Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Косинусът не е константна величина за да е безразмерна, LOL?!? WUUUT.... Я кажи, каква е мерната единица на косинуса? |
Много неща написахте, и нито една истина сред тях... Ако бях някъде сбъркал, един аргумент щеше да ви е достатъчен. А тук само оправдания, само декларации, епитети с "глупости" сякаш имате умности за да ме контрирате. Някаква нездрава хиперактивност развивате без нищо по същество да кажете. Позната картинка как да заглушите събеседника си само с шум, без да сте прав и без да разполагате със способности за това... Гадаете какво щели да дадат температурните изменения при Щирков. Това аргумент ли е? Смях. Авторът на видеото не бил казал това, което така задълбочено обяснява, рисувайки картинки. Вие сигурен ли сте, че разбирате какво говори авторът? Сигурни ли сте изобщо при това положение, че сте разбрали темата на клипа му? Не можело да се движим спрямо неувлекаемият етер, защото не сме били там? Че ние не сме и на Юпитер, ама се движим спрямо него, не сме и на слънцето, ама и спрямо него се движим. Нямам време и нерви да ви обръщам внимание по-отделно на всеки абзац от "научният ви ферман", ще кажа с две думи , при всеки опит има допустими грешки било те от температурните влияния, химичните и други например механични трептения и т.н, та тези влияния не се пренебрегват и относно експеримента на Щирков, но както казах проведени са много по точни експерименти в Казан през 2000 година, и е установена аберация от геостационарен спътник, също и от спътници разположени на венера. Така че няма какво да ми се правите на умен палячо, остава ви само палячовщината ви. Та по въпроса за умлекаемият и не- увлекаемият етер, естественно че когато сме в среда която не се покои спрямо нас, тя се движи спрямо нас, и ако сме в среда която се покои спрямо нас но околната среда на тази среда се движи спрямо нас и тая среда в която сме ние, то тя се движи и спрямо нас, все едно че се намираме във тих, речен залив, в който водата спрямо нас е в покой, а останалата вода която е в речното корито се движи. Но ние по никакъв начин не можем да установим че водата отвъд нашата среда в която сме потопени, се движи спрямо нас, защото примерно не виждаме навътре в коритото на реката, поради гъсталаците. Стана ли ви ясно за тея ефири? между другото вие сте айнщанист от клуба в дира, най вероятно сте зомба гери съм, личи си по писанията ви, колкото и старателно да ги маскирате. Та айнщанистите не защитават концепцията за ефира, вие защо го защитавате, или само давате вид че го защитавате за да прикриете същността си ? вие сте подлец който не заслужава дори да му обръщат внимание. |
Я кажи, каква е мерната единица на косинуса? Това е офтопик въпрос, и нямам намерението да ви отговарям, вие сте "гери съм" от дира, с многобройни никове тук. |
| За да не бъда голословен, ето информация за проведеният експеримент в казан през 2000 г по откриване на аберация от геостационарен спътник. http://abstrakttsionist.blog.bg/drugi/2012/02/02/opita-v-kazan-prez-1997g-2000g-dokazvasht-kosmicheski-eter.894489 http://bourabai.kz/shtyrkov/bradley.pdf |
Това е офтопик въпрос, и нямам намерението да ви отговарям, вие сте "гери съм" от дира, с многобройни никове тук. Айде бре, Рибар, стига се гъна, една само мерна единица ще е достатъчна да докажеш, че не си безнадеждно неграмотен. |
Айде бре, Рибар, стига се гъна, една само мерна единица ще е достатъчна да докажеш, че не си безнадеждно неграмотен. Няма мерна единица, Периода на cos е 2π. cos(x) се изменя в интервала [-1,1], но това не е - безразмерна величина. За справка що е то - безразмерна величина, ето тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Да си видял тук, функциите sin , cos , tg , cotg ? |
Следващ цитат който ви изобличава, от 26 Юни 2017 10:06: Много добре се вижда от картината че наклонът на наблюдаемият лъч светлина попадащ в окуляра на телескопа, е аберационият лъч пристигащ от звездата, затова телескопите са наклонени под градус спрямо звездата която се наблюдава а истинското и положение се изчислява. Тук научаваме че наклонът бил аберационен лъч, а истинското положение се изчислявало (как може да го направите в рамките на една отправна система, без да имате нужната информация?). Правите принос в световната терминология, въвеждайки за пръв (вероятно и последен) път понятието "аберационен лъч", което никой не знае какво е. Аберацията не е качество на отделен лъч, за да притежава той подобно прилагателно... Но вие си знаете. Грешно съм се изразил, не аберационен лъч, а аберационно отклонение, на наблюдаемият лъч. Е вижда се че вие не проумявате, всеки ще се сети какво съм искал да кажа с подразбиране. Но е типично за самохвалко като вас, който не може смисленно да се аргументира и се хваща в незначителни подробности като удавник за сламка . А се вижда и интелектуалният ви капацитет, от това че твърдите че истинското положение на образа на една звезда, не се изчислявала. Смехотворен извод  |
