Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Рибар, тези от dir.bg нещо им хлопа дъската. Гледай тарторът им какъв антирелативист го дава преди две години: Натисни тук |
Рибар, тези от dir.bg нещо им хлопа дъската. Гледай тарторът им какъв антирелативист го дава преди две години: Да бе, много учудващо, освен този Хариш да блъфира, с цел разгорещяване на спора между релативисти и антирелативисти. Но ти що не го питаш за тази негова тема дето опровергавала СТО, дали наистина пише това което мисли. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
Унперсон, релативизма е религия, не знам защо трябва да оборваме религията  но пък е интересно, и затова да продължаваме  |
| Натисни тук "Според теорията на Айнщайн пътуването във времето може и да е възможно, като се следва затворена крива, подобна на времевата (времеподобна крива). От векове обаче дори самата концепция е затруднявала физици и философи поради "Парадокса на дядото" - идеята, че връщайки се назад във времето, може да предотвратим срещата на баба си и дядо си и следователно да прекратим собственото си съществуване." Не е голяма беда този парадокс, но трябва да се внимава. Като скокнат в миналото, релативистите трябва да предотвратят срещите на бабите и дядовците само на антирелативистите - да не пострада някой невинен човек. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
Не е голяма беда този парадокс, но трябва да се внимава. Като скокнат в миналото, релативистите трябва да предотвратят срещите на бабите и дядовците само на антирелативистите - да не пострада някой невинен човек. Да, парадокса с дядовците, освен ако се допусне че връщайки се назад във времето, някак си се променя причинно-следствената връзка, и дядо ми става друг дядо.  Има една хипотеза на Хю Еверет за множественната вселена и множественност на събитията, тоест варират, в някой клон от вселената, Барак Обама може да е твой дядо. Налудничаво е , но пък вълнуващо  |
| Я какво се появи вчера: Натисни тук Проф. П. Пенчев "Крахът на теор. на относителността на Айнщайн" Като че е на прав път, но прави фатална грешка - пробутва своя теория. Релативистите за 100 години са изработили ефикасни средства за дискредитиране и на най-коравия враг, а ако врагът тръгне срещу тях целият покрит с ахилесови пети (с каквито една нова теория неизбежно го покрива), то те дори може да решат да не си цапат ръцете с него. Все пак това което Пенчев казва, мимоходом, за доплеровия ефект и експериментите на Майкелсън-Морли и Pound-Rebka, е вярно. |
Все пак това което Пенчев казва, мимоходом, за доплеровия ефект и експериментите на Майкелсън-Морли и Pound-Rebka, е вярно. Уни, за съжаление, звукът на компа ми не работи, и не мога да слушам, а само да гледам видеото на проф, Пенчев. Какво казва той, обясни надве натри . |
Какво казва той, обясни надве натри Някаква своя теория пробутва, нещо от сорта "Всичко е електромагнетизъм". Не слушах много внимателно, а и по принцип да разбереш нова теория от видео си е умряла работа. Само спомена че доплеровият ефект и експериментът на Pound-Rebka говорят за променлива скорост на светлината, което е така. Малко повече засегна Майкелсън-Морли. Някой открил, 60 години преди експеримента, че "скоростта на светлината е константа спрямо източника", и това обяснявало нулевия резултат, без да е необходима хипотезата за скъсяване на дължините. Този израз, "скоростта на светлината е константа спрямо източника", се появява много често в изказванията на привържениците на емисионната теория. Те казват: "Да, константа е, но спрямо източника, не и спрямо наблюдателя". Ако това е имал предвид и проф. Пенчев, значи е прав и за Майкелсън-Морли. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
