Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
БодливТаласъм 16 Сеп 2017 22:57 Уморих се да повтарям Ми почивай от време на време. И в други форуми си се лепнал за мен и пишеш ли пишеш глупости. |
И на мен не ми харесват много неща, но без тях нещата биха се срутили и логиката би изчезнала. Ами точно това прави Айнщайн. Премахва всякаква логика и набутва теория на мястото на повтаряем експеримент, понеже мозъкът му отказва да приеме фактите. Това наука ли е? "…to the question whether or not the motion of the Earth in space can be made perceptible in terrestrial experiments. We have already remarked…that all attempts of this nature led to a negative result. Before the theory of relativity was put forward, it was difficult to become reconciled to this negative result."  |
Ами точно това прави Айнщайн. Премахва всякаква логика и набутва теория на мястото на повтаряем експеримент, понеже мозъкът му отказва да приеме фактите. Това наука ли е? Не мисля че сте прави. Теорията на Айнщайн е един от добрите примери на дедуктивна теория - следствията са получени по чисто логически път от една нищожна група приети за верни твърдения, аксиоми (реално всяка физическа теория се създава по този начин, не протестирайте). Всеки който има обща култура по логиката може да провери веригите "ако... то...", които изграждат теорията, и ще се увери колко желязна е тя като логическа конструкция. Колкото до повторяемият експеримент, той има отношение към две неща: изходните аксиоми (постулати) и следствията на теорията. И в двата случая теорията се потвърждава прекрасно от експеримента, в рамките на достъпната за експеримента точност. Заблудата, че Айнщайн премахвал логиката, идва по две линии. Едната е мързела на "оборващите" Айнщайн, които не си дават труда да проверят същата логика. Втората причина е по-психологична. Ние живеем в свят на малки скорости на обектите, за които Нютоновата теория дава прекрасно количествено описание. Този факт еволюционно е вградил в нашата интуиция "модел", по който ние съобразяваме, т.е "изчисляваме" какво ще се случи по законите, с които сме свикнали. Айнщайн показва, че тези закони са само приближение към една по-вярна картина, което е валидно за малки скорости. И когато човек, опитващ се интуитивно - т.е. използвайки законите на Нютоновата механика - да осмисли резултатът от Айнщайновата теория валиден при високи скорости, той се сблъсква с логическо противоречие - неприложимите за ситуацията Нютонови закони дават неверен резултат, сравнени с точните закони на ТО. И човек, вероятно от някакво зле разбрано самочувствие, не се замисля и обвинява Айнщайновата теория за невярна, а не обвинява себе си че е сгазил лука. А примерът който сте описали илюстрира относителността на едновременността според ТО. Вие разглеждате нещата в две различни отправни системи - в тази на неподвижната земя, и в хелиоцентрична система, в която земята се движи. Естествено следствие от ТО е, че две едновременни в едната система събития може да не са едновременни в другата. Но това не е логическо противоречие, освен с неточните според ТО закони на класическата механика, което е нормално. При малките скорости, в които живеем обаче, тази разлика е изчезващо малка за практически цели. Затова и Нютон не я е усетил  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |
Вие разглеждате нещата в две различни отправни системи - в Геоцентрична система. Колкото до мързела, то Айнщайн очевидно е преливал от него, иначе щеше да проведе поне един собствен експеримент. |
Геоцентрична система. "система неподвижна със земята" и "геоцентрична система" са синоними в случая. Втората сиистема от вашият пример е хелиоцентрична. Чистата геоцентрична система, в която се включва и въртенето не е инерциална и е непригодна за такива примери. Колкото до мързела, то Айнщайн очевидно е преливал от него, иначе щеше да проведе поне един собствен експеримент. Как си представяте тази работа? Поинтересувайте се какво е нивото на техниката по негово време, доколко е могло достатъчно точно да се измери зависимостта на скоростта на светлината от скоростта на източника (извършено за пръв път едва в началото на 60-те години, и с достатъчно голяма точност към края на миналия век), или time dilation, извършено за пръв път от Стилуел в края на 30-те години. Не е задължително един теоретик да е и добър практик, има си хора за всяка работа. Не са сериозни аргументите ви. Личността на Айнщайн не влияе на верността на теорията му, не се оплитайте с такива форумни тактики. |
Как си представяте тази работа? Поинтересувайте се какво е нивото на техниката по негово време, доколко е могло достатъчно точно да се измери зависимостта на скоростта на светлината от скоростта на източника Поинтересувал съм се. Натисни тук Не са сериозни аргументите ви. Личността на Айнщайн не влияе на верността на теорията му, не се оплитайте с такива форумни тактики. Ще ме извинваш, но ти започна с това. Доказателство: БодливТаласъм 17 Сеп 2017 15:18 Заблудата, че Айнщайн премахвал логиката, идва по две линии. Едната е мързела на "оборващите" Айнщайн, които не си дават труда да проверят същата логика. Как би могъл да знаеш дали оборващите ги мързи, дали си правят труда да проверяват? Не би могъл, но го изтъкваш като факт. Неоспорим. Каквото повикало... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: D4D5 |
Поинтересувал съм се. Натисни тук Добре, да видим каквоо сте разбрали, след като сте се поинтересували. Какво показва експериментът на Ейри - че след като няма отклонение на светлината в пълният с вода телескоп, където увличането на етера трябва да е по-голямо, отколкото във въздуха, то етерът е неподвижен спрямо земята/телескопа, нали? Ха сега се пробвайте да обясните наличието на аберация при това положение. Именно тази несъвместимост на обяснението на аберацията чрез движение на телескопа спрямо етера, и липсата на това движение оставя въпросът отворен, води до опитите на Майкелсън и Морли, които само затвърждават това противоречиво поведение на етера (ако съществува, разбира се). Теорията на Айнщайн прекрасно обяснява наблюдението на Ейри - няма светоносен етер, който да манипулира поведението на светлината според движението на наблюдателя относно него, няма да има и отклонение на самата светлина. Dixi. Как би могъл да знаеш дали оборващите ги мързи, дали си правят труда да проверяват? Който е способен да провери, задължително ще стигне до състоятелността на теорията на Айнщайн. Това мое твърдение се основава на същата логика "ако..то..", лежаща и проследима и в основата на теорията. Постигането на неуспех при такава проверка, според мен може да се дължи на две причини - недостатъчно образование, за да бъде приключена успешно (което до известна степен се дължи и на мързел), и на самият мързел, като средство за икономия в разсъжденията - "какво ще му проверявам, като ми се струва погрешно". Аз поне не се сещам за трета възможност. Можете да подскажете, ако вие се сещате. Не би могъл, но го изтъкваш като факт. Неоспорим. Каквото повикало... Отново погрешно твърдение. |
Който е способен да провери, задължително ще стигне до състоятелността на теорията на Айнщайн. Разбира се. Ако не стигне, значи е мързел. Аксиома. Ето още една: "Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде" Успех! |
Разбира се. Ако не стигне, значи е мързел. Аксиома. Виждам, че и вие не можете да предложите по-различен вариант. И въпреки това сте недоволен? Срещу какво? |
| Български учен отрече Теорията на относителността на Айнщайн и я нарече „обида за интелигентността на човека“. Тя трябва да бъде премахната, защото води до объркване на цялата съвременна физика. Това каза на пресконференция физикохимикът проф. Веселин Нонински, който живее в САЩ и е бивш университетски преподавател. Според него трябва да спре държавното финансиране на такива „абсурди в науката“, пише Дарик нюз бг. https://www.blitz.bg/lyubopitno/nauka-i-tekhnologii/nash-uchen-v-sashch-oplyu-teoriyata-za-otnositelnostta-na-aynshchayn-kato-bezobrazna-i-absurdna_news543593.html |
Български учен отрече Теорията на относителността на Айнщайн и я нарече „обида за интелигентността на човека“. При това е местен кадър, съфорумец. Трябва да се гордеем! |
| Таласъме, много учени отхвърлят "теорията" на относителността. Но всеки опит за критика на тая "теория" се посреща с ругатни и дори с обвинения за антисемитизъм. |
| Ся, това вече съм го казвал някъде в темата, но тя е дълга, та ще се повторя. Когато изпозлвате спътникова навигация - GPS Или ГЛОНАСС, в сигналите от спътниците и в изчисленията в приемника е вкарана поправка на времето според двете теории на относителността - и заради скоростта според СТО, и заради гравитацията според ОТО. Според данните в мрежата поправката е около 37-38 микросекунди дневно, което отговаряло на около 10 километра разлика. Начи, нещата са прости - който вярва на достатъчната точност на СТО и ОТО, да ползва спътникова навигация. Който не вярва, да не ползва или да си хакне чипа, за да не отчита релативистките ефекти, та да не зависи от Айнщайн за определяне на местоположението си. |
Manrico 20 Сеп 2017 19:36 Маринчо, това е малко неграмотен коментар. Всички верваме в точността на формулите на Лоренц. |
| Мето, за да отхвърлиш една теория, трябва да се аргументираш коректно. Много учени още в самото начало с я отхвърляли тази теория като спекулативна - Брилуен, Циолковски, Тимирязев, Ленард. По-късно и други имена се добавят (и нашия Стефан Маринов например). Но, реални аргументи на практика няма. Нито логически (абсурд), нито практически, което е по-важното. За една теория е важно да описва правилно наблюдаваното, да е в съгласие с експеримента. В това отношение ТО се справя изключително добре. Според мен, проблемите на хората, които се опитват да я разберат, идват от прекомерното осланяне на интуиция и ежедневен опит. Това е една антиинтуитивна теория. Ефектите, които тя дава, се наблюдават само при много високи скорости. Което пък е проблем да се проверят в "домашни", достъпни условия, за да може всеки да се увери в тях. Което естествено води до някаква вълна на недоверие, ама какво да се прави. Затова и не може да се разчита на някакви инцидентни експерименти - резултатите трябва да бъдат многократно повтаряни, за да се отчетат и изключат всякакви грешки и субективно влияние върху тях. Тук ние можем само да обсъждаме основно логическата консистентност на тази теория. Например с примерите за влакове и светлинни източници, с които Айнщайн се е опитвал да я популяризира още наввремето |