| >>Hateras, сега вие ставате виновен, като му показвате поредното недомислие с косинуса. Както виждате, "силата" на опонента е не да може да дава смислена аргументация на твърденията си, а да се заяжда когато го изобличим и да се опитва да доказва недоказуемото. Аз продължавам да се чудя, защо той си губи времето в подобни теми, към които нищо смислено не може да допринесе... Но вероятно не съм само аз. Абе >>герой, вие в предишните си рибарски инкарнации ръкопляскахте на смешното обяснение, че гравитационното отклонение на лъчите край слънцето било от някаква слънчева атмосфера (която е толкова рядка там, че не може да отклони лъчите изобщо), а сега при такава плътна земна атмосфера, която се вълнува от много параметри, вятър, влажност, температура, конвекция, отричате че имала някакво влияние пречупването при опитите на Щирков, който не ги отчита? Какво се опитвате да докажете, застъпвайки такива безумни тези? Та по въпроса за умлекаемият и не- увлекаемият етер, естественно че когато сме в среда която не се покои спрямо нас, тя се движи спрямо нас, и ако сме в среда която се покои спрямо нас но околната среда на тази среда се движи спрямо нас и тая среда в която сме ние, то тя се движи и спрямо нас, все едно че се намираме във тих, речен залив, в който водата спрямо нас е в покой, а останалата вода която е в речното корито се движи. Но ние по никакъв начин не можем да установим че водата отвъд нашата среда в която сме потопени, се движи спрямо нас, защото примерно не виждаме навътре в коритото на реката, поради гъсталаците. Стана ли ви ясно за тея ефири? Дали "виждаме" нещо в случая няма никакво значение. Условието на задачата е елементарно, и е позор да разсъждавате толкова продължително и витиевато върху него, без да сте го рзбрали. Безсмислено е да участвате в теми за Айнщайн с такива похвати. Ще повторя, без надежда да го достигнете. Имаме задача, резултатът от която се опитваме да сравним с реалните измервания, за да проверим достоверно ли е условието. Зададен ви е океан от нееувлекаем етер. В този океан се движи едно мехурче етер заедно с вас, и него кръщаваме увлекаем етер. Знаем какво ще бъде поведението (има аберация) на светлината, ако нямаше мехурчето увлекаем етер, тази задача е решена отдавна. Пита се в нашата задача, какво ще се случи със светлината идваща от далечен източник, намиращ се извън мехурчето увлекаем етер? Всичко е зададено, не се нуждаем да установявваме нещо. Вие твърдяхте, че наличието на увлекаем етер около наблюдателя щяло нещо да промени, нали? От там тръгнахме. И защото само твърдяхте, без да можете да се обосновете, аз формулирах задачата вместо вас и обясних какво ще се набллюдава при наличие на увлекаем етер - няма да се наблюдава аберация, противно на вашите твърдения. Тоест получаваме, че твърденията ви са лъжовни. Сериозният тон, с който ги изказвахте като истина от последна инстаниция (и не само тях) позволява всеки да си направи изводите доколко може да се вярва на вашите твърдения. За мен отговорът е еднозначен - никак. Това беше целта на задачата и нейното решаване. между другото вие сте айнщанист от клуба в дира, най вероятно сте зомба гери съм, личи си по писанията ви, колкото и старателно да ги маскирате. Та айнщанистите не защитават концепцията за ефира, вие защо го защитавате, или само давате вид че го защитавате за да прикриете същността си ? Има ли значение от къде съм или не съм, след като тук на дисекция подлагаме вашите твърдения? Те няма да станат по-малко лъжовни от това от къде съм. Колкото до етера, аз си имам лични сметки с него и задълбочени познания, затова мога да го защитавам там където може, и да го опровергавам там дето не участва. Но това излиза извън темата, вие по-добре се ограмотете за мерната единица на косинуса, че там майка плаче... За използването на термини като "зомб" (??) тук, модераторите могат да се позамислят... вие сте подлец който не заслужава дори да му обръщат внимание. Странна оценка за други от един хейтър... И за тази обида мога да сезирам модераторите. И не ми обръщайте внимание, всички ще сме ви благодарни, и шумът ще спадне. Грешно съм се изразил, не аберационен лъч, а аберационно отклонение, на наблюдаемият лъч. Е вижда се че вие не проумявате, всеки ще