Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Нещо не се отваря линкът, Рибар, но да ти призная не ми се почват нови форуми. Поуморих се малко. При мен се отваря линка, пък твоя воля, ако искаш почвай нови форуми, ако не щеш твоя воля, не насилвам никого. А тая Ваня, писа ли в нейният сайт по въпроса за експеримента със забавеният фотон? интересно ми е как ще реагира, най вероятно както всички Айнщанисти и тя ще оплюе опита като изтъкне че може да е грешен. |
| Правил съм коментар на други нейни статии - не откликва. Тези са добри преводачи - и Михаил Бушев е такъв - преписват доста изкусно чужди текстове и звучат добре. Ето обаче един (най-вероятно Черната Златка) който малко се е поизложил: Натисни тук "Но независимо от сходствата, които теорията на Айнщайн има с другите физични теории, тя е уникална със своя отказ да се свърже с квантовата механика – теория, която обяснява доминиращото поведение на веществото в атомните и субатомните изчисления. Според теорията на Айнщайн гравитацията, за разлика от всички други физични сили, известни на човека, не се квантува. Тя не подлежи на прочутия принцип на неопределеност на Хайзенберг." Михаил Бушев не би написал "доминиращото поведение на веществото в атомните и субатомните изчисления". Не е такъв човек. |
Михаил Бушев не би написал "доминиращото поведение на веществото в атомните и субатомните изчисления". Не е такъв човек. Защо, какво означава това "доминиращото поведение на веществото в атомните и субатомните изчисления"? |
Защо, какво означава това "доминиращото поведение на веществото в атомните и субатомните изчисления"? Нищо. Идиотско съчетание на думи. Такива съчетания трябва поне да имат поетична форма - във форума преди десетина години са дали пример: Натисни тук Като студенти пеехме вариант на тази песничка - по бригадите особено актуален беше този куплет: Вещица красива, млада, вари полов еликсир, а до нея на ливада, бригадир яде вампир. Естествено предпоследната дума беше малко по-различна, и куплетът караше мъжете бригадири да се натъжават и замислят над нерадостната си бригадирска съдба. |
А трол? Може ли да яде трол? Ако може, трябва да сварим такава чорба за тук. Бригадири ще се намерят.  |
| Аз Уни, все пак да е върна на "бавния" фотон с изменена "странна форма". Ако този фотон си продължи така, а не се намери къде е отишла разликата в скоростите, загубена е физиката днес. Трябва да се измисли по-друга физика, в която разликите да отиват за бакшиш на сервитьорката. Ами ако забавения фотон го пуснат да мине още един метър и още и още...ще стане като със "забавената светлина" във вселената. |
Ами ако забавения фотон го пуснат да мине още един метър и още и още...ще стане като със "забавената светлина" във вселената. Ми то май точно така и става във вселената - забавя се светлината все повече и повече, и ако от много далече идва, така и не стига до нас. Аз така си обяснявам парадокса на Олберс: Натисни тук "Парадокс, формулиран от германския астроном Х. Олберс (1758–1840). Класическата физика не може да обясни защо нощното небе е тъмно. Ако стационарната Вселена е безкрайна, по всеки зрителен лъч на някакво разстояние ще се окаже светещо тяло и целият небосвод трябва да е ослепително ярък." |
Ако стационарната Вселена е безкрайна, по всеки зрителен лъч на някакво разстояние ще се окаже светещо тяло и целият небосвод трябва да е ослепително ярък." Всеки зрителен лъч от всяко светещо тяло намалява пропорционално на разстоянието, не виждам проблем с обяснение от гледна точка на класическата физика. Светлината се разсейва пропорционално на разстоянието до наблюдателят, и затова парадокса на Олбертс е изключен. |
Проблемът си стои там, на място, рибар. Ако вселената е неограничена и всеки "зрителен" лъч (което според мен е права с два противоположни вектора за посока), то Вселената зад (края на света), ..та тази вселена трябва да изглежда като плътна стена от безкрайно много крайно слаби източници (имаме безкрайно много лъчи минаващи през една точка - окото на наблюдателя), светлината от които обаче, се сумира и ето защо би трябвало да е светло, а не тъмно. Свелината ни се представя уморена и капнала...може би я има, но е под прага на нашите сетива и дори на каквато и да е вълнова детекция. (По формулата на Хъбъл би трябвало да е дори в крайния инфраред, ако ...изобщо?) Ако правилно съм разбрала досегашните постановки. |
| Михаил Бушев обича философията не по-малко от физиката и е превел за българската публика ето това: Натисни тук Хосе Ортега-и-Гасет: "Знае се, че експериментът на Микълсън има ключово значение: при него мисленето на физика е поставено между чука и наковалнята. Строго погледнато, геометричният закон, който постулира неизменната хомогенност на пространството, независимо от протичащите в него процеси, влиза в конфликт с наблюдението, с факт, с материята. Едно от двете: или материята отстъпва пред геометрията, или обратното. В тази изострена дилема откриваме два мисловни темперамента и сме свидетели на техните реакции. Лоренц и Айнщайн, изправени пред един и същ експеримент, предлагат две противоположни решения. Лоренц, който в това отношение е представител на стария рационализъм, смята, че именно материята трябва да отстъпва и да се свива. Прословутото „Лоренцово скъсяване” е възхитителен пример за утопизъм. Айнщайн застава на противоположната позиция. Геометрията трябва да отстъпи, чистото пространство трябва да се преклони пред наблюдението, трябва да се изкриви. Ако предположим наличието на съвършено съответствие и прехвърлим Лоренц в политиката, той би казал: нека нациите умрат и да се запазят принципите. Айнщайн, напротив, щеше да твърди: трябва да се търсят принципи, за да се запазят нациите - нали затова са принципите." Бушев, какви са тези работи бе, душа? Ние на две магарета сламата не можем да разделим, ти искаш да правим връзка между експеримента на Микълсън и оцеляването на нациите. Зор голям, казвам ти - и пълна мъгла накрая. Като си тръгнал да превеждаш, що не вземеш да преведеш една много прочута книжка на Банеш Хофман. Той си е релативист отвсякъде, сътрудник на Айнщайн - няма да те обвинят в ерес. Ако не можеш цялата книжка, превеждаш ето този пасаж, публикуваш го в "Светът на физиката", и после гледай да видиш какво става: Натисни тук Relativity and Its Roots, Banesh Hoffmann, p.92: "There are various remarks to be made about this second principle. For instance, if it is so obvious, how could it turn out to be part of a revolution - especially when the first principle is also a natural one? Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether. If it was so obvious, though, why did he need to state it as a principle? Because, having taken from the idea of light waves in the ether the one aspect that he needed, he declared early in his paper, to quote his own words, that "the introduction of a 'luminiferous ether' will prove to be superfluous." За доизясняване на нещата, можеш да преведеш и това твърдение на Ричард Файнман: Натисни тук Richard Feynman, "QED: The strange theory of light and matter", p. 15: "I want to emphasize that light comes in this form - particles. It is very important to know that light behaves like particles, especially for those of you who have gone to school, where you probably learned something about light behaving like waves. I'm telling you the way it does behave - like particles. You might say that it's just the photomultiplier that detects light as particles, but no, every instrument that has been designed to be sensitive enough to detect weak light has always ended up discovering the same thing: light is made of particles." |
Проблемът си стои там, на място, рибар. Ако вселената е неограничена и всеки "зрителен" лъч (което според мен е права с два противоположни вектора за посока), то Вселената зад (края на света), ..та тази вселена трябва да изглежда като плътна стена от безкрайно много крайно слаби източници (имаме безкрайно много лъчи минаващи през една точка - окото на наблюдателя), светлината от които обаче, се сумира и ето защо би трябвало да е светло, а не тъмно. Свелината ни се представя уморена и капнала...може би я има, но е под прага на нашите сетива и дори на каквато и да е вълнова детекция. (По формулата на Хъбъл би трябвало да е дори в крайния инфраред, ако ...изобщо?) Ако правилно съм разбрала досегашните постановки. Няма никакъв проблем, не правилно тълкуваш всеки зрителен лъч, този лъч престигайки от безкрая търпи безкрайно разсейване така че до очите на наблюдател не престига нито един зрителен лъч. Защо квазарите най мощните източници на светлина не се виждат с просто око, ето тук чети Натисни тук |
| Рибар, моля те, не се лови като риба! Нали затова е цялата ми ирония за "уморената светлина" по-горе. "Май че съм прекалила със синката" - (цитат от "Призраци в замъка Шпесард" - филм, който само аз и Уни сме гледали, щото сме пооо-така...с месеците) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Хосе Ортега-и-Гасет: "Знае се, че експериментът на Микълсън има ключово значение: при него мисленето на физика е поставено между чука и наковалнята. Строго погледнато, геометричният закон, който постулира неизменната хомогенност на пространството, независимо от протичащите в него процеси, влиза в конфликт с наблюдението, с факт, с материята. Едно от двете: или материята отстъпва пред геометрията, или обратното. В тази изострена дилема откриваме два мисловни темперамента и сме свидетели на техните реакции. Лоренц и Айнщайн, изправени пред един и същ експеримент, предлагат две противоположни решения. Лоренц, който в това отношение е представител на стария рационализъм, смята, че именно материята трябва да отстъпва и да се свива. Прословутото „Лоренцово скъсяване” е възхитителен пример за утопизъм. Айнщайн застава на противоположната позиция. Геометрията трябва да отстъпи, чистото пространство трябва да се преклони пред наблюдението, трябва да се изкриви. Ако предположим наличието на съвършено съответствие и прехвърлим Лоренц в политиката, той би казал: нека нациите умрат и да се запазят принципите. Айнщайн, напротив, щеше да твърди: трябва да се търсят принципи, за да се запазят нациите - нали затова са принципите." Уни каква беше концепцията за време и пространство според Лоренц, не беше ли че той смята ефира като среда която се съкращава от гледната точка на движещият се наблюдател, но не и самата геометрия на пространството,а Айнщайн казва че няма ефир а се съкращава самата геометрия на пространството. |
Защо квазарите най мощните източници на светлина не се виждат с просто око, ето тук чети Натисни тук Откъде знаеш, че моето око е просто. Мога да се обидя?  |
Рибар, моля те, не се лови като риба! Нали затова е цялата ми ирония за "уморената светлина" по-горе. Добре де, останал съм с впечатление че се хвана на въдицата на този Олберс  |
| Сложносъставен, но преобладава синьото. А твоето? Уни сигурно е с кафяви очи. Не може всички да сме синеоки. |