Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
За удобство в точка С-2 слагаме огледала да отрязят сигналите обратно и след няколко секунди чакаме, като сме хванали релативистите за врата и ги държим с лице към истината...кой лъч ще дойде по-бързо и с какъв цвят  аман от релативисти! |
| Лъчът от движещия се източник ще дойде по-рано, леко (защото скоростта v е малка) посинял. Такива експерименти по принцип са възможни но релативистите не виждат смисъл в тях. Антирелативистите ги предлагат по форумите но самите те не могат да ги реализират, по обясними причини. |
Мушморокът получава 3 милиона долара. После продължава да обикаля университетите и да обявява края на пространство-времето, без почти да споменава Айнщайн и СТО. Накрая всички привикват към новата обстановка - Айнщайн си остава божество, а пространство-времето хем го има (защото Айнщайн го е измислил и защото СТО е вярна), хем го няма (защото мушморокът го е отменил). Е нали мушморока е отменил простронство- времето, следователно и Айнщайн. Как да каже че Айнщайн не е прав, също както дисидентите по времето на Сталин, не можеш директно да риташ към такива личности, иначе, обезглавяват О не. Това е класическата интерпретация която още при Оруел е променена. Страхът си го има но той вече не е водещ. Появила се е двумисъл: Натисни тук Джордж Оруел "1984": "Двумисъл означава способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете. Партийният интелигент знае в каква насока трябва да променя спомените си, следователно знае, че преиначава действителността, но с помощта на двумисълта той уверява себе си, че действителността не е изопачена. Този процес трябва да бъде съзнателен, защото в противен случай няма да се осъществи с нужната прецизност, но освен това трябва да бъде несъзнателен, защото иначе ще внуши чувството за измама и, следователно, за вина. Двумисълта е същността на ангсоц, тъй като най-съществената дейност на партията е да използва съзнателната измама, запазвайки същевременно целеустремеността, присъща на пълната честност. Абсолютно наложително е да се лъже преднамерено и едновременно искрено да се вярва в лъжите, да се забравя неудобният факт, а после да се изважда отново от забравата точно за толкова, колкото е необходимо, за да се отрече съществуването на обективната действителност, като през цялото време се държи сметка за отречената действителност." Та значи мушморокът (който често е наричан "новия Айнщайн" ) прави кариера и печели много пари като громи пространство-времето, и вярва в това което прави. Също така дълбоко вярва и в СТО. От друга страна знае че лъже, защото когато громи пространство-времето, съвсем съзнателно избягва да споменава каквито и да било проблеми свързани със СТО. Има един друг мушморок, Lee Smolin (и на него му викат "новия Айнщайн" ), при когото двумисълта е още по-силно изразена. По-нататък може и него да го разнищим. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
Според неопозитивистите той инстинктивно прилага принципа на верификацията, според Попър посочва предварително условията, при които теорията на относителността би била фалсифицирана. Според Попър, ТО е опровержима Абе уни, остави тази верификация и фалсификация, едното е същото като другото, една теория може да се приеме като вярна защото не можела да се опровергае, а друга теория можела да се опровергае, и затова също можела да се приеме като вярна. Ебати тъпотиите. Вярвай в алабализмите, ала , бала, също като изборите . |
| Ами Константин Янакиев (ако той е авторът на текста) казва горе-долу същото (с по-академичен тон разбира се). От друга страна, методологичните проблеми не могат да се пренебрегнат. Например релативистите често казват нещо такова: Съгласни сме че експериментът на Майкелсън-Морли се съгласува с емисионната теория на Нютон. Съгласни сме и че експериментът на Pound-Rebka се съгласува с нея. Но това няма значение. Има хиляди експерименти и всички те се съгласуват с ТО, но не всички с емисионната теория. Ето това вече има значение. Как можеш да се справиш с такова възражение? Да анализираш "хилядите експерименти" един по един? Единственото което можеш да направиш е да се опиташ да пробуташ методологични принципи според които такова позоваване на "хилядите експерименти" е нелегитимно. Това също е безнадеждно начинание но... какво друго? |
Съгласни сме и че експериментът на Pound-Rebka се съгласува с нея. Но това няма значение. Има хиляди експерименти и всички те се съгласуват с ТО, но не всички с емисионната теория. Ето това вече има значение Е в крайна сметка, кои експерименти се съгласяват с ТО и кои не ? и кои експерименти можем да приемем за критерии в неверността на ТО ? |
| Уни, Верифалцифируемост= на не възможност една теория да бъде опровергана емпирично ( чрез опит ) . Фалсифицируемост = на възможност една теория да бъде опровергана емпирично ( чрез опит ) |
Е в крайна сметка, кои експерименти се съгласяват с ТО и кои не ? В този случай методологията е изключително полезна. Ако теорията е неконсистентна, което означава че съдържа както дадено твърдение така и негова антитеза (например А=В и А>В), то тя предсказва всичко, не е никаква теория и въпросът за експерименталното ѝ потвърждение е лишен от смисъл. Ето малко цитати (рибар, мързи ме да превеждам в момента): Натисни тук W.H. Newton-Smith, THE RATIONALITY OF SCIENCE, 1981, p. 229: "A theory ought to be internally consistent. The grounds for including this factor are a priori. For given a realist construal of theories, our concern is with verisimilitude, and if a theory is inconsistent it will contain every sentence of the language, as the following simple argument shows. Let 'q' be an arbitrary sentence of the language and suppose that the theory is inconsistent. This means that we can derive the sentence 'p and not-p'. From this 'p' follows. And from 'p' it follows that 'p or q' (if 'p' is true then 'p or q' will be true no matter whether 'q' is true or not). Equally, it follows from 'p and not-p' that 'not-p'. But 'not-p' together with 'p or q' entails 'q'. Thus once we admit an inconsistency into our theory we have to admit everything. And no theory of verisimilitude would be acceptable that did not give the lowest degree of verisimilitude to a theory which contained each sentence of the theory's language and its negation." Натисни тук Peter Hayes "The Ideology of Relativity: The Case of the Clock Paradox" : Social Epistemology, Volume 23, Issue 1 January 2009, pages 57-78: "Precisely because Einstein's theory is inconsistent, its exponents can draw on contradictory principles in a way that greatly extends the apparent explanatory scope of the theory. Inconsistency may be a disadvantage in a scientific theory but it can be a decisive advantage in an ideology. The inconsistency of relativity theory - to borrow the language of the early Marx - gives relativity its apparent universal content. This seeming power of explanation functions to enhance the status of the group, giving them power over others through the enhanced control over resources, and a greater power to direct research and to exclude and marginalise dissent." |
В този случай методологията е изключително полезна. Ако теорията е неконсистентна, което означава че съдържа както дадено твърдение така и негова антитеза (например А=В и А>В), то тя предсказва всичко, не е никаква теория и въпросът за експерименталното ѝ потвърждение е лишен от смисъл. Ето малко цитати (рибар, мързи ме да превеждам в момента): Умен си, но така и непроумявам как дадена теория може да бъде неконсистентна, демек да има противоречие в нея. |
| И съм се объркал за понятията верифицируемост и фалсифицируемост. Първото означава че дадена теория или твърдение, е възможно да се докаже емпирично, а второто е че може да се опровергае емпирично. Това от философията на Карл Попър, и е много прав, защото единственият критерии за истинност на една научна теория, е възможността за опитното и опровержение или потвърждение. |
как дадена теория може да бъде неконсистентна, демек да има противоречие в нея. Най-простият пример: Аз правя измервания и установявам че моят часовник, А, върви по-бързо от твоя, В. Демек А > В. Ти правиш измервания и установяваш че B > A. И двамата сме прави, съгласно СТО. Това че Божественият Алберт е успял да убеди човечеството че няма противоречие говори много зле за човечеството. Нещо повече, явява се симптом за нелечимо заболяване на това което наричаме цивилизация. |