Някаква своя теория пробутва, нещо от сорта "Всичко е електромагнетизъм". Не слушах много внимателно, а и по принцип да разбереш нова теория от видео си е умряла работа.Само спомена че доплеровият ефект и експериментът на Pound-Rebka говорят за променлива скорост на светлината, което е така. Малко повече засегна Майкелсън-Морли. Някой открил, 60 години преди експеримента, че "скоростта на светлината е константа спрямо източника", и това обяснявало нулевия резултат, без да е необходима хипотезата за скъсяване на дължините. Този израз, "скоростта на светлината е константа спрямо източника", се появява много често в изказванията на привържениците на емисионната теория. Те казват: "Да, константа е, но спрямо източника, не и спрямо наблюдателя". Ако това е имал предвид и проф. Пенчев, значи е прав и за Майкелсън-Морли. Проф Пенчев, не може да няма презентация на своята хипотеза в нета под формата на писмен документ, трябва да се разровя, мисля че съм чел нещо от неговата хипотеза. Той е привърженик на Нютон, а ето намерих http://penchev-physics.biz.nf/images3/09-01-2012.pdf Уни а какъв е експеримента на Pound-Rebka. Ако това е имал предвид и проф. Пенчев, значи е прав и за Майкелсън-Морли. Това е имал в предвид. Но интересно, как обяснява гравитацията като проява на електромагнетизма? |
а какъв е експеримента на Pound-Rebka От върха на една кула емитират светлина надолу и долу мерят честотата. Установяват че честотата леко се повишила, в пълно съответствие с допускането (на емисионната теория на Нютон) че светлината се ускорява в гравитационно поле точно както и обикновените падащи тела (ускорение g). Разбира се в шизофренния свят на Айнщайн всеки експеримент може само да потвърди Божествената теория по един триумфален начин, та така и този в 1960 г. Напоследък нещо ги е прихванало релативистите и казват истината за този експеримент - не бил потвърдил Божествената теория защото можел да се обясни с теорията на Нютон. Никой не ги пита защо 50 години са разправяли обратното - хората си имат други, по-сериозни проблеми. |
От върха на една кула емитират светлина надолу и долу мерят честотата. Установяват че честотата леко се повишила, в пълно съответствие с допускането (на емисионната теория на Нютон) че светлината се ускорява в гравитационно поле точно както и обикновените падащи тела (ускорение g). Разбира се в шизофренния свят на Айнщайн всеки експеримент може само да потвърди Божествената теория по един триумфален начин, та така и този в 1960 г. Не разбирам как този опит от кулата, потвърждава Айнщайнизма, като би трябвало скоростта на светлината да се надвиши, при падането и . |
Напоследък нещо ги е прихванало релативистите и казват истината за този експеримент - не бил потвърдил Божествената теория защото можел да се обясни с теорията на Нютон. Никой не ги пита защо 50 години са разправяли обратното - хората си имат други, по-сериозни проблеми. Аха, някои умни релативисти са се осъзнали, вярно е за напускащите един по един, мишоци релативисти, на кораба на релативизма. |
От върха на една кула емитират светлина надолу и долу мерят честотата. Установяват че честотата леко се повишила, в пълно съответствие с допускането (на емисионната теория на Нютон) че светлината се ускорява в гравитационно поле точно както и обикновените падащи тела (ускорение g). Разбира се в шизофренния свят на Айнщайн всеки експеримент може само да потвърди Божествената теория по един триумфален начин, та така и този в 1960 г. Не разбирам как този опит от кулата, потвърждава Айнщайнизма, като би трябвало скоростта на светлината да се надвиши, при падането и Това е много интересен но същевременно много труден проблем, Рибар. По-рано май стана въпрос за това - според ОТО, скоростта на падащите фотони НАМАЛЯВА - ускорението им не е g, а (-2g). Нека за момент спрем да разсъждаваме дали е вярно или не - така казва теорията и толкоз. Остава обаче подозрението че този резултат, верен или не, просто няма как да се направи съпоставим с експеримента на Pound-Rebka където се измерва УВЕЛИЧАВАНЕ на честотата на падащата светлина. Оказва се че подозрението е неоснователно - някога умни релативисти са успели да съвместят негативното ускорение (-2g) с увеличаващата се честота измерена в експеримента (като правят съответни ad hoc предположения разбира се). В процеса на това съвместяване се получава още че, ако наблюдателят при основата на кулата може да измерва скоростта на светлината, то той ще измери с а не някаква намалена скорост, въпреки че ускорението си остава негативно. Това което казвам по-горе е кратко и повече от неясно - нужна е продължителна (добронамерена) дискусия за да се стигне до някаква яснота. Току що пуснах един постинг с малко повече подробности (на английски, за съжаление): Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
Това е много интересен но същевременно много труден проблем, Рибар. По-рано май стана въпрос за това - според ОТО, скоростта на падащите фотони НАМАЛЯВА - ускорението им не е g, а (-2g). Нека за момент спрем да разсъждаваме дали е вярно или не - така казва теорията и толкоз. Остава обаче подозрението че този резултат, верен или не, просто няма как да се направи съпоставим с експеримента на Pound-Rebka където се измерва УВЕЛИЧАВАНЕ на честотата на падащата светлина.Оказва се че подозрението е неоснователно - някога умни релативисти са успели да съвместят негативното ускорение (-2g) с увеличаващата се честота измерена в експеримента (като правят съответни ad hoc предположения разбира се). В процеса на това съвместяване се получава още че, ако наблюдателят при основата на кулата може да измерва скоростта на светлината, то той ще измери с а не някаква намалена скорост, въпреки че ускорението си остава негативно.Това което казвам по-горе е кратко и повече от неясно - нужна е продължителна (добронамерена) дискусия за да се стигне до някаква яснота. Току що пуснах един постинг с малко повече подробности (на английски, за съжаление): Уни, става много объркващо, в единият случай при опита на Pound-Rebka , става ясно че фотоните се ускоряват в гравитационно поле при падането си от кулата, и това е допуснато от емисионната теория на Нютон, после пък от ОТО заявяват че фотоните при падането си се забавяли, но въпреки това не променят своята скорост от 300 000 km|s , когато пристигнат в долният край на кулата. Доколкото съм чел в ОТО смятат че честотата на светлината само се забавяла в гравитационно поле,но не и скоростта и независимо дали лъчите светлина, са по посока на силата или в обратна посока. И това е ефекта на шапиро, спектърът се измества към червеният край от видимият диапазон на светлина преминаваща през гравитационно поле. |
става много объркващо, в единият случай при опита на Pound-Rebka , става ясно че фотоните се ускоряват в гравитационно поле при падането си от кулата, и това е допуснато от емисионната теория на Нютон, после пък от ОТО заявяват че фотоните при падането си се забавяли, но въпреки това не променят своята скорост от 300 000 km|s , когато пристигнат в долният край на кулата. Да Рибар, ужасно объркващо е, но си има някаква вътрешна логика. Вероятно е измислено някога от умни релативисти - сегашните са тъпунгери, не го разбират и го избягват. В релативистката литература няма дори лъжи по този въпрос - просто сякаш такъв проблем не съществува. Аз самият бях объркан допреди 2-3 месеца - преди това години наред нанасях смъртоносни удари в празното пространство. Още не съм измислил прост и разбираем начин за представяне на проблема, но мога леко да открехна вратата. Значи по принцип боравим със скоростта на светлината която измерва наблюдателят когато светлината стигне до него - допускаме че той може да я измерва точно и после всяка теория предсказва какъв ще е резултатът от това измерване. Това може да се разглежда като общоприета дефиниция на процедурата която позволява на дадена теория да твърди че скоростта на светлината е примерно константа или променлива. Когато обаче релативистите казват че скоростта на падащата светлина се забавя, те не спазват тази дефиниция. Наблюдател няма. Има два фотона близо един до друг, и двата са част от снопче хоризонтално пътуваща светлина което се закривява надолу в гравитационно поле, единият фотон в горната част на снопчето, другият е под него, в долната част. При този модел изглежда че, като се закривява снопчето, горният фотон изписва дъга с по-голям радиус отколкото долния, т.е. изминава по-голямо разстояние, и съответно се прави изводът че неговата скорост е по-голяма. Обобщението е: Колкото по-високо са фотоните, толкова по-бързо се движат. И сега, като има две дефиниции, не е толкова стряскащо, от логическа гледна точка, че скоростта на светлината може да е една (примерно намаляваща) според едната дефиниция, и друга (примерно константа) според другата дефиниция. От физическа гледна точка обаче нещата си остават бая стряскащи. |
