Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Бюикът в петдесетсантимовия шкаф беше божестгвен! Смехът, смехът в края на видеото - още веднъж: Натисни тук "How fast does a 7 m long buick need to go to fit in a 2 m deep closet?" Нямат проблем релативистите - затварят колкото си искат дълъг обект в колкото си искат къс контейнер и после пеят "Divine Einstein", "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity" и "That's the way ahah ahah we like it, ahah ahah". Всъщност не - един малък проблем остава нерешен. Като влезе дългият обект в късия контейнер, има ли компресия или няма? Едни релативисти се кълнат че има, други не та не - нямало било компресия. На останалите жители на планетата им е, общо взето, през оная работа: Натисни тук "These are the props. You own a barn, 40m long, with automatic doors at either end, that can be opened and closed simultaneously by a switch. You also have a pole, 80m long, which of course won't fit in the barn. (...) If it does not explode under the strain and it is sufficiently elastic it will come to rest and start to spring back to its natural shape but since it is too big for the barn the other end is now going to crash into the back door and the rod will be trapped IN A COMPRESSED STATE inside the barn." Натисни тук Stéphane Durand: "Ainsi, une fusée de 100 m passant à toute vitesse dans un tunnel de 60 m pourrait être entièrement contenue dans ce tunnel pendant une fraction de seconde, durant laquelle il serait possible de fermer des portes aux deux bouts! La fusée est donc réellement plus courte. Pourtant, il n'y a PAS DE COMPRESSION matérielle ou physique de l'engin." |
| Ако честно, мързи ме да смятам, но при клонящ към безкрайно голям бюик движещ се със скоростта на светлината се получава, че той ще се побере в безкрайно малък шкаф. Значи, че материята, която се движи със скоростта на светлината, ще се компресира в точка? |
Значи, че материята, която се движи със скоростта на светлината, ще се компресира в точка? - вятър ще се компресира в точка  - само за страничен наблюдател ще е с променени размери, иначе ЦЪ! |
Ако честно, мързи ме да смятам, но при клонящ към безкрайно голям бюик движещ се със скоростта на светлината се получава, че той ще се побере в безкрайно малък шкаф. Значи, че материята, която се движи със скоростта на светлината, ще се компресира в точка? Ами да, сингуларност му викат релативистите |
Точно там ми е пойнта: ако обектът се движи така, така става, а ако се засили малко повече  прескача от другата страна на точката и навлиза в друга вселена или започва да я прави. Така, ако е вярна хипотезата, че вселената ще се разширява до някакъв предел с нарастваща скорост, то след като я достигне.... тя става нещо като великана в Котаракът с чизми, свива се до точка, минава през сингуларната точка и почва да прави вселена от другата страна на точката  . Така вселената трепти, преминавайки през тази точка с период доста по-голям дори от мойта възраст. На мен като голяма ми идват тези мисли, а и нямам вече учителка по физика. Нашата беше много добра и много тъпа и къдрава, та момчетата, все радиотехници, я взимаха за кашмер. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |
Ако честно, мързи ме да смятам, но при клонящ към безкрайно голям бюик движещ се със скоростта на светлината се получава, че той ще се побере в безкрайно малък шкаф. Значи, че материята, която се движи със скоростта на светлината, ще се компресира в точка? а какво става с теглото на точката? то си остава, тогава точката става някакво всепробиващо оръжие, упражняващо безкрайно голямо налягане върху всичко по пътя си. |
Няма път бе, онзи, всичката материя се изтътрбушва от другата страна на сингулярната точка, демек, в друга вселена, която тъя си прави със събралата се в нея безкрайно голяма тотална маса. Всичко е токова ясно и просто!  Oсвен това, говорим не за тегло, а за маса. Теглото е за българите в България.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| не може то така бух - и в точката. трябва сигнализация. както по магистралата - стрелка и надпис "точка - 1000км". пък и тази точка тогава е навсякъде, накъдето и да насочиш светлинния точковиден куршум. и тя вселената ни стана като швейцарско сирене пробита. кво швейцарско, тя повече дупки, отколкото материя проима  |
