Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Размърдайте се! Стигнал съм до 83 страница. Като стигна до тук искам да заваря по-сериозни хипотези,изчерпателно представени. Разбрах как нещата НЕ СА според вас. Искам да чуя как СА сега. Ако не е тъй или онъй-как е? Размърдвам се. Гледай сега. Теорията на Айнщайн е построена върху предположението че скоростта на светлината не зависи от скоростта на наблюдателя. Ето един неподвижен наблюдател (приемник):  Ако този наблюдател тръгне към източника, Айнщайн казва че скоростта на импулсите по отношение на него ще остане същата, което поне на пръв поглед няма как да е вярно:  Цялата работа е че и на втори поглед това не е вярно - скоростта на импусите спрямо движещия се наблюдател очевидно ВАРИРА (в случая нараства). Ако само теорията на Айнщайн беше заплашена, физиците отдавна да са я жертвали - повечето от тях не са ѝ големи фенове. Приблемът е че цялата физика е заплашена: "The speaker Joao Magueijo, is a Reader in Theoretical Physics at Imperial College, London and author of Faster Than the Speed of Light: The Story of a Scientific Speculation. He opened by explaining how Einstein's theory of relativity is the foundation of every other theory in modern physics and that the assumption that the speed of light is constant is the foundation of that theory. Thus a constant speed of light is embedded in all of modern physics and to propose a varying speed of light (VSL) is worse than swearing! It is like proposing a language without vowels." http://www.thegreatdebate.org.uk/VSLRevPrnt.html "The whole of physics is predicated on the constancy of the speed of light," Joao Magueijo, a cosmologist at Imperial College London and pioneer of the theory of variable light speed, told Motherboard. "So we had to find ways to change the speed of light without wrecking the whole thing too much." https://motherboard.vice.com/en_us/article/8q87gk/light-speed-slowed Затова сега голямо повъртане пада. Теорията на Айнщайн почти не се споменава в по-сериозните списания и релативистите напускат потъващия кораб (масово стават експерти по квантова механика): |
Здравей уни, аз се завърнах от изгнаничеството което ми скалъпиха проклетите релативисти от този клуб. А сега с голям хъс искам отново да разобличаваме тази пасмина релативистка, съгласен ли си? гледам онова говедо не е писало тук от 5 месеца, и във форума на дира също го няма, изглежда говедото или му е втръснало да троли или нещо негативно го е сполетяло. Както и ще да е, аз не съм злобен а просто не проявявам толеранс спрямо тролове и глупаци, говедото (досещаш се кой е, господина с докторска дисертация по физика Герасим Руменов пишещ 20 години по форумите на дира в клуб физика, а напоследък и тук. И подвизаващ се с никовете , гери съм, бодлив талъсъм, пурпур еагле) та това злобно говедо ме е подигравало и хулило не един път и то безоснователно, само ей така щото съм антирелативист, а той се мисли за божествен и необорим в своите полемики. Всъщност е един инфантилиран психопат с фобия за величие в научната трибуна, един комплексар и нагаждач, каквито ги има много по света. Дори интелекта на говедото не е на нужното ниво за докторската му десертация ( не съм запознат напълно но има наистина докторат по физика на лазерите) вероятно е преписал някакъв труд и после го е компилирал като негово произведение, както има и много подобни работи, написани от мошенници в науката и техниката. Айнщайн дори за него се е знаело че всъщност е изплагиатствал глупавата ТО. Но стига толкава за говедото. Има ли нещо на хоризонта , някаква новина която да бори ТО ? Виж писал съм в темата ти за черните дупки, те също са измислица на Айнщанизма, Хокинг имплицитно ги отрича (как иначе нали айнщанистите ще го разскъсат) Очаквам диспути по глупостта наречена ТО и СТО , тъй де СТО глупости от Айнщайн  |
| Добре, multiplikator, ще борим ТО и релативистите, ама дай да не използваме обидни думи. Утре ще цъфне таласъмът, ще му кажеш "говедо", и ойде коня в ряката - ще те замразят кой знае докога. Какъв е смисълът? Между другото, сигурен съм че Герисъм не е тук - таласъмът звучи много различно. Но това е само интуиция - не мога да го докажа. |
