Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Първо, не се сърдя, защото негативните неща са ми противопоказани, а и ти си толкова благороден, че подобни неща, като забравяне на някои лелички участващи в темата ти е бяла грижа.. Аз не виждам защо трябва да се запъваш, защото не виждам голяма принципна разлика между двете неща - етер, който провежда полетата, т.е те се осъществяват в него и етер, който запълва всичко, което сме нарекли вакуум. Моята фантастична добавка е етер идентичен с времето, запълващ всичко, квантуван и имащ движение в някакво направление, което за по пригледно да наречем "напред". Ами времето е параметърът, който винаги е отчитан по някакви нашенски си интервали, но никога неизучен. Какво е това време? - ами етер течащ напред! поне докато нещо не ме опровергае...  Дали може да се върви срещу течението му? А непреко? А на "кестерме"? - Не знам, но ще е интересно. |
Аз не виждам защо трябва да се запъваш, защото не виждам голяма принципна разлика между двете неща - етер, който провежда полетата, т.е те се осъществяват в него и етер, който запълва всичко, което сме нарекли вакуум. Запъвам се защото така ще излезе че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника, а в действителност тя зависи. Поне що се отнася до това нейно свойство, светлината се държи като частица, не като вълна: Richard P. Feynman, "QED: The strange theory of light and matter", Princeton University Press, 1985, p. 15: "I want to emphasize that light comes in this form - particles. It is very important to know that light behaves like particles, especially for those of you who have gone to school, where you probably learned something about light behaving like waves. I'm telling you the way it does behave - like particles." Натисни тук "Relativity and Its Roots" by Banesh Hoffmann, p.92: "Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether." |
Ами времето е параметърът, който винаги е отчитан по някакви нашенски си интервали, но никога неизучен. Звездице, може би не е изучен, защото е много страшен, какво мислиш за този аспект? Ами ако може да се върви назад? Ефектът на пеперудата? Онази, дето била настъпана. А срещата със самия себе си - двайсет години по-рано или трийсет по-късно! УжасТ, ужасТ! Колко човека могат да го понесат, а като го понесат - да го опишат, а като го опишат - да го наливат в главите на другите? Мы все, кроме Корнеева, конечно, вдруг начали жалеть У-Януса. Действительно, если подумать, положение его было ужасно. Во-первых, он являл собою образец гигантского научного бескорыстия, потому что практически был лишен возможности пользоваться плодами своих идей. Далее, у него не было никакого светлого будущего. Мы шли в мир разума и братства, он же с каждым днем уходил навстречу к Николаю Кровавому, крепостному праву, расстрелу на Сенатской площади и -- кто знает? -- может быть, навстречу аракчеевщине, бироновщине, опричнине. И где-то в глубине времен, на вощеном паркете Санкт-Петербургской де Сиянс Академии его встретит в один скверный день коллега в напудренном парике -- коллега, который вот уже неделю как-то странно к нему приглядывается -- ахнет, всплеснет руками и с ужасом в глазах пробормочет: "Герр Нефструефф!.. Как ше это?.. Федь фчера ф "Федомостях" определенно писали, што фы скончались от удар..." И ему придется говорить что-то о брате-близнеце или о фальшивых слухах, зная и прекрасно понимая, что означает этот разговор... -- Бросьте, -- сказал Корнеев. -- Распустили слюни. Зато он знает будущее. Он уже побывал там, куда нам еще идти и идти. И он, может быть, прекрасно знает, когда мы все умрем. Я почувствовал себя глупо. Было что-то унизительное в этом детерминизме, обрекавшем меня, самостоятельного человека со свободой воли, на совершенно определенные, не зависящие теперь от меня дела и поступки. И речь шла совсем не о том, хотелось мне ехать в Китежград или не хотелось. Речь шла о неизбежности. Теперь я не мог ни умереть, ни заболеть, ни закапризничать ("вплоть до увольнения!"  , я был обречен, и впервые я понял ужасный смысл этого слова. Я всегда знал, что плохо быть обреченным, например, на казнь или слепоту. Но быть обреченным даже на любовь самой славной девушки в мире, на интереснейшее кругосветное путешествие и на поездку в Китежград (куда я, кстати, рвался уже три месяца) тоже, оказывается, может быть крайне неприятно. Знание будущего представилось мне совсем в новом свете... -- Плохо читать хорошую книгу с конца, не правда ли? -- сказал Янус Полуэктович, откровенно за мною наблюдавший. -- А что касается ваших вопросов, Александр Иванович, то... Постарайтесь понять, Александр Иванович, что не существует единственного для всех будущего. Их много, и каждый поступок творит какое-нибудь из них. Вы это поймете, -- сказал он убедительно. -- Вы это обязательно поймете. Позже я действительно это понял. Но это уже совсем-совсем другая история. |
idproxima 14 Авг 2014 18:29 Компютерът ми прави въртели - след като си нанизах мислите вече, взе че изтри всичко! Давай по кестермето на етера!  |