Джордж Оруел "1984": "Двумисъл означава способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете. Партийният интелигент знае в каква насока трябва да променя спомените си, следователно знае, че преиначава действителността, но с помощта на двумисълта той уверява себе си, че действителността не е изопачена. Този процес трябва да бъде съзнателен, защото в противен случай няма да се осъществи с нужната прецизност, но освен това трябва да бъде несъзнателен, защото иначе ще внуши чувството за измама и, следователно, за вина. Двумисълта е същността на ангсоц, тъй като най-съществената дейност на партията е да използва съзнателната измама, запазвайки същевременно целеустремеността, присъща на пълна%D Това трябваше да е мотото на темата Уни! Истинска наука?...И аз не съм се замисляла по въпроса, защото маса "наука" няма да се впише в моята си концепция - да борави с измерими и сравними величини, да може да създава хипотези и да ги доказва и отхвърля, да може да създава модели на изучавания обект - физически, математически, дори описателни, но които да имат разумно покритие с известни до сега истини, да работи с възпроизводими методи, които се разработват, усъвършенстват и сменят с по-нови и съвършени. Истинската наука може да се обича, това е. Има хора, които могат да обичат хиромантията, астрологията, астроментията и много други подобни....но те не отговарят на всички критерии...да не говорим за разни "обществени науки", псевдоикономики и пр. в резултат на които цели народи страдат от експериментите. Е, не съм изчерпателна но, толкова за без пари. |
| Доволно ясно и подробно Обаче питането е към Рибаря, и си остава. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Hateras |
| А ето че вече, математически е доказано че черни дупки не съществуват. От това следва че теорията за големият взрив, също не е вярна. Натисни тук |
А какво е "истинска наука"? Труден въпрос, но може да се даде пример за неистинска или псевдонаука: Натисни тук/ ON THE ELECTRODYNAMICS OF MOVING BODIES, by A. Einstein, June 30, 1905: "From this there ensues the following peculiar consequence. If at the points A and B of K there are stationary clocks which, viewed in the stationary system, are synchronous; and if the clock at A is moved with the velocity v along the line AB to B, then on its arrival at B the two clocks no longer synchronize, but the clock moved from A to B lags behind the other which has remained at B by tv^2/2c^2 (up to magnitudes of fourth and higher order), t being the time occupied in the journey from A to B." Няма нищо в теорията която Айнщайн току що е предложил от което да следва че при срещата на двата часовника в В стационарният ще се окаже избързал в сравнение с движещия се. Теорията по-скоро казва че всеки е изостанал, погледнато от системата на другия. Това възражение е изказвано хиляди пъти от хиляди хора през последните сто години. Релативистите не отговарят по същество, повъртат се, обвиняват възразяващите в антисемитизъм, уволняват ги, изтриват имената им от историята, и разбира се през цялото време пеят "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity". Това според мен е псевдонаука и даже нещо много по-лошо. |
| Аз отдавна не вярвам на Биг-банг защото: Разлитането на протовеществото предполага лъчеобразно ускоряване от центъра на взрива към някаква периферна отдалеченост. Сле разлитането в центъра трябва да остане евентуално малко протовещество и около центъра ДА ЕПРАЗНО, а всичкото вещество да се разпространява в посока на първоначалното ускорение. При лъчеобразно разпространение, дори с отчитане на гравитационни сили, не е възможно сблъскване и разминаване на галактики в произволни посоки...(а това се наблюдава). Освен ако големият взрив не е породил клъстери, всеки от които след определено отдалечаване от центъра, избухва отново..т.е. няколко по-малки взрива..Подобен модел би бил по-приемлив. |
Аз отдавна не вярвам на Биг-банг защото: Разлитането на протовеществото предполага лъчеобразно ускоряване от центъра на взрива към някаква периферна отдалеченост. Сле разлитането в центъра трябва да остане евентуално малко протовещество и около центъра ДА ЕПРАЗНО, а всичкото вещество да се разпространява в посока на първоначалното ускорение. Това възражение изскача често, но под друга форма: при наличието на такъв център ние сме някъде близо до периферията (няма как да сме останали в центъра). От друга страна, червеното отместване на Hubble което измерваме е еднакво във всички посоки, все едно че сме в центъра! И като имаме такова противоречие се налага да направим извода че червеното отместване на Hubble не се дължи на разбягването на галактиките а на нещо друго - например на забавянето или "умората" на светлината докато пътува към нас, в една статична (неразширяваща се) вселена. В отговор на това възражение т.нар. космолози разказват една история от която се разбира че център всъщност няма - всички сме били на повърхността на един балон който се надува, а това което е вътре в балона някак не съществува. Не мога да я доразкажа историята защото е идиотска, но според космолозите тя обяснява защо червеното отместване на Hubble е еднакво във всички посоки. |