се сети какво съм искал да кажа с подразбиране. Не, това не е аберационното отклонение. Вие отново продължавате да не проумявате, че само с измерване на един наклон на телескопа аберация не се мери, не и само в една отправна система. Ето ви го сдъвкано. Вземате телескоп. Излизате на поляната. Насочвате телескопа например към полярната звезда, засичате ден и час, и измервате ъгъл на отклонение на полярната звезда спрямо зенита (около) 47 ъглови градуса. На толкова ви е наклонен телескопа (средно) от територията на България, това е наклона под който виждате вашият "аберационен лъч". Кое от тези данни е аберационното отклонение на наблюдаваният лъч? Не, наклонът който е измерен не е аберацията, да ви предупредя (тя не надхвърля 20.5 ъглови секунди). Сега продължението. Представете си, че земята е инерциална отправна система, и утре и след година продължава същото си движение по същото направление. Можете ли да измерите аберацията при това положение? И ако не можете, защо изговорихте толкова простотии срещу твърдението ми, че в рамките на една инерциална система не може да се мери аберация? Че и чертежи привеждахте...  |
>>Hateras, сега вие ставате виновен, като му показвате поредното недомислие с косинуса. Както виждате, "силата" на опонента е не да може да дава смислена аргументация на твърденията си, а да се заяжда когато го изобличим и да се опитва да доказва недоказуемото. Аз продължавам да се чудя, защо той си губи времето в подобни теми, към които нищо смислено не може да допринесе... Но вероятно не съм само аз. Абе >>герой, вие в предишните си рибарски инкарнации ръкопляскахте на смешното обяснение, че гравитационното отклонение на лъчите край слънцето било от някаква слънчева атмосфера (която е толкова рядка там, че не може да отклони лъчите изобщо), а сега при такава плътна земна атмосфера, която се вълнува от много параметри, вятър, влажност, температура, конвекция, отричате че имала някакво влияние пречупването при опитите на Щирков, който не ги отчита? Какво се опитвате да докажете, застъпвайки такива безумни тези? Силата на вашата аргументация се свежда до заяждане, вижте си постовете колко са заядливо смешни. Вие се опитвате да доказвате недоказуемото, оприличавате различни неща и тн. още куп глупости . Това е с цел разводняване на постовете и отклоняване от същността за да избегнете нокаута който ви нанасям. По въпроса ви: ""Абе >>герой, вие в предишните си рибарски инкарнации ръкопляскахте на смешното обяснение, че гравитационното отклонение на лъчите край слънцето било от някаква слънчева атмосфера (която е толкова рядка там, че не може да отклони лъчите изобщо), а сега при такава плътна земна атмосфера, която се вълнува от много параметри, вятър, влажност, температура, конвекция, отричате че имала някакво влияние пречупването при опитите на Щирков, който не ги отчита? Какво се опитвате да докажете, застъпвайки такива безумни тези?"" Първо, слнцето няма атмосфера, има корона от плазма, но това далеч не е атмосфера, второ плазмата действа рефрактиращо на светлината, може да я пречупва, атмосферата също, но с по малък коефициент на рефракция, плазмата действа като леща около слънцето и много по силно пречупва светлината отколкото студена атмосфера, освен това температурният градиент на плазмата е много по голям от този на атмосферата, и затова много по осезателно се проявяват ефектите на рефракция. За кои опити на Щирков говорите, по конкретно ? |
Дали "виждаме" нещо в случая няма никакво значение. Условието на задачата е елементарно, и е позор да разсъждавате толкова продължително и витиевато върху него, без да сте го рзбрали. Безсмислено е да участвате в теми за Айнщайн с такива похвати. Ще повторя, без надежда да го достигнете. Така е защото нямате никаква аргументация на доводите си, карате само със спамерски похвати, типично за зомба герисъм от дира аз не се стремя да достигна до никакъв Айнщайн, защото той не е никакъв сериозен учен а изопачватор на науката също като вас |
маме задача, резултатът от която се опитваме да сравним с реалните измервания, за да проверим достоверно ли е условието. Зададен ви е океан от нееувлекаем етер. В този океан се движи едно мехурче етер заедно с вас, и него кръщаваме увлекаем етер. Знаем какво ще бъде поведението (има аберация) на светлината, ако нямаше мехурчето увлекаем етер, тази задача е решена отдавна. Глупости, увлекаемият етер е съвсем друго, не някакви си измислени от вос мехурчета движещи се със наблюдателят |
