Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
... продължавам да не разбирам същността на темата ... може би въпросът е зададен неправилно :.) ...... има ли маса светлината? ... предвид различната скорост на разпространение и влиянието на гравитацията :.) ... Същността на темата е , абсурдът на теорията на относителността. А за това имат ли маса фотоните предлагам статия на Английски език, която със любезното съдействие на унперсон може да се разбере от неразбиращите Английски език.  Натисни тук |
продължавам да не разбирам същността на темата Вторият постулат на Айнщайн: Натисни тук "...light is always propagated in empty space with a definite velocity c which is independent of the state of motion of the emitting body." е погрешен. Скоростта на светлината (спрямо наблюдателя/приемника) зависи от скоростта на светлинния източник. Разбира се, за 100 години тази първоначална погрешност е произвела твърде много метастази и борбата срещу всичко това е трудна, дори невъзможна. |
Вторият постулат на Айнщайн, е погрешен. Скоростта на светлината (спрямо наблюдателя/приемника) зависи от скоростта на светлинния източник. Разбира се, за 100 години тази първоначална погрешност е произвела твърде много метастази и борбата срещу всичко това е трудна, дори невъзможна. Имаш 6+ | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: рибар |
| ... вие сте добри хора ... Айнщайн та Айнщайн :.) ... ... 14 страници върху масата на фотоните ... влияят ли се от гравитацията? - влияят се, значи имат маса ... ... ама защо да спираме до тук? ... щом имат маса, значи имат пределен живот ... в такъв случай реликтовото излъчване е следа от Големият взрив, или е просто най-старото нещо, което познаваме? :.) ... |
ама защо да спираме до тук? ... щом имат маса, значи имат пределен живот ... в такъв случай реликтовото излъчване е следа от Големият взрив, или е просто най-старото нещо, което познаваме? :.) . А сега де, кое е вярното , голям взрив или умора на светлината . Аз съм на мнението че big bang няма, щом фотончетата имали маса. Но на какво ли се разпадат, може би стават на неутрино. |
фотоните ... влияят ли се от гравитацията? - влияят се, значи имат маса ... ... ама защо да спираме до тук? Да, не бива да се спира. Ако скоростта на фотоните в гравитационно поле се променя (ускоряват се като всички падащи тела), съвсем лесно е да се докаже че тя се променя и в отсъствие на гравитационно поле - зависи от скоростта на наблюдателя (което противоречи на специалната теория на Айнщайн). Умните релативисти знаят това и се пазят от тази тема като дявол от тамян: Натисни тук George Orwell: "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity." |
Да, не бива да се спира. ... и правилно! ... стори ми се недостатъчно да се разбива само един фундамент в рамките на тема :.) ... ... ама да поговорим още за фотоните, проявяват качества както на частици, така и на вълни, нали? ... защо да имат само една, определена скорост в различни среди? :.) ... ... иначе, за изтъкнатия физик - другарят Оруел, няма какво да добавя - точен цитат ... |
... ама да поговорим още за фотоните, проявяват качества както на частици, така и на вълни, нали? ... защо да имат само една, определена скорост в различни среди? :.) Конкретизирай го малко този въпрос. Някой ходи и разправя навсякъде че фотоните "имат само една, определена скорост в различни среди", и ти недоумяваш защо този някой постъпва така а не иначе? Задай въпроса си по друг начин, дано успея да разбера какво точно питаш. |
| ... не бре ... ти пък веднага с доспехите :.) ... питам, щото не разбирам ... ... приема се, че скоростта на светлината във въздух е по-ниска зарад пречупването, нали? ... тогава имаме вероятно вълново проявление, интеференция и т.н. ... ще се повлияе ли скоростта на светлината в различни среди, ако я разглеждаме, като частици? ... от тук защо да имаме само една пределна скорост? ... /по-ясно ли е така? :.)/ |
Consumer 03 Апр 2014 13:46 Пак не е ясно бе, душа. Че скоростта на светлината във вакуум е пределната скорост за всичко движещо се е едно твърдение на релативистите което няма връзка (или поне аз не знам да има) с проблема за скоростта на светлината в различни среди. Това твърдение е един ефективен red herring който често замества уязвимите формулировки на втория постулат. Например като кажат релативистите че скоростта на светлината спрямо наблюдателя не се променя когато този наблюдател се запъти към светлинния източник, слушателят може да си представи ето тази картина (и да стане страшно): Натисни тук Ако вместо това кажат че няма нещо което да се движи по-бързо от светлината, изобщо не става страшно. Все едно че нищо не са казали. |
Че скоростта на светлината във вакуум е пределната скорост за всичко движещо се е едно твърдение на релативистите което няма връзка (или поне аз не знам да има) с проблема за скоростта на светлината в различни среди. ... пушена херинга казваш ... нямам нищо против да връщаш темата в изначалните релси :.) ... ... по времето на Айнщайн, знаело ли се е за двойнствената природа на фотоните /поведение едновременно на частици и на вълна/? ... задължително ли е светлината да има само една пределна скорост в този случай? ... дадох пример с различна среда за пояснение - вълната се интеферира и забавя, това важи ли за поведението на светлината, като частици? ... не виждам, кое е толкова неясно :.) ... ... просто ми е интересно ... |
| Имаше едно много хубаво стихотворение: Чичо, чичо, знам те аз Ти не си бил Дядо Мраз Ти си оня чичо дето Пипа мама по ....... |
Чичо, чичо, знам те аз ... ... знаеш грънци :.) ... освен това, по мое време слушахме Линкин Парк, не Дядо Мраз ... ... кажи за частиците - напр. не съм прав щото /.../, или говоря глупости щото /нещо друго/ ... ... наистина ми е интересно! ... |
по мое време слушахме Линкин Парк, не Дядо Мраз Загубих сума ти време да разбера какво им харесваш на тия Линкин Парк ама не можах. В някакви философски дълбини се напъват да се гмурнат но задниците им остават да стърчат над водата. Аз засега продължавам да слушам Дядо Мраз: Натисни тук |
по времето на Айнщайн, знаело ли се е за двойнствената природа на фотоните /поведение едновременно на частици и на вълна/? ... задължително ли е светлината да има само една пределна скорост в този случай? ... дадох пример с различна среда за пояснение - вълната се интеферира и забавя, това важи ли за поведението на светлината, като частици? ... не виждам, кое е толкова неясно :.) ... По времето на Айнщайн или по точно когато създава шедьовъра си СТО, предполагам е била на мода емисионната теория на светлината, смятало се е че светлината представлява еластични корпускули частици, с различна маса. Масата на фотоните на високоенергийната светлина, УВ светлина и т.н, е по голяма от масата на другите фотони, затова и носи по голяма енергия. Две тела движещи се със една и съща скорост, ако масите им са различни ще носят и различна енергия. По масивното тяло ще притежава и по висока кинетична енергия от по малко масивното. Формулката за кинетична енергия е , T=m.V^2/2. Като се съкратят двойките над и под дробната черта, се получава формулата за механичен импулс на тяло с маса m и скорост V . P=m.V логично е когато светлината преминава в прозрачни или полупрозрачни среди с различна плътност, тя да губи част от кинетичната си енергия като я отдава на атомите на прозрачното вещество. Просто е , обаче това отдаване е само в началото при прехода от различни среди, въздух - стъкло, или въздух - вода. Колкото е по плътна средата толкова повече механична енергия отдава светлината върху атомите на веществото, и затова в плътни среди скоростта на забавяне на светлината е най голяма. По нататък при пътуването си през средата от еднородно вещество, светлиният квант отскача еластично от атом към атом, и не отдава повече енергия. Така са си представяли преминаването на светлината през прозрачни среди по времето на Емисионната теория, По точно Нютон е описвал светлините явления така. разбира се този модел е недостатъчен за да опише интерференция и дифракция на светлина, затова и по късно Хюйгенс създава вълновият модел на светлината, който много по добре описва интерференцията и дифракцията на светлината. След откритието на Планк , че светлината се излъчва и поглъща на порции, се създава и корпусколярно - вълновият - дуализъм , като модел на светлината, така светлината става хем вълна хем частица, и се описва със квантово корпусколярни уравнения, вълнови функции и т.н . |
