Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Който е учил физика по-здълбочено и на университетско равнище не би трябвало да има проблем с гледището на автора на темата и на друг форумец - Бивола, преди него. |
| "През 1887 г. опитът на Майкелсън-Морли еднозначно доказва че скоростта на светлината е променлива (зависи от скоростта на източника), както е според емисионната теория на Нютон:" Здравей Уни, как така опитът на М&М през 1887 доказва че скоростта на светлината е зависеща от движението на източника и ?. |
как така опитът на М&М през 1887 доказва че скоростта на светлината е зависеща от движението на източника и ?. Човек на движещ се влак праща едновременно два светлинни импулса - единия по посока движението на влака, другия перпендикулярно - които се отразяват от две огледала на равни разстояния от човека, и се връщат при него (всичко това става вътре във влака). Ние трябва да изчислим времето на отиване и връщане на всеки от импулсите, при следните две хипотези: А. Скоростта на импулсите (спрямо неподвижен наблюдател извън влака) не зависи от скоростта на влака. В. Скоростта на импулсите зависи от скоростта на влака - примерно този който е по посока движението на влака има скорост с'=с+v на отиване и с'=с-v на връщане (v е скоростта на влака). Изчисленията (няма да ги правим тук) показват че ако хипотезата А е вярна, импулсите не се връщат едновременно. Ако В е вярна, връщат се едновременно. Опитът (на Майкелсън-Морли) удостоверява че импулсите се връщат едновременно, и значи В е вярната хипотеза. |
В. Скоростта на импулсите зависи от скоростта на влака - примерно този който е по посока движението на влака има скорост с'=с v на отиване и с'=с-v на връщане (v е скоростта на влака). Изчисленията (няма да ги правим тук) показват че ако хипотезата А е вярна, импулсите не се връщат едновременно. Ако В е вярна, връщат се едновременно. Опитът (на Майкелсън-Морли) удостоверява че импулсите се връщат едновременно, и значи В е вярната хипотеза. Абсолютно грешно! Ако скоростта на светлината не зависи от скоростта на влака (рамото е перпендикулярно на движението или влака е в покой), то времето за отиване и връщане е T=t1+t2=L/c+L/c=2L/c, където L е дължината на рамото, а t1 и t2 са съответно времената за отиване на лъча до и връщане от края на рамото. Ако пък зависи, то T=t1+t2=L/(c-v)+L/(c+v)=[L(c+v)+L(c-v)]/[(c-v)(c+v)]=2Lc/(c2-v2)=2L/c(1-v2/c2). Съжалявам, че тук няма как да се използват математически символи, но мисля, че става ясно. с2 е скоростта на светлината на квадрат и съответно v2 е скоростта на влака на квадрат. Ако скоростта на влака влияе на скоростта на светлината, то времето за отиване и връщане на лъча ЩЕ Е ВИНАГИ по-голямо от времето за отиване и връщане препендикулярно на движението, тъй като 1/(1-v2/c2) е винаги по-голямо от единица при v>0. (Още на Лоренц му е направило впечатление, че при v=с изразът губи смисъл, знаменателят става равен на нула.) Опитът на Майкелсън-Морли доказва, че времето за отиване и връщане на лъча по посока на движението Е РАВНО на това за отиване и връщане на лъча перпендикулярно на движението. Тоест, движението на влака/източника/Земята няма отношение към стойността на скоростта на светлината. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ba_ra_ba |
| Бъркаш се нещо, Бараба. Сега нямам време затова само ще се самоцитирам - нещо което съм писал преди 3 години: Натисни тук "Michelson and Morley designed an experiment to detect the ether and measure its influence on the speed of light. (...) Let's do the math. Assume light travels at a constant velocity c in the ether. Suppose the apparatus is moving through the stationary ether with velocity v. In the direction of motion, the time for the light to reach the mirror and come back is T=L/(c-v)+L/(c+v). In the direction perpendicular to the motion, the time to reach the mirror and come back is calculated by solving (cT)^2=L^2+(vT)^2, so T=(L^2/(c^2-v^2))^(1/2). The experimental results did not match this calculation. Instead T was the same for both directions (T=2L/c )." Alternatively, one can assume that, in accordance with Newton's emission theory of light, the velocity of the light, as measured by the