Знаем какво ще бъде поведението (има аберация) на светлината, ако нямаше мехурчето увлекаем етер, тази задача е решена отдавна. Пита се в нашата задача, какво ще се случи със светлината идваща от далечен източник, намиращ се извън мехурчето увлекаем етер? Всичко е зададено, не се нуждаем да установявваме нещо. Вие твърдяхте, че наличието на увлекаем етер около наблюдателя щяло нещо да промени, нали? От там тръгнахме. И защото само твърдяхте, без да можете да се обосновете, аз формулирах задачата вместо вас и обясних какво ще се набллюдава при наличие на увлекаем етер - няма да се наблюдава аберация, противно на вашите твърдения. Тоест получаваме, че твърденията ви са лъжовни. Сериозният тон, с който ги изказвахте като истина от последна инстаниция (и не само тях) позволява всеки да си направи изводите доколко може да се вярва на вашите твърдения. За мен отговорът е еднозначен - никак. Това беше целта на задачата и нейното решаване. Празни дрънканици, на база не - разбиране на това какво е увлекаем и не - увлекаем етер. Напразно си хабите клавиатурата, първо изучете правилните термини та тогава решавайте кой прав кой крив | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: герой |
Има ли значение от къде съм или не съм, след като тук на дисекция подлагаме вашите твърдения? Те няма да станат по-малко лъжовни от това от къде съм. Колкото до етера, аз си имам лични сметки с него и задълбочени познания, затова мога да го защитавам там където може, и да го опровергавам там дето не участва. Но това излиза извън темата, вие по-добре се ограмотете за мерната единица на косинуса, че там майка плаче... За използването на термини като "зомб" (??) тук, модераторите могат да се позамислят... Нищо не си опровергал досега от моите твърдения, и да ти си оня зомби от дира и идваш тука само за да се заяждаш, и имаш цел чрез това заяждане да дисклифицират опонентите ви, но уви подлостта ви няма да ви огрее |
Не, това не е аберационното отклонение. Вие отново продължавате да не проумявате, че само с измерване на един наклон на телескопа аберация не се мери, не и само в една отправна система. Ето ви го сдъвкано. Вземате телескоп. Излизате на поляната. Насочвате телескопа например към полярната звезда, засичате ден и час, и измервате ъгъл на отклонение на полярната звезда спрямо зенита (около) 47 ъглови градуса. На толкова ви е наклонен телескопа (средно) от територията на България, това е наклона под който виждате вашият "аберационен лъч". Кое от тези данни е аберационното отклонение на наблюдаваният лъч? Не, наклонът който е измерен не е аберацията, да ви предупредя (тя не надхвърля 20.5 ъглови секунди). Сега продължението. Представете си, че земята е инерциална отправна система, и утре и след година продължава същото си движение по същото направление. Можете ли да измерите аберацията при това положение? И ако не можете, защо изговорихте толкова простотии срещу твърдението ми, че в рамките на една инерциална система не може да се мери аберация? Че и чертежи привеждахте... Не съм твърдял че в рамките на една инерциална система можело да се мери аберация, това са ваши инсинуации разбира се трябват минимум 2 такива и да са взаимоподвижни. И не става въпрос за наклона на телескопа към координатата изобразена на астрономическата карта оказваща положението на видимата звезда, а за наклона спрямо истинското положение на звездата, защото там където тя се вижда от телескопа не е истинското и място на небосвода поради аберационното отклонение на падащият лъч от тази звезда, колко пъти трябва да ви го наливам това като с фуния за да го разберете. Изяснете си първо основните детайли и после се захващайте да ме опонирате. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: герой |
Не съм твърдял че в рамките на една инерциална система можело да се мери аберация, това са ваши инсинуации разбира се трябват минимум 2 такива и да са взаимоподвижни. И не става въпрос за наклона на телескопа към координатата изобразена на астрономическата карта оказваща положението на видимата звезда, а за наклона спрямо истинското положение на звездата, Обяснете, как се измерва истинското положение на звездата, за да го отчетем, когато измерваме аберацията? Отново ме принуждавате да ви показвам вашите цитати, които ви опровергават. От 25 Юни 2017 20:39: Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината, ето една схема тази по средата, показва именно това... Колко отправни системи са нужни, за да се съберат скоростта на наблюдателя спрямо източника на светлината и скоростта на светлината? Една, две, десет? |
