Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Като ви чета и се замислям: Щом светлината се отклонява в гравитационно поле, значи има маса. В уравненията за гравитационното привличане в числителя стоят масите на двете тела, които си взаимодействат гравитационно. Е, щом има маса, значи не може да достигне собствената си скорост според уравненията на Айнщайн.Май съм прекалил със сутрешното кафе, а? Според релативизма фотоните нямат маса на покой, тяхната маса е само във движение, и затова достигали собственната си скорост, а всяко тяло с маса на покой не може да достигне скоростта на светлината във вакуум. |
| Казват маса в покой ... М-м-м ... и къде е тоя покой? Нали всичко е относително? Сал една скорост на светлината не е? |
Казват маса в покой ... М-м-м ... и къде е тоя покой? Нали всичко е относително? Сал една скорост на светлината не е? Това е противоречие в ТО ( теория на относителността ), казват и ТО се съгласява че движение и покой са относителни. В същото време ТО казва че маса на фотона можела да съществува само в движение. |
| Освен ако смятат от ТО, че може да съществуват фотони в покой с нулева маса. И като тръгне фотонът, придобива маса. Демек, кинетичната енергия на фотона е всъщност неговата маса. |
Бай Дан 07 Сеп 2014 12:25 Нали всичко е относително? Сал една скорост на светлината не е? Една много парадоксална, от психологическа и морална гледна точка, ситуация е причина тази нелепост да се утвърди в науката. Поанкаре, като етерист, твърдо вярва че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника. Вярва също така и в принципа на относителността. И тъй като е честен, знае че щом вярва в тези две предпоставки, е длъжен да вярва и в техните следствия. И той вярва в следствията. Между тях обаче има поне две абсурдни (че времето в движеща се система се забавя и че скоростта на светлината не зависи от скоростта на наблюдателя) които той, пак като честен човек, не може да приеме. И ето как честният човек стига до едно морално укоримо състояние - нещо като раздвоение на личността: Натисни тук The Mystery of the Einstein-Poincaré Connection, Olivier Darrigol: "It is clear from the context that Poincaré meant here to apply the postulate [of constancy of the speed of light] only in an ether-bound frame, in which case he could indeed state that it had been "accepted by everybody." In 1900 and in later writings he defined the apparent time of a moving observer in such a way that the velocity of light measured by this observer would be the same as if he were at rest (with respect to the ether). This does not mean, however, that he meant the postulate to apply in any inertial frame. From his point of view, the true velocity of light in a moving frame was not a constant but was given by the Galilean law of addition of velocities." Айнщайн е нечестен и за него единственият проблем е как да замаже абсурда (че скоростта на светлината не зависи от скоростта на наблюдателя). Успява да го замаже чрез другия абсурд (че времето в движеща се система се забавя). Нещо от сорта на "А бе може да ви се вижда абсурдно че скоростта на светлината не зависи от скоростта на наблюдателя, но е така - просто защото времето в движеща се система се забавя": Натисни тук John Stachel: "But here he ran into the most blatant-seeming contradiction, which I mentioned earlier when first discussing the two principles. As noted then, the Maxwell-Lorentz equations imply that there exists (at least) one inertial frame in which the speed of light is a constant regardless of the motion of the light source. Einstein's version of the relativity principle (minus the ether) requires that, if this is true for one inertial frame, it must be true for all inertial frames. But this seems to be nonsense. How can it happen that the speed of light relative to an observer cannot be increased or decreased if that observer moves towards or away from a light beam? Einstein states that he wrestled with this problem over a lengthy period of time, to the point of despair. We have no details of this struggle, unfortunately. Finally, after a day spent wrestling once more with the problem in the company of his friend and patent office colleague Michele Besso, the only person thanked in the 1905 SRT paper, there came a moment of crucial insight. In all of his struggles with the emission theory as well as with Lorentz's theory, he had been assuming that the ordinary Newtonian law of addition of velocities was unproblematic. It is this law of addition of velocities that allows one to "prove" that, if the velocity of light is constant with respect to one inertial frame, it cannot be constant with respect to any other inertial frame moving with respect to the first. It suddenly dawned on Einstein that this "obvious" law was based on certain assumptions about the nature of time always tacitly made." Накрая нечестният се оказва гений който с един замах разсича гордиеви възли всякакви, преобръща представите ни за пространството и времето и т.н., а честният... не че не е бил умен, много е допринесъл... ама... |
| Натисни тук "Теорията на относителността е логически непротиворечива теория. Това означава, че не може от изходните й положения да се изведе логически някакво твърдение заедно с отрицанието му. Така че много от т. н. парадокси като парадокса на близнаците са само привидни. Те възникват не заради логически несъответствия, а в резултат на неправилно прилагане на теорията." Това прилича на "Теорията не може да е погрешна защото е вярна". "Парадоксите" всъщност са абсурди - това не е трудно да се покаже. Ако Ваня Милева желае можем да поспорим. |
| Натисни тук Да не забравяме, че скъсяването на дължините не е свързано с никакви механични деформации, а е по-скоро като зрителното възприемане. Не е точно така. Релативистите, дълбоко вярвайки в Божествената теория, успяват да затворят колкото си искат дълъг обект в колкото си искат къс контейнер и после пеят "Divine Einstein", "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity" и "That's the way ahah ahah we like it, ahah ahah":  Натисни тук "How fast does a 7 m long buick need to go to fit in a 2 m deep closet?" Един малък проблем обаче остава нерешен. Като влезе дългият обект в късия контейнер, има ли компресия или няма? Едни релативисти се кълнат че има, други не та не - нямало било компресия: Натисни тук "These are the props. You own a barn, 40m long, with automatic doors at either end, that can be opened and closed simultaneously by a switch. You also have a pole, 80m long, which of course won't fit in the barn. (...) If it does not explode under the strain and it is sufficiently elastic it will come to rest and start to spring back to its natural shape but since it is too big for the barn the other end is now going to crash into the back door and the rod will be trapped IN A COMPRESSED STATE inside the barn." Натисни тук Stéphane Durand: "Ainsi, une fusée de 100 m passant à toute vitesse dans un tunnel de 60 m pourrait être entièrement contenue dans ce tunnel pendant une fraction de seconde, durant laquelle il serait possible de fermer des portes aux deux bouts! La fusée est donc réellement plus courte. Pourtant, il n'y a PAS DE COMPRESSION matérielle ou physique de l'engin." |
| Парадоксът на близнаците е известен с това, че погледнато от гледната точка на всеки един от близнаците, другият е по млад, е кой в края на краищата остарява по малко, същото като принципа на относителността на движението и покоят, кое тяло всъщност се движи и кое е в покой. От какво следва относителността въобще като явление, или то просто не е явление, а неспособност на нашите възприятия и ум, да разберат абсолютното. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
Парадоксът на близнаците е известен с това, че погледнато от гледната точка на всеки един от близнаците, другият е по млад, е кой в края на краищата остарява по малко Релативистите казват - пътуващият, т.е. този който отива и се връща. И не само казват, ами и го пресмятат, по различни начини. Антирелативистите се повъртат, чувстват че нещо не е наред, търсят грешки, къде намират къде не, и в крайна сметка се провалят. Прави са ("парадоксът" всъщност е абсурд), но се провалят. Не успяват убедително да изведат, пак от специалната теория, че непътуващият близнак остава по-млад (което вече би било reductio ad absurdum). Мога да кажа нещо повече но ми омръзна този монолог. Борбата с релативистите може да се окаже като борбата с "камунезите" - не е ясно дали врагът още съществува. Дано по-нататък се появи някой умен релативист - спорът може да се окаже плодотворен. |
Релативистите казват - пътуващият, т.е. този който отива и се връща. И как аргументират този свой довод. Нали според принципа за относителност на движението и покоят, с пълно право можем да кажем че не пътуващият с ракетата близнак пътува, а този който е на земята пътува във отправната система на пътуващият във ракетата близнак, заедно със земята.Ха сега. Унперсон, само абсолюта е критерии на познанието, там е работата че на този етап човешкият ум не достига до него. Може би абсолюта е, пътят към опознаване на божественното.  |
Релативистите казват - пътуващият, т.е. този който отива и се връща. И как аргументират този свой довод. Нали според принципа за относителност на движението и покоят, с пълно право можем да кажем че не пътуващият с ракетата близнак пътува, а този който е на земята пътува във отправната система на пътуващият във ракетата близнак, заедно със земята. Ха сега. Казват така: този който отива и се връща, изпитва ускорение като спре да отива и почне да се връща, и значи няма симетрия - принципът на относителността тук не може да се приложи. Антирелативистът се сеща че има едни сценарии при които няма никакво ускорение, и напомня за това. Релативистите: Добре де добре, ускорението не е важно - важното е че е че пътуващият е в две инерциални системи, а непътуващият само в една. Пак няма симетрия. Антирелативистът: От това че пътуващият е в две инерциални системи, а непътуващият само в една, не следва че непътуващият остарява по-бързо. Релативистите: Следва, следва. Чети повече и ще разбереш защо следва. Антирелативистът се сеща че в 1918 г. Айнщайн заявява че ускорението е от съществено значение, и напомня за това. Релативистите: Прав е бил, но сметките могат да се направят и без да се отчита ускорението. Антирелативистът: Е как така? Релативистите: Така. Чети повече и ще разбереш. |
| Уни, пак да се върна на моето усещане за времето и етера като единна категория. Не ми изглежда приложима каквато и да е постановка в която етерът да се разглежда като изменяем по размери, освен допускането. че е пъргав и може да пружинира в иавестни граници. В такъв случай и времето, не може да бъде свиваемо, а евентуално може да осцилира в граници. Мойте допускания са в пълен конфликт с допускането на свиваемо и удължаемо време. |
| Звездичке те и релативистите не го обичат това "свиваемо и удължаемо време" и от време на време аха-аха да го гътнат, но после си представят как децата им ходят гладни по улиците, дожалява им и запяват отново "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity": Натисни тук Philip Ball: "And by making the clock's tick relative - what happens simultaneously for one observer might seem sequential to another - Einstein's theory of special relativity not only destroyed any notion of absolute time but made time equivalent to a dimension in space: the future is already out there waiting for us; we just can't see it until we get there. This view is a logical and metaphysical dead end, says Smolin." Натисни тук Saving time: Physics killed it. Do we need it back?, Michael Slezak: "Einstein landed the fatal blow at the turn of the 20th century. According to his special theory of relativity, there is no way to specify events that everyone can agree happen simultaneously. Two events that are both "now" to you will happen at different times for anyone moving at another speed. Other people will see a different now that might contain elements of yours - but equally might not. "You can define it, but people won't necessarily agree," says physicist Sean Carroll of the California Institute of Technology in Pasadena." Натисни тук "Was Einstein wrong? At least in his understanding of time, Smolin argues, the great theorist of relativity was dead wrong. What is worse, by firmly enshrining his error in scientific orthodoxy, Einstein trapped his successors in insoluble dilemmas..." Натисни тук "Many physicists argue that time is an illusion. Lee Smolin begs to differ. (...) Smolin wishes to hold on to the reality of time. But to do so, he must overcome a major hurdle: General and special relativity seem to imply the opposite. In the classical Newtonian view, physics operated according to the ticking of an invisible universal clock. But Einstein threw out that master clock when, in his theory of special relativity, he argued that no two events are truly simultaneous unless they are causally related. If simultaneity - the notion of "now" - is relative, the universal clock must be a fiction, and time itself a proxy for the movement and change of objects in the universe. Time is literally written out of the equation. Although he has spent much of his career exploring the facets of a "timeless" universe, Smolin has become convinced that this is "deeply wrong," he says. He now believes that time is more than just a useful approximation, that it is as real as our guts tell us it is - more real, in fact, than space itself. The notion of a "real and global time" is the starting hypothesis for Smolin's new work, which he will undertake this year with two graduate students supported by a $47,500 grant from FQXi." |
Казват така: този който отива и се връща, изпитва ускорение като спре да отива и почне да се връща, и значи няма симетрия - принципът на относителността тук не може да се приложи. А чувал съм такива работи от релативистите, демек ускорението е причина за забавяне на времето. Аз мисля че принципът за относителността на движението и покоят ( за по кратко ще го изписвам съкратено ПОДП- принцип за относителността на движението и покоят ) може да се приложи и за ускорение, с пълно право можем да твърдим че не колата се ускорява срещу една къща, а точно обратното. Да но тогава се знае че законите на динамиката и кинематиката няма да са едни и същи във двете системи, тази на колата и тази на къщата. Едно топче подхвърлено във колата, няма да се движи по праволинейна траектория, докато същото подхвърлено топче във къщата, ще се движи по права линия. Те това сигурно опровергава ПОДП, за в случая с ускорителното движение. |
Антирелативистът се сеща че има едни сценарии при които няма никакво ускорение, и напомня за това. Кои са тези сценарий. |
Уни, пак да се върна на моето усещане за времето и етера като единна категория. Не мисля че са единна категория. Аз схващам етера като материя пронизваща и запълваща, световното пространство. А времето е характеристика на динамичността на материята, демек, няма ли движение на материя, няма и време. Същността на времето обаче е субективна, според мен, един вид абстрактен конструкт, за измерване на количество изминат път, количество на процес, подредба на събития, също и мярка за стационарни състояния. Например колко време едно тяло е стояло неподвижно, или колко време се е движело. Значи че докато тялото е стояло неподвижно, нещо се е движело, времето ли или нещо друго, аз мисля че е нещо друго, и това е 24 часовото завъртане на нашата планета около оста си. |
Ако приемем, че принципите за квантуване и деление до елементарност са валидни за осезаемата часат от вселената, то времето се подчинява на същите закони... т.е, трябва да има квант време. Ако времето няма направление и не представлява вектор, то то може би съвпада с етера по свойства. Ако обаче предсатвлява само част от свойствата на етера, да речем, векторно свойство на етера, то то определя еднопосочно и развитието на процесите в етера.  Не цитирам авторитети, защото те представляват или представят някакви табута в мисленето. Пък и пари не взимам...не от корист... |
А времето е характеристика на динамичността на материята, демек, няма ли движение на материя, няма и време Т.е. рибар, ти се съгласяваш без да скаш дори, с мен. Нека някой да дефинира времето не като отвлечена категория като как ний си мерим ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА на събитията и всичко ще си дойде на място. Обаче досега няма юнак такъв. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Антирелативистът се сеща че има едни сценарии при които няма никакво ускорение, и напомня за това. Кои са тези сценарий. Тръгва пътуващият близнак от А, стига до В, но не спира и не се обръща за да се върне, а става следното. Пресреща го някой който пътува със същата скорост само че в обратна посока (към А). При срещата този "някой", без да спира, си сверява часовника по часовника на пътуващия близнак и продължава пътя си към А. Все едно че часовникът на пътуващия близнак тръгва да се връща от В към А, но без да понася ефектите от спирането и обръщането в В. |
Тръгва пътуващият близнак от А, стига до В, но не спира и не се обръща за да се върне, а става следното. Пресреща го някой който пътува със същата скорост само че в обратна посока (към А). При срещата този "някой", без да спира, си сверява часовника по часовника на пътуващия близнак и продължава пътя си към А. Все едно че часовникът на пътуващия близнак тръгва да се връща от В към А, но без да понася ефектите от спирането и обръщането в В. Не виждам как се получава и при този случай, асиметрия във забавянето на времето. |