а какво става с теглото на точката? то си остава, тогава точката става някакво всепробиващо оръжие, упражняващо безкрайно голямо налягане върху всичко по пътя си. Добре де, това е ако разглеждаме модела на точката в плоскост А. Какво ще стане с плоскостта Б, която е перпендикулярна на А в точката на "преминаване" на бюика? Ами ако оттам минава бюикът на съседа, който е същият по размер? Ще имаме две безкрайни маси? |
Така де, аз сериозно съм надраснала тогавашния си вечен двигател. - а със сегашинят, как вървят нещата? Да не вземе нещо от проклетото триене и неговият коефициент, че да промени ритъм към неправилната посока на очакванията,а? СМАЗВАЙ ЯКО, АКО НЕ СИ го предвидила..... |
| а какво става с бюика точно преди да придобие светлинната скорост? в смисъл, той нали трябва да се ускори някак, и като се засили, да не си му насреща. те тогава ще трябва табела за точката. значи, при с-1 си е ускорен и като гюле, при с вече го няма - отиде да образува другата вселена, т.е. да го играе големия взрив там. ние от бюик ли сме образувани или от нещо по-луксозно? а при нас какво ще стане - гръм, черна дупка, кво? |
| Замислен, душицо златна, в сегашния е впрегната човешката глупост, какви загуби при триене, работи като Демонът на Максуел заедно с котката на Шрьодинген, при това разчетите ги прави Демонът на Лаплас. За смазка се използва философски камък, течен, ръчно варен! Отклонение по курса няма, щото Демонът на Лаплас използва доказателствения материал на онзи брадатия петербуржец и винаги знае кое е отвън и кое е отвътре! |
Ако съм обяснила правилно, след разширяването на вселената с ускорение и достигането на скоростта на светлината, цялата маса на материята, както и цялата външна, "въображаема повърхност" на вселената се сливат и изливат през сингулярната точка. Инерцията на масата се запазва и след преминаването през сингулярната точка новоизлиупената материя се разширява с невъобразима скорост, защото за да мине през сингулярната точка е ускорена до скрост по-голяма от тази на светлината. Следва постепенно забавяне - няколко милиарда земни години и после ускоряване до ново преминаване през сигулярната точка, която е и повърхност. Абе, толкова е просто, че не ми се смята чак Важното е да може да си представите това трептене.  |
| Да бе! Ти му говориш за светлина, а той за триене. При това като му знам съзнанието си представям и триенето което му пречи. |
| проксима, не става, щото скоростта на светлината е крайна, а масата и размерите на вселената - безкрайни. следователно изливането през точката ще отнеме безкрайно много време. през което лично аз ще се чувствам неприятно сгънат и пресиран. затова виж там един бюик - на него всичко му е крайно, а всяко крайно множество е изброимо, при желание можеш да му номерираш молекулите и да ги прекарваш подред през точката. |
| Добре де, ама ти пак тръгна напреде с догмата за крайната скорост на светлината. Ако тя е крайна наистина (което дотук доказахме, че не е вярно или поне подлежи на голямо съмнение, тогава ще си стоиш свит където си се свил. Не ти трябва да се шмулиш през точката - тя е за "цяла вселена", както и Ботев отбелязва. |
не става, щото скоростта на светлината е крайна, а масата и размерите на вселената - безкрайни. следователно изливането през точката ще отнеме безкрайно много време. през което лично аз ще се чувствам неприятно сгънат и пресиран. Чакай сега, въпросът е, че ти - като седящ в бюика, няма да си сгънат и пресиран, за теб компресията не съществува. Тя съществува само за външния наблюдател, нали така беше? Значи аз като кибича до вратата с дупката, те виждам сгънат и пресиран, а ти в същото време се шириш в безконечния бюик. Звездице, това трептене си го представям живичко, нещо като на дядо Господ стъкления часовник, в който преминава пясъкът. Но пясъкът е масивен и безкраен, а дядо Боже само се подхилква и завърта часовничетата насам-натам, колкото да обърка учените. Май го е разбрал Перелман, като отказа онази премия и рече защо ми е, ами аз съм всесилен. |