Добре, multiplikator, ще борим ТО и релативистите, ама дай да не използваме обидни думи. Утре ще цъфне таласъмът, ще му кажеш "говедо", и ойде коня в ряката - ще те замразят кой знае докога. Какъв е смисълът? Между другото, сигурен съм че Герисъм не е тук - таласъмът звучи много различно. Но това е само интуиция - не мога да го докажа. Прав си, не трябва да се използват обидни думи, и то за безобидни тролове. А според теб Гери и Талъсъма са различни хора? може и да е така, но все пак ми намирисва че са един и същ човек. Както и да е, по добре да си приказваме за ТО. Имам един въпрос към теб, нали си чувал за смущенията в орбитата на Меркурий? та релативистите казват че само ТО обяснявала причината за смущенията, чрез кривото пространствовреме и че Нютон не можел да обясни това явление известно още по негово време, така че релативистите ръкопляскат на своя идол и казват " ето вижаде ли теорията на относителността обяснява смущението пък теорията на Нютон не може, значи ТО е по съвършенна и основна теория (не само вярна) и теорията за всемирното привличане на Нютон била само частен случай на ТО. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: multiplikator |
| В един блог съм се постарал да изложа части от книгата на Марко Пицути "забранените научни открития", отнасящи се до релативизма. В книгата авторът остро критикува ТО, описани са експерименти разобличаващи ТО из основи. Ето и линк към блога ми. Натисни тук |
| Ето и още опровержения на СТО от книгата на антирелативиста Рангел Колесин. Натисни тук |
Имам един въпрос към теб, нали си чувал за смущенията в орбитата на Меркурий? та релативистите казват че само ТО обяснявала причината за смущенията, чрез кривото пространствовреме и че Нютон не можел да обясни това явление известно още по негово време, така че релативистите ръкопляскат на своя идол и казват " ето вижаде ли теорията на относителността обяснява смущението пък теорията на Нютон не може, значи ТО е по съвършенна и основна теория (не само вярна) и теорията за всемирното привличане на Нютон била само частен случай на ТО. Много ключова тема, но е малко дългичко обяснението и ще ми трябва доста вдъхновение (и липса на мързел). Ще ти отговоря скоро. |
Много ключова тема, но е малко дългичко обяснението и ще ми трябва доста вдъхновение (и липса на мързел). Ще ти отговоря скоро. О, кей |
Имам един въпрос към теб, нали си чувал за смущенията в орбитата на Меркурий? та релативистите казват че само ТО обяснявала причината за смущенията, чрез кривото пространствовреме и че Нютон не можел да обясни това явление известно още по негово време, така че релативистите ръкопляскат на своя идол и казват " ето вижаде ли теорията на относителността обяснява смущението пък теорията на Нютон не може, значи ТО е по съвършенна и основна теория (не само вярна) и теорията за всемирното привличане на Нютон била само частен случай на ТО. Най-напред трябва да се каже че има съществена разлика между СТО и ОТО. СТО е дедуктивна - започва се от (две) аксиоми, извеждат се, дедуктивно, заключения, тези заключения могат да станат предпоставки (premises) в следващи аргументи, извеждат се нови заключения и т.н. Това е единственият правилен метод в теоретичната физика (което не значи че СТО е вярна - аксиомите могат да са погрешни) но Айнщайн го ликвидира когато в 1915 г. предлага ОТО. ОТО е емпиричен модел. Айнщайн и приятелите му математици имат някакви предварителни резултати и хипотези, и задачата е да се намерят уравнения които да покриват тези резултати и хипотези, да ги "предсказват". Методът е аналогичен на "curve fitting" (не знам официално как е на български - сещам се за "полиномиална апроксимация" но то е частен случай):  Сред тези "предварителни резултати и хипотези" отклонението в орбитата на Меркурий заема централно място. Може спокойно да се каже, че целта на създаването на ОТО е да се "предскаже" отклонението и Айнщайн да заеме мястото на Нютон. Всичко това е описано много добре тук: https://netfiles.umn.edu/users/janss011/home%20page/EBms.pdf Има обаче още един сериозен проблем. Всички изчисления (и старите, по Нютон, и новите, по Айнщайн) се базират на предположението че Слънцето е идеално сферично, а то май не е. И ако не е, ОТО автоматично отива на кино (разбира се, като емпирична "теория", тя е обречена във всички случаи): "After He Said Einstein Was Wrong, Physicist Henry Hill Learned That Fame's Benefits Are Relative [...] A major proof of Einstein's theory involved a peculiarity in the planet Mercury's orbit, which he attributed to the distortion of space created by the great mass of the sun. Central to the proof was an assumption that the sun is perfectly spherical. But Hill's observations showed that the sun is not perfectly round, a discrepancy that Hill has said may be "Achilles tendon of the general theory." http://people.com/archive/after-he-said-einstein-was-wrong-physicist-henry-hill-learned-that-fames-benefits-are-relative-vol-18-no-10/ |