Първо, слнцето няма атмосфера, има корона от плазма, но това далеч не е атмосфера, второ плазмата действа рефрактиращо на светлината, може да я пречупва, атмосферата също, но с по малък коефициент на рефракция, плазмата действа като леща около слънцето и много по силно пречупва светлината отколкото студена атмосфера, освен това температурният градиент на плазмата е много по голям от този на атмосферата, и затова много по осезателно се проявяват ефектите на рефракция. За кои опити на Щирков говорите, по конкретно ? И как всичко това идва да оправдае резултата на Щирков, при който не са отчетени параметрите на земната атмосфера? При всичките опити няма такова отчитане, защото не са правени съответните метеорологични изследвания в деня на експериментите.Защо изобщо ни давате тогава тези експерименти като някакво доказателство? Вече ви показах, че наличието на балон с увлекаем етер около земята трябва да изключи наблюдаването на аберация. Така че дори Щирков да е наблюдавал нещо, етерът не може да участва в обяснението му. Тръгнете от тук. Глупости, увлекаемият етер е съвсем друго, не някакви си измислени от вос мехурчета движещи се със наблюдателят какво друго е според вас? Хайде, внесете и вашет отворчество към установените в науката понятия Аз само описвам това, което е описал и Стокс за увлекаем етер, антипода на Френеловия етер. И така, кое са глупостите? Или самото ваше контриране е от глупост?Празни дрънканици, на база не - разбиране на това какво е увлекаем и не - увлекаем етер. Напразно си хабите клавиатурата, първо изучете правилните термини та тогава решавайте кой прав кой крив Отново нищо не казвате, макар че много ви се иска? Опитайте, празни дрънканици е когато не казвате нищо по темата, но имате нея пред вид, точно какъвто ви е коментара. Отново се проявявате като хейтър и спамер. Така е защото нямате никаква аргументация на доводите си, карате само със спамерски похвати, типично за зомба герисъм от дира аз не се стремя да достигна до никакъв Айнщайн, защото той не е никакъв сериозен учен а изопачватор на науката също като вас Както всички могат да забележат, вие страхливо избягвате коментар по моите конкретни обяснения, отклонявайки темата към някакви личностни оценки, които са напълно незоснователни, защото както видяхме не ви достигат нужните познания. Бас ловя, че и от Айнщайн не сте прочели нищо, а ако сте прочели и продължавате да твърдите подобни простотии за него, това е вече диагноза. Пак да попитам, защо си губите времето в тема, от която така и така нищо не разбирате? |
Да си видял тук, функциите sin , cos , tg , cotg ? Ъхъ, още в първото изречение, в дефиницията на понятието, така както е дадена в статията, която ти си внесъл... И сега, недей бърза да ми се репчиш, ми виж намери дефиниция на функцията синус и после я сравни с написаното в статията. Белки' поне нещо полезно да ти остане от наритването. |
Да си видял тук, функциите sin , cos , tg , cotg ? Ъхъ, още в първото изречение, в дефиницията на понятието, така както е дадена в статията, която ти си внесъл... И сега, недей бърза да ми се репчиш, ми виж намери дефиниция на функцията синус и после я сравни с написаното в статията. Белки' поне нещо полезно да ти остане от наритването. И къде ги видя бре пиле шарено тези тригонометрични функции, от моят линк за безразмерните величини, я ми ги цитирай тукачка |
Обяснете, как се измерва истинското положение на звездата, за да го отчетем, когато измерваме аберацията? Отново ме принуждавате да ви показвам вашите цитати, които ви опровергават. От 25 Юни 2017 20:39: Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината, ето една схема тази по средата, показва именно това... Колко отправни системи са нужни, за да се съберат скоростта на наблюдателя спрямо източника на светлината и скоростта на светлината? Една, две, десет? До кога трябва да ви набивам във празната глава, че истинското положение на дадена звезда на небосвода се изчислява по тригонометрична формула, като се знае скоростта на светлината и скоростта на орбиталното движение на планетата, се изчислява и аберационното отклонение на видимото положение на звездата именно по формулата. Аз тази формула за съжаление я нямам но ще я потърся. И разводнявате разговора с разни отправни системи, не се изисква повече от 2 скорости скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлина, и скоростта на светлината във вакуум, за да се определи аберационното отклонение на светлината. Аберационното отклонение е във дъгови минути или секунди на небесната система за отчет, от там може да се намери и истинското положение на звездата , виждана на небесната сфера. |
до PurpleEagle Ето как те громи петков, ха ха ха http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=astro1&Number=1952528881&page=5&view=expanded&sb=9&part=5&vc=1 |