observer, is c±v, where v is the velocity of the light source. Suppose the apparatus passes the observer with velocity v. In the direction of motion, the time for the light to reach the mirror and come back is T=L/c+L/c=2L/c. In the direction perpendicular to the motion, the time to reach the mirror and come back is calculated by solving (c^2+v^2)T^2=L^2+(vT)^2, so T=2L/c. The experimental results did match this calculation (for both directions T=2L/c). Conclusion: In 1887 the Michelson-Morley experiment unequivocally proved that the speed of the light is c'=c±v, as predicted by Newton's emission theory of light, and refuted the assumption that the speed of light is independent of the motion of the light source. В цитата сметките се правят в условията на хипотеза А - скоростта на светлината НЕ ЗАВИСИ от скоростта на източника. След това аз правя същите сметки вече в условията на хипотеза В - скоростта ЗАВИСИ. Довечера ще гледам да преведа нещо на български - за Рибаря. |
А. Скоростта на импулсите (спрямо неподвижен наблюдател извън влака) не зависи от скоростта на влака. В. Скоростта на импулсите зависи от скоростта на влака - примерно този който е по посока движението на влака има скорост с'=с v на отиване и с'=с-v на връщане (v е скоростта на влака). Изчисленията (няма да ги правим тук) показват че ако хипотезата А е вярна, импулсите не се връщат едновременно. Ако В е вярна, връщат се едновременно. Опитът (на Майкелсън-Морли) удостоверява че импулсите се връщат едновременно, и значи В е вярната хипотеза. Здравей,Уни. Мисля че си прав. |
Ако скоростта на влака влияе на скоростта на светлината, то времето за отиване и връщане на лъча ЩЕ Е ВИНАГИ по-голямо от времето за отиване и връщане препендикулярно на движението, тъй като 1/(1-v2/c2) е винаги по-голямо от единица при v>0. (Още на Лоренц му е направило впечатление, че при v=с изразът губи смисъл, знаменателят става равен на нула.) Не се заблуждавай, това е нагласено математически за да дава такъв резултат, че да е съвместим с релативизма. Ти как мислиш, ако един кавбой стреля едновремменно с пищовите си, към двете стени на движещ се вагон, по посока и обратна на движението на влака, дали истрелите ще попаднат едновременно в противоположните страни , я помисли и тогава пиши. |
| "Потресаващо откритие! Големият взрив не се е състоял" Натисни тук Хич, ама хич не са разтревожени илюминатите - очаквали го те това нещо. Ето го един такъв: Натисни тук "Rien d'étonnant donc à ce que dans cette étude le Big Bang disparaisse, c'est un résultat attendu. (...) En ce sens, en effet, un Univers "éternel" est certainement plus satisfaisant." Те и сгромолясването на Айнщайн очакват, но тук вече тревогата е голяма. Има един "embarrassing question" от който ужасно много ги е страх: http://www.informaworld.com/smpp/content~content=a909857880 Peter Hayes "The Ideology of Relativity: The Case of the Clock Paradox" : Social Epistemology, Volume 23, Issue 1 January 2009, pages 57-78: "The gatekeepers of professional physics in the universities and research institutes are disinclined to support or employ anyone who raises problems over the elementary inconsistencies of relativity. A winnowing out process has made it very difficult for critics of Einstein to achieve or maintain professional status. Relativists are then able to use the argument of authority to discredit these critics. Were relativists to admit that Einstein may have made a series of elementary logical errors, they would be faced with the embarrassing question of why this had not been noticed earlier. Under these circumstances the marginalisation of antirelativists, unjustified on scientific grounds, is eminently justifiable on grounds of realpolitik. Supporters of relativity theory have protected both the theory and their own reputations by shutting their opponents out of professional discourse." |
Те и сгромолясването на Айнщайн очакват, но тук вече тревогата е голяма. Има един "embarrassing question" от който ужасно много ги е страх: Кой е той, разкажи попреведи. |
Peter Hayes "The Ideology of Relativity: The Case of the Clock Paradox" : Social Epistemology, Volume 23, Issue 1 January 2009, pages 57-78: "The gatekeepers of professional physics in the universities and research institutes are disinclined to support or employ anyone who raises problems over the elementary inconsistencies of relativity. A winnowing out process has made it very difficult for critics of Einstein to achieve or maintain professional status. Relativists are then able to use the argument of authority to discredit these critics. Were relativists to admit that Einstein may have made a series of elementary logical errors, they would be faced with the embarrassing question of why this had not been noticed earlier. Under these circumstances the marginalisation of antirelativists, unjustified on scientific grounds, is eminently justifiable on grounds of realpolitik. Supporters of relativity theory have protected both the theory and their own reputations by shutting their opponents out of professional discourse." Гугъл превод Peter Hayes " Мъдростта на относителността : Случаят на Clock парадокс " : Social Епистемологията , том 23 , брой 1 януари 2009 г., страници 57-78 : " Вратарите на професионална физика в университетите и изследователските институти са склонни да подкрепят или да наеме всеки, който създава проблеми над елементарните непоследователността на относителността . процес A вее навън е било много трудно за критиците на Айнщайн за постигане или поддържане професионален статус . Релативисткият след това са в състояние да използват аргумента на власт , за да дискредитират тези критици . Бяха релативисти да призная че Айнщайн може да е направил поредица от елементарни логически грешки , те ще бъдат изправени пред неудобно въпроса защо това не е забелязал по-рано . при тези обстоятелства маргинализацията на antirelativists , необосновано от научна гледна точка , че е особено оправдано въз основа на реалната политика . Привържениците на теорията на относителността са защитени както от теорията и собствените си репутация , като затвори съперника си на професионален дебат . Уни преведох но същността на публикацията остана неразбрана, какво по точно се обяснява. |
| Ще поправя превода тук-там - ще остане мърляв но смисълът ще се хваща: Peter Hayes "The Ideology of Relativity: The Case of the Clock Paradox" : Social Epistemology, Volume 23, Issue 1 January 2009, pages 57-78: "The gatekeepers of professional physics in the universities and research institutes are disinclined to support or employ anyone who raises problems over the elementary inconsistencies of relativity. A winnowing out process has made it very difficult for critics of Einstein to achieve or maintain professional status. Relativists are then able to use the argument of authority to discredit these critics. Were relativists to admit that Einstein may have made a series of elementary logical errors, they would be faced with the embarrassing question of why this had not been noticed earlier. Under these circumstances the marginalisation of antirelativists, unjustified on scientific grounds, is eminently justifiable on grounds of realpolitik. Supporters of relativity theory have protected both the theory and their own reputations by shutting their opponents out of professional discourse." Пазачите на входа на професионална физика в университетите и изследователските институти не са склонни да подкрепят или наемат онзи който повдига проблема за елементарните неконсистентности в теорията на относителността. Съществува пресяващ процес който прави много трудно за критиците на Айнщайн постигането или поддържането на професионален статус . Релативистите след това са в състояние да използват аргумента за авторитет за да дискредитират тези критици. Ако релативистите признаят че Айнщайн може да е направил поредица от елементарни логически грешки, те ще бъдат изправени пред неудобния въпрос защо това не е забелязано по-рано. При тези обстоятелства маргинализацията на antirelativists , необоснована от научна гледна точка , е особено оправдана от гледна точка на реалната политика. Привържениците на теорията на относителността защитават както теорията така и собствените си репутация като изключват опонентите си от професионалната дискусия. |