Най-напред трябва да се каже че има съществена разлика между СТО и ОТО. СТО е дедуктивна - започва се от (две) аксиоми, извеждат се, дедуктивно, заключения, тези заключения могат да станат предпоставки (premises) в следващи аргументи, извеждат се нови заключения и т.н. Това е единственият правилен метод в теоретичната физика (което не значи че СТО е вярна - аксиомите могат да са погрешни) но Айнщайн го ликвидира когато в 1915 г. предлага ОТО. ОТО е емпиричен модел. Айнщайн и приятелите му математици имат някакви предварителни резултати и хипотези, и задачата е да се намерят уравнения които да покриват тези резултати и хипотези, да ги "предсказват". Методът е аналогичен на "curve fitting" (не знам официално как е на български - сещам се за "полиномиална апроксимация" но то е частен случай): СТО разглежда само инерциални отправни системи ( такива са състоянието на покой или равномерно и праволинейно движение на телата) ОТО напротив, разглежда само не - инерциалните движения, такива под действието на някаква сила. Това е разликата м/у СТО и ОТО, и в двете теории е залегнала основата на константността на скоростта на светлината, ОТО се извежда от СТО, постулатите на СТО важат и за ОТО. Не знам защо смяташ че ОТО е емпиричен модел, откъде следва това? ОТО е базирана на СТО, а тя се базира на аксиоми (които не са емпиричен факт, а са само допускания) И как Айнщайн ще превърне аксиомите в теореми като измисля ОТО? Въобще какво предсказва ТО за орбитата на Меркурий, та това необичайно отклонение в перихелият на меркурий е било известно много отдавна, но не е могло да се обясни чрез теориите на Нютон или Кеплер, и само Айнщайн го обяснява чрез кривото пространствовреме. Този факт не поставя ли ТО наистина на научният пиедестал? |
| Само с теоретични разсъждения и математически формули няма да оборите никого (малко са хората, които могат да разберат и осмислят нещата). Предложете следния експеримент: Да се изстрелят два еднакви лазерни прожектора един след друг към Луната през необходимия интервал от време. Когато първият заобиколи Луната а вторият я достигне, и двата изпращат импулси към Земята. Ако и двата импулса достигнат едновременно наземна приемателна станция - Айнщайн е прав, ако има разлика - легнал е. Ако Луната ви е много близо - ей го де Марс.  |
Не знам защо смяташ че ОТО е емпиричен модел, откъде следва това? ОТО е базирана на СТО, а тя се базира на аксиоми (които не са емпиричен факт, а са само допускания) Значи два подхода са възможни: 1. В началото посочваш няколко елементарни аксиоми и после от тях, по дедуктивен път, получаваш заключения или уравнения. Каквото получиш, получиш - нямаш право да го променяш или да добавяш нещо което не е изведено от аксиомите. Този подход е правилният - провалът идва ако някоя от аксиомите е погрешна или някой от изводите е невалиден (в логически смисъл - заключението не следва от аксиомите). СТО е точно такава теория. 2. В началото имаш съвкупност от експериментални резултати и любими хипотези, примерно: смущенията в орбитата на Меркурий, постоянната скорост на светлината, нулевия резултат от експеримента на Майкелсън-Морли, гравитационното червено отместване, гравитационното забавяне на времето, принципа на еквивалентността, гравитацията не действа мигновено. И си казваш: Коя ще да е тази система от уравнения която се съгласува с всичките тези експериментални резултати и любими хипотези? Тук вече всичко е позволено: Можеш да пробваш едни уравнения, после други, после трети, да вмъкваш в тях т. нар. фъдж фактори, и т.н. Докато постигнеш максимално добро съгласуване. Това прави Айнщайн заедно с приятелите си математици когато създава ОТО. |
Значи два подхода са възможни: 1. В началото посочваш няколко елементарни аксиоми и после от тях, по дедуктивен път, получаваш заключения или уравнения. Каквото получиш, получиш - нямаш право да го променяш или да добавяш нещо което не е изведено от аксиомите. Този подход е правилният - провалът идва ако някоя от аксиомите е погрешна или някой от изводите е невалиден (в логически смисъл - заключението не следва от аксиомите). СТО е точно такава теория. Заключението трябва да следва от аксиомите, две успоредни прави никога не се пресичат (заключение) следващо от аксиомата че правите винаги са прави, в която и да е част от тях. Ако аксиомата е погрешна, следва че и изводът ще е погрешен, отам пък иексперименталните данни трябва да са различни от предсказаното от теорията. 2. В началото имаш съвкупност от експериментални резултати и любими хипотези, примерно: смущенията в орбитата на Меркурий, постоянната скорост на светлината, нулевия резултат от експеримента на Майкелсън-Морли, гравитационното червено отместване, гравитационното забавяне на времето, принципа на еквивалентността, гравитацията не действа мигновено. И си казваш: Коя ще да е тази система от уравнения която се съгласува с всичките тези експериментални резултати и любими хипотези? Тук вече всичко е позволено: Можеш да пробваш едни уравнения, после други, после трети, да вмъкваш в тях т. нар. фъдж фактори, и т.н. Докато постигнеш максимално добро съгласуване. Това прави Айнщайн заедно с приятелите си математици когато създава ОТО. В този случай който е по правилният , и изхожда не от предположения и аксиоми а от опит, аксиоми не е нужно да се въвеждат, защото строим теория не върху предположения, а върху опитни данни и факти. Айнщайн не е застъпил тиорията си върху тази методика на теоретичният похват, той гради хипотезата върху постулати аксиоми, после създава теория която се корелира отчасти със експерименталните данни и факти. Опита на ММ (макар че този опит може да се обясни и без константността на скоростта на светлината, което мога да го обясня защо е така, самият опит не е коректен.) червеното гравитационно отместване може също да мине без константност на скоростта на светлината, принципа на еквивалентността и т.н, опитни факти, които могат да бъдат нагодени към ТО но могат да се обяснят и без нея много добре. |
Да се изстрелят два еднакви лазерни прожектора един след друг към Луната през необходимия интервал от време. Когато първият заобиколи Луната а вторият я достигне, и двата изпращат импулси към Земята. Ако и двата импулса достигнат едновременно наземна приемателна станция - Айнщайн е прав, ако има разлика - легнал е. Ако Луната ви е много близо - ей го де Марс. Само не разбрах как първият лъч ще заобиколи луната  |
аксиоми не е нужно да се въвеждат, защото строим теория не върху предположения, а върху опитни данни и факти Какво значи "строим"? Намираме уравнения които предсказват (по-точно се съгласуват с) тези данни и факти? |
Какво значи "строим"? Намираме уравнения които предсказват (по-точно се съгласуват с) тези данни и факти? Уравненията описват количествени взаимовръзки между процеси явления и закономерности от опита или експерименталната проверка, на някаква хипотеза . Те не могат да се пръкнат от нищото, след като бъде построена теорията, тя трябва да може да предсказва други явления процеси и закономерности които не се изучават емпирично, но трябва да бъдат доказани и чрез емпирика тоест опитно доказателство не само теоретично. Защото една теория може да бъде много добра като теория и въпреки това да не е вярна да не се корелира със опитните данни по потвърждаването и. |
Само не разбрах как първият лъч ще заобиколи луната Условяието не се отнася до лъч, а до източник на лъч. Вероятно като временен спътник, но с какво той ще се отличава от втория, който току-що е достигнал тази точка не знам., щото спътникът ще е насочен след обиколката, по допуснато условие, към земята, а вторият източник -излъчвател, към открития космос, т.е.. вторият трябва да направи маневра завъртане на 180* и да пуснат по един вектор едновременно към земята. Така ли е постановката? Защо Айнщайн трябва да си ляга? Той, според мен, отдавна си е легнал. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: format |