| ... ха ха ... ще се окажеш готин тип:.) ... лично, харесвам разнообразието ... ... ок ... не щеш да кажеш за партикулите ... чудя се, какво можем да разчепкаме, достатъчно голямо освен Големият взрив ... Господ? - крайно детерминирана система? ... ... предвид Дядо Мраз, темата трябва да ти е интересна :.) ... доп. Рибар благодаря за поста! ... сега към Рибаря - има известно противоречие в написаното ... ако са били наясно, че светлината има маса, че дори и различна /според тогавашната мода/, защо някой ще си прави труда да обявява скоростта и за константа? ... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Consumer |
сега към Рибаря - има известно противоречие в написаното ... ако са били наясно, че светлината има маса, че дори и различна /според тогавашната мода/, защо някой ще си прави труда да обявява скоростта и за константа? Това не знам, знам че Айнщайн създава теорията на относителноста защото опита на ММ дава отрицателен резултат, тоест няма ефирен вятър, значи няма и ефир. Ако си забелязал писах че до Хюйгенс се е смятало че светлината е частица, след Хюйгенс учените въздигат ефира като средата по която се разпространява светлината като чиста вълна. Така до тук добре, обаче след като опита на ММ през1887г дава отрицателен резултат за наличието на ефир като среда по която се разпространява светлината вълна, се налага теорията за светлината да се преразгледа отново. И пак на мода идва корпусколярният модел, обаче вече със нова не Нютонова механика, а релативистка механика. И понеже в релативистката механика тела с маса в покой различна от нула, не могат да се движат със скорост близка или равна на скоростта на светлината във вакуум, се предполага че корпускулата на светлината е с нулева маса в покой. Понеже по ето тази формулка , M=m' \sqrt 1-v^2\c^2 масата нараствала до безкрай при тела и частици с ненулева маса в покой, движещи се близко до скоростта на светлината, във вакуум. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
ха ха ... ще се окажеш готин тип Може но ме е яд на теб. Толкова малко са останали еднорозите а ти ги тормозиш - що били такива, що не били онакива. Ами щото са еднорози - затова. Дай да ги оставим тях на мира - да им се радваме само. Като ни налегне агресията - хващаме се помежду си и тогава вече няма проблем:  |
По времето на Айнщайн или по точно когато създава шедьовъра си СТО, предполагам е била на мода емисионната теория на светлината, смятало се е че светлината представлява еластични корпускули частици О не - изобщо не е била на мода - точно обратното. Напълно забравена е вече цял век. В 1887 г. тя е единствената съществуваща теория способна да обясни нулевия резултат на експеримента на Микелсон-Морли, но тогава това дори не се споменава. Напротив - тогавашните корифеи предпочитат да въведат идиотското скъсяване на дължините (за да обяснят резултата), вместо да възкресят емисионната теория. И пак Айнщайн намазва най-много - "открива" корпускулярната природа на светлината в 1905 г. и получава Нобелова награда за това. |
О не - изобщо не е била на мода - точно обратното. Напълно забравена е вече цял век. В 1887 г. тя е единствената съществуваща теория способна да обясни нулевия резултат на експеримента на Микелсон-Морли, но тогава това дори не се споменава. Напротив - тогавашните корифеи предпочитат да въведат идиотското скъсяване на дължините (за да обяснят резултата), вместо да възкресят емисионната теория. И пак Айнщайн намазва най-много - "открива" корпускулярната природа на светлината в 1905 г. и получава Нобелова награда за това. Да прав си, не бях съвсем сигурен, позабравил съм хронологията на научните открития и теории, във областта на физиката в края на 19 и началото на 20 век .  |