Когато обаче релативистите казват че скоростта на падащата светлина се забавя, те не спазват тази дефиниция. Наблюдател няма. Има два фотона близо един до друг, и двата са част от снопче хоризонтално пътуваща светлина което се закривява надолу в гравитационно поле, единият фотон в горната част на снопчето, другият е под него, в долната част. При този модел изглежда че, като се закривява снопчето, горният фотон изписва дъга с по-голям радиус отколкото долния, т.е. изминава по-голямо разстояние, и съответно се прави изводът че неговата скорост е по-голяма. Обобщението е: Колкото по-високо са фотоните, толкова по-бързо се движат. Релативистите твърдят, че скоростта на светлината в гравитационно поле , се забавя. Дотук ясно, и че колкото по надолу в гравитационно поле попада светлината, толкова повече се забавя, напук на емисионата теория на Нютон която казва тъкмо обратното, че светлината попадайки все по надолу в грави поле си увеличавала скоростта. На кого да се вярва? А сигурни ли са учените, че въобще, светлината се влияе от гравитационно поле, прочети тук http://www.extinctionshift.com/SignificantFindings01.htm |
а какъв е експеримента на Pound-RebkaОт върха на една кула емитират светлина надолу и долу мерят честотата. Установяват че честотата леко се повишила, в пълно съответствие с допускането (на емисионната теория на Нютон) че светлината се ускорява в гравитационно поле точно както и обикновените падащи тела (ускорение g). Разбира се в шизофренния свят на Айнщайн всеки експеримент може само да потвърди Божествената теория по един триумфален начин, та така и този в 1960 г. За този експеримент, релативистите твърдят, че е в границите на техническа грешка. Демек нищо не показва не е факт за това че фотоните се ускорявали в грави поле. |
За този експеримент, релативистите твърдят, че е в границите на техническа грешка. Демек нищо не показва не е факт за това че фотоните се ускорявали в грави поле. Тези твърдения не съм ги виждал но са възможни. Принципът е този: Прасват някоя лъжа, примерно че някакъв експеримент бил потвърдил ТО по един величествен начин, и после дълго време бият антирелативистите по главата с този експеримент, докато ги докарат до състояние на будна кома. После напрежението спада и релативистите го дават пей сърце - или казват истината за експеримента или го омаловажават по някакъв начин и продължават напред. Изглежда че в момента идва краят на GPS митологията, след като чрез нея години наред релативистите систематично почистваха всякакви остатъци от антирелативизъм. Виж този коментар: Натисни тук Vanya 21.10.2014 в 21:00 Ефектите, следващи от специалната и общата теория на относителността не оказват влияние върху точността на GPS операциите и затова GPS не може да служи като тест за вярността на теорията на относителността. Няма значение дали часовниците на борда на GPS сателитите, вървят по-бързо или по-бавно от часовниците на Земята или дори дали променят скоростта си всеки ден. Защо е така – подробно е изяснено в тази статия: http://www.alternativephysics.org/book/GPSmythology.htm |
Гледам в Интернет - нищичко. Нито "експерт" (Бушев, живуркаш ли?), нито дори някой "crackpot" се е впечатлил - една думичка няма написана. Как само умря тази България! Скоро и петно няма да има на мястото където е била. |
Изглежда че в момента идва краят на GPS митологията, след като чрез нея години наред релативистите систематично почистваха всякакви остатъци от антирелативизъм. Виж този коментар: Как идва краят на GPS митологията, обясни, и защо релативистите смятат че GPS навигацията потвърждава релативизма. А за проф.Пенчев, не съм съгласен че гравитацията е с електромагнитна същност, както и цялата материя. Тъмната материя която все още не е открита, е с не, електромагнитна същност. |