Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Ако тя е крайна наистина (което дотук доказахме, че не е вярно или поне подлежи на голямо съмнение Бремааму! |
Брееех, я! Ти що четеш и разбираш спорадично какво Искаме да си кажем. 67 го разбира всецяло и поема волето, а Онзи, не онзи, върти часовника и се подхиклва  Бех мааму, и хвантазия ли нямате? С тази политика и ФИЛОФОБИЯ съвсем изпростяхте  Калки, ти къде замръзна точно на прехода. напред към С+1, което не е оо +1... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| Този дето вкарва дългия бюик в късия шкаф много зловещо се смее накрая но аз все пак го уважавам защото на друго видео той съвсем честно обяснява как скоростта на светлината се увеличава в гравитационно поле: Натисни тук "The light is perceived to be falling in a gravitational field just like a mechanical object would." ПП. Май са различни - онзи с бюика и този тук дето признава че скоростта на светлината е променлива в гравитационно поле - ама това не може да бъде никакъв кахър. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
67, аналогията с пясъчния часовник е т.н. (от подрастващите) Трепач! Което пък могло и да не е вафла.  |
Този дето вкарва дългия бюик в късия шкаф много зловещо се смее накрая но аз все пак го уважавам защото на друго видео той съвсем честно обяснява как скоростта на светлината се увеличава в гравитационно поле: Значи някои релативисти смятат че скоростта на светлината не е константна, но само за неинерциални отправни системи, такива които се движат ускорително или са във гравитационно поле. Има два релативистки лагера, така ли ? |
Да бе! Ти му говориш за светлина, а той за триене. При това като му знам съзнанието си представям и триенето което му пречи. - Да да признавам си първичното ми е битието  Исках само да кажа с предварителна уговорка, че да не забравяте за триенето и от там да си спестите проблемите, също и да Ви напомня за "Светлинният вятър" на Ломоносов.От уравнението на Планк Е=hv и уравнението за еквивалентност на масата и енергията на Айнщайн E=mc2, може да се получи израз за количеството на движението за фотона p=mc=hv/c.....и чрез векторът на Пойтинг S=ExH....за пренос на енергията. Тягата на двигателя ще е равна на скоростта на изменението по време на количеството движение..... Този двигател още не е създаден, макар че има опити .....като источник се счита възможен - светлинен външен такъв, като Слънцето например. Отношението между тяга и тежес е в порядъка на 10 -4 и 10 -7, но самата отделителна тяга ще е 3.00 . 10 +7, което е видимо доста примамливо.... Триенето във вакуум е принебрижително малко и не си струва да коментираме - там, за тук става...... F=dp/dt=dhv/dtc=1dE/cdt=P/c=3....10-7кг/кват - това е тягата P1=F/mgo=Pc2/cg0P=c/go=3...10+7 cek. - това е за отделителната тяга. например Алфа частица с енергия 1 Мега електрон волт има скорост 7.....10+6 м/сек, с отделителна тяга 700 000сек. - за сравнение | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: zamislen |
Триенето във вакуум е принебрижително малко Малко, малко - колко малко? Я си представи че точно на него се дължи the Hubble redshift, не на разбягването на галактиките. |
the Big Bang theory, this relationship is linear and shows up as a straight line on the Hubble diagram. The relationship does not hold for objects so close together that their mutual gravitational interactions affect their motions (eg galaxies in a cluster), nor for objects so distant that the relationship is affected by the curvature of spacetime or other effects of the expanding Universe. Read more: http://www.answers.com/topic/redshift-distance-relation-astronomy#ixzz2zK4gnMjA - триенето едва ли, то даже не съществува практически там горе, но гравитационните полета и метеоритният поток, както и космическите лъчения са във възможност за да промянят доста здрави хипотези.... |
Този дето вкарва дългия ....... в късия ....... много зловещо се смее накрая но аз все пак го уважавам - ми разбира се че ще го уважаваш, като такъв дълъг......го вади, явно е достоен за уважение и за раздел - бисери  |
- триенето едва ли, то даже не съществува практически там горе, Става въпрос за вакуумно триене, вакуума според някои теории е универсална среда запълваща вселенското пространство. На телата може да не оказва триене, но на частици, не се знае. Може частиците в микромащаби да взаимодействат някак си със тази среда. |
| Космическият вакуум е бил приет за хипотетична материя в ОТО на Айнщайн за да обясни неизменността на Вселената във времето, но в последствие е бил отчетен, като грешка. Даже е била въведена Космологична константа обратно V. Но развитието на ОТО Фридмън и резултатите на Хъбъл, показват изменчивост на Мегагалактиката/Вселената/ Въведена е константа на Хъбъл за отдалечаване на два обекта в Мегагалактиката и е 10-18степен.... Практически не може да се построй модел на Мегагалактиката съответстващ на даните за отдалечаване и доминиране на обратният V член. Айнщайн счита, че въвеждането на космологичната константа е най-голямата му грешка в творческата си кариера. В контекста на горе казаното, не следва да се прибързва с изводи не съвпадащи с измеренията, а да се прицезират и усъвършенстват методите за събиране на данни. Натисни тук |
