайде по-конкретно: какво точно ще се случи в зоната на увлекаемост, ще се промени ли наклона там (тоест ще имаме ли нарушение на формулта, предсказана за неувлекаем етер) и как, или няма да се промени? Ако ще се промени, защо не се наблюдава тази промяна на практика? Ако няма да се промени, това означава, че по отношение на светлината увлекаемият етер се държи точно както неувлекаемият, тоест няма никакво отношение към светлината, не е светоносен етер. А и още да вметна несъстоятелноста на постовете ви, вижте от тук още се вижда вашето неразбиране за аберация, не скороста на далечните звезди трябва да се знае, а скоростта на земята по орбиталното движение около слънцето , за да се определи годишната аберация. Аз само ви цитирах, вашият коментар от 25 Юни 2017 20:39: Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината Така че преди да обвинявате някого, мислете кой трябва да е той и кой не разбира нещата. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: PurpleEagle |
Наклонът на наблюдаемият лъч от източника се нарича деклинация в отправната система, свързана със земята. Това за което говорите е разлика от две деклинации: деклинацията на точката, сочена от вектора на скоростта на земята в пространството, и деклинацията на самата звезда, в една и съща отправна система. По величина този наклон може да достигне 90 градуса, докато аберацията в земни условия е максимум 20.5 ъглови секунди. Това за което говорите, не е аберация. Сам виждате, че затъвате в лъжи. Нищо вярно до тук, отново изопачавате , ето какво е деклинацията https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: герой |
Твърдението за някакво потвърждение от геостационарните спътници е лъжа. По-интересното е, че вие твърдите нещо, без да го доказвате. Именно за това подхванах този разговор в началото: твърденията ви още тогава бяха измислени от нищото, и за това поисках повече обяснения. Сега виждам, че ги няма. Хайде по-конкретно: какво точно ще се случи в зоната на увлекаемост, ще се промени ли наклона там (тоест ще имаме ли нарушение на формулта, предсказана за неувлекаем етер) и как, или няма да се промени? Ако ще се промени, защо не се наблюдава тази промяна на практика? Ако няма да се промени, това означава, че по отношение на светлината увлекаемият етер се държи точно както неувлекаемият, тоест няма никакво отношение към светлината, не е светоносен етер. Вместо да обвинявате някого в лъжа, вземете докажете твърдението си че въпросното потвърждение на аберацията от изкуственни геостационарни спътници, и то само на такива които са на определена височина над земната повърхност, са лъжа. Отново продължавате със подлите си инсинуации, това показва бягане извън коридорите поради невъзможността да контрааргументирате смислово доводите си срешу опонента Вече и на малко дете е ясна постановката, и нямам намерение да повтарям едно и също 100 пъти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: герой |
Аз само ви цитирах, вашият коментар от 25 Юни 2017 20:39: Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината Така че преди да обвинявате някого, мислете кой трябва да е той и кой не разбира нещата Какво като си цитирал, някакви възражения по моят пост ? |
| Направо не знам какво да кажа.... Изглежда вие не разбирате каквото четете. Във вашият линк е казано абсолютно същото, което и аз съм обяснил. Наклонът на светлинният лъч спрямо екваториалната плоскост е деклинация на светлинният източик. Накклонът на правата, формираща направлението по което се движи земята в пространството, е деклинация на точката която сочи тази права (към която се движим). Разликата между двете деклинации е точно ъгълът, който сключва направлението към светлинният източнник с направлението на движение и който се измерва, и който участва във вашите чертежи. Аз обясних точно това, което е във вашият линк и което вие ми давате като някакъв контра аргумент??? Полученият ъгъл може да е много голям, може да достига 180 градуса, когато източника се намира в обратно на движението направление. Но аберацията има ограничена величина, при движение на земята около слънцето аберацията на който и да е светлинен източник не може да надвиши 20.5 ъглови секунди. Следователно вие сочите погрешна величина за аберация, и всичките ви обяснения висят във въздуха. Защо се опитвате на черното да казвате бяло с такава упоритост? |
Направо не знам какво да кажа.... Изглежда вие не разбирате каквото четете. Във вашият линк е казано абсолютно същото, което и аз съм обяснил. Наклонът на светлинният лъч спрямо екваториалната плоскост е деклинация на светлинният източик. Накклонът на правата, формираща направлението по което се движи земята в пространството, е деклинация на точката която сочи тази права (към която се движим). Разликата между двете деклинации е точно ъгълът, който сключва направлението към светлинният източнник с направлението на движение и който се измерва, и който участва във вашите чертежи. Аз обясних точно това, което е във вашият линк и което вие ми давате като някакъв контра аргумент??? В астрономията деклинацията (dec) е един от двата координата в екваториалната координатна система. Деклинацията е сравнима с географската ширина проектирана на небесната сфера и се измерва в градуси спрямо небесния екватор. Точки на север от небесния екватор имат положителна деклинация, а тези на юг — отрицателна. Това в червеното е цитат от уикипедията, и за да не бъда голословен, къде тук пише за някакъв наклон на светлинен лъч, спрямо екваториалната плоскост на земята ? |
Полученият ъгъл може да е много голям, може да достига 180 градуса, когато източника се намира в обратно на движението направление. Но аберацията има ограничена величина, при движение на земята около слънцето аберацията на който и да е светлинен източник не може да надвиши 20.5 ъглови секунди. Следователно вие сочите погрешна величина за аберация, и всичките ви обяснения висят във въздуха. Защо се опитвате на черното да казвате бяло с такава упоритост? Това са глупости, изсмукали сте си ги от пръстите |
Това в червеното е цитат от уикипедията, и за да не бъда голословен, къде тук пише за някакъв наклон на светлинен лъч, спрямо екваториалната плоскост на земята ? В цитираното от вас на чист български език е казано: Деклинацията е сравнима с географската ширина проектирана на небесната сфера и се измерва в градуси спрямо небесния екватор. Географската ширина на една точка от небесната сфера е точно ъгълът, който тази точка сключва в плоскостта на небесният екватор. Тоест ако прекарате права между вас и тази точка, тази права ще сключва такъв ъгъл, колкото е деклинацията. Ако точката е светлинен източник, правата която се формира от светлината от него ще сключва този ъгъл, и това е точно ъгълът за който говорим. Не е нужно да маркирам нещо в червен цвят за такива елементарни истини. Точно за това съм учуден, че отхвърляте моите аргументи със повтарянето на моите аргументи, но с други думи. Ако сте проумели къде сте се забъркали досега, нека да продължим с моят въпрос: каква промяна в наклона ще внесе наличието на увлекаем етер? За да видим дали твърденията ви, от които тръгна разговорът ни, не са също толкова неверни? |
>>>>>Полученият ъгъл може да е много голям, може да достига 180 градуса, когато източника се намира в обратно на движението направление. Но аберацията има ограничена величина, при движение на земята около слънцето аберацията на който и да е светлинен източник не може да надвиши 20.5 ъглови секунди. Следователно вие сочите погрешна величина за аберация, и всичките ви обяснения висят във въздуха. Защо се опитвате на черното да казвате бяло с такава упоритост?<<<<< Това са глупости, изсмукали сте си ги от пръстите Дайте информация за някакъв светлинен източник на небесната сфера, който има аберация над 20.5 секунди. Да видим кой си смуче пръстите. Защо с такава упоритост защитавате неверни твърдения? Ако някога по някаква причина сте ги изучавали, редно е сега да коригирате знанията си, и да се извините. |
В цитираното от вас на чист български език е казано: Деклинацията е сравнима с географската ширина проектирана на небесната сфера и се измерва в градуси спрямо небесния екватор. Географската ширина на една точка от небесната сфера е точно ъгълът, който тази точка сключва в плоскостта на небесният екватор. Тоест ако прекарате права между вас и тази точка, тази права ще сключва такъв ъгъл, колкото е деклинацията. Ако точката е светлинен източник, правата която се формира от светлината от него ще сключва този ъгъл, и това е точно ъгълът за който говорим. Не е нужно да маркирам нещо в червен цвят за такива елементарни истини. Точно за това съм учуден, че отхвърляте моите аргументи със повтарянето на моите аргументи, но с други думи. Ако сте проумели къде сте се забъркали досега, нека да продължим с моят въпрос: каква промяна в наклона ще внесе наличието на увлекаем етер? За да видим дали твърденията ви, от които тръгна разговорът ни, не са също толкова неверни? Не деклинацията не е никакъв ъгъл измислен от вас, отново изопачавате, ясно го пише че е координата в координатната система на земята само че проектирана на небесната сфера, и оказва само ширини не и дължини, ректасцензията e географска дължина, само че проектирана на небесната сфера. Така че цялата географска координатна система е проектирана на небесната сфера. И указва координатите на небесно тяло също като земната в градуси, минути и секунди. Ето за ректасцензията https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%8F | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: герой |