| Колко шизофренна стана науката след Айнщайн - няма щуротия която да не може да бъде публикувана в престижно списание: Натисни тук "От Вселената ще си отиде времето, смятат испански физици. Това невероятно твърдение можеше да се възприеме несериозно, ако статията на учените не беше публикувана в авторитетното научно издание Physical Review D. Проф. Хосе Сеньовил, Марк Марс, Раул Вера доказват, че времето от нашата Вселена бавно изчезва и окончателно ще се „изпари“ след милиарди години, пише "МегаВселена". Принципно на науката отдавна е известен ефектът забавяне на времето. Той следва от уравненията на Специалната теория на относителността на Айнщайн. Ефектът е потвърден от много експерименти. Но чак да изчезне времето… Радикалната хипотеза на испанците повдига много въпроси сред физиците, но тя си има и привърженици. Например Гари Гибънс, космолог от Кеймбриджкия университет, намира в нея редица достойнства. „Ние смятаме, че времето се е появило при Големия взрив, но щом то може да се появи, значи може и да изчезне – това е само обратният ефект“, казва той." Този Гари Гибънс ходи и навсякъде разправя че ускорението което изпитва пътуващият близнак (като тръгне да се връща) нямало никакво значение - младостта му в сравнение със стационарния близнак се определя от останалата част от пътуването през която се движи без ускорение: Натисни тук Gary W. Gibbons FRS: "In other words, by simply staying at home Jack has aged relative to Jill. There is no paradox because the lives of the twins are not strictly symmetrical. This might lead one to suspect that the accelerations suffered by Jill might be responsible for the effect. However this is simply not plausible because using identical accelerating phases of her trip, she could have travelled twice as far. This would give twice the amount of time gained." Лошото при Гари Гибънс е че е патологично нечестен (като всички релативисти). Много добре знае че в 1918 г. Айнщайн казва точно обратното - младостта на пътуващия близнак се дължи изцяло на ускорението което изпитва като тръгне да се връща: Натисни тук Albert Einstein 1918: "During the partial processes 2 and 4 the clock U1, going at a velocity v, runs indeed at a slower pace than the resting clock U2. However, this is more than compensated by a faster pace of U1 during partial process 3. According to the general theory of relativity, a clock will go faster the higher the gravitational potential of the location where it is located, and during partial process 3 U2 happens to be located at a higher gravitational potential than U1. The calculation shows that this speeding ahead constitutes exactly twice as much as the lagging behind during the partial processes 2 and 4. This consideration completely clears up the paradox that you brought up." Патологията в този случай се нарича "двумисъл": Натисни тук Джордж Оруел "1984": "Двумисъл означава способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете. Партийният интелигент знае в каква насока трябва да променя спомените си, следователно знае, че преиначава действителността, но с помощта на двумисълта той уверява себе си, че действителността не е изопачена. Този процес трябва да бъде съзнателен, защото в противен случай няма да се осъществи с нужната прецизност, но освен това трябва да бъде несъзнателен, защото иначе ще внуши чувството за измама и, следователно, за вина. Двумисълта е същността на ангсоц, тъй като най-съществената дейност на партията е да използва съзнателната измама, запазвайки същевременно целеустремеността, присъща на пълната честност. Абсолютно наложително е да се лъже преднамерено и едновременно искрено да се вярва в лъжите, да се забравя неудобният факт, а после да се изважда отново от забравата точно за толкова, колкото е необходимо, за да се отрече съществуването на обективната действителност, като през цялото време се държи сметка за отречената действителност." |
Колко шизофренна стана науката след Айнщайн - няма щуротия която да не може да бъде публикувана в престижно списание: Направо си е така, за съжаление.  |
| Я кви интелекти имало в България: Натисни тук Богдан Богданов: "Но защо говоря за място-време, а не само за време? Не от привързаност към значението на латинското “situs”, a защото времето зависи от движението на това, което се движи, и от мястото, в което то се движи, което също се движи. Така редундантно представям сложното понятие, което Айнщайн разгръща в своите две теории на относителността. Заедно с това отчитам и вината на самата парадигма място-време да смятаме, че мястото е само място и времето само време. По-истинното положение е, че времената на местата, с които имаме работа, са толкова бавни, че практически е по-вярно да се смята, че те са само места." |
Богдан Богданов: "Но защо говоря за място-време, а не само за време? Не от привързаност към значението на латинското “situs”, a защото времето зависи от движението на това, което се движи, и от мястото, в което то се движи, което също се движи. Така редундантно представям сложното понятие, което Айнщайн разгръща в своите две теории на относителността. Заедно с това отчитам и вината на самата парадигма място-време да смятаме, че мястото е само място и времето само време. По-истинното положение е, че времената на местата, с които имаме работа, са толкова бавни, че практически е по-вярно да се смята, че те са само места." Бля, бля, и тоя е изкуфялник, подвижни времена, временни места, дъръ бъръ сто цървула. Аман от смотани Айнщанисти  |
| Ма верно много интелекти щъкат из територията (аз мислех че само тъпунгери сме останали): Натисни тук Въпрос на гледна точка: Айнщайн - атомният гений Натисни тук говорил ли е Бог с Айнщайн... |
| Айнщайн няма общо с ядрената физика, освен уравнението M=E.c^2 което май е било разработено без константата на скоростта на светлината в вакуум, преди него от други физици. |
| И с това уравнение (вярно или не) няма нищо общо Айнщайн - релативистите го признават понякога: Натисни тук Hans C. Ohanian: "Although Einstein's name is closely linked with the celebrated relation E = mc^2 between mass and energy, a critical examination of the more than half dozen "proofs" of this relation that Einstein produced over a span of forty years reveals that all these proofs suffer from mistakes. Einstein introduced unjustified assumptions, committed fatal errors in logic, or adopted low-speed, restrictive approximations. He never succeeded in producing a valid general proof applicable to a realistic system with arbitrarily large internal speeds." Натисни тук Philip Ball: "Did Einstein discover E = mc2? Who discovered that E = mc2? It's not as easy a question as you might think. Scientists ranging from James Clerk Maxwell and Max von Laue to a string of now-obscure early 20th-century physicists have been proposed as the true discovers of the massenergy equivalence now popularly credited to Einstein's theory of special relativity. These claims have spawned headlines accusing Einstein of plagiarism, but many are spurious or barely supported. Yet two physicists have now shown that Einstein's famous formula does have a complicated and somewhat ambiguous genesis which has little to do with relativity. (...) While Einstein's celebrated 1905 paper, "On the electrodynamics of moving bodies", clearly laid down the foundations of relativity by abandoning the ether and making the speed of light invariant, his derivation of E = mc2 did not depend on those assumptions. You can get the right answer with classical physics, says Rothman, all in an ether theory without c being either constant or the limiting speed." Натисни тук Philip Ball: "The biggest revelation for me was not so much seeing that there were several well-founded precursors for the equivalence of mass and energy, but finding that this equivalence seems to have virtually nothing to do with special relativity. Tony Rothman said to me that "I've long maintained that the conventional history of science, as presented in the media, textbooks and by the stories scientists tell themselves is basically a collection of fairy tales." I'd concur with that." Признават, ама после пак пеят във възхвала на Айнщайн дето открил E=MC squared щото иначе няма мангизи: Натисни тук "Symphony of Science - Secret of the Stars. A musical celebration of E=MC squared and Einstein's theory of relativity. Featuring Michio Kaku, Brian Cox, Neil deGrasse Tyson, Brian Greene and Lisa Randall." |