| Точно това е задачката. Единият източник тръгва от Земята, влиза в орбита около Луната, и когато при обиколката си се движи към Земята излъчва сигнали към приемник на Земята. Вторият източник тръгва към Луната с идея да влезе в орбита и да излъчи сигнал към Земята от противоположната страна на първия в момента който той се движи в посока Земята. След като могат да изчислят как апарат да влезе в орбита на Марс и на комета, значи могат да синхронизират два такива сателита. Разликата в скоростите на двата източника би трябвало да може да бъде отчетена, след като могат да засекат планета на 100 светлинни години  .Това може да се направи и като се използва Луната (а защо не и някоя планета) като ускорител на първия сателит за да се получи по-голяма разлика в скоростите спрямо Земята на двата източника. (Пише го по книгите и го показват по филмите) Та това е закачката. Интересното е, защо досега не е направено (можело е да се направи при изследването и на Луната, и на Марс). Формат, единия сателит има "фар" от предната страна, а другият - от задната. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бай Дан |
Формат, единия сателит има "фар" от предната страна, а другият - от задната Тъкмо щях да уточня точно тази подробност от пейзажа: единият се отдалечава с дадена скорост, увеличена от лунната гравитация, а другият се приближава и излъчва по допирателната, в синхронен за двата спътника момент, който пък е момента на преминаване на двата спътника над въображаемата част от окръжност, разделяща луната на "предна и задна" за нас , части. Разликата в скоростите на двата спътника ще е от порядъка на няколко десетки километра в секунда. Такава постановка върши ли ти работа да успокоиш Айщайн? |
Точно това е задачката. Единият източник тръгва от Земята, влиза в орбита около Луната, и когато при обиколката си се движи към Земята излъчва сигнали към приемник на Земята. Вторият източник тръгва към Луната с идея да влезе в орбита и да излъчи сигнал към Земята от противоположната страна на първия в момента който той се движи в посока Земята. След като могат да изчислят как апарат да влезе в орбита на Марс и на комета, значи могат да синхронизират два такива сателита. Разликата в скоростите на двата източника би трябвало да може да бъде отчетена, след като могат да засекат планета на 100 светлинни години . Това може да се направи и като се използва Луната (а защо не и някоя планета) като ускорител на първия сателит за да се получи по-голяма разлика в скоростите спрямо Земята на двата източника. (Пише го по книгите и го показват по филмите) Та това е закачката. Интересното е, защо досега не е направено (можело е да се направи при изследването и на Луната, и на Марс). Формат, единия сателит има "фар" от предната страна, а другият - от задната. Да , разбрах експеримента който предлагате, единият източник сателит навлиза в лунна орбита и по този начин увеличава скоростта си спрямо вторият който излиза от луна орбита, и двата едновременно излъчват светлинен импулс в този момент, които импулси пристигат на земята и се установява времевата разлика между тях ако скоростта на светлината не е константа, или няма времева разлика в пристигането им на земята защото скоростта на светлината е константа. Подобни експерименти са правени в лабораторни наземни условия и се е установило че скоростта на светлината не зависи от движението на източника, така че смятам такива експерименти за безсмисленни по опровержението на ТО. Правени са опити от Бекман и Мендикс още през средата на миналият век със интерферометри които показват че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника на светлина. Но да отворя една скоба, само по отношение на приемник на светлина който е неподвижен спрямо центърът на излъчването, само тогава скоростта на светлината е константна спрямо приемника на светлина. Така че такива опити не могат да борят ТО, трябва да се направи такава установка, която да е едновременно и източник и приемник на светлина, каквато например е интерферометърът на ММ но с тази разлика че пътят на лъча не трябва да е по затворен контур (отиване, отразяване и връщане до измервателният прибор, или пък по затворена кръгова орбита) а само по еднопосочно движение (отиване до измервателният прибор) Какъвто опит е правил Сефан Маринов и е отчел разлики в скоросттите на светлината по посока на орбиталното движение на земята, и в обратна посока, за разлика от опита на Майкелсън и Морли, които са мерили разлики във времената на светлинни лъчи по затворен контур и затова при тях резултата е нулев. Опита на Маринов категорично бори ТО. За съжаление не можах да открия в интернет за опитите на Стефан Маринов със "Скачените спусъци" а само това Натисни тук някой ако знае нещо за този опит на Маринов нека сподели. |