| Замислен, там е работата че свойствата на вакуума не са изучени, възможно е той да оказва минимално съпротивление на фотоните идващи от много далече, и така те да почервеняват, от което да се прави погрешният извод че галактиките се разширяват. Ефекта на Казмир показва че вакуумът взаимодейства със материята, и като взаимодейства , това взаимодействие може да се изразява във отнемане или придаване на енергията на частици, от вакуума и обратно от частиците на вакуума. Тъмната енергия и тъмната материя за които учените засега само предполагат, може един ден да се окажат че представляват този вакуум. |
това взаимодействие може да се изразява във отнемане или придаване на енергията на частици - тук нещата се свеждат до механизъм на превръщането на енергията в материя и обратното, а за добавяне на енергия и отнемане си е чисто взаимодействие, но на различни нива....така например освобождаването на енергия е предшествано от нещо, поглъщането също. От предходни условия.....както при термоядрения взрив е необходима плътност, температура и инициране на реакцията....предхождана от разпад на урана. Първичната реакция създава условия за вторична. Когато процесът е неконтролируем, става взрив. Когато е в реактор - плазма. |
| Замислен има един български учен Стоян Съргойчев който отдавна работи в Канада и е изградил собствена теория за ефира, който според него била потвърдена със експерименти. Той казва че ядрената енергия не се освобождава от ядрото а е продукт на взаимодействието на ядрото със вакуума. Т.е , ядрената енергия всъщност е вакуумна енергия. http://zemia11.blogspot.com/2013/01/blog-post.html http://nikak.bg/?p=2396 https://www.youtube.com/watch?v=cpLnCE-hHBc |
Замислен има един български учен Стоян Съргойчев който отдавна работи в Канада - Да, знам го .....имаше идея за гравитационен двигател. Бележит учен, но нещо го няма в кандидатите за Нобелова награда? Възможно е да има някакви проблеми..... |
| Хипотезата му депърва ще покаже колко е добра. Възможно е ефирът да се окаже протеже на обикновенното вещество, колкото и невероятно да звучи, със дробни стойности в ел заряда. Нали се сещаш че о,ооооо1 от заряда на електрона, може и да съществува в "празното" пространство, но още не са намерили начин и средство за откриването на такъв заряд. |
Значи някои релативисти смятат че скоростта на светлината не е константна, но само за неинерциални отправни системи, такива които се движат ускорително или са във гравитационно поле. Има два релативистки лагера, така ли ? Само един е, но всеки релативист трябва да вярва че скоростта на светлината в гравитационно поле е и константна, и променлива: Натисни тук "Двумисъл означава способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете. Партийният интелигент знае в каква насока трябва да променя спомените си , следователно знае , че преиначава действителността , но с помощта на двумисъл той уверява себе си , че действителността не е изопачена. Този процес трябва да бъде съзнателен , защото в противен случай няма да се осъществи с нужната прецизност , но освен това трябва да бъде несъзнателен , защото иначе ще внуши чувството за измама и, следователно , за вина." |
| >>><<< Стига с това ефир бе, рибар! Етер си го наричаме за уж по-български. Та, този етер сигурно е съставен от диполи подобноо на водните, които нямат собствен товар, но диполите са пък разчленими на равнотоварни части. Ето, от такива диполи може да се гради теория и практика, а това, че не са доказани е още по-хубаво. Можем да си говорим до пресъхване на гърлото, но пък и не могат да ни убедят, че ги няма. Гледах онази теория и ще я гледам внимателно, когато ми остане време. Подходът е добър, обаче резултата е извънземни, а те са ми противопоказани. |
| Слънчо, етера ако се разглежда като среда която се поляризира на диполи , подобно на проводникова среда когато в тази среда е поставен електрично заредено тяло, или точков заряд, може да обясни произходът на електричното и магнитното поле. Един заряд във вакуум, поляризира вакуума около заряда обратно на неговата полярност, тази полярност на вакуума, поляризира с обратен знак друга област външна за тази област от поляризация на етера, пак обратно и т.н. Получава се нещо като вълна на поляризация възникваща и разпространяваща се през вакуума със скоростта на светлината. Всъщност плюс и минус няма, има само разлики в посоката на полярност, когато тези полярности се припокриват с разлики в посоките си, възникват сили на привличане, когато тези полярности се припокриват с еднакви посоки, тогава се проявяват сили на отблъскване. Електромагнитните сили на привличане и отблъскване, са следствие на етерни движения съответно в противоположни или еднопосочни посоки. Праволинейните движения на етера обуславят електричното взаимодействие, а движенията по крива траектория, магнитните взаимодействия. Както се знае от механиката, всяка ъглова скорост, има и тангенциална съставляваща, за малък период от време и за малък отрязък от пространството, тоест праволинейно движение. Всяко праволинейно движение, за големи интервали от път и време има и ъглови съставящи. Примерно за малки участъци от орбитите на планетите, движението е праволинейно, но за големи отрязъци, то е криволинейно. Е увлякох се ама нали трябва да си изкажа мисълта, пък и да се види дали не бъркам някъде. |
| >>><<< Като се замисля, нищо не пречи тези диполи да са свързвани не от електрически или магнини взаимодействия, а от някакви други, характерни само за такива свръхдребни частици. На някакъв етап тези взаимодействия биха могли да дадат познати частици от микросвета и познати взаимодействия, без да нарушават принципа за количествените натрупвания и качествени изменения... Засега - Христос воскресе! Няма значение доколко е истина, важно е душата да е спокойна! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |