Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Унперсон, мисля си, ако константноста на скоростта на светлината се игнорира от Айнщайновите уравнения, а се установят само лоренцовите трансформации, дали би било правилно, в смисъл че вторият постулат се замени със постулат при който скоростта на светлината е варираща спрямо всяка инерциална система в природата. А забавянето на времето и скъсяването на надлъжната размерност по посока на движението, си останат. С една дума Айнщанизма да остане без вторият си постулат, за неизменност на скоростта на светлината. Аз и до сега не разбрах, защо Айнщайн е въвел вторият постулат, от какъв зор . Иначе няма да има забавяне на времето. Ако се придържаме към логиката, имаме само тези 2 алтернативи: 1. Вторият постулат е верен (скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника) - има забавяне на времето, скъсяване и т.н. 2. Вторият постулат е погрешен - няма забавяне на времето, няма скъсяване. Има Нютон и нищо повече. |
тези 2 алтернативи:1. Вторият постулат е верен (скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника) - има забавяне на времето, скъсяване и т.н.2. Вторият постулат е погрешен - няма забавяне на времето, няма скъсяване. Има Нютон и нищо повече. Разбрах, а ще пуснеш ли мравките да полазят Айнщанистите в клуб физика на дира  |
| OK. Не ми се почваше нов форум щото ще съм ангажиран през следващите 3-4 месеца, ама не мога да ти скърша хатъра. |
| Унперсон, не те задължавам да пишеш там, твоя воля, този гери е много чепат опонет и едва ли си заслужава, но ще се види и от други форумисти. А ето , и още едно опровержение на Айнщанизма. Натисни тук |
Унперсон, не те задължавам да пишеш там, твоя воля, този гери е много чепат опонет и едва ли си заслужава, но ще се види и от други форумисти. Той нека си е чепат - да не е много глупав само. Писах вече. |
| Реших да си усложня питането, защото наистина, орбитирането около център може да се разглежда като праволинейно, за даден момент, движение. Какво обаче, ако два обекта орбитират в две взаимно перпендикулярни орбити, като два пръстена за ключове - един в друг. В такъв случай, за всеки даден момент, единия обект е център за другия, а после обратно...В края на краищате какво ще следва от релативизма?.. Хареса ми взаимодействието на фотоните, но релативистите ще бягат по тъча, че това е микрокосмос и там може да има и други закони. Въобще, измервани ли са скорости на ядрените взаимодействия - вътреядрени и в обема на атома? Любопитно е! Дори прескачането на електронните нива съпроводено с квант. С какви скорости става? |
Хареса ми взаимодействието на фотоните, но релативистите ще бягат по тъча, че това е микрокосмос и там може да има и други закони. Въобще, измервани ли са скорости на ядрените взаимодействия - вътреядрени и в обема на атома? Любопитно е! Нямам информация за скорост на вътрешноядрените взаимодействия. Интересен парадокс се получава при орбитиращи часовници, един спрямо друг на 90 градуса, перпендикулярно разположени орбити. Подобно на два пръстена един в друг. Тогава кой часовник изостава ? |
| Радвам се, че си ме разбрал правилно. Аз само така, да подопълня нещо, все за обекти говоря, а ти за часовници, което си е по-точното. Мисля, че и двата натресени в перпрндикулярните орбити часовника ще изостават в сравнение с джобния часовник на Айнщайн. |
Радвам се, че си ме разбрал правилно. Аз само така, да подопълня нещо, все за обекти говоря, а ти за часовници, което си е по-точното. Мисля, че и двата натресени в перпрндикулярните орбити часовника ще изостават в сравнение с джобния часовник на Айнщайн. Именно, и погледнато от отправната система на единият часовник, към отправната система на другият часовник, и обратното, излиза че часовниците един спрямо друг ще изостават и то с еднакви стойности. От което следва че ще показват еднакви времена . И само за външен наблюдател, такъв от трета отправна система която е неподвижна спрямо тях, те ще изостават. |
Реших да си усложня питането, защото наистина, орбитирането около център може да се разглежда като праволинейно, за даден момент, движение. Може и постоянно праволинейно да стане. Като увеличаваш диаметъра и запазваш постоянна линейната скорост на орбитиращия часовник, се стига до ситуация в която центробежната (Айнщайн я нарича гравитационна) сила става практически нула и имаме, за колкото си искаме дълъг сегмент от орбитата, две инерциални системи. Някой ден ще си поиграем да видим какво може да излезе от това. |
| Унперсон, следя в дира дебатите ви с герисъм, казах ли ти че е чепат, извърта се и само повтаря едно и също, как за въртеливи движения не важала СТО, как за ефекта на доплер не можело да се тълкува като изменение в скоростта на светлината, щото видите ли това било аналогия със звук което е несъвместима със светлина. Дрън Дрън. Няма смисъл да се прелива от пусто в празно със това зомби. |
| За етера - не мога да си представя защо не се допуска съществуването му, когато толкова проблеми се решават с него. Очаква ли някой да види етера като тяло? Етерът затова е етер, да бъде субматериален по отношение на известната ни материя и да съдим за него единствено по проявите на различните взаимодействия случващи се (полит термин,, чието място е тук) в пространството. Като че ли магнитното, електромагнитното и гравитационните полета не са сами по осебе си загадка и парадокс, както и всички вътрешноатомни взаимодействия. Твърди се и е експерментално потвърдено, че около черните дупки пространството е силно изкривено. Ами това е просто "изджвакване" на етера от силно колабиралото пространство и за мен от това следва, че етер и пространство са синоматични, И без това теоретичната физика е физика на представите и евентуалното им потвърждение чрез експерименти.  Напоследък обаче експериментите откриват повече дупки в СТО и ТО от тези в сиренето. Дупките се запълват като асфалт с лепки и накрая човек застава пред мирозаданието като пред картина на супермодернист - ако твърдиш, че я разбираш, за едните си наш, а за другите си сноб.. Ако твърдиш , че не я разбираш , едните твърдят, че си простак и невежа без фантазия, а другите, че си прозрял , че царя е гол. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |
| Звездичке различни неща могат да се означат като "етер" - едни са смислени, други не са. Този етер в който са се гмуркали Лоренц, Пуанкаре и другите в края на 19ти век може да се дефинира така: Това е нещото което кара скоростта на светлината (спрямо наблюдателя) да не зависи от скоростта на източника но да зависи от скоростта на наблюдателя. Е точно този етер не е смислен, просто защото не се връзва с експеримента на Микелсон-Морли. За да го вържат, Фицджералд и Лоренц въвеждат първото чудо - скъсяването на дължините - и после става една... Хари Потър ряпа да яде. |
За етера - не мога да си представя защо не се допуска съществуването му, когато толкова проблеми се решават с него. Очаква ли някой да види етера като тяло?Етерът затова е етер, да бъде субматериален по отношение на известната ни материя и да съдим за него единствено по проявите на различните взаимодействия случващи се (полит термин,, чието място е тук) в пространството. Като че ли магнитното, електромагнитното и гравитационните полета не са сами по осебе си загадка и парадокс, както и всички вътрешноатомни взаимодействия. Твърди се и е експерментално потвърдено, че около черните дупки пространството е силно изкривено. Ами това е просто "изджвакване" на етера от силно колабиралото пространство и за мен от това следва, че етер и пространство са синоматични, И без това теоретичната физика е физика на представите и евентуалното им потвърждение чрез експерименти. Напоследък обаче експериментите откриват повече дупки в СТО и ТО от тези в сиренето. Дупките се запълват като асфалт с лепки и накрая човек застава пред мирозаданието като пред картина на супермодернист - ако твърдиш, че я разбираш, за едните си наш, а за другите си сноб.. Ако твърдиш , че не я разбираш , едните твърдят, че си простак и невежа без фантазия, а другите, че си прозрял , че царя е гол. Опита на Майкелсон и Морли през 1887 г в Потсдам, е показал че етерен вятър няма. Следователно етерът не съществува. Но през 20 век, отново се експериментира със въртящи се интерферометри, и Милер открива анизотропия във разпространението на светлината. Това е намек че ефира съществува. Правени са и редица други експерименти, аз дадох по горе инфо за експеримента в Казан през 1997 година, установяващ също анизотропия в разпространението на микровълни, от стационарен спътник, по точно отразяват се от него подобно на радарен сигнал. Ето и линка за опита в Казан, http://bourabai.kz/shtyrkov/bradley.pdf. Но релативистите се инатят и не приемат съществуването на ефир, защото това значи край на релативизма. И измислят хиляди теоретични трикове, за да игнорират всяко едно научно откритие за потвърждаването на ефира. |
