Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Рибар, намерих хубава картинка показваща кой часовник (уж) върви по-бавно: Номерът на релативистите се състои в това че забавянето може да се демонстрира и докаже само за часовник от едната система който последователно "среща" часовници от другата система. В случая движещият се часовник последователно "среща" стационарни часовници - в този случай теорията на Айнщайн казва как да се изчисли неговото забавяне, но не казва как да се изчисли забавянето на стационарните часовници. Релативистите се възползват от това и казват: Само движещият се часовник се забавя, пътуващият близнак остава по-млад, теорията е непротиворечива. В действителност теорията си е противоречива и още как, но за да докажем това ни трябва сценарий при който стационарният часовник последователно "среща" движещи се часовници. Ето откъде извадих картинката: Натисни тук |
Номерът на релативистите се състои в това че забавянето може да се демонстрира и докаже само за часовник от едната система който последователно "среща" часовници от другата система. В случая движещият се часовник последователно "среща" стационарни часовници - в този случай теорията на Айнщайн казва как да се изчисли неговото забавяне, но не казва как да се изчисли забавянето на стационарните часовници. Релативистите се възползват от това и казват: Само движещият се часовник се забавя, пътуващият близнак остава по-млад, теорията е непротиворечива.В действителност теорията си е противоречива и още как, но за да докажем това ни трябва сценарий при който стационарният часовник последователно "среща" движещи се часовници.Ето откъде извадих картинката: Значи щом теорията на Айнщайн казва как да се изчисли забавянето на движещият се часовник, преминаващ покрай редица от неподвижни часовници,а в обратният вариант не казва, пита се защо е така. Щом инерциалните системи са равноправни, айнщайн трябва да покаже как става и забавянето в обратният вариант, при който имаме един стационарен часовник, покрай който преминават редица от равно отдалечени движещи се часовници. Да ама това си е чист парадокс, защото тогава кой часовник изостава, този самотният, или примерно един от цялата редица. В действителност теорията си е противоречива и още как, но за да докажем това ни трябва сценарий при който стационарният часовник последователно "среща" движещи се часовници Обръщаме ситуацията, покрай неподвижен самотен часовник, профучава цяла редица от равно отдалечени движещи се часовници. |
В 1905 году, выведя свое знаменитое уравнение E=mc2, Альберт Эйнштейн подарил миру мощный источник энергии и открыл новые пути к познанию Вселенной. И теперь, более ста лет спустя, блестящий популяризатор науки Дэвид Боданиc увлекательно и просто рассказывает об этом великом открытии. описания того, как совершались открытия - часто причиной были поиски божественного начала, а не научных истин; как в 90% случаев научный мир не принимал открытие, так как старая гвардия держалась за свои кресла и старалась сохранить статус-кво; как задвигали женщин в науке везде и всегда; Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: zamislen |
| Това с часовниците е голям примитив докато не привържем цялата система някъде. Съвсем естествено е да се разглежда задачата и по-втория начин, тъй като няма начин да се докаже кой часовник се движи, ако системата е непривързана. Аз питам, а какво, ако единия часовник се върти, орбитира около другия. Тогава изчезва необходимостта от привързване на системата, защото единия - в центъра - е винаги по-неподвижен от другия. Освен това могат да се измислят хиляди циклични процеси в които единия часовник е във фокус на циклична крива. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| Зами, ами нали жената на Айнщайн му е написала математиката към теорията. Ти затова ли си сексист сега? |
Аз питам, а какво, ако единия часовник се върти, орбитира около другия. Натисни тук "An observer who is sitting eccentrically on the disc K' is sensible of a force which acts outwards in a radial direction... (...) The observer performs experiments on his circular disc with clocks and measuring-rods. In doing so, it is his intention to arrive at exact definitions for the signification of time- and space-data with reference to the circular disc K', these definitions being based on his observations. What will be his experience in this enterprise? To start with, he places one of two identically constructed clocks at the centre of the circular disc, and the other on the edge of the disc, so that they are at rest relative to it. We now ask ourselves whether both clocks go at the same rate from the standpoint of the non-rotating Galileian reference-body K. As judged from this body, the clock at the centre of the disc has no velocity, whereas the clock at the edge of the disc is in motion relative to K in consequence of the rotation. According to a result obtained in Section XII, it follows that the latter clock goes at a rate permanently slower than that of the clock at the centre of the circular disc, i.e. as observed from K." Айнщайн казва че орбитиращият часовник е по-бавният - това следвало от някакъв резултат в Section XII. Разбира се, няма такъв резултат в Section XII - има Лоренцови трансформации които не предсказват такова асиметрично (само при единия часовник) забавяне на времето. Ама нали си е божествен Албертчо - каквото каже, става абсолютна и вечна истина. Рибар, тази книжка я има на български - сигурно я имаш. |
Ама нали си е божествен Албертчо - каквото каже, става абсолютна и вечна истина. - ако смея да допълня, божествен е за разбирачите само и жена му, а за останалите просто неразбран!По задълбочено колеги, по смело......не се ограничавайте само в парадоксите.... Да Зведичке, имам некакви пориви към казаното от теб  , но се ограничавам....и аз не съм чел книгата, че да кажа, коя му е помагала в матмоделите, но важното е вродената гениалност и заслуженият авторитет....който се харесва на нормалните жени. |
Тогава изчезва необходимостта от привързване на системата, защото единия - в центъра - е винаги по-неподвижен от другия. Освен това могат да се измислят хиляди циклични процеси в които единия часовник е във фокус на циклична крива. Там е работата че според Айнщанистите, и въртеливото движение не е абсолютно. Не отдавна си купих и прочетох ето тази книжка.  Ще цитирам част от нея, във връзка със схващането от Айнщанистите за въртеливото звижение. [size=2]Принцип на Мах[size=1][/size=1][/size=2] Както вече многократно стана дума,един от важните философски проблеми, е въпросът за съществуването на абсолютен покой и абсолютно движение.В исторически план отговорът на този въпрос претърпява следното развитие. Първоначалният му вариант е нещо като " Да земята е неподвижна и всяко движение става спрямо нея ". По късно с развитието на астрономическите наблюдения,отговорът се оформя като " Да земята е неподвижна и всички движения стават относно нея "След няколко жертви на инквизицията, твърдението започва да се възприема като, " Да слънцето е неподвижно и всяко движение става относно него " . По късна точно преди възприемането на теорията на относителността, дълго време съществуват два конкуриращи се варианта. Първият- " всички тела се движат относно всеобщият неподвижен етер "- съдържа идеята за вещество етер, в което е потопена цялата вселена. То е абсолютно неподвижнои всяко движение става спрямо него. Вторият вариант представлява класическият Галилеев принцип на относителността: " Не твърди той, всички тела се движат относно други тела. Кое от тях ще считаме за неподвижно е въпрос на свободен и личен избор ". Въпреки че последният възглед става основа на класическата физика, паралелно на него, като възглед във сянка се движи мълвата " А, бе то , може и да така... И все пак етерът съществува? ". Съмненията произхождат от вече многократно споменаваното, абсолютно ускорение. Движещите се тела могат да бъдат считани за неподвижни, но не всички, а само тези които се носят праволинейно и равномерно. За останалите видове движения тези с ускорение и въртене, този принцип остава неприложим. По една естественна логика възниква мисълта, че щом ускорението е свързано със движение и след като има абсолютно ускорение, то следователно има и абсолютно движение. Значи съществува някаква невидима абсолютно неподвижна координатна система на абсолютен покой, Спрямо която се извършва абсолютното движение. И тази координатна система е именно етерът- невидимото нещо, което изпълва цялото пространство, спрямо което всички неща се движат. Така през цялото владичество на класическата физика, като контрапункт на официалното схващане за относителност на движението звучи и концепцията за всеобхватният и абсолютен етер. Етерът дава обяснение на тези важни и необясними факти, като издигането на водата в кофата на Нютон, безпогрешната ориентация на въртящите се жироскопи и всичко, свързано със абсолютното ускорение. Интересно е , че концепцията за етера се разпространява още по далеч. Тъй като морските вълни са вълновото движение на водата , а звуковите вълни са вълновото движение на въздуха, въпросът, който дълго време не дава мира на физиците е " Кое е това нещо , на което светлината е вълново движение ? " . Притеснителен е факта че растоянието между земята и слънцето, което светлината изминава, за да ни свети, е празно. Идеята за етерът дава допълнителна възможност това всепроникващо вещество, или каквото там е всъщност, да бъде нещото, което изпълва цялото пространство, и в което се образува светлината вълна. Но в един момент концепцията за етерът, такъв какъвто е бил в представите на научната общност в началото на 20 век, остава коварно отхвърлена от експеримента. Познатият опит на Майкелсън и Морли за определяне на скоростта на светлината, дава отговор " Не " , показвайки, че излъчената слънчева светлина не лети със различна скорост по и напреко на движението на земята през етера. Тогава започва преосмислянето на концепцията за пространство, време, движение и етер, и възниква основната идея на относителността : Всяко движение е относително! За съжаление въпросът за абсолютното ускорение остава висящ.И тогава излиза на мода познатото като принцип на Мах твърдение, че ускорението също е относително. Това е една от многобройните му формулировки : Движението на телата става относно звездите, далечните галактики и останалата материя във вселената. Как е възможно това ли ? Ето как. Принципа на Мах очертава следната картина. Движението на всяко тяло става относно другите тела. А вселената е устроена така, че тези други тела влияят на тялото , когато то се движи спрямо тях. Усещането за ускорение и завъртане възниква у едно тяло, когато има други тела, спрямо които то се ускорява или завърта. Именно тези други тела са причина у тялото да възникнат инерчни и в частност центробежни сили. Да си припомним кофата на Нютон. Съмнението в относителността на движението на водата произтичаше от факта, че течността вътре по никакъв начин няма да се повдигне, ако кофата, или наблюдаващите я учени започнат да се въртят около нея.дори да тичат като луди, като се препъват в краката на предния. Но нека се огледаме за другите тела. Освен кофата и наблюдаващите я индивиди, имаме кука, стойка, опора, земя. Имаме слънчева система, галактика, наречена млечен път. Имаме звездни купове, други галактики, вселена. Всички тези други тела определят координатната система, спрямо която кофата на Нютон се върти. Ако вселената би била пуста и нямаше нищо друго, освен едно единственно тяло, то колкото и да ускоряваме или завъртаме това тяло из празната пустош, то няма да изпита никакво ускорение или центробежни сили, тъй като няма нищо, спрямо което то да се движи. И ако това тяло беше кофата на Нютон, водата в нея нямаше да се издигне, колкото и силно да я въртим. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
Рибар, нека твоята редичка от движещи се часовници: да обхожда един правоъгълник по този начин (мравките са часовници): Натисни тук Стационарният часовник стои някъде по средата на една от страните, сравнява се с минаващите часовници и... изостава в сравнение с тях. При другия сценарий, този който Айнщайн използва в статията от 1905 г., стационарният часовник избързва в сравнение с единствения движещ се часовник обхождащ затворената начупена линия. Явно теорията е противоречива. Има още нещо много интересно. Колкото по-бързо се движат мравките, толкова по-къси стават както те така и разстоянията между тях (според стационарен наблюдател). Но това означава че броят на всички мравки върху четириъгълника расте, тъй като дължината на страните на четириъгълника е фиксирана за стационарния наблюдател. Не е ли абсурдно? |
Стационарният часовник стои някъде по средата на една от страните, сравнява се с минаващите часовници и... изостава в сравнение с тях. Не трябва ли да избързва, нали движещите се часовници изостават. Има още нещо много интересно. Колкото по-бързо се движат мравките, толкова по-къси стават както те така и разстоянията между тях (според стационарен наблюдател). Но това означава че броят на всички мравки върху четириъгълника расте, тъй като дължината на страните на четириъгълника е фиксирана за стационарния наблюдател. Не е ли абсурдно? Тука удари джак пота, наистина интересно и парадоксално, как не бях се сетил по рано, аз постоянно мислено експериментирам с разни варианти на движещи се часовници и т.н  Но нали според Айнщанизма, масата тоест количеството вещество, се увеличава при движещи се обекти, така че айнщанистите са си прави според тях, и извода че мравките се увеличават, е правилен според тяхната гледна точка.  |
| Унперсон, ако си почитател на класическата музика, ти предлагам да се насладиш на виртуоза Бах. https://www.youtube.com/watch?v=_FXoyr_FyFw Нещо има срив във системата и линка който го копирам от тубата не се отваря тук. Така че го копирай и постави ако ти се слуша Бах  Абе кво става, като го поста в урълъ не ще, а като го постна на празна страница взе че стана ?!?! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: рибар |
Унперсон, като се замислих, върху парадокса със увеличаващите се мравки във контура, осени ме мисълта че запазвайки размерът си за неподвижният наблюдател на контура при увеличението на мравките , самият контур на движещи се мравки, ще се свие и излезе от вън навътре, от фиксираният контур тоест първоначален път, по който се движат мравките. Ти съгласен ли си .  |
| Даже и да не се увеличава броят на мравките, само като им се скъси размерът и този на растоянията м\у тях, контурът от движещи се мравки, пак ще излезе от първоначалният контур, който определя първоначалната им траектория. Така за неподвижният наблюдател, траекторията на движещите мравки, ще изглежда като свиваща се спирала. |
| /OFF Нещо има срив във системата и линка който го копирам от тубата не се отваря тук. Така че го копирай и постави ако ти се слуша Бах Абе кво става, като го поста в урълъ не ще, а като го постна на празна страница взе че стана ?!?! Линк, започващ с httpS най-вероятно можеш да отвориш само ако си се логнал ... някъде си. В случая - в youtube.com Има и изключения - излишен https, без логване. Например Google. |
Аз питам, а какво, ако единия часовник се върти, орбитира около другия Например както е при GPS спътниците? Ми доколкото знам, се правят корекции на времето измервано от часовниците на спътниците. |
Я нашите българи какви еретици са се извъдили:Натисни тук Светът на Физиката, бр. 1, 2014, АЙНЩАЙН И ХИЛБЕРТ: СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА, И. Тодоров: "Така възниква знаменитият принцип за еквивалентност - само две години след като е формулирана специалната теория на относителността (макар че Айнщайн му дава това име едва след пет години). Работата от 1907 не спира дотук. Айнщайн извежда също формулатас(φ ) = с(1 φ/с^2)за зависимостта на скоростта на светлината от постоянно гравитационно поле φ."Това е формулата на Нютон! Той приема че в гравитационно поле скоростта на светлината се променя точно като скоростта на обикновено падащо тяло, и формулата се извежда от това предположение.И Айнщайн и умните релативисти след него знаят че формулата е вярна, но знаят също така че тя е фатална за Божествената теория. Затова тук камуфлажът е най-голям. Докато в други случаи релативистите успяват да объркат врага като му приложат doublethink, тук се налага да се прибегне до triplethink - три взаимоизключващи се неща се твърдят за скоростта на светлината в гравитационно поле. Страшно интересна история която няма много общо с физиката - социална психология по-скоро. Браво унперсон, добре че си намерил правилният път към критика на ТО. Маскировката и комуфлажа на релативистите е достатъчна за да заблуди умовете на истинските физици на 19 и 20 век . |
Унперсон, като се замислих, върху парадокса със увеличаващите се мравки във контура, осени ме мисълта че запазвайки размерът си за неподвижният наблюдател на контура при увеличението на мравките , самият контур на движещи се мравки, ще се свие и излезе от вън навътре, от фиксираният контур тоест първоначален път, по който се движат мравките. Ти съгласен ли си . Да, или това, или увеличаване на броя на мравките - и в двата случая имаме очевиден абсурд, следствие от постулатите на Айнщайн. Този път на релативистите ще им е много трудно да се измъкнат. Аз тази мравчена история я пуснах преди 2 седмици по разни англофонски и франкофонски форуми - да видя каква ще е реакцията. Само я споменах мимоходом, без да пиша отделен постинг за нея. По тези форуми вече няма жреци-релативисти - те отдавна са напуснали потъващия кораб - но все още има свирепи зомбита които търсят и най-малката дупчица в аргумента на врага, вмъкват се през нея и правят аргумента на пух и прах (разбира се, пуха и праха само те ги виждат). Този път няма никаква реакция, което показва че зомбитата не са намерили никаква дупчица в мравчената история. По-нататък ще пусна отделен постинг за нея в онези форуми. Няма значение зомбитата как ще реагират, важното е историята да се разпространи в интернет. |
По-нататък ще пусна отделен постинг за нея в онези форуми. Няма значение зомбитата как ще реагират, важното е историята да се разпространи в интернет. Пусни я в клуб физика на дира Натисни тук Там има един свиреп айнщанист с ника Гери. Да видим как ще опонират. |
| Унперсон, мисля си, ако константноста на скоростта на светлината се игнорира от Айнщайновите уравнения, а се установят само лоренцовите трансформации, дали би било правилно, в смисъл че вторият постулат се замени със постулат при който скоростта на светлината е варираща спрямо всяка инерциална система в природата. А забавянето на времето и скъсяването на надлъжната размерност по посока на движението, си останат. С една дума Айнщанизма да остане без вторият си постулат, за неизменност на скоростта на светлината. Аз и до сега не разбрах, защо Айнщайн е въвел вторият постулат, от какъв зор . При опита на ММ, се игнорира ефира, като среда за разпространението на светлината, та като е така значи светлината спокойно можем да я приемем за частица, а това че в инерциалната система на земята се движи със константна скорост, си е напълно нормално. Нали не е правен опит за измерване на скоростта на светлината от подвижен източник или приемник на светлина. |