Ама гледай, Звездичке, тук едно уточнение трябва да има. Ако схващаш етера като нещо което прокарва светлинните вълни така както въздухът прокарва звука, то аз мисля да се запъвам като магаре на мост, без да обръщам внимание на чара ти. Ако обаче го схващаш като нещо което изпълва това което сега наричаме вакуум и чиито свойства могат да обяснят много неща - например червеното отместване на Hubble - то аз съм съгласен да бъда винаги плътно до теб, дори да дадеш простор на най-разюзданите си фантазии. Уни, и аз съм съгласен с този твой пост. Фотоните препускайки през мистериозният ефир, изтръгват от него позитрони и електрони, които в последствие анихилирайки, се превръщат отново в частици светлина, и така отново и отново, та това забавя светлината и намалява енергията и към червеният край на спектъра и . Или фотоните се трият с ефира и така губят енергията си. Но това са само мои предположения. А за Франсетата, много прилича на нашенските гурбетчии, пръснали се из света, но франсетата за разлика от нашенци, отиват по света за да живеят там в разкош. А не като нашенците, за повече грошове , които спят по паркове и пейки в чужбината. Има и изключения на нашенци, които отиват по широкият свят, за да живеят и те като франсетата, но са малцинството от Българите, за жалост. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
РРииббаарррр ууннииппееррссооннаа ннее ммии ооббрръъщщаа ввннииммааннииее ззаа еедднноо ззддрраассттии!! Здрастиииииииииииииииии. И все така ентусиализирано |
И да започваме да разнищваме отново този проклет Айнщайн, изплезеното чудовище на науката. Проверих какво е писано в България за Айнщайн през тези 3 месеца докато ме нямаше. Нищо сериозно. НПО-тата вече са обсебили и науката и пишат страхотни глупости. Навремето имаше няколко професора - Михаил Бушев и още двама-трима - които безкритично възхваляваха Айнщайн и ме ядосваха. Сега са се покрили (някои си заминаха) и аз страдам: Къде сте бе, професори, да дръпнете една хвалба и да обясните как Айнщайн преобърнал представите ни за пространството и времето с хастара навън? Тези НПО-та дори това не могат! Та, Рибар, трудна работа - ще си пеем ние с теб и Звездичката, може още някой да се присъедини, малко хорче да стане, ама пак ще е валидна онази приказка: "Като ми пееш Пенке ле...". |
| Уни, не всички учени са съгласни със глупотевичната теория на Айнщайн, един от тях е Ръдфорд, също и Менделеев. Ти можеш ли да намериш нещо опровергаващо Айнщайн, например зависимостта на скоростта на свитлината от източника и . |
Ти можеш ли да намериш нещо опровергаващо Айнщайн, например зависимостта на скоростта на свитлината от източника и . Мога. Ама да започнем със зависимостта на скоростта на светлината от скоростта на наблюдателя/приемника, че е малко по-лесно. Светлинен източник излъчва кратки импулси разстоянието между които е d (напр. d = 300000 км). Стационарен наблюдател/приемник установява че честотата е f=c/d:  Наблюдателят започва да се движи със скорост v към източника - измерваната честота се променя от f=c/d на f'=(c+v)/d (това никой не го оспорва):  Защо честотата се променя от f=c/d на f'=(c+v)/d ? Отговор 1 (ако е верен, теорията на Айнщайн и цялата съвременна физика отиват на кино): Защото скоростта на импулсите спрямо наблюдателя/приемника се променя от c на c'=c+v. Отговор 2 (който евентуално би могъл да спаси нещо): Защото... Няма смислено твърдение което би могло да изиграе ролята на Отговор 2. Ето още две анимации показващи как, когато наблюдателят започне да се движи, скоростта на светлината спрямо него се променя: Натисни тук "Doppler effect - when an observer moves towards a stationary source. ...the velocity of the wave relative to the observer is faster than that when it is still." Натисни тук "Doppler effect - when an observer moves away from a stationary source. ...the velocity of the wave relative to the observer is slower than that when it is still." |
| Това и друг път си го пускал, ясно ми е, но дай някаква информация която да изразява зависимост на скоростта на светлината от движението на източника и . |
| Почти не съм следил написаното досега в темата, та вероятно ще повторя мнение на някой друг участник, но все пак да отбележа, че в теорията на относителността формулата за събиране на скоростите при колинеарно движение дава резултат c, когато някоя от двете скорости е c, а когато и двете скорости са значително по-малки, резултатът е близък до тяхната сума. |
да отбележа, че в теорията на относителността формулата за събиране на скоростите при колинеарно движение дава резултат c, когато някоя от двете скорости е c, а когато и двете скорости са значително по-малки, резултатът е близък до тяхната сума. Така е но тази формула се извежда въз основа на предположението че скоростта на светлината (спрямо наблюдателя) е константа (не зависи от скоростта на източника или наблюдателя). Значи, съгласно един логически принцип, няма как да я използваме когато умуваме дали скоростта на светлината е константа или не. |
дай някаква информация която да изразява зависимост на скоростта на светлината от движението на източника и Добре, най-напред да представим проблема ясно и разбираемо. Светлинен източник излъчва кратки импулси разстоянието между които е d (напр. d = 300000 км). Стационарен наблюдател/приемник установява че честотата е f=c/d: Източникът започва да се движи със скорост v към наблюдателя - измерваната честота се променя от f=c/d на f'=(c+v)/d. Защо честотата се променя от f=c/d на f'=(c+v)/d ? Отговор 1: Защото скоростта на импулсите спрямо наблюдателя/приемника се променя от c на c'=c+v. Отговор 2 (това твърдят релативистите, не много уверено): Защото разстоянието между импулсите се променя - от d става d'=c/f':  С други думи, релативистите казват че когато източникът започне да се движи към наблюдателя, имаме аналогия между светлина и звук - разстоянието между импулсите (или дължината на вълната) намалява (и това води до увеличение на честотата), скоростта им (спрямо наблюдателя) се запазва. Прави ли са? |
С други думи, релативистите казват че когато източникът започне да се движи към наблюдателя, имаме аналогия между светлина и звук - разстоянието между импулсите (или дължината на вълната) намалява (и това води до увеличение на честотата), скоростта им (спрямо наблюдателя) се запазва. Прави ли са? А наистина прави ли са, ако наистина е така?. Кое обаче опровергава това твърдение на релативистите. |
С други думи, релативистите казват че когато източникът започне да се движи към наблюдателя, имаме аналогия между светлина и звук - разстоянието между импулсите (или дължината на вълната) намалява (и това води до увеличение на честотата), скоростта им (спрямо наблюдателя) се запазва. Прави ли са? А наистина прави ли са... Не са. Обяснението че разстоянието между импулсите намалява звучи правдоподобно защото имаме аналогия със звука. Ако обаче източникът на светлина е неподвижен а наблюдателят тръгне към него, имаме същата промяна на честотата но в този случай просто няма кой или какво да промени разстоянието между импулсите - както при звука така и при светлината то остава непроменено и единствената причина за променената честота се явява променената скорост на вълните (спрямо наблюдателя). Ако беше старата теория на етера, това върви - скоростта на вълните не зависи от скоростта на източника и зависи от скоростта на наблюдателя. При Айнщайн обаче се нарушава принципът на относителността който изисква, щом скоростта на вълните зависи от скоростта на наблюдателя, тя да зависи и от скоростта на източника. Следователно не може да има намаляване на разстоянието между импулсите когато източникът тръгне към наблюдателя. При по-внимателно вглеждане се вижда че аналогията със звука е илюзорна. При звука, когато източникът тръгне към наблюдателя и разстоянието между кратките звукови сигнали се промени примерно от 10 на 8 метра, това скъсяване се измерва еднакво от всички, включително и от наблюдател движещ се заедно с източника. При светлината ако е така, теорията на Айнщайн рухва с гръм и трясък. Затова релативистите ще кажат че например наблюдател движещ се заедно с източника не установява и не измерва никакво скъсяване, а всички други наблюдатели установяват и измерват скъсяване или удължаване в зависимост от скоростта си спрямо източника. Глупаво звучи ама пълни гушите на релативистите вече повече от сто години. |
Ако беше старата теория на етера, това върви - скоростта на вълните не зависи от скоростта на източника и зависи от скоростта на наблюдателя. При Айнщайн обаче се нарушава принципът на относителността който изисква, щом скоростта на вълните зависи от скоростта на наблюдателя, тя да зависи и от скоростта на източника. Следователно не може да има намаляване на разстоянието между импулсите когато източникът тръгне към наблюдателя.При по-внимателно вглеждане се вижда че аналогията със звука е илюзорна. При звука, когато източникът тръгне към наблюдателя и разстоянието между кратките звукови сигнали се промени примерно от 10 на 8 метра, това скъсяване се измерва еднакво от всички, включително и от наблюдател движещ се заедно с източника. При светлината ако е така, теорията на Айнщайн рухва с гръм и трясък. Затова релативистите ще кажат че например наблюдател движещ се заедно с източника не установява и не измерва никакво скъсяване, а всички други наблюдатели установяват и измерват скъсяване или удължаване в зависимост от скоростта си спрямо източника. Глупаво звучи ама пълни гушите на релативистите вече повече от сто години. Много добре си го описал, ценен пост  |
| Уни, защо не пуснеш тема засягаща последният ти пост, в клуба на дира, и да натриеш носа на онова говедо, Гери Съм. |
Ако беше старата теория на етера, това върви - скоростта на вълните не зависи от скоростта на източника и зависи от скоростта на наблюдателя. При Айнщайн обаче се нарушава принципът на относителността който изисква, щом скоростта на вълните зависи от скоростта на наблюдателя, тя да зависи и от скоростта на източника. Уни, мисля че айнщанистите ще кажат, че , "скоростта на вълните не зависи и от движението на приемника им, честотата се увеличавала щото имаме относително скъсяване на пространството между вълните." |