| Това което писах е плахо обяснение на моята версия за етера като еквивалент на пространството. Етерът е това в което стават всички взаимодействия от макрокосмоса, микрокосмоса, ядрените взаимодействия, магнитно/електромагнитно поле и гравитация. етерът не може да се изследва пряко (вероятно е среда от субчастици с размер Е-37), а само косвено. Може да прониква във всичко и е проникнал във всичко, тъй като той е пространството. Ако пространството е много наситено с "плътни" частици, напр. неутронна звезда, голяма част от етера е изтласкана навън и е предизвикала изкривяване на иначе наблюдаваните линейни свойства. В този смисъл всяко реално тяло "измества" част от етера, но поради огромните празнини в атомите и молекулите изместения обем етер е пренебрежимо малък и е трудно да се установи как са се изменили параметрите на етера-пространство от вместването в него на реални за нас атоми. Обаче докато пространство е по-отвлечена категория идентифицирана главно чрез геометрията си, етерът притежава реални свойства, които не се изчерпват с геометрията, а именно да е среда, в която се разпространяват взаимодействията и полетата. В този смисъл и трябва да се моделира етера. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| ... часовници, мравки ... обърках се :.) ... ... вселената сега изглежда постоянна във времето, но продължава да се разширява ... вие я разглеждате като еднаква на размери, но променяща се във времето? ... скоростта на светлината се забавя, така че за достигане от една точка до друга й е нужно повече време, само че не можем да разберем, че се забавя, защото всичко останало започва да тече по-бавно? ... ... във връзка с ефира, какво мислите за гравитационните вълни? :.) ... |
Това което писах е плахо обяснение на моята версия за етера като еквивалент на пространството. Етерът е това в което стават всички взаимодействия от макрокосмоса, микрокосмоса, ядрените взаимодействия, магнитно/електромагнитно поле и гравитация. етерът не може да се изследва пряко (вероятно е среда от субчастици с размер Е-37), а само косвено. Може да прониква във всичко и е проникнал във всичко, тъй като той е пространството. Ако пространството е много наситено с "плътни" частици, напр. неутронна звезда, голяма част от етера е изтласкана навън и е предизвикала изкривяване на иначе наблюдаваните линейни свойства. В този смисъл всяко реално тяло "измества" част от етера, но поради огромните празнини в атомите и молекулите изместения обем етер е пренебрежимо малък и е трудно да се установи как са се изменили параметрите на етера-пространство от вместването в него на реални за нас атоми. Обаче докато пространство е по-отвлечена категория идентифицирана главно чрез геометрията си, етерът притежава реални свойства, които не се изчерпват с геометрията, а именно да е среда, в която се разпространяват взаимодействията и полетата. В този смисъл и трябва да се моделира етера. Има много ефирни хипотези, но докато експериментално не се докаже етерът, и то с много експерименти проведени независимо едни от други, ефирната теория (по точно хипотеза), ще си остане само хипотеза. |
вселената сега изглежда постоянна във времето, но продължава да се разширява ... вие я разглеждате като еднаква на размери, но променяща се във времето? ... скоростта на светлината се забавя, така че за достигане от една точка до друга й е нужно повече време, само че не можем да разберем, че се забавя, защото всичко останало започва да тече по-бавно? ... ... във връзка с ефира, какво мислите за гравитационните вълни? :.) ... Въобще не разглеждаме вселената, спрели сме се на етерът, вселената никой не знае докъде достига и какво представлява. Хипотезата за големият взрив, казва че вселената се разширявала ускорително, и по точно създава се пространство между галактиките и то нелинейно, така че сякаш галактиките се ускоряват бягайки една от друга. Така е според хипотезата на ГВ. Още не е открита нито тъмната енергия нито тъмната материя, когато ги открият тогава хипотезата за ГВ ще стане теория. Има и една хипотеза за забавящата се скорост на светлината, но това е само хипотеза, може и да не е така, пък и няма как да се докаже такава хипотеза защото не е фалсифицируема ( значи невъзможност за експериментално потвърждение ). А за